Р Е
Ш Е Н И Е
№ 284 27.05.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На четиринадесети май две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Карамфила Шопова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско
дело №735 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно
съединени искове по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, във вр. с пар.96 от ПЗР на КЗ.
Ищците Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********,
първият действащ
със съгласието, а втората и третият, чрез своята майка и законна представителка
Е.Р.Д., З.М.И.,
ЕГН **********,
действаща лично, Е.Я.Д., ЕГН **********,
Д.Я.Д., ЕГН **********
и А.Я.Д.,
ЕГН **********-
и тримата, действащи чрез своя баща и законен представител Я.Р.Д., всички със
съдебен адрес ***, ***, адв.Е.У., молят съда да осъди ответното ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Стефан
Караджа“№2, да заплати на всеки един от тях сумата от по 5 000лв., след
допуснато в с.з. от 30.04.19г. намаление на исковете им, като обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на ***Р.И.А., ЕГН **********,
причинена при птп на ***г., състояло се в гр.***, от Г.В.В., при управление на
л.а. „БМВ 320И“, с рег.№****, застрахован за риска ГО при ответното дружество
по полица №****г., за което застрахованият водач Г.В. бил осъден с влязла в
сила присъда по нохд №1680/2016г. на ПОС, ведно със законната лихва от ***г., защото
ответникът отказал с писмо от 31.07.18г. да уважи искането им за заплащане на
обезщетения, по което пред него била образувана преписка по щета №****.
В двуседмичния срок по чл.372,ал.1
от ГПК, изтекъл на 03.12.18г., не са подали допълнителна искова молба /виж
съобщението на л.56/.
Пледират по същество за уважаване на
исковете им и за присъждане в полза на адв.У. на възнаграждение, в хипотезата на
чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.1 от ЗА.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№32327/05.11.18г.
/л.28-л.32/, с който е оспорил исковете : като недопустими, тъй като ищците не
са носители на материалното право да търсят от него обезщетение, поради което
им липсва и надлежна активна процесуална легитимация по предявените искове, тъй
като от изложените с исковата молба обстоятелства не може да се изведе извод,
че са увредени по смисъла на КЗ лица, поради което е поискал да се прекрати
производството по делото; евентуално, като неоснователни, с искане да се
отхвърлят изцяло, тъй като: оспорва да са налице изискуемите от закона
предпоставки за признаване основателност на исковете им /ищците не принадлежат
към кръга на лица, на които се следва обезщетение при смърт, между тях и
покойния не съществува особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с
покойния/; евентуално- като повдига възражения, че размерът на претенциите им е
прекомерен с оглед принципа на справедливост, и че покойният е съпричинил птп
при значителен принос, тъй като е нарушил правилата на чл.113,ал.1,т.1 и
чл.114,ал.1 от ЗДвП, като е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за това място- не на пешеходна пътека, не е съобразил разстоянието
и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил и е навлезнал
внезапно на пътното платно на оживен булевард; оспорил е началната дата, от
която се търси присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения,
тъй като смъртта на Р.А.е настъпила не в деня на птп, а на ***г.; признал е
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка ГО на автомобилистите, по описаната от ищеца полица, за посочения
от него с исковата молба лек автомобил; оспорил е искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адв.У. в посочената хипотеза, тъй като ищците
не са от категорията лица, имащи право на издръжка от загиналия.
Не пледира по същество в с.з. от
14.05.19г., но още с отговора на исковата молба моли исковете да се отхвърлят
като неоснователни, като му се присъдят направените в производството разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение /виж л.30/.
Конституираното с Определение
№1960/06.11.18г. /л.54/ трето лице- Г. ***, помагач на ответника, уведомено за
воденото производство чрез залепване на уведомление на регистрирания от него
постоянен и настоящ адрес ***, по реда на чл.47,ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК, не е
подало отговор на исковата молба в дадения му от съда срок, не е взело участие
в производството и не пледира по същество /виж определението на л.54, справката
на л.78, съобщението на л.82 и уведомлението на л.83 и л.84/.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства намери, че предявените
искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни и следва да се
отхвърлят, тъй като не установи в процеса между тях и покойния им дядо да е
имало изградена преживе тясна и особено близка емоционална връзка, нито да са
претърпели неимуществени вреди, които по своята степен и интензивност да са
такива, че да изискват да им се присъди за тях обезщетение, с оглед принципа на
справедливост, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
По възраженията на ответника за
недопустимост на предявените искове съдът се е произнесъл с Определение
№600/15.03.19г., като го е намерил за неоснователно по съображения, които
поддържа изцяло и с това решение, тъй че препраща към тях /виж определението на
л.85-л.86/.
Съдът не коментира във връзка с
допустимостта на предявените от ищците искове приложеното с исковата молба
писмо от 31.07.18г. /виж л.17/, удостоверяващо отказа на ответното
застрахователно дружество да удовлетвори претенцията за плащане, отправена към
него от първите четирима ищци, деца на Е.Д., доколкото по исковете по
чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, във вр. с пар.22 то КЗ, задължителната процесуална
предпоставка, предвидена от чл.498,ал.3 от КЗ, не е приложима, поради което и
обстоятелството, че застрахователна претенция не е била отправена до ответника от
останалите трима ищци, деца на Я.Д., не рефлектира върху допустимостта на
предявените от тях искове.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 30.04.19г. съдът е приел
за окончателен съобщения на страните с Определение №600/15.03.19г. проект за
доклад по р.ІІІ, т.2, с малки изменения, касаещи фактически грешки, допуснати
от ответника в отговора му и от съда в цитираното определение. С приетия доклад
са очертани релевантните за предявените искове факти, отграничени са онези от
тях, които не се нуждаят от доказване в процеса, и е разпределена между
страните тежестта за фактите, които се нуждаят от доказване.
2.Установи се в производството по
делото във връзка с очертаните като релевантни за основателността на предявените
искове факти, че:
2.1. С
влязла в сила на 27.09.16г. присъда по нохд №1680/2016г. на ПОС, Г.В.В., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на ***г., в гр.***, на кръстовището на бул.“***“№***,
преди кръстовището с ул.“***“, при управление на л.а. „БМВ 320И“, с
рег.№****, е нарушил описаните в присъдата правила за движение, установени от
ЗДвП,
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.А., ЕГН **********, настъпила на
***г., като, на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна
за този съд при разглеждане на исковете, свързани с гражданските последици от
престъпното деяние, по отношение фактите на
извършването му, на неговата противоправност и на виновността на дееца
/виж присъдата с мотивите на л.12-л.16/.
2.2. Ответното дружество изрично е
признало в отговора си, че лекият автомобил, при управление на който е била причинена
смъртта на Р.А., е имал валидна и активна при него застраховка гражданска
отговорност към датата на птп, поради което съдът е признал с доклада по делото
това обстоятелство за безспорно между страните и като такова, за ненуждаещо се
от доказване, а по този начин е установена надлежно и пасивната материално
правна легитимация на ответника по предявения пряк иск, в качеството му на
застраховател /виж т.15 от отговора на исковата молба/.
2.3. Ищците са внуци на починалия
вследствие на птп от ***г. Р.А., който е оставил след смъртта си като свои
наследници синовете си И.Д. и Я.Д., живущи съответно в гр.*** и в гр.***, и
дъщеря си Е.Д., живуща *** /виж удостоверение за наследници на л.9-л.10/, като Г.И.,
В.И., И.И. и З.И. са деца на дъщерята на покойния Е.Д. /виж удостоверенията за
раждане на л.18-л.21/, а ищците Е.Д., Д.Д. и А.Д., са деца на Я.Д., син на
покойния /виж удостоверенията за раждане на л.22-л.23/.
Посочените доказателства
опровергават категорично повдигнатото от ответника в т.4 от отговора на
исковата молба оспорване на твърденията на ищците, че са внуци на покойния.
2.4.При установеност на фактите по
т.2.1 и по т.2.2., решаващи за основателността на предявените от ищците искове
и за надлежната им активна легитимация с оглед критериите, очертани със
задължителното тълкуване, дадено от ТР №1/21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС, са
фактите на установена между ищците и ***преживе особена близост, както и на
реално претърпени от тях, вследствие на смъртта на дядо им, страдания, които да
изискват, с оглед принципа на справедливост, те да бъдат обезщетени.
Ищците са поискали за установяване
на тук обсъжданите факти двама свидетели и те са им допуснати от съда, но от
показанията им не могат да се направят изводи за установеност на посочените
релевантни факти, доколкото:
Двамата свидетели са дали
противоречи показания за обстоятелство относно местоживеенето на покойния дядо Р.,
като св.И.е заявила, че докато бил жив, бащата на Е. ***, в една къща с Е. и
децата, а св.И. е заявил, че преди да почине, дядо Р. живеел в ***, в гр.***.
При това противоречие, съдът цени показанията на св.И., отчитайки, че св.И.е
казала още, че дядо Р. идвал в *** от *** с рейса, макар да се е опитала, при
зададен и от съда въпрос, да изглади собствените си противоречиви заявления, обяснявайки,
че всъщност дядо Р. пътувал с рейса до ***, а не обратно, защото там работел,
като събирал кашони.
Показанията на двамата свидетели си
противоречат и относно обстоятелството на осъществяваните между ищците и
покойния им дядо контакти, доколкото св.И., която живее в с.*** на две къщи от Е.Д.
и нейните деца е заявила, че не знае
името и не познава другия син на дядо Р., името на който е различно от И., нито
познава децата му, тъй като този брат на Е. *** и много рядко идвал на гости
там, докато дядото бил жив, а св.И., който също живее на 200м. от Е. *** е
заявил, че познава и Я.Д., и децата му А., Е.и Д./Д./, защото, макар Я. ***,
почти всеки месец, когато дядо Р. си вземал пенсията, идвал с жена си и децата
си в с.***, в дома на Е., където и той присъствал, като техен братовчед- син на
брата на съпруга на Е., та дядото да се
порадва на всичките си внуци и те на него. По този начин показанията на двамата
свидетели взаимно се изключват и съдът не цени казаното от никой от тях, защото
няма как едновременно да са верни и при регулярни посочени от св.И. посещения
на Я.Д. и децата му в с.***, и като срещите са се осъществявали на едно и също
място- в дома на Е., откъдето и св.И.е придобивала впечатленията си за контакта
между внуците и дядото, последната да не познава нито Я.Д., нито децата му,
което може да означава само едно- че такива срещи на дядото с внуците, в дома
на Е., всъщност е нямало;
Отделно от горното, показанията на
св.И., щото децата на Я. са ходили при дядо си и в С., не се ценят, тъй като не
са преки и са вътрешно противоречиви- св.И. не е присъствал на тези срещи, а
смята, че са се състоявали, тъй като Я. и децата идвали в с.К. и след това
казвали, че ще отидат и при дядо си в гр.***; не е дадено от св.И. обяснение
защо, ако срещите на дядото и децата са се състоявали почти всеки месец в с.К.,
след това Я. и децата е трябвало да ходят и да се виждат с дядо Р. в гр.***;
При горните изтъкнати противоречия,
съдът не цени показанията на двамата свидетели и за това, че дядото познавал
всичките си внуци и им радвал, както и че те го познавали и му се радвали,
които, дори да бяха ценени, не са достатъчни за извода, че между всеки един
ищец поотделно и дядо му е имало изградена преживе особено близка емоционална
връзка;
При изричното заявление на св.И., че
не знае децата как са разбрали за смъртта на дядо си и дали изобщо са разбрали
за нея, и съобразяване на всичко казано вече по-горе, съдът не цени и дадените
от св.И.показания, щото децата на Е., има- няма плачат за дядото, тъй като
знаят, че той умря, и им е мъчно за него, защото им носел ядене, като събирал
кашони, нито показанията на св.И., че децата Г., В. и З. си говорели за дядо Р.,
след като починал, и се събирали и плачели, защото им било много тъжно за дядо
им, и че това продължавало и до момента, като последно ги видял да плачат „онзи
ден“ .
При описаното по –горе, събраните от
ищците гласни доказателства се намират от съда в подкрепа на твърденията на
ответника, че ищците не са живеели в общо домакинство с покойния, нито са
поддържали лични контакти с него, а показанията на св.И., че дядото събирал и
продавал кашони, са в подкрепа на твърденията на ответника, че за да допълва
дохода си от пенсия, покойният е бил принуден да бърка по кофите /виж т.6 и
т.11 от отговора на исковата молба/.
По отношение на изтъкнатите от
ответника доводи, свързани с невръстната възраст на ищците към датата на
смъртта на дядо им, и с факта, че един от тях дори още не е бил роден, поради
които не може да се счита, че между ищците и покойния е била налична особено
близка емоционална връзка /виж т.5 от отговора на исковата молба/, с
представените по делото удостоверения за раждане на децата –ищци по делото и
удостоверение за наследници на починалия на ***г. Р.А.се установи, че:
Ищецът Е.Д., се е родил по време,
следващо датата на смъртта на дядо му, съответно ***г. и ***г.;
Ищците И. и Д. не са били на ***мес
и на ***год към датата на смъртта на дядо им- ***г., както ответникът твърди в
с.з. от 30.04.19г., а съответно на ***мес,***дни и ***год, ***мес,***дни към
същата дата;
Останалите четирима ищци –З., В., Г.
и А. са били към датата на смъртта на ***съответно на *** год. първата, ***
години втората и *** год. останалите двама.
2.5.
По фактите, на които ответникът е основал евентуалното си възражение за
съпричиняване на птп от покойния Р.А., с
показанията на призованите от ответника свидетели П.Ю. и Р.Ж., снети в с.з. от
30.04.19г., и приетото в същото с.з. заключение вх.№12325/17.04.19г. на
допусната по делото АТЕ, изготвена от в.л. В.И. /виж: протокола от с.з. в частта
на л.140гръб- л.141гръб; заключението на АТЕ на л.104-л.136/, взети предвид в
тяхната съвкупност, се установи, че :
Р.А.е
пресичал пътното платно на булевард с интензивно движение, в платно за движение
с няколко пътни ленти, на място, на което няма пешеходна пътека, въпреки че
50м. по-надолу има кръстовище,
регулирано със светофарна уредба и пешеходни пътеки /виж : показанията на св.Ж.; за липсата на пешеходна пътека на
мястото на инцидента- и показанията на св.Ю.; за обстоятелството, че платното за движение на мястото
на птп е с няколко пътни ленти- и заключението на АТЕ/, без
да съобрази поведението си със скоростта на движение и наличните на пътното
платно движещи се ппс /заключение на АТЕ/,
и не се установи твърдението на ответника Р.А.да е навлезнал внезапно на
платното за движение.
По
отношение на последния факт, св.Ю., който е пътувал при инцидента в колата,
управлявана от Г.В., действително е
заявил при разпита му, че това, което се случило, било „абсолютна изневиделица“,
че „дошло нещо изневиделица“ и тупнало пред него, но тези негови показания не
се ценят от съда, като установяващи предприето от покойния внезапно пресичане
на пътното платно, защото:
самият
св.Ю. е посочил, че не бил толкова съсредоточен, защото не той карал колата, че
закусвал и вдигнал глава чак когато се чул удара, и че все пак, макар да не
обърнал точно внимание, имало човек, който бил встрани, вървял встрани с
количка;
показанията
на св.Ю. по отношение на случилия се за него
като пълна изневиделица сблъсък на автомобила, управляван от Г.В., с
пешеходеца, са опровергани от приетото
по делото заключение на АТЕ и даден ясен отговор от вещото лице на въпрос на
съда в с.з., с които е установено, че водачът на автомобила е забелязал смяната
в траекторията на движение на пешеходеца, от движение успоредно на платното, в постъпателно движение за пресичане на пътното
платно, перпендикулярно пред движещите
по него пътни превозни средства, докато е бил на около 100м. от
мястото на птп, при което, при скорост на движение от 51.74км/ч и опасна зона
за спиране от 29.84м., е имал пълната възможност да предотврати удара с
пешеходеца при адекватна реакция, а при тези установени от АТЕ данни не може да
се обоснове извод в подкрепа на твърдението на ответника, че предприетото от
пешеходеца пресичане на пътното платно е било внезапно по отношение на водача
на мпс, с което е осъществен сблъсъка, довел до смъртта на Р.А..
3. При горните установени факти,
съдът направи следните изводи по съществото на спора.
3.1 По основателността на исковете.
Предявените искове са неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят.
При поставена с доклада по делото
върху ищците тежест за провеждане на пълно и категорично доказване на основните
очертали се като спорни за производството и релевантни за основателността на
исковете им /за надлежната им активна материално правна легитимация/ факти за
наличие на създадена преживе между тях и ***особено близка емоционална връзка и
за претърпени от тях значителни неблагоприятни последици от смъртта на дядо им,
за които е справедливо да бъдат обезщетени, същите не успяха да проведат
тяхното доказване в производството със събраните гласни доказателства по
съображенията, изложени подробно от съда в р.ІІ,т.2.4 от това решение.
Отделно от горното, при извода за
неоснователност на иска на ищеца Е.Д., съдът зачете и довода на ответника, че доколкото
този ищец е роден на ***г., след като дядо му Р.А.е починал на ***г., между него
и дядо му и обективно не би могла да съществува каквато и да е емоционална
връзка, което е и самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на неговия
иск.
Що се касае до останалите ищци,
съдът не споделя довода на ответника, че възрастта им сама по себе си изключва
наличие на създадена особена близост с дядо им, защото :
от фактическа страна, децата И. и Д. не са
били на ***мес и на ***год към датата на смъртта на дядо им- ***г., както
ответникът твърди в с.з. от 30.04.19г., а съответно на ***мес,***дни и ***год, ***мес,***дни;
общоизвестен според съда факт е, че новородените,
макар и несъзнателно, разпознават лицата от семейния кръг и реагират по
съответния за възрастта им начин на тяхната поява, внимание и грижа, и се
привързват към тях, тъй че само поради ниската възраст на ищците И. и Д. не
може априори да се заключи, че между тях и ***не би могла да се изгради и да
съществува емоционална близост;
останалите четирима ищци –З., В., Г.
и А. са към датата на смъртта на ***на възраст предостатъчна, за да се счита,
че между тях и ***би могла да се създаде силна привързаност, стига да бяха
налице и останалите житейски предпоставки за това.
Ето защо, самата ниска възраст на
ищците И. и Д. към датата на смъртта на дядо им, както и възрастта на останалите
четирима ищци, посочени в предходния абзац, изтъкнати от ответника като
основание да им се откаже търсеното обезщетението, не е според съда достатъчна
за признаване необснователност на исковете им, и за тяхната неоснователност съдът
направи извода си от не от този факт, а от неустановеността на поставената в
тежест на ищците създадена особено близка емоционална връзка с ***и липсата на
установени от тях сериозни неблагоприятни последици в емоционален план, вследствие
на смъртта му, обосноваващи необходимост да им се присъди обезщетение, с оглед
принципа на справедливост.
3.2. При извод на съда, щото
предявените искове са неоснователни, доколкото наведените от ответника
възражения за съпричиняване на птп от Р.А.и за прекомерност на търсените от
ищците обезщетения, с оглед принципа на справедливост /преди извършеното
намаление на исковете/ са евентуални- в случай, че исковете се признаят от съда
за основателни, следва да се счита, че процесуалната предпоставка за
разглеждането на тези възражения по същество не е настъпила, тъй че и съдът не
дължи произнасяне по тях.
3.3. С отхвърляне на главните искове
за присъждане на обезщетение, като акцесорно- следващо съдбата им, без уважение
следва да се остави и искането на ищците за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения, като от гледна точка фактите по делото, при дата на
смъртта на Р.А.***г., различна от датата на птп -***г., възражението на
ответника, че на ищците не се следва законна лихва от датата на птп, а от
датата на смъртта на дядо им, станала причина за твърдените от тях като
претърпени неимуществени вреди, е основателно.
В
частта за разноските.
Разноски
в производството претендират и ищците, и ответникът, като с оглед изхода на
спора, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, такива се следват само на
ответника.
Ищците са били освободени от внос на
такси и разноски в производството, на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК, и при
отхвърляне на исковете им, няма основание невнесената от тях за производството
държавна такса, да се съдбере по реда на чл.78,ал.6 от ГПК от ответника.
Претенцията на ищците за разноски,
каквито не са направени от тях в процеса, е всъщност такава за присъждане на
възнаграждение на представлявалия ги безплатно в процеса адв.У., но това искане
следва да се остави без уважение, доколкото от нормата на чл.38,ал.2 от ЗА е
видно, че една от задължителните и изискуеми се от нея кумулативно предпоставки
за присъждане на адвокатско възнаграждение в нейната хипотеза, е възникнала отговорност
на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК,
а такава отговорност в случая, с отхвърляне на предявените искове, не е
възникнала за ответното застрахователно дружество.
Ответникът установи в процеса
направата на разноски в размер на общо 340лв., от които: 300лв. –депозит за
допуснатата по негово искане АТЕ; 40лв.- депозит за призоваване на допуснатите
му при режим на призоваване двама свидетели /виж: л.94/, поради което, с отхвърляне на исковете
им, ищците следва да бъдат осъдени общо
да му заплатят тези направени разноски.
Ответникът претендира да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение, каквото в случая също му се следва, на
основание чл.78,ал.8 от ГПК, доколкото е юридическо лице, което е било
защитавано в процеса от юрисконсулт /виж л.34 и л.103/, поради което, като
съобрази, че делото е приключило в две съдебни заседания и спорът не е сложен
от правна и фактическа страна, въпреки извършеното с исковата молба активно
субективно съединяване на искове на множество ищци, на основание чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.78,ал.8
от ГПК, съдът счете, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Предвид горното, общата сума на
разноските, които ищците следва да бъдат осъдени д азаплатят общо на ответника,
възлиза на 440лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
исковете,
предявени от Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И., ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********, първият действащ
със съгласието, а втората и третият, чрез своята майка и законна представителка
Е.Р.Д., З.М.И.,
ЕГН **********,
действаща лично, Е.Я.Д., ЕГН **********,
Д.Я.Д., ЕГН **********
и А.Я.Д.,
ЕГН **********-
и тримата, действащи чрез своя баща и законен представител Я.Р.Д., всички със
съдебен адрес ***, ***, адв.Е.У., срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Стефан Караджа“№2, за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 5 000лв., ведно със
законната лихва от ***г., като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
по повод смъртта на ***Р.И.А., ЕГН **********, причинена при птп на ***г.,
състояло се в гр.***, от Г.В.В., при управление на л.а. „БМВ 320И“, с рег.№****,
застрахован за риска ГО при ответното дружество по полица ****г., за което
застрахованият водач Г.В. е осъден с влязла в сила присъда по нохд №1680/2016г.
на ПОС.
Оставя
без уважение искането на ищците, като разноски в производството, на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗА, да се присъди на адв.Е.У.
възнаграждение за осъщественото в процеса по т.д. №735/18г. безплатно тяхно
процесуално представителство.
Осъжда Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И., ЕГН **********,
И.М.И., ЕГН **********,
първият действащ
със съгласието, а втората и третият, чрез своята майка и законна представителка
Е.Р.Д., З.М.И., ЕГН **********, действаща лично, Е.Я.Д., ЕГН **********,
Д.Я.Д., ЕГН **********
и А.Я.Д.,
ЕГН **********-
и тримата, действащи чрез своя баща и законен представител Я.Р.Д., всички със
съдебен адрес ***, ***, адв.Е.У., да
заплатят общо на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Стефан Караджа“№2, сумата от 440- четиристотин и
четиридесет лева, разноски в производството.
Решението се постанови при участието
на третото лице-помагач на ответника Г. ***, уведомен за воденото
производство по реда на чл.47,ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на регистрирания от него постоянен и настоящ адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: