ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
гр. Монтана , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211600500128 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 278, ал. 1-ал. 4 във връзка с
чл. 274, ал. 1, т. 1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Районен съд Монтана от 07.04.21 г. по гр.дело №
1079/20 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и е
отменено на основание чл.402,ал.2 ГПК допуснатото с определение от 29.06.20 г.
обезпечение.
Подадена е частна жалба от ищеца –„Г-Б. „ ЕООД и от синдика на „А.С.“ ООД,в
които се поддържа, че обжалваното определение е изцяло неправилно- и по отношение на
прекратяване на производството, и досежно отмененото обезпечение . В жалбите се излагат
подробни доводи относно незаконосъобразността на атакувания акт .На първо мзясто се
твърди,че съдът неправилно е приел, че с откриване на производството по несъстоятелност
по отношение на ответника „А.С.“ ООД за кредитора-ищец отпада правния интерес от
провеждане на Павлов иск, извън този предвиден в чл. 649, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135
от ЗЗД, тъй като дори и да проведе успешно иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, той няма да може
да се ползва от настъпилата спрямо него относителна недействителност поради липса на
процесуална възможност за осребряване на съответното имущество извън универсалното
принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността. Твърди се, че искът по чл. 135 от
ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност е допустим,
като последиците при уважаването му-обявената недействителност на действията, с които
длъжникът уврежда кредитора ползва само кредитора-ищец и няма действие по отношение
на другите кредитори на длъжника, доколкото нормата на чл. 135 от ЗЗД не следва да се
тълкува разширително поради обявената несъстоятелност на длъжника и поради това, че
1
Търговският закон /ТЗ/ регламентира особените искове по чл. 646 и чл. 647 уважаването на
които е с последици за всички за всички кредитори на масата на несъстоятелността, но
завеждането им е само една правна възможност, с която разполага синдикът, а при неговото
бездействие, тя съществува за кредиторите. Твърди се още, че субсидиарното приложение на
ГПК- чл. 621 от ТЗ също не е основание за разширително тълкуване на последиците на иск,
предявен по общия ред, какъвто е иска по чл. 135 от ЗЗД и приравняването му на изрично
посочените последици по исковете по специалния ред по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Поддържа
се също така , че ищецът не е кредитор с парично вземане и той не може да реализира
потестативното си право като го предяви по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ и доколкото имотът
на длъжника , предмет на транслативната сделка, обявяването на чиято относителна
недействителност се иска, не се включва в масата на несъстоятелността, тъй като той
валидно е отчужден и е станал част от имуществото на трето лице-приобретател, в която
хипотеза при уважен иск, евентуалното принудително изпълнение ще се води от ищеца не
срещу дружеството длъжник-продавач по обявената относително недействителна сделка, а
срещу третото лице-купувач по нея. Изводът, който се навежда от частният жалбоподател е
за неправилност на изводите на исковия съд, че ищецът ще води индивидуално
принудително изпълнение срещу длъжника, обявен в несъстоятелност и че такова
принудително изпълнение ще се води срещу приобретателя по сделката, обявена от съда за
увреждаща поради което не се нарушава разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ установяваща
забрана за индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника от момента на
откриване на производството по несъстоятелност като ищецът ще може да се ползва от
настъпилата спрямо него относителна недействителност тъй като имотът не става част от
масата на несъстоятелността и собствеността върху него валидно е прехвърлена на трето
лице. Счита, че Павловият иск е допустим при обявяването на длъжника-ответник в
несъстоятелност и в хода на делото, образувано по иск по чл. 135 от ЗЗД. Твърди, че
специалният иск по чл. 647 от ТЗ не изключва възможността да бъде предявен общия иск по
чл. 135 от ЗЗД и че дори ищецът да разполага с възможността да заведе иск по чл. 649, ал. 1
от ТЗ в производство по несъстоятелност, и в този случай обжалваното прекратително
определение , е неправилно тъй като е постановено преждевременно поради липса на
доказателства по делото ищецът да е кредитор в несъстоятелността .Навежда доводи в
насока,че с оглед предвидената преклузия в чл.647,ал.1 ТЗ не би могъл да защити правата си
по реда на чл.649 ТЗ . Предвид гореизложеното моли съда да отмени изцяло атакуваното
определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия .
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.С.„
ЕООД чрез пълномощника адв.Б., в който се излагат доводи за неоснователността на двеге
жалби . Поддържа се, че ищцовото дружество е кредитор с парично вземане, което изрично
е заявено от него още в исковата молба като основание да заведе Павловия иск с цел
удовлетворяване на своето вземане, поради което счита, че същият следва да реализира
правата си в производството по несъстоятелност на длъжника и че за него няма интерес да
води отделен иск по чл. 135 от ЗЗД , тъй като е кредитор с парично вземане и може да
2
реализира правата си по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ за разлика от хипотезите когато той е
кредитор с непарично вземане. Затова с откриване на производството по несъстоятелност ,
за кредитора-ищец с парично вземане отпада правния интерес от провеждането на Павлов
иск и който интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск,
която в случая е отпаднала.
Постъпил е отговор и от ответниците А.С. И А.С.,в която също е застъпено
становище за неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.
Съдът,като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните,приема следното :
ЖАЛБИТЕ са допустими, като по същество са основателни по следните
съображения :
Настоящото исково производство е образувано по искова молба на –„Г. Б.„ ЕООД
против „А.С. „ ООД, А.С. , А.С. и „А.С. „ ЕООД с правно основание чл.135 ЗЗД.
За да постанови атакуваното определение,съдът е приел,че с оглед откритото
производство по несъстоятелност спрямо първия ответник не е налице правен интерес от
провеждане на иск с правно основание чл.135 ЗЗД,като е изложил съображения,че дори и да
проведе успешно иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, кредиторът-ищец няма да може да се
ползва от настъпилата спрямо него относителната недействителност, поради липсата на
процесуална възможност за осребряване на съответното имущество извън универсалното
принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността.
Настоящата инстанция не споделя този правен извод на първоинстанционния съд
по следните съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че спрямо ответника „А.С.“
ООД е открито производство по несъстоятелност.
В случая обаче този факт не се явява правопогасителен по отношение на
настоящото производство поради следните доводи:
Анализирайки разпоредбата на чл.649,ал.3 ТЗ се налага извода,че е допустим е иск
по чл.135 ЗЗД от отделен кредитор срещу ответник в производство по несъстоятелност.
Основателността на този иск следва при доказани в случая предпоставки: действие - сделка,
увреждаща кредитора и знание за същото от длъжника - чл.135 ал.1 изр.1-во ЗЗД. Налице е
правен интерес от предявения иск по чл.135 ЗЗД по настоящото дело, независимо от
откриване на производството по несъстоятелност . Последиците от уважаване на иска по
чл.135 ЗЗД – обявената недействителност на действията, с които длъжникът уврежда
кредитора, ползва само кредитора–ищец и няма действие по отношение на другите
кредитори на длъжника, т.е. недействителността не е абсолютна и в случая тя не ползва
3
кредиторите на масата на несъстоятелността , макар длъжникът да е в несъстоятелност.
Нормата на чл.135 ЗЗД не следва да бъде тълкувана разширително поради обстоятелството,
че длъжникът е в несъстоятелност , тъй като подобно разширително тълкуване не намира
опора в закона. ТЗ регламентира особени искове /чл.646 и чл.647 ТЗ/, уважаването на които
е с последици за всички кредитори на масата на несъстоятелността – изрично посочено в
чл.646 ал.1 и чл.647 ал.1 ТЗ. Препращането в чл.649 ал.3 ТЗ към чл.135 ЗЗД е само относно
компетентния съд /подсъдността/ – съдът по несъстоятелността, но не и относно последици,
различни от посочените в разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Субсидиараното приложение на
ГПК– чл.621 ТЗ, не е основание за разширително тълкуване на последици по иск, предявен
по общия ред /чл.135 ЗЗД/ и приравняването им на изрично посочените последици по
исковете по специалния ред /чл.646 и чл.647 ТЗ/.
В тази връзка са и решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014 г., ІІ т. о. на
ВКС на РБ; решение № 1224 от 25.06.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2370/2000 г., V г. о.;
решение № 62 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 39/2009 г., т.дело № 2055/2019 г.,ч.т.д.№
1990/2020г.,ч.гр.дело № 425/2017 г.,т.дело № 695/2009 г./.
В този смисъл няма основание да се приеме, че инициираното от ищеца исково
производство по чл. 135 от ЗЗД, образувано преди откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника „А.с.“ ООД, висящо към датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, се явява процесуално
недопустимо, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на Павловия иск доколкото
той няма да може да се възползва от настъпилата спрямо него относителна недействителност
поради липсата на процесуалната възможност за осребряване на съответното имущество
извън универсалното принудително изпълнение в рамките на несъстоятелността. Целта на
Павловия иск е една правна сделка да се обяви за относително недействителна по отношение
на увредения кредитор. С нея не се трасформира или прехвърля право на собственост, нито
вещта се връща в патримониума на длъжника увредил с действията си кредитора.
Уважаването на иска предоставя възможност на кредитора да предприеме успешни
изпълнителни действия срещу вещта, спрямо която трансформацията на правото на
собственост не го обвързва и той може да насочи изпълнението срещу нея независимо кой в
момента е титуляр на правото на собственост. Тази вещ не се включва в масата на
несъстоятелността тъй като последиците от Павловия иск не водят до смяна на титуляра на
правото на собственост и връщането на вещта в патримониума на дружеството, обявено в
несъстоятелност. Уважаването на Павловия иск предполага възможност за кредитора да
насочи изпълнението срещу вещта за удовлетворяване на паричното си вземане независимо
кой е собственик на същата предвид установеното по делото, че чрез извършените сделки от
длъжника се уврежда съществено кредитора до степен да не може да се събере и
удовлетвори вземането си което има срещу длъжника, обявен в последствие в
несъстоятелност.
Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно и
4
незаконосъобразно ще следва да се отмени изцяло само на основание изложените по-горе
съображения. Интересът на ищеца във всички случаи е налице, заявената искова претенция
не е недопустима поради което незаконосъобразно съдът е прекратил исковото
производство.
Предвид възприетото по-горе незаконосъобразно се явява определението и в
частта, с която е отменено допуснатото обезпечение.След като е възстановена висящността
на спора,не са налице и условията на чл.402,ал.2 ГПК .
След отмяната на прекратителното определение, делото ще следва да се върне
обратно на Районен съд Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 1-ал. 4 от ГПК, Окръжен съд
Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Районен съд Монтана от 07.04.21 г. по гр.дело №
1079/20 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и е
отменено на основание чл.402,ал.2 ГПК допуснатото с определение от 29.06.20 г.
обезпечение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Монтана за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5