Р
Е Ш Е
Н И Е № 260288
гр.Хасково, 11.12.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на десети декември
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1436 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Теленор България“
ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнеспарк София, сграда 6, против С.К.Д.,***, иск с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 163/2019 г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал Заявление
по чл. 410 ГПК, възоснова на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск. Обстоятелството,
възоснова на което била
издадена заповедта за
изпълнение, бил Договор за мобилни услуги от
11.03.2017 год. между страните по делото. Твърди,че ответницата е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на
предпочетения номер 0897 478100 с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99
лв. с неограничени национални минути,с уговорен срок на действие на договора 24
месеца-до 11.03.2019 год.Твърди още,че ответницата се е възползвала от
преференциалните условия на Оператора и е взела мобилно устройство LENOVO на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв.
всяка една от тях.Подписан е и погасителен план.Ответницата въз основа на така сключения договор е
ползвала предоставените от ищеца услуги,като потреблението е намерило
отражение в издадените фактура по номера на абоната - № *********. Така за времето от 15.06.2017
год. до 14.10.2017 год. ищецът издал следните фактури:фактура № ********** за отчетен период 15.06.2017 год.
до 14.07.2017 год. на стойност 28,45 лева; фактура № **********/15.08.2017 год.
за отчетен период от 15.07.2017 год. до 14.08.2017 год. на обща стойност 65,68
лв.Към фактурите били приложени и извлечения от потреблението на ползвания
мобилен номер. Според издадените два броя фактури общата сума на дълга
възлизала на 94,13 лв., а след извършена корекция от самия ищец сумата е в
размер на 88,25 лв.Освен това задължение,което не е изпълнила ответницата,същата
дължала и сумата от 50,83 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по
договора за лизинг от 11.03.2017 год. за закупеното от нея мобилно устройство
за периода след м.октомври 2017 год. до
м. февруари 2019 год. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 88.25 лева незаплатени далекосъобщителни услуги и да осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата 50.83 лв. - незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от 88.25 лева, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 163/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и
настоящото производство.
С определение № 1030/05.06.2019 год.
съдът е разделил производството по делото, като настоящото дело следва да се
движи само по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК за сумата в размер на 88.25
лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за посочения по-горе
абонатен номер за периода от 15.06.2017 год. до 14.10.2017 год.По отношение
на осъдителния иск с правно основание
чл. 205 от ЗЗД за сумата от 50,83 лева,съдът е разпоредил образуване
на ново производство,поради което и не е предмет на настоящия спор.
Назначеният
особен представител на ответницата оспорва иска и моли съда да отхвърли същия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна
следното:
По делото са
представени Договор
за мобилни услуги от 11.03.2017г.,
Декларация-съгласие, подписана от С.К.Д. на дата 11.03.2017г.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
11.03.2017г., Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги , Фактури
/дубликат/ и
от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
От материалите,
съдържащи се в Ч. гр. д. № 163/2019г. по описа на Районен съд-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че
възоснова на заявление, вх. № 1233/18.01.2019г. в полза на ищеца
срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 67/21.01.2019г. за
сумата от 139.08 лева – дължима сума по договор за далекосъобщителни услуги,
сумата от 16.79 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до
07.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски,
от които 25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 15.04.2019г. на ищеца е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният
е сторил това.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,който иск е процесуално допустим. Това е така, защото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
От приетите и неоспорени Договор за мобилни услуги от 11.03.2017г., Декларация-съгласие, подписана от С.К.Д. на
дата 11.03.2017г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от дата 11.03.2017г., Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги по несъмнен начин
се установява, че между страните е съществувало валидно облигационнно
правоотношение, по силата на което дружеството – мобилен оператор е трябвало да
предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответницата да
заплаща дължимото възнаграждение за това. Съдържанието му е подробно
регламентирано в посочените по-горе документи, които са подписани и от ответницата,
като процесуалният й представител не е възразил срещу приемането им като
писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автинтичността им или пък от
гледна точка на верността им, въпреки че е разполагал с възможност за това. Ето
защо и на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД процесният договор има силата на закон
за страните.
Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по
сключения договор, на ответницата са издадени фактури за потребените услуги за
периода от 15.06.2017г. до 14.10.2017г. Именно тези суми се твърди, че ответницата
не е погасила в съответните срокове. Изцяло в нейна тежест е да установи
извършено плащане на процесните суми, като в тази връзка ответната страна не
представи доказателства, от които да се установи, че е изплатила дължимата сума
за потребени далекосъобщителни услуги в размер на 88.25 лева, в каквато насока
е и заключението на вещото лице, поради което така предявения установителен иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът счита за уместно да отбележи още, че намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответницата, че
фактурите не са подписани от ответницата, тъй като по категоричен начин се
установи от твърденията на ищеца, че процесните суми се претендират възоснова
на договора, сключен между страните, а не на основание издадените фактури. Още
повече, че неполучаването на фактура от длъжника не е основание да се откаже
извършване на плащане на поетото с договора задължение.
Вземането е дължимо с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано Ч.гр.д. № 163/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково – 18.01.2019г.,
до окончателното изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответницата е дала повод за образуване
на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността й
за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 163/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково, а именно – сумата от 205
лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с
оглед поведението на ответницата.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер, а
именно – сумата от 605 лева, от които 25 лева – платена държавна такса, 150
лева – възнаграждение за особен представител, 180 лева – възнаграждение за
адвокат и 250 лева – разноски за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.Д.,
ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк
София, сграда 6, сумата от 88.25 лева –
главница, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 11.03.2017г.
за периода от 15.06.2017г. до 14.10.2017г., ведно със законната лихва от 18.01.2019г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 67/21.01.2019г.
по Ч.гр.д. № 163/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в размер общо на 810 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.