№ 6
гр. ХАСКОВО, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20215600900070 по описа за 2021 година
Т.д. 70 по описа на ХОС за 2021 г. е образувано по искова молба подадена от „ ДИАС
- 2000“ ООД гр. Ямбол, с която е предявил иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
против „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград за сумата от 120 000 лв., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди,че с ответника са страни по договор за покупко
продажба, сключен на 01.09.2020 г. По силата на този договор ответникът се задължил да
им продаде 200 /двеста/ тона слънчоглед, за което декларирал ,че е негов и е наличен на
склад. Твърди,че е изпълнил от своя страна задължението си, като превел авансово цената на
стоката в размер на 120 000 лв. с платежно нареждане от 03.09.2020 г., за което ответникът
издал фактура № **********/03.09.2020 г. Въпреки извършеното плащане ответникът не му
предал договорената стока.
На 30.12.2020 г. с ответника с ответника извършили прихващане на взаимно
дължими суми, като той признал съществуване на задължение в размер на 16 500лв. по
фактура № **********/18.11.2020 г., представляваща неустойка по чл.7 ал.2 от сключения
между тях договор от 01.09.2020 г. Т.като вече нямал интерес от сделката и било
невъзможно да се реализира продажбата на слънчоглед от реколта 2020 г. писмено уведомил
ответника ,че разваля договора за покупко продажба от 01.09.2020 г.- нотариална покана от
06.04.2021 г.
Счита,че ответникът дължи връщането на сумата от 120 000 лв., т.като е отпаднало
основанието за нейното плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
120 000 лв. ,представляваща авансово получена от него сума за 200 000 слънчоглед реколта
2020 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на
1
иска -05.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски, вкл. сторените такива по ч.т.д. № 23/2021 г. по описа на ОС Ямбол, по
което производство е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
С допълнителна искова молба вх. 1661/30.06.2021 г. ищецът поддържа подадената
искова молба. Допълнително твърди,че ако се приеме, че между страните не е сключван
договор за покупко продажба на 200 тона слънчоглед, то платената от него сума в размер на
120 000 лв. се явява платена без основание, поради което същата отново подлежи на
връщане от ответника.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че искът е
допустим, но неоснователен по същество.
Оспорва твърдението на ищеца,че между страните е сключен на 01.09.2020 г. договор
за покупко продажба на 200 тона слънчоглед. Между страните имало сключени предходни
договори за продажба на слънчоглед, но не и такъв от 01.09.2020 г.
Не оспорва,че е получил сумата от 120 000 лв., но твърди,че същата представлява
платена цена за доставен в предходен период от време слънчоглед.
Оспорва авторството и съдържанието на договор за покупко продажба от 01.09.2020 г.
, на протокол от 30.12.2020 г. и на фактура № **********/18.11.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В допълнително представения писмен отговор вх. № 1958/15.07.2021 г./ п.к.
13.07.2021 г./ се поддържат всички наведени доводи и направени възражения в подадения
писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. К. поддържа исковата
претенция. Счита,че по делото е безспорно установено,че е платена на ответника сумата от
120 000 лв. и че т.като е отпаднало основанието за плащане, той дължи връщането й.
Поддържа искането за заплащане на разноски в производството, както и направените
разноски по .т.д. № 23/2021 г. по описа на ОС Ямбол, по което производство е допуснато
обезпечение на бъдещ иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. К. оспорва предявените
искове. Поддържа становището ,че сумата е получена в изпълнение на предходен договор,
сключен между страните. Моли съда да отхвърли предявеният иск,както и да присъди
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен договор на 01.09.2020 г. за покупко продажба на 200 000
тона слънчоглед, реколта 2020 г. на стойност 600 лв. за тон. Съгласно чл.3 ал.2 от договора
купувачът заплаща авансово 100 % от стойността, след издаване на оригинална данъчна
фактура. Съгласно чл.7 ал.2 при забавено изпълнение на задължението от продавача за
доставка на договореното количество слънчоглед и в посочените срокове той дължи
неустойка в размер на 16 500 лв.
Не се спори,че ищецът е заплатил на ответника сумата от 120 000 лв. с платежно
нареждане от 03.09.2020 г., за което ответникът издал фактура № **********/03.09.2020 г.
С покана, получена от управителя на ответното дружество Р.И. на 06.04.2021 г.
ищецът е уведомил ответника, че счита сключеният между тях договор от 01.09.2020 г. за
развален, т.като договорената стока не е била предадена. В поканата е посочено още,че
2
ответникът е признал неизпълнението на договора и е заплатил неустойка в размер на
16 500 лв., както и че е потвърдил задължението си от 120 000 лв. Ищецът е посочил, че
няма интерес от изпълнението към този момент.
На 30.12.2020 г. в гр. Ямбол между страните е сключено споразумение за
прихващане, в което е посочено, че „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол дължи на „ РО-СИ-ТО“
ЕООД гр. Симеоновград сумата от 18 965,24 лв. по фактура от 23.09.2020 г., а „ РО-СИ-ТО“
ЕООД гр. Симеоновград дължи на „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол сумата от 16 500 лв. по
фактура от 18.11.2020 г. След взаимното прихващане „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол дължи
на „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград сумата от 2465,24 лв./ в споразумението е
изписано с думи сумата по задължението от 18 965,24 лв., но няма твърдения,че остатъкът е
различен от 2465,24 лв., а това е и извън предмета на настоящия спор/. Потвърждаването на
тези суми е направено и в разменена между страните кореспонденция от 22.01.2021 г. / л.30/.
Представена и приета като доказателство по делото е фактура № ****, издадена от „
РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград на „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол за сумата от 16 500
лв. неустойка по договор.
В хода на съдебното производство ответникът оспори, че управителят на
дружеството е подписал договор от 01.09.2020 г., Протокол от 30.12.2020 г. и фактура №
****, издадена от „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград. Видно от заключението на
назначената по делото съдебна почеркова експертиза е,че подписът положен под
посочените три документа е положен именно от управителя на ответното дружество Р.А.И..
И в допълнително даденото заключение, изготвено, след като бе снет образец от подписа на
управителя на ответното дружество в съдебно заседание и използван същия като
сравнителен образец, експертизата е категорична,че този подпис е положен именно от
управителя Р.А.И..
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
между страните е водена кореспонденция във връзка със сключването на процесния договор,
на потвърждаването на салда за 2020 г., протокола за прихващане и др.
Според заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза
счетоводството на ответното дружество е водено редовно. Фактура № **** е осчетоводена в
счетоводството на „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград, включена е в дневника за покупки
на дружеството за м. ноември 2020 г. и е подадена справка декларация в НАП на 12.12.2020
г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявявеният иск за
основателен и изцяло доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между страните е сключен
договор на 01.09.2020 г. за покупко продажба на 200 000 тона слънчоглед, реколта 2020 г.
на стойност 600 лв. за тон и,че в изпълнение на задълженията по договора, чл.6, ищецът е
привел авансово 100 % от стойността или сумата от 120 000 лв. Безспорно установено е и,
че ответникът не е доставил договореното количество слънчоглед и че договорът между
страните е развален/ покана, получена от управителя на ответното дружество Р.И. на
3
06.04.2021 г./.
Ответникът не оспори получаването на сумата от 120 000 лв., като наведе твърдения,че
така получената сума представлява плащане по друг, сключен между страните договор.
Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не представи доказателства, от
които да се установи,че това е извършено плащане по друг, сключен между страните
договор. Ето защо съдът приема за безспорно установено,че сумата от 120 000 лв. платена на
03.09.2020 г. е платена именно като изпълнение на задължението по сключения между
страните на 01.09.2020 г. договор. В подкрепа на този извод на съда са събраните по делото
писмени доказателства и заключенията на назначените в производството експертизи.
Между страните е водена кореспонденция във връзка с подписването на договора, както и за
уточняване на възникналите помежду им задължения. Ответникът оспори представените
писмени доказателства, а именно протокол от 30.12.2020 г., договор от 01.09.2020 г. и
фактура № ****, издадена от „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград, което оспорване не
беше успешно проведено. Заключението на назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза и допълнително дадената е категорично,че подписът и в трите оспорени
документа е положен от управителя на дружеството Р.А.И.. Наличието на сключен между
страните договор и неговото неизпълнение се потвърждава и от това,че ответникът е
признал дължимостта на неустойка в размер на 16 500 лв., за което е издал фактура. Тази
фактура, видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза е осчетоводена в
счетоводството на ответника и е подадена справка декларация в НАП на 12.12.2020 г.
Нелогично е да се твърди, че не е издадена фактура № **** и че тя не е подписана от
управителя на дружеството и в същото време тази фактура да е осчетоводена в
счетоводството на дружеството. Признание за наличието на договор между страните и за
неговото неизпълнение се съдържат и в подписания между страните протокол от 30.12.2020
г., който отново следва да се отбележи,че се установи безспорно,че е подписан от
управителя на ответното дружество. В подкрепа на направените изводи е и получената на
06.04.2021 г. покана, която не беше оспорена от ответника, от управителя на ответното
дружество Р.И., и с която ищецът е уведомил ответника, че счита сключеният между тях
договор от 01.09.2020 г. за развален, т.като договорената стока не е била предадена.
Изложеното дава основание на съда да приеме,че между страните е сключен договор,
задължението по който не е изпълнено от страна на ответника и че този договор е развален,
с оглед на което платената по този договор от ищеца сума от 120 000 лв. е платена на
отпаднало основание, поради което ответникът дължи нейното връщане. Той следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, вкл. разноски, направени в обезпечителното производство
по ч.т. д. № 23/2021 г. Сторените от ищеца разноски възлизат на 13 680 лв., от които 4 800
лв. платена ДТ, 5 530 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от
29.04.2021 г., 785 лв. депозит за изготвените експертизи / ССЕ и СТЕ/ и 2 515,80 лв.
разноски по ч.т.д. № 23/2021г. по описа на ОС Ямбол.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
Договореното и заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 5 530 лв. е над
минималния размер от 3930 лв., съгласно чл.7 ал.2 т.5 от наредба № 1/09.07.2004 г., но с
оглед фактическата и правна сложност и проведените съдебни заседания, съдът намира че
същият не се явява прекомерен и не следва да бъде редуциран до минималния размер
,предвиден в наредбата.
4
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Хасково сумата от 13
лв., изплатени на ВЛ В.Т. разходи за транспорт.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград, ул. *** ЕИК *** , със съдебен адрес
гр. *** адв. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол, ул. ***, ЕИК ***, със
съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „ ***, адв.В.К., сумата от 120 000 лв., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград, ул. *** ЕИК ***, със съдебен адрес
гр. *** адв. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ ДИАС - 2000“ ООД гр. Ямбол, ул. ***, ЕИК ***, със
съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „ ***, адв.В.К., направените в настоящото производство и по
ч.т.д. № 23/2021 г. по описа на ОС Ямбол разноски в размер на 13 680 лв.
ОСЪЖДА „ РО-СИ-ТО“ ЕООД гр. Симеоновград, ул. *** ЕИК ***, със съдебен адрес
гр. *** адв. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Хасково
сумата от 13 лв. ,изплатени разходи за транспорт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5