№ 800
гр. П., 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. И. Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т. И. Т. Гражданско дело № 20241720106662
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК ***. със седалище/адрес на управление: гр. С., ****
чрез ю.к. М. ЙО., срещу Е. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. П., ****,
с която по реда на чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 от ГПК са предявени искове с
правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ, и чл.92, ал.1 от ЗЗД, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1. Сумата от 376,98 лева - главница, от които:
1.1 Сумата от 16.97 лева, представляваща месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги, за периода от 16.07.2021 г. до
15.09.2021 г., за услуга № 201001712484 по Договор с партиден номер
М6051091, и Приложение № 1 от 06.06.2019 г.
1.2 Сумата от 42,19 лева, представляваща месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 16.07.2021 г. до
15.09.2021 г., за услуга № +359*********, по Договор с партиден номер №
М6051091, и Приложение № 1 от 29.05.2020 г.
1
1.3 Сумата от 12,00 лева, представляваща месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 16.07.2021 г. до
15.09.2021 г., за услуга № +359*********, по Договор с партиден номер
М6051091, и Приложение № 1 от 06.06.2019 г.
1.4 Сумата от 305,82 лева, представлява цена на неплатени суми за
устройство на изплащане, за периода от 16.07.2021 г. до 15.10.2021 г., по
Договор за продажба на изплащане от 27.05.2020 г., към услуга с номер №
+359*********, за закупено устройство на изплащане Handset Sam Galaxy А71
DS Black+PB TTEC MT 15 23 м.
2. Сумата от 459,93 лева – неустойки, от които:
2.1 Сумата от 92,49 лева – неустойка за прекратяване на Договор №
********* по вина на абоната, за услуга № +359*********, представляваща
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, по чл. 7.1. от
Приложение № 1 от 02.09.2019 г. за услугата, и чл.3.5 от Анекс от 27.05.2020 г.
2.2 Сумата от 27.44 лева – неустойка за прекратяване на Договор №
********* по вина на абоната, за услуга № +359*********, представляваща
неустойка формирана на база отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса, уговорена в чл.7.1. от Приложение № 1 от 02.09.2019 г. за услугата, и
чл.3.5 от Анекса към същото приложение от 27.05.2020 г.
2.3 Сумата от 140,00 лева – неустойка за прекратяване на Договор №
********* по вина на абоната, за услуга № +359*********, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставено за ползване на
услугата 4G router NetBox, по чл.8.2 от Приложение № 1 от 06.06.2019 г
2.4 Сумата от 100,00 лева – неустойка за прекратяване на Договор №
********* по вина на абоната, за услуга № 201001712484, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставено за ползване на
услугата основен цифров приемник, по чл.8.2 от Приложение № 1 от
06.06.2019 г.
2.5 Сумата от 100,00 лева – неустойка за прекратяване на Договор №
********* по вина на абоната, за услуга № 201001712484, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа - предоставено за ползване на
услугата допълнителен цифров приемник, по чл.8.2 от Приложение № 1 от
06.06.2019 г.
2
3. Сумата от 238,26 лв. – мораторна лихва, от които:
3.1 Сумата от 5,05 лева – мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г.
до 14.08.2024 г., върху сумата от 16,97 лева, за услуга № 201001712484.
3.2 Сумата от 12,46 лева - мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г.
до 14.08.2024 г., върху сумата от 42,19 лева, за услуга № +359*********.
3.3 Сумата от 3,51 лева - мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г. до
14.08.2024 г., върху сумата от 12,00 лева, за услуга № +359*********.
3.4 Сумата от 86,83 лева - мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г.
до 14.08.2024 г., върху сумата от 305,82 лева, за устройство на изплащане
Handset Sam Galaxy А71 DS Black+PB TTEC MT 15 23m.
3.5 Сумата от 27,08 лева - мораторна лихва, върху сумата от 92,49 лева,
неустойка за прекратяване на Договор за услуга № +359*********, за периода
от 25.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
3.6 Сумата от 8,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от 27,44 лева,
неустойка за прекратяване на Договор за услуга № +359*********, за периода
от 25.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
3.7 Сумата от 39,24 лева - мораторна лихва, върху сумата от 140,00
лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга № +359*********, за
периода от 09.11.2021 г. до 14.08.2024 г.
3.8 Сумата от 28,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от 100,00
лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга № 201001712484, за
периода от 09.11.2021 г.до 14.08.2024 г.
3.9 Сумата от 28,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от 100,00
лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга № 201001712484, за
периода от 09.11.2021 г. до 14.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16.08.2024 г. до
окончателното погасяване на сумите, за които суми е издадена Заповед №
3608 от 26.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 09420/2024 г. на ПРС, като им се присъдят
сторените в заповедното и исковото производства разноски.
В законоустановения срок за отговор по исковата молба, ответникът Е.
Т. Е. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове
по основание и размер. В отговора е противопоставил възражение за
3
погасяване по давност на процесните суми, както и възражение по чл.119, ал.3
от ГПК за липса на местна компетентност на ПРС, тъй като постоянният му
адрес е бил в с. Ноевци, и съдът, който следва да разгледа иска е Районен съд –
Б.. В отговора твърди, че догорите са неразбираеми за ответника, служители
на последният не са пожелали да обяснят на ответника как е формирана
процесната сума, поради което е изразил несъгласие по отношение
подписаните от него документи. В тази връзка е поискал от съда да прогласи
нищожността, както на процесните договори и последвалите го Приложения и
анекси. В отговора твърди, че процесните фактури не му били връчвани, като
посочените в тях суми били произволно завишени, не носят подписа на
ответника. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, моли
съда да отхвърли исковете.
С определение № 1522 от 02.06.2025 г. възражението на ответника по
чл.199, ал.3 от ГПК е оставено без уважение. Определението в тази му част не
е обжалвано от ответника, поради което е и влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. К., който поддържа
исковете, и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковете.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове, за които е издадена Заповед № 3608 от 26.09.2024 г.
по ч.гр.д.№ 05420/2024 г. на ПРС, съдът намира за допустими, тъй като срещу
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответникът е подал
възражение, поради което и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска за заплащане на месечни абонаментни такси
за доставени електронни съобщителни услуги е да установи наличието на
валидна облигационна връзка между страните по посочения договор за
предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това
4
облигационно правоотношение, както и че е изпълнил задължението си по
този договор за предоставяне на уговорените далекосъобщителните услуги.
От приетите и неоспорени от ответника Договор № ********* от
06.06.2019 г, с партиден номер № М6051091 и Приложение № 1 към него от
06.06.2019 г., Приложение №1 към Договор № ********* от 02.09.2019 г., с
което крайният срок на договора е променен на 02.09.2021 г., Анекс към
Договор № ********* от 27.05.2020 г., с който срокът на договора е удължен с
24 месеца, с начална дата 27.05.2020 г. до 27.05.2022 г., Договор за продажба
на изплащане № ********* от 27.05.2020 г., се установява, че между страните
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на
сключените между тях договори за мобилни услуги и продажба на изплащане,
договорите и приложенията към тях носят подписа на ответника, чиято
формална доказателствена сила не е оспорена от него по надлежен ред.
Правното действие на сключените договори попада под приложното
поле на Търговския закон, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързано с упражняването от него занятие – ерг. от чл.286, ал.1 от ТЗ. Тези
договори са от вида на субективните (относителните) търговски сделки, и са
сключени при предварително установени от ищеца общи условия (чл.298, ал.1,
т.1 от ТЗ и чл.16, ал.1 от ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел.
При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото
писмени доказателства следва извода, че „А1 България“ ЕАД е задължило да
предостави:електронни съобщителни услуги и продаде вещи на изплащане, а
ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и
продажна цена, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и
стойност на вещта.
По делото не се спори, че ползването на мобилните услуги е започнало
със сключване на договорите и липсват доказателства, че договорите за
мобилни услуги са прекратени от някоя от страните с писмено предизвестие
до другата, респ. че ползването е преустановено.
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се
установява, че към 16.08.2024 г., ответникът не е заплатил на ищеца
предоставени електронни съобщителни услуги в размер на 71,16 лева, за
5
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 16.07.2021 г. до
15.09.2021 г., от които: сумата в размер на 16.97 лева, представляваща месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, за услуга
№ 201001712484 по Договор с партиден номер № М6051091, и Приложение
№ 1 от 06.06.2019 г., сумата в размер на 42,19 лева, представляваща месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, за услуга
№ +359*********, по Договор с партиден номер № М6051091, и 11риложение
№ 1 от 29.05.2020 г. и сумата в размер на 12,00 лева, представляваща месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за услуга
№ +359*********, по Договор с партиден номер М6051091, и Приложение № 1
от 06.06.2019 г.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства да е заплатил
ползваните от нето електронни съобщителни услуги. При така установеното
искът за сумата от 71,16 лева се явява основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.342, ал.1 от ТЗ:
В тежест на ищеца по иска за заплащане на цената на лизинговите
вноски е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за
лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е
предал на лизингополучателя лизинговата вещ.
Oт Договор за продажба на изплащане от 27.05.2020 г., подписан от
страните, се установява, че ищецът е прехвърлил на ответника правото на
собственост върху вещ при първоначална вноска 33,98 лева, а остатъкът от
781,83 лева e платим на 23 вноски, включващи главница и лихва. От приемо-
предавателен протокол от същата дата е видно, че вещта представлява апарат
Sam Galaxy А71 DS Black-PB ’1TEC, и е предаден на ответника, за което няма
спор между страните. От тук следва извода, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение основано, като ищецът, в качеството
му на продавач е изпълнил задълженията си по договора – предал е
устройството. Следователно за ответника е възникнало задължението да
заплати уговорената цена.
Съгласно Раздел IV от Договора за продажба на изплащане, при
предсрочно прекратяване на договора всички суми стават изискуеми.
В настоящия случай липсват данни за връчване на покана за доброволно
6
пращане, както и изобщо за изпращането й, поради което се следва извода, че
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на
лизингополучателя по предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т.1
от Тълкувателно решение № 8/2017, по тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Тези разрешения следва
да намерят приложение и по отношение обявяване на предсрочната
изискуемост на вноските по настоящия Договор за продажба на изплащане,
респ. лизинг, доколкото правната му уредба е сходна с тази по договорите за
банков кредит. Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски, в настоящото производство трябва да се
изследва по отношение на кои от тях е настъпил падежът за плащане и
съответно исковете по чл.422 ГПК досежно същите биха се явили
основателни. Срокът на договора за продажба на изплащане е 23 месеца,
считано от датата на подписването му – 27.05.2020 г., поради което следва, че
падежът и на последната лизингова вноска съобразно инкорпорирания в
договора погасителен план, е настъпил. По тези съображения съдът приема,
че за ответника е възникнало задължението да заплати предвидените в
договора месечни лизингови вноски.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза се установява, че ответникът не е заплатил суми за устройство на
изплащане по Договор за продажба на изплащане от 27.05.2020 г., към услуга
с номер № +359*********, за закупено устройство на изплащане Handset Sam
Galaxy А71 DS Black+PB TTEC MT 15, за периода от 16.07.2021 г. до
15.10.2021 г., на стойност от 305,82 лева, поради което претенциите на ищеца
по този договор се явява основателна и доказана, и като такава следва да бъде
7
уважена.
Предвид обстоятелството, че исковете имат за предмет парични
вземания, като правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от депозиране на заявлението в съда – 16.08.2024 г., до изплащането
им.
По исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието
на валидни клаузи за неустойка с посоченото съдържание и изискуемостта им.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват. Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят
свободно, но това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може
да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, по ерг. от
чл.9 от ЗЗД.
Съдът намира, че клаузата от договорите за мобилни услуги е валидна,
тъй като не противоречи на изискването за добросъвестност по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД. За да възникне обаче вземането на ищеца против ответника
за претендираните неустойки следва ищецът да установи, че процесният
договор за мобилни услуги е предсрочно прекратен преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по договорите.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от
ответника забава при изпълнение на задължението му за заплащане на
месечни абонаментни такси, за предоставени далекосъобщителни услуги за
исковия период. В тази връзка ищецът се позовава на Общи условия.
Разпоредбата на чл.54.12 от Общите условия урежда едностранно
прекратяване на срочен или безсрочен договор от страна на „А1 България"
ЕАД, вкл. хипотеза при изпадане в забава. Липсва обаче предвиден ред, по
който това да бъде сторено като е предвидено единствено забава, продължила
повече от 124 дена.
В приетите Общи условия са предвидени и други хипотези на
прекратяване – чл.52 и чл.52а (от ответника), но те задължават потребителя да
8
прекрати договора с писмено, едномесечно предизвестие. При липса на
предвиден ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на
задълженията на потребителя (чл.20а, ал.2 от ЗЗД), предвидени в специалния
закон - ЗЕС и договорите между страните, включително Общите условия,
следва извода, че приложение намира общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД –
двустранният договор да бъде развален с едностранно волеизявление на
изправната страна, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, в писмена форма (такъв е договора, такова е и изискването
към потребителя).
В случая ищецът не твърди да е отправял писмено предизвестие до
ответника, но намира, че с предприетите фактически действия по
преустановяване на предоставянето на мобилна услуга е пристъпил към
прекратяване на договорното правоотношение.
Съгласно разпоредба на чл.51.6 от Общите условия, според която
ищецът се задължава предварително и по подходящ начин (чрез писмо с
обратна разписка, записващ с телефонен разговор, писмо по електронната
поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват
услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и
данни за точния размер на претендираните парични задължения, за
основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира
вземането. По делото няма доказателства, от които да се установи, че ищецът
е предприел такива действия, а и такива твърдения не се съдържат в исковата
молба.
Относно вземанията за неустойка за месечни такси, отстъпка от месечна
абонаментна такса и отстъпка от цена на устройство, съдът намира следното:
От приложения договор за мобилни услуги и анекса към него, сключени
с потребителя, е видно, че е уговорена клауза за неустойка при прекратяване
по вина на потребителя на договора за мобилни услуги до края на срока на
договора, като размерът им не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза абонатът дължи на оператора
9
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент.
От съдържанието на договора за мобилни услуги, приложенията към
него, съдържанието на анекса, както и договора за продажба на изплащане, се
установява, че е предвидено при неплащане на най-малко 2 последователни
месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на
срока на договора да стават изискуеми от датата на издаване на фактура за
тези суми. Предвидено е също така, че независимо от посоченото, договорът
може да бъде развален от изправната страна при нарушение на задълженията
на другата, съгласно разпоредбите на чл.335 от ТЗ, чл.205 и чл.206 от ЗЗД,
като страната, която разваля договора следва да уведоми писмено
неизправната страна като даде достатъчен срок за отстраняване на
нарушението, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
По аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017, по тълк. дело №
8/2017 г., на ВКС, ОСГТК, съгласно което клауза в договора, предвиждаща, че
при неплащане на определен брой вноски договорът става автоматично
предсрочно изискуем, е нищожна, поради което и следва да се приеме, че
уговорката в този смисъл в раздел IV от договорите за продажба на изплащане
няма правно действие.
От друга страна неустойките са начислени с фактура от 24.09.2021 г.,
към който момент липсва изявление на оператора за разваляне на договорите
за мобилни услуги и сключения във връзка с него договор за продажба на
изплащане с писмено уведомление до абоната съгласно предвиденото в
договора и чл.87 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че след крайния
срок на договорите за мобилни услуги същите са продължили за неопределен
срок и са прекратени с получаване на препис от исковата молба от ответника
на 20.02.2025 г. Към този момент двугодишният срок на абонаментите, така и
крайният падеж на договора за продажба на изплащане, е настъпил. Предвид
изложеното, не е налице основание за заплащане на неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, нито за възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане),
10
съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
Относно неустойката, начислена от оператора за невърнато оборудване,
съгласно т.8.2 от Приложение № 1 към него от 06.06.2019 г., т.7.4 от
Приложение №1 към Договор № ********* от 02.09.2019 г., с което крайният
срок на договора е променен на 02.09.2021 г., и т.3.8 от Анекс към Договор №
********* от 27.05.2020 г., с който срокът на договора е удължен с 24 месеца,
с начална дата 27.05.2020 г. до 27.05.2022 г., ако при прекратяването му, което
и да е оборудване, предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право на получи
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно
действащия ценоразпис на оператора. В договорите обаче не е посочена
стойността на оборудването, нито е приложен ценоразписа на оператора,
подписан от потребителя, с което да се е съгласил със заплащане на неустойка
в определен размер при невръщане на предоставено оборудване, поради което
претендираните на това основание вземания за неустойки са недължими.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за неустойки
са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че
дължимата лихва за забава върху неплатената сума от 16,97 лева, за периода от
09.09.2021 г. до 14.08.2024 г. е в размер на 5,77 лева, дължимата лихва за
забава върху сумата от 42,19 лева за периода от 09.09.2021 г. до 14.08.2024 г. е
в размер на 14,26 лева, дължимата лихва за забава върху сумата от 12,00 лева
за периода от 09.09.2021 г. до 14.08.2024 г. е в размер на 4,03 лева, а
дължимата лихва за забава върху дължимата сума от 305,82 лева – за
устройство на изплащане е в размер на 99,92 лева. С оглед основателността на
главните искове, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на
лихва за забава.
С исковата молба ищецът претендира да бъде признато за установено, че
ответникът дължи лихва за забава в размер на 5,05 лева, за периода от
09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от 16,97 лева, за услуга №
11
201001712484, а вещото лице е изчислило нейната дължимост в размер на
5,77 лева, поради което и искът за нейното заплащане е основателен и доказан
до претендирания размер, и както такъв следва да бъде уважен.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът
дължи сумата от 12,46 лева - мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г. до
14.08.2024 г., върху сумата от 42,19 лева, за услуга № +359*********. Вещото
лице е изчислило дължимата лихва забава в размер на 14,26 лева, поради
което и искът за нейното заплащане е основателен и доказан до
претендирания размер, и като такъв следва да бъде уважен.
С исковата молба ищецът претендира да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 3,51 лева - мораторна лихва, за периода от
09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от 12,00 лева, за услуга №
+359*********. Вещото лице е изчислило дължимата лихва забава в размер на
4,03 лева, поради което и искът за нейното заплащане е основателен и доказан
до претендирания размер, и като такъв следва да бъде уважен.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът
дължим сумата от 86,83 лева - мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г. до
14.08.2024 г., върху сумата от 305,82 лева, за устройство на изплащане Handset
Sam Galaxy А71 DS Black+PB TTEC MT 15 23m. Вещото лице е изчислило
дължимата лихва забава в размер на 99,92 лева, поради което и искът за
нейното заплащане е основателен и доказан до претендирания размер, и като
такъв следва да бъде уважен.
Предвид неоснователността на исковете за заплащане на неустойка, то
неоснователни са и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава, които
следват съдбата на главните искове. В тази връзка неоснователни и
недоказани са исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 27,08 лева - мораторна лихва, върху сумата
от 92,49 лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга №
+359*********, за периода от 25.09.2021 г. до 14.08.2024 г.; сумата от 8,03 лева
- мораторна лихва, върху сумата от 27,44 лева, неустойка за прекратяване на
Договор за услуга № +359*********, за периода от 25.09.2021 г. до 14.08.2024
г.; сумата от 39,24 лева - мораторна лихва, върху сумата от 140,00 лева,
неустойка за прекратяване на Договор за услуга № +359*********, за периода
от 09.11.2021 г. до 14.08.2024 г.; сумата от 28,03 лева - мораторна лихва, върху
12
сумата от 100,00 лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга №
201001712484, за периода от 09.11.2021 г.до 14.08.2024 г. и сумата от 28,03
лева - мораторна лихва, върху сумата от 100,00 лева, неустойка за
прекратяване на Договор за услуга № 201001712484, за периода от 09.11.2021
г. до 14.08.2024 г., поради което и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните
разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се
реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и
чл.80 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в заповедното и
исковото производства разноски, за което е представил списък на разноските
по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък на разноските ищецът
претендира следните разноски: заплатена държавна такса в исковото
производство от 125,00 лева, депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева и
заплатена държавна такса в заповедното производство размер на 25,00 лева.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за
заповедното и исковото производства, от които 50,00 лева за заповедното
производство и 100,00 лева за исковата производство. На основание чл.78, ал.1
от ГПК и съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 270,56 лева, които с оглед изхода на делото
следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът
не се произнася по тях.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Т. Е., ЕГН **********, с адрес:
с. Л., общ. П., **** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***. със
седалище/адрес на управление: гр. С., **** следните суми: сумата от 16.97
лева, представляваща месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги, за периода от 16.07.2021 г. до 15.09.2021 г., за услуга №
201001712484 по Договор с партиден номер М6051091, и Приложение № 1 от
06.06.2019 г.; сумата от 42,19 лева, представляваща месечни абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
16.07.2021 г. до 15.09.2021 г., за услуга № +359*********, по Договор с
партиден номер № М6051091, и Приложение № 1 от 29.05.2020 г.; сумата от
12,00 лева, представляваща месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за периода от 16.07.2021 г. до 15.09.2021 г., за
услуга № +359*********, по Договор с партиден номер М6051091, и
Приложение № 1 от 06.06.2019 г.; сумата от 305,82 лева, представлява цена на
неплатени суми за устройство на изплащане, за периода от 16.07.2021 г. до
15.10.2021 г., по Договор за продажба на изплащане от 27.05.2020 г., към
услуга с номер № +359*********, за закупено устройство на изплащане
Handset Sam Galaxy А71 DS Black+PB TTEC MT 15 23 м.; сумата от 5,05 лева
– мораторна лихва, за периода от 09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от
16,97 лева, за услуга № 201001712484; сумата от 12,46 лева - мораторна
лихва, за периода от 09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от 42,19 лева,
за услуга № +359*********; сумата от 3,51 лева - мораторна лихва, за периода
от 09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от 12,00 лева, за услуга №
+359*********; сумата от 86,83 лева - мораторна лихва, за периода от
09.09.2021 г. до 14.08.2024 г., върху сумата от 305,82 лева, за устройство на
изплащане Handset Sam Galaxy А71 DS Black+PB TTEC MT 15 23m., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16.08.2024 г. до окончателното
погасяване на сумите, за които суми е издадена Заповед № 3608 от 26.09.2024
г. по ч.гр.д.№ 09420/2024 г. на ПР, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от
92,49 лева – неустойка за прекратяване на Договор № ********* по вина на
абоната, за услуга № +359*********, представляваща неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС, по чл. 7.1. от Приложение № 1 от
02.09.2019 г. за услугата, и чл.3.5 от Анекс от 27.05.2020 г.; за сумата от 27.44
лева – неустойка за прекратяване на Договор № ********* по вина на
14
абоната, за услуга № +359*********, представляваща неустойка формирана на
база отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, уговорена в чл.7.1. от
Приложение № 1 от 02.09.2019 г. за услугата, и чл.3.5 от Анекса към същото
приложение от 27.05.2020 г.; за сумата от 140,00 лева – неустойка за
прекратяване на Договор № ********* по вина на абоната, за услуга №
+359*********, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
предоставено за ползване на услугата 4G router NetBox, по чл.8.2 от
Приложение № 1 от 06.06.2019 г.; за сумата от 100,00 лева – неустойка за
прекратяване на Договор № ********* по вина на абоната, за услуга №
201001712484, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
- предоставено за ползване на услугата основен цифров приемник, по чл.8.2 от
Приложение № 1 от 06.06.2019 г.; за сумата от 100,00 лева – неустойка за
прекратяване на Договор № ********* по вина на абоната, за услуга №
201001712484, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа
- предоставено за ползване на услугата допълнителен цифров приемник, по
чл.8.2 от Приложение № 1 от 06.06.2019 г.; за сумата от 27,08 лева -
мораторна лихва, върху сумата от 92,49 лева, неустойка за прекратяване на
Договор за услуга № +359*********, за периода от 25.09.2021 г. до 14.08.2024
г.; за сумата от 8,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от 27,44 лева,
неустойка за прекратяване на Договор за услуга № +359*********, за периода
от 25.09.2021 г. до 14.08.2024 г.; за сумата от 39,24 лева - мораторна лихва,
върху сумата от 140,00 лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга
№ +359*********, за периода от 09.11.2021 г. до 14.08.2024 г.; за сумата от
28,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от 100,00 лева, неустойка за
прекратяване на Договор за услуга № 201001712484, за периода от 09.11.2021
г.до 14.08.2024 г. и за сумата от 28,03 лева - мораторна лихва, върху сумата от
100,00 лева, неустойка за прекратяване на Договор за услуга № 201001712484,
за периода от 09.11.2021 г. до 14.08.2024 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Е. Т. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. П., **** ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***. със седалище/адрес на
управление: гр. С., **** сумата в размер на 270,56 лева, представляваща
разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете, представляващи държавни такси, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
15
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 5420/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16