Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95
гр.Пирдоп, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пирдоп (РСПп), първи
състав, в публично съдебно заседание на
първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участито на съдебния секретар М. Николова, като
разгледа докладваното от съдия Гюров гр.д. № 715 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2,
вр.чл.123 от СК.
Постъпила е искова молба
вх.№ 1039/23.12.2019 година от Г.В.В.,
ЕГН **********,*** против М.Б.Х., ЕГН **********,***. Ищецът твърди в исковата
молба, че с ответницата М.Х. живеят на семейни начала от единадесет години.
Твърди, че от съвместния си живот имат три деца: Велин Георгиев В. ЕГН **********,
роден на *** г. в гр.Пирдоп, Кристиян Георгиев В. ЕГН **********, роден на ***
г в гр.Пирдоп и Ангелина Георгиева Василева, ЕГН **********, родена на *** г. в
гр.София. Ищецът твърди в исковата молба, че откакто
започнали съвместния си живот той се стараел всичко в семейството да бъде в
ред, работел, заплатата я внасял в семейството и посрещали всички необходими
нужди -за храна, за училище, облекло за децата. Твърди, че ответницата не
работела никъде, всичко било на неговите ръце. Твърди, че до момента пет пъти
се отклонявала от семейния живот и не полагала грижи за децата. Твърди, че той
постоянно се грижел за тях, докато тя се върне. Твърди, че не издържа и не моге
да разчита на нея. Ищецът твърди в исковата
молба, че към момента ответницата отново е изчезнала с непознат мьж на име Н.,
който бил на посещение при свои роднини в с.Мирково и вече я нямало втори
месец. Твърди, че тя на може да бъде майка на децата. Ищецът твърди в исковата молба, че през 2015-2016 г. ответницата М.Х. я
нямало почти десет месеца и за отглеждането на децата най-много му помагала
сестра му. Ищецът Г.В.В., с допуснато изменение на иска, моли
съда да постанови решение, по силата на което:
1. Да
определи малолетните деца
Велин Георгиев В., Кристиян Георгиев В. и Ангелина
Георгиева Василева да останат при него, като техен баща и законен представител
в неговия дом в с. Мирково.
2. Да предостави на него да упражнява родителските права върху родените по
време на съвместното им съжителство с М.Б.Х. три деца.
3. Да определи режим на лични отношения на майката с децата изразяващи се
кога последната да има право да взима децата от дома на бащата или всяка първа
събота или неделя на месеца от 10.00 до 17. 00 ч., както и две седмици през
лятната ваканция.
4. Да осъди ответницата да заплаща за малолетните си три деца чрез него
бащата в качеството на законен представител месечна издръжка за всяко едно от
децата, както следва: за Велин Георгиев В. месечна издръжка в размер на 200.00
лв.; за Кристиян Георгиев В. -месечна издръжка в размер на 152.50 лв. и за
Ангелина Георгиева Василева - месечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано
от предявяване на исковата молба ведно с лихвата за закъснение за всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и заплащане и настъпване
на законно основание за нейното
изменение и прекратяване.
Адвокат Н.З. от САК - особен представител на
ответника М.Б.Х., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор и не е
представил писмени доказателства, заявява допустимост и частична основателност
относно предявените искове, като същите следва да са конкретизирани за всяко
дете.
Районен съд-Пирдоп, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по
делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане издадено на основание
акт за раждане №0061/17.09.2008 г.; Удостоверение за раждане издадено на
основание акт за раждане № 0063/30.09.2009 г.; Удостоверение за раждане
издадено на основание акт за раждане № 1512/9.11.2011 г.; Служебна бележка от
Агенцията по заетостта изх. № 60-18-15-55018/10.12.2019 г. относно това, че
бащата е регистрирн като търсещо работа лице; Три броя удостоверения от основно
училище „Г. Бенковски” с изх. №№ 210/10.12.2019 г; 209/10.12.2019 г.; 208/10.12.2019
г., се установява, че М.Б.Х. и Г.В.В. са
родители на Велин Георгиев В., Кристиян Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева, като същите са
ученици в ОУ „Г. ***.
От приет по делото
Социален доклад изх.№ ПР/Д-СО-ЕП/37-001/08.09.2020 г. на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Елин Пелин, се установява, че родителите Г.В. и М.Х. са
разделени от 10 месеца. По данни на г-н В. и децата му, от както майката е
напуснала жилището не е осъществявала контакт по никакъв начин с децата си.
Роднини по майчина линия на децата твърдят, че г-жа М.Х. се омъжила за друг
човек и заминала за Германия. Към момента г-н Г.В. заедно с трите си деца
живеят в жилището на Васил В. - дядо по б.л. на адрес: ***. При посещението е
установено, че малолетните Велин, Кристиян и Ангелина са видимо обгрижени
според възможностите на семейството. По данни на директора на училището,
наблюдава се родителска отговорност към учебния процес. Бащата поддържа връзка
с класните ръководители и се интересува от образователното развитие на децата
си. През учебната година по време на извънредното положение трите деца са
участвали писмено в обучението като са изпълнявали поставените им задачи и сами
са доставяли материалите в училище, в резултат, на което успешно завършили
учебната година. Основни грижи за детето: Малолетните деца са физически добре
развити за възрастта си. Календарната им възраст съвпада с действителната. Имат
изградени хигиенни навици и навици за самостоятелност. Няма данни за хронични
заболявания или здравословни проблеми. Имат избран личен лекар и редовен
имунизационен статус. За всяко от децата е осигурено самостоятелно легло и
достатъчно лично пространство. Жилищни условия и среда за детето: Жилището на
адрес: с. Мирково, ул. "Средна гора" 2 е собственост на дядото по
бащина линия. Представлява двуетажна полумасивна къща в задоволително общо
състояние. Първия етаж се ползва от г-н Васил В.-дядо на децата. Втория етаж се
ползва от семейството. Етажът се състои от три стаи и кухня. Обзаведено е със
стари мебели, но по предназначение. В кухнята има мивка с топла вода, шкафове и
хладилник. Санитарният възел е обособен на първия етаж в странична пристройка
към къщата. Налице са подходящи хигиенно-битови условия за функциониране.
Трудова заетост, работно време и доходи: Към момента г-н Г.В. твърди, че
получава дневно по 30 лв. за спомагателна дейност към хранителен магазин в с.
Мирково. Същият бе установен на работното място по време на трудова дейност от
социалните работници в магазина на центъра на селото. Роднински и приятелски
кръг на детето и семейството: Към момента на посещението в жилището в подкрепа
на децата е установена г-жа Антоанета Иванова Петрова - баба по б.л. Същата е в
трудоспособна възраст, но е безработна. На територията на с. Мирково живеят две
от лелите по майчина линия на децата. Същите не представляват подкрепяща среда
за децата. Възпитание, обучение, образование и социална интеграция на детето:
През учебната 2020/2021 г. детето Велин е записан за 6-ти клас, Кристиян за
5-ти клас и Ангелина за 3-ти клас към ОУ в с. Мирково. Няма данни за СОП при
малолетните деца. Емоционални взаимовръзки и стабилност: Налице е емоционална
връзка баща-деца. Родителско сътрудничество и желание за активна родителска
връзка: Бащата сътрудничи на ОЗД при извършване на социалното проучване. Налице
са данни за участие в грижите за децата само от единия родител - бащата. В
ОЗД/ДСП-Елин Пелин не са постъпвали сигнали, касаещи неглижиране на малолетните
деца. Заключителна част: С оглед на гореизложеното, Дирекция "Социално
подпомагане" - Елин Пелин, отдел "Закрила на детето" предоставя
на съда да постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на
децата Велин Георгиев В., Кристиян Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева.
От показанията на
св.Цв.Пекова, сестра на ищцата, които
настоящия съдебен съства цени като непосредствено възприети и
безпротиворечиви, се установява, че през 2016 г. било първото напускане на семейството от снаха и М.. Тя
оставила трите си дечица. А брат и работел и нямало кой да ги гледа и ги взела
при себе си Кристиянчо и Ангелинка, понеже били по-малки тогава. Записала ги на
детска градина. Гледала ги 6-7 месеца. Майката я нямало никаква. Нито се
обадила, нито ги потърсила тогава. Нищо не била давала, никакви пари. Въобще не
се интересувала от тях. Брат и я прибрал
след това. Свидетелката започнала работа и нямала възможност пак да ги вземе.
Те си се грижили за децата. Дошла и майката на свидетелката /бабата на децата/
и тя да се грижи. Майката не се грижела за децата. В момента не знае къде е.
Знае, че живеела на друго място с друг мъж. Откакто не били заедно, не била
пращала нито пари, нито дрехи, нито се обаждала. Свидетелят твърди, че тя не
можела да гледа децата си, както трябва. Нито ги перяла, нито ги обслужвала,
както трябва. Ангелинка била най-малка. Велин бил най-голям. Породени били
децата.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от приетите по делото писмени
доказателства и от събраните по делото гласни доказателства, на които съдът
дава вяра изцяло като безпристрастни и непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са искове, предявени от ищеца Г.В.В.
срещу М.Б.Х. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съобразно утвърденото в
съдебната практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не
са съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее
ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява
родителските права по отношение на него – в този смисъл решение №
669/17.02.1992 г. на ВС и решение № 1218/27.12.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г.
на ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент
от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и
текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато
родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично
както при развод, което и при липсата на изрични законови разпоредби за подобни
случаи налага чрез прилагането по аналогия на правилата на чл. 59 СК да бъде
определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за
в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на
лични отношения на другия родител с детето. До завеждане на настоящото дело по
съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява
родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим,
а не за изменение на вече определен такъв.
Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК, водим и от трайната съдебна практика, вкл. и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС,
съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата. Видно от законовата разпоредба
основен, а и на практика – единствен, обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е
интересът на децата. Установиха се
предпоставките, визирани в чл. 127 СК – исковете са предявени от единия родител срещу другия
родител, по отношение на деца, за които е налице разногласие по въпроса за
упражняването на родителските права. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е
приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на
споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите
пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи,
че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и
той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата
правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да
предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като
под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата,
защитата и представителството на децата”. Чрез решението си по 127,
ал.2 съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита
на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и
гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на
„по-добрия” (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
Безспорно по делото е
установено, че страните по делото Г.В.В. срещу М.Б.Х. са родителите на децата Велин Георгиев В., Кристиян
Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева, родени от съвместното им съжителство.
Спорът между
родителите на децата е на кого на бъдат
възложени родителските права над тях, съответно какъв режим на лични
контакти да бъде определен между децата и родителят на комуто не са възложени родителските права, къде да бъде
определено местоживеенето на децата, какъв размер на дължима издръжка следва да определен за децата, дължим от родителя
който не е отговорен пряко за грижите за детето. Както беше упомената по-горе, настоящия
съдебен състав отчита обстоятелствата, че от началото на производството по делото,
заведено в РСПп до края на съдебното
дирене на 01.10.2020 г. а и към момента на постановяване на съдебното решение, родителите на децата, не се установи да са постигнали споразумение относно бъдещото
отглеждане на децата си, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 127 СК съдът следва да стори това, водейки се на
първо и основно място от интересите на децата и съобразявайки събраните по
делото доказателства ценени както поотделно така и в съвкупност. За да постанови обективен съдебен акт съдът съобразява както събраните по
делото доказателства, така и съдебната практика и спецификата на конкретния
казус. На първо място по основаният въпрос относно предоставяне на упражняването на родителските права над родените от съвместното съжителство деца, настоящия съдебен състав преценява всички обстоятелства, които са
от значение, но интересите на децата са основният общ критерий.
Съгласно ПП ВС № 1/1974 и действащият СК на
първо място най-важен критерий са възпитателските качества на всеки родител, а те включват широк кръг от качества - способностите да се грижат, да
възпитават, да създават навици за придобиване на
знания и за полагане на труд, морални качества; полаганите до момента грижи (
като последните са условие и за създаване на привързаност на детето, която е
също критерий ); желанието на родителите да се грижат за детето; привързаността
на детето към родителите; пола и възрастта на децата (макар и формални критерии
но част от комплекса, без да са приоритет); възможност за помощ от близки лица,
социално обкръжение и материални възможности на родителя. Освен неизчерателно
посочените критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в ЗЗкрД, формиращи комплексното понятие „най добър интерес на детето”. Посочените в § 1, т. 5 от Закона обстоятелства
макар и в основни линии да повтарят визираните по-горе критерии ги и допълват
като се вземе предвид: физическите, емоционални и психически потребности на децата; последиците които ще настъпят при промяна на
обстоятелства. Не на последно място следва да се има предвид и дефинирането на
понятието интереси на детето в ППВС № 1/1974 - всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане и възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дето като
съзнателен гражданин на обществото. При всичко изложено
се обуславя извода и необходимостта съдът да направи комплексна преценка, като
вземе предвид всички обстоятелства които засягат физическото, психическо и
нравствено развитие на детето създаване на условия на живот, които да отговорят
на нуждите му. Настоящият
първоинстанционен състав, намира че от всички писмени доказателства а и гласни
доказателства може да се обоснове еднозначен извод, че бащата има желанието и
възможността да се грижи за децата си, като разполага с
родителските качества затова, подпомагани са от близки в отглеждането на децата. В социалния доклад е констатирано, че майката няма възможност и/
или желание да отглежда децата, а у
бащата е налице и желание, и стремеж да се грижи за децата. Съдът кредитира
напълно писмените доказателства, ангажирани от ищеца, от които се налага
единственият извод, че единствено бащата осигурява
средства на децата. Съдът кредитира и
гласните доказателства на разпитания свидетел, от които става ясно че бащата се стреми към пълното обгрижване на детето. Ето защо, при
комплексното обсъждане на всички изброени по-горе критерии за определяне на
кого да бъдат възложени родителските права над малолетните деца, съдът намира, че
след като се установи, че
бащата има родителските
качества, възможности и желание да се грижи за децата, следва да се изходи
основно от интереса на малолетните деца. В тази връзка съдът, стъпвайки върху констатациите и на приетия социален доклад, намира, че малолетните деца Цветан и Емил следва да бъдат отглеждани от майка си. В
заключение изхождайки от приоритетния интерес на децата, съдът намира, че
следва да възложи упражняването на родителските права над децата Велин Георгиев В., Кристиян
Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева на техния баща Г.В.В..
На второ място съдът
възлагайки упражняваното на родителските права над децата на бащата, намира, че следва да
определи местоживеенето на децата отново при техния баща, тъй като по този
начин родителят, комуто са възложени правата над децата ще може да се грижи
най-добре за децата си, поради което и
определя местоживеенето на малолетните деца Велин
Георгиев В., Кристиян Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева при техния баща Г.В.В..
Съдът следва да
определи и размерът на дължимата издръжка за децата с оглед данните по
делото и факта, че възлагайки родителските права над децата на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за децата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение
за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970
г. /. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС
№ 5/1970 г. /. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя
се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на
едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от
размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая М.Б.Х. и Г.В.В. са родители на децата Велин Георгиев В.-на
навършени 12 години; Кристиян Георгиев В.-на навършени 11 години и Ангелина Георгиева Василева, която е на почти навършени 9 години. При тази възраст на
децата съдът намира за
необходимо да отбележи, че същите се нуждаят от обичайните разходи за храна и облекло, като предвид възрастта на
малолетните деце ще следва да се
отделят евентуално средства за посещения на детско заведение и детски
мероприятия. Едновременно с това доказаният трудов доход на бащата, е над
размера на минималната работна заплата за страна.
При това положение, след като по
делото не са ангажирани доказателства затова децата да имат специфични нужди, с оглед възрастта на децата, съдът приема, че претендираните, както следва: за Велин Георгиев В. месечна издръжка в размер на 200.00 лв.; за
Кристиян Георгиев В. -месечна издръжка в размер на 152.50 лв. и за Ангелина
Георгиева Василева - месечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано от
23.12.2019 г.-дата на предявяване на исковата молба, ведно с лихвата за
закъснение за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното и заплащане
и настъпване на законно основание за нейното изменение и прекратяване, следва да се уважат изцяло като основателни и
доказани. С оглед тълкуването на
задължителната съдебна практика, отразена в Постановление № 5 от 16.11.1970 г.
на Пленума на Върховния съд – т. 25, макар относима към друг правен режим,
съдът намира, че следва да постанови заплащането на месечните издръжки да става
чрез Г.В.В. с ЕГН **********, в качеството му на баща и
законен представител на малолетните деца
Велин Георгиев В., Кристиян
Георгиев В. и Ангелина Георгиева Василева. Водим от гореизложеното и
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М.Б.Х. следва да бъде осъдена да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда на
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК - чл.
7, т. 2 - (изчислявана като 2 % върху тригодишните платежи на присъдените издръжки в окончателен размер на 727,20 лева. На основание чл. 242 ГПК, съдът
служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението в тази му част.
На следващо място съдът дължи и произнасяне по искането и
на двете страни за определяне на режим на лични отношения на децата. Съдът намира, че майката М.Б.Х.
с ЕГН ********** и децата Велин Георгиев В. с ЕГН **********, Кристиян Георгиев В. с ЕГН ********** и
Ангелина Георгиева Василева с ЕГН **********, следва да имат следният режим на лични
отношения:
Майката М.Б.Х. с ЕГН ********** има право да вижда и взема от дома на бащата Г.В.В. с ЕГН **********, децата Велин
Георгиев В. с ЕГН **********, Кристиян
Георгиев В. с ЕГН ********** и Ангелина Георгиева Василева с ЕГН ********** при себе си всяка
първа събота или неделя на месеца от 10.00 до 17. 00 ч., както и две седмици
през лятната ваканция.
Относно разноските: При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника М.Б.Х. с ЕГН ********** следва да заплати държавна такса върху размера на присъдената
издръжка по чл.143 СК, като същата следва да се събере върху размера на
издръжката за неопределен срок, изчислена върху тригодишните платежи, в
съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в сила от 01.03.2008 г.
и да бъде определена в размер на 727,20 лева, както и да и се възложат и
направените разноски от ищеца Г.В.В. с ЕГН ********** в размер на 391,85 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, вр.чл.123, ал.2
от СК, на Г.В.В. с ЕГН **********,
упражняването родителските права и задължения по отношение на малолетните деца Велин Георгиев В. с ЕГН **********, Кристиян Георгиев В. с ЕГН ********** и
Ангелина Георгиева Василева с ЕГН **********, като постановява децата да живеят при бащата.
ОСЪЖДА М.Б.Х. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - Велин Георгиев В. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител
- Г.В.В.
с
ЕГН **********, в РАЗМЕР на 200,00
лева (двеста лева), считано от 23.12.2019
г., ВЕДНО със законната лихва върху главното задължение за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на обстоятелства погасяващи това задължение, на осн. чл.
127, ал. 2 СК, вр. с чл. 143 СК, вр.чл.
86, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА М.Б.Х. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - Кристиян Георгиев В. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител
- Г.В.В.
с
ЕГН **********, в РАЗМЕР на 152,50
лева (сто петдесет и два лв. и 50 ст.),
считано от 23.12.2019 г., ВЕДНО със законната
лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
обстоятелства погасяващи това задължение, на осн. чл. 127, ал. 2 СК,
вр. с чл. 143 СК, вр.чл. 86, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА М.Б.Х. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА месечна ИЗДРЪЖКА за малолетното ДЕТЕ - Ангелина Георгиева Василева с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител
- Г.В.В.
с
ЕГН **********, в РАЗМЕР на 152,50
лева (сто петдесет и два лв. и 50 ст.),
считано от 23.12.2019 г., ВЕДНО със законната
лихва върху главното задължение за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
обстоятелства погасяващи това задължение, на осн. чл. 127, ал. 2 СК,
вр. с чл. 143 СК, вр.чл. 86, ал. 1 СК.
ДОПУСКА, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените издръжки.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на М.Б.Х. с ЕГН **********, с малолетните деца Велин Георгиев В. с ЕГН **********, Кристиян Георгиев В. с ЕГН ********** и
Ангелина Георгиева Василева с ЕГН **********, както следва:
Майката М.Б.Х. с ЕГН ********** има право да вижда и взема от
дома на бащата Г.В.В. с ЕГН **********, децата Велин Георгиев В. с
ЕГН **********, Кристиян Георгиев В. с ЕГН
********** и Ангелина Георгиева Василева с ЕГН **********, при себе си всяка първа събота, или неделя на
месеца от 10.00 до 17. 00 ч., както и две седмици през лятната ваканция.
ОСЪЖДА М.Б.Х. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, в полза на Районен
съд-Пирдоп държавна такса в размер на 727,20 (седемстотин двадесет и седем лв. и 20 ст.) лева.
ОСЪЖДА М.Б.Х. с ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г.В.В. с ЕГН **********разноски в
размер на 391,85(триста деветдесет и един лв. и 85 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: