Решение по дело №414/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.24а, ал.9 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл.29 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Образувано е по жалба от Д. А. С. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. В, ет.3, ап.29, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Т. от АК – Стара Загора, против Заповед № 790 от 30.04.2024г., издадена от Д. К. - Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, с която заповед е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер].

В жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването на заповедта от некомпетентен орган; при липса на мотиви и на посочен адресат и издател; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е немотивирана, неясна и негодна за изпълнение, като посоченото правно основание за упражненото административно правомощие не е обосновано с релевантни фактически основания. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано наличието на възприетото материалноправно основание за издаването на оспорения административен акт и за разпоредените с акта правни последици, както и че при издаването и съобщаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя писмено становище съображения, е направено искане оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, и в условията на алтернативност – за отмяната й, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища, оспорва жалбата като недопустима. Излага подробни съображения за липсата на правен интерес за оспорващия и съотв. на активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. По съществото на спора счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на материална компетентност за издалия я административен орган и за незаконосъобразност на акта поради липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки за упражненото административно правомощие. Поддържа, че надлежното оправомощаване на Заместник кмета на Община Казанлък за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз, имплицитно съдържа и делегиране на правомощия за прекратяване действието на издадено разрешение за таксиметров превоз. Твърди, че предвид наличието на достатъчно доказателства за извършени множество нарушения при осъществяването на таксиметров превоз, обжалваната заповед за прекратяване действието на издаденото разрешение за таксиметров превоз на пътници, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения е направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено и в условията на алтернативност – жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Заинтересованата страна - „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, чрез управителя на дружеството, изразява становище за допустимост и основателност на подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От Кмета на Община Казанлък е издадено Разрешение № 24071/ 01.01.2024г. за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил с рег. № [рег. номер], марка, модел „Опел Зафира“, на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, с водач Д. А. С. (л.3 по делото). Лек автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на Д. А. С., съгласно удостовереното в Свидетелство за регистрация на МПС № *********, част I (л.5 по делото). Жалбоподателят Д. С. притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1005978, издадено от Ръководителя на регионалното звено гр. Стара Загора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и валидно до 09.01.2025г (л.5). М. Д. С. и „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък, е сключен договор № 686/ 25.04.2022г., съгласно който договор водачът Д. А. С. ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ с автомобил рег. № [рег. номер], марка „Опел“, модел „Зафира“, който автомобил е включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748/ 14.05.2013г. на ИА „Автомобилна администрация“ (л.58). От доказателствата по делото се установява и че Д. С. е регистриран по БУЛСТАТ с код ********* с основна икономическа дейност „Таксиметров пътнически транспорт“ и упражнявана дейност/професия „таксиметров шофьор“. С този код издава фискални касови бележки за извършените таксиметрови превози от името на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД (л.53 и сл.).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 790 от 30.04.2024г., издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък - Д. К., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници, е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, за автомобил с рег. № [рег. номер]. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатации за многократно постъпвали в Общинска администрация Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили. В тази връзка били извършвани проверки от длъжностни лица от Общинска администрация - Казанлък, служители на РУ - Казанлък и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В мотивите на заповедта е направено позоваване на разпоредбата на чл.36 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници и е възпроизведена регламентираната в чл.45, ал.1, т.2 от същата Наредба забрана за водачите на леки таксиметрови автомобили да престояват за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт.

Заповедта е съобщена единствено на управителя на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД на 07.05.2024г.

Като доказателства са приети документите, сочени като съставляващи административната преписка по издаване на обжалваната заповед - констативни протоколи за извършени проверки от служители на Общинска администрация - Казанлък, издадени фишове за налагане на глоба, снимков материал и др.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на Община Казанлък, допълнена със Заповед № 689/17.04.2024г., за делегиране на правомощия и трудов договор № 58/10.11.2023г. на Д. К. за изпълнение на длъжността Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ в Община Казанлък.

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, за липса на правен интерес за оспорващия Д. С. от обжалването на издадената от Заместник кмета на Община Казанлък Заповед № 790 от 30.04.2024г. за прекратяване действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер] и съотв. на активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. Съображенията за това са следните:

Действително правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК, една от предпоставките за възникване на правото на жалба, е наличието на правен интерес от обжалването. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на засягане на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.

Следователно в случая преценката за наличието на правен интерес за Д. С. от оспорването на Заповед № 790 от 30.04.2024г. на Заместник кмета на Община Казанлък за прекратяване действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, за автомобил с рег. № [рег. номер], се свързва с установяването, дали жалбоподателят е пряко неблагоприятно засегнат в посочения по-горе смисъл, от разпоредените с оспорения акт материалноправни последици.

Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвтП, таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 от закона с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. Съответно в чл.12, ал.1 от ЗАвтП е предвидено, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, като таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвтП т.е. да има издадено от ръководителя на съответното регионално звено на ИА „Автомобилна администрация" удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Аналогична е и регламентацията по чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от приложимата в случая Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. В изпълнение на задължението по чл.12, ал.4 от ЗАвтП, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" води публичен единен таксиметров регистър, като сред подлежащите на вписване в този регистър данни, съгласно чл.12а, ал.1, т.6 от ЗАвтП, са и данни за водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. А съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., ИА "Автомобилна администрация" води публичен единен таксиметров регистър на лицата по чл. 3, ал. 1 (т.е на търговците, притежаващи удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица) и на водачите по чл. 3, ал. 2 (т.е на водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници за своя сметка, от името на регистриран търговец, включени в списък към удостоверението за регистрация), както и на превозните средства, с които се извършва дейността. С нормите на чл.24а, ал.1, изр. второ от ЗАвтП, съотв. на чл.25, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., е регламентирано, че разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил, като в разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Разрешенията за извършване на таксиметров превоз подлежат на вписване в единния таксиметров регистър по чл.12, ал.4 от ЗАвтП, като същите са поименни и не подлежат на преотстъпване (чл.24а, ал.5 и ал.6 от ЗАвтП и чл. 25, ал.1 от Наредбата).

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че действащата правна уредба позволява водачите да осъществяват таксиметров превоз за своя сметка, от името на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, ако са включени в списък към удостоверението за регистрация и въз основа на издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз по чл.24а, ал.1 от ЗАвтП, съотв. по чл.24 и чл.25 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.

В случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Д. С. има качеството на лице, извършващо таксиметров превоз за своя сметка, от името на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация - „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД гр. Казанлък. На основание чл.24 и чл.25 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, от Кмета на Община Казанлък на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД е издадено Разрешение № 24071/ 01.01.2024г за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил с рег. № [рег. номер] (собственост на Д. С. съгласно част I на СРМПС № *********) и водач Д. А. С., притежаващ валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1005978. Както беше посочено, вписването в разрешението за таксиметров превоз на пътници, на данните на водача на автомобила, за който се издава разрешението, нормативно е предвидено единствено в хипотезата, когато водачът извършва дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. От доказателствата по делото се установява и че Д. С. е вписан е в публичния регистър по чл.12, ал. 4 от ЗАвтП, достъпен на адрес https://taxireg.infosys.bg/pub/register, като водач, извършващ дейността от името на регистрирания търговец „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, но за своя сметка, съотв. притежаваният от С. лек автомобил с рег. № [рег. номер], за който е издадено Разрешение № 24071/ 01.01.2024г за извършване на таксиметров превоз на пътници, е включен в списъка на превозните средства към издаденото на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Всички тези установявания в контекста на приложимата нормативна регламентация по ЗАвтП и Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, обусловят несъмнения и еднозначен извод, че с постановеното с обжалваната Заповед № 790 от 30.04.2024г. на Зам. кмета на Община Казанлък прекратяване на действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, издадено за автомобил с рег. № [рег. номер] и водач Д. А. С., пряко и непосредствено се засяга правната сфера на жалбоподателя, като очевидно прекратеното действие на издаденото разрешение за таксиметров превоз поражда неблагоприятни материалноправните последици за Д. С.. Таксиметровият превоз на пътници представлява дейност, подчинена на нормативно регламентиран разрешителен режим. В този смисъл и противно на поддържаното от ответника, упражняването на предвидената в чл.12, ал.1, изр. второ от ЗАвтП и в чл.3, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. възможност таксиметров превоз на пътници да се извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на регистриран търговец, не следва и не се поражда от сключения между водача и регистрирания търговец облигационен договор за уреждане на правоотношенията. Упражняването на тази правна възможност е обусловено от наличието на издаден и валиден разрешителен административен акт за извършване на таксиметров превоз, като правото възниква с вписването на водача в разрешението в хипотезата на чл.24а, ал.1, изр. второ от ЗАвтП, съотв. на чл.25, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., като водач, който ще извършва дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Следователно ако и Д. С. да не е участвал в производството по издаване на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, с вписването му в това разрешение съгласно чл.24а, ал.1, изр. второ от ЗАвтП, съотв. на чл.25, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г., за лицето е възникнало право да упражни предвидената в чл.12, ал.1 от ЗАвтП и чл.3, ал.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. възможност да извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка, от името на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД. Съответно с прекратяването на действието на разрешението за таксиметров превоз на пътници, се отнема не само правото на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, да осъществява таксиметров превоз на пътници с автомобила, за който е било издадено разрешението, но и се отнема правото на лицето, вписано в разрешението като водач, извършващ дейността от името на регистриран търговец но за своя сметка, да извършва дейност по таксиметров превоз на пътници с този автомобил от името на регистрирания търговец за своя сметка. В този смисъл произтичащите от постановеното прекратяване на действието на издаденото разрешение материалноправни последици (които противно на твърдяното от ответника не се свеждат единствено до задължението на регистрирания търговец да върне разрешението с прекратено действие в общината), представляват правопрекратяващи юридически факти както по отношение на регистрирания търговец, така и по отношение на водача, извършващ таксиметров превоз от негово име, но за своя сметка, като засягат негативно тяхната правна сфера. Съотнесено към конкретния случай това означава, че материалноправните последици на обжалваната заповед - прекратяване на действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071 от 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, издадено за автомобил с рег. № [рег. номер] и водач Д. А. С., пряко и непосредствено засягат неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя като водач, осъществяващ дейност по таксиметров пътнически превоз от името на регистрирания търговец „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД, но за своя сметка. Съответно единственият път за правна защита за Д. С. е чрез оспорване на административния акт, с който е прекратено действието на разрешението за таксиметров превоз, като именно с обжалването лицето може да предотврати увреждането на неговите субективни права и законни интереси.

Не води до друг правен извод обстоятелството, че жалбоподателят не е посочен като адресат на оспорената заповед. Нормите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария и чл. 147, ал. 1 от АПК обвързват правото на оспорване на административния акт, единствено с наличието на засягане на права, свободи или законни интереси на граждани и организации, нарушени или застрашени от акта, независимо дали те имат формалното качество адресат на акта. Абсолютно несъстоятелно е и поддържането от ответника, че ЗАвтП и Наредба № 34/ 06.12.1999г. са въвели ограничение за водачите на автомобили, извършващи таксиметрова дейност от името на регистриран търговец макар и за собствена сметка, да упражняват лично правата си, както и че нормативно „са лишени от процесуална дееспособност, прехвърляйки същата единствено и само на търговците, с които имат сключен договор“. Съответно не намира каквото и да е било нормативно основание твърдяното наличие на изключението по чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария – предвидено със закон ограничение на правото на оспорване на административните актове от лицата, които неблагоприятно са засегнатите от тези актове.

С оглед на гореизложеното оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок (няма данни и не се установява Заповед № 790 от 30.04.2024г. да е била съобщавана на Д. С. по реда на чл. 18а във вр. с чл.61 от АПК) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.24а, ал.9 от ЗАвтП и чл.29 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Прекратяването на действието на издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници, е правно регламентирано в чл.24а, ал.8 от Закона за автомобилните превози, респ. в чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. И двете разпоредби определят административното правомощие за прекратяване действието на издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници в материалната компетентност на кмета на общината, при нормативно предвидена възможност за делегиране на оправомощено от кмета на общината длъжностно лице. В случая обжалваната Заповед № 790 от 30.04.2024г. е подписана и съотв. издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък - Д. К., като упражненото административно правомощие се основава на извършано оправомощаване със Заповед № 190/01.02.2024г., допълнена със Заповед № 689/17.04.2024г. на Кмета на Община Казанлък. От съдържанието на делегиращите правомощия заповеди на Кмета на Община Казанлък (л.34 и сл.), не се установява наличието на оправомощаване на Заместник кмета на общината за издаването на заповеди за прекратяване действието на разрешения за таксиметров превоз. Следователно липсва изрично възложена компетентност на заместник кмета на общината за упражняване на административното правомощие по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г.

Неоснователно е поддържаното от процесуалния представител на ответника, че доколкото със Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на Община Казанлък, заемащият длъжността Заместник кмет „Строителство, транспорт и екология“ в общината е надлежно оправомощен да подписва „разрешения за ползване на таксиметров превоз“, това оправомощаване включва имплицитно и подписване на заповедите за прекратяване действието на разрешенията. По своята правна същност и съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи, като подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Константна е съдебната практика, че издаването на актове при условията на делегирана компетентност, следва да се основава на изрично и конкретно оправомощаване за упражняване на съответното административно правомощие. Издаването на разрешения за таксиметров превоз на пътници и съотв. издаването на заповеди за прекратяване действието на тези разрешения, представляват две отделни и самостоятелни административни правомощия, които законът регламентира в материалната компетентност на кмета на общината. След като нормативно компетентността на органа за упражняване на двете правомощия е отделно уредена, то делегирането на всяко от правомощията следва да е изрично. В случая обаче Кметът на Община Казанлък е делегирал на заместник кмета на общината единствено правомощието за издаване на разрешения за таксиметров превоз, като липсва обективирано волеизявление от материално компетентния по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. орган за оправомощаване, съотв. за делегиране на административното правомощие за издаване на заповеди за прекратяване действието на разрешения за таксиметров превоз. Ето защо не може да се приеме, че Заповед № 190/01.02.2024г. на Кмета на Община Казанлък е надлежно овластително основание за упражняване на правомощието по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. от заместник кмета на общината. Както не подлежат на разширително тълкуване или прилагане по аналогия нормите, регламентиращи материалната компетентност на административните органи, недопустимо е и разширителното тълкуване на делегиращите компетентност актове, респ. на съдържанието на овластяващото волеизявление от гл.т на административните правомощия – предмет на делегиране. В този смисъл и противно на поддържаното от ответника, липсва каквото и да е било основание да се приеме, че делегирането на правомощието за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз, включва и делегиране на правомощието за прекратяването на действието на тези разрешения. Само по себе си обстоятелството, че на издалия обжалваната Заповед № 790 от 30.04.2024г. Заместник кмет на Община Казанлък е определен ресор „Инфраструктура, строителство и транспорт“, също не може да обуслови извод за надлежно оправомощаване и възлагане на компетентност за издаване на заповеди по чл.24а, ал.8 от ЗАвтП, респ. по чл.28 от Наредба № 34/ 06.12.1999г.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че за издалия оспорения административен акт Заместник кмет на Община Казанлък, не е налице нормативно регламентирана или делегирана компетентност за упражненото административно правомощие, поради което обжалваната заповед се явява нищожна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че оспорената заповед е постановена при неспазване на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена на основание чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници, която разпоредба регламентира прекратяване действието на разрешение за извършване на таксиметров превоз при получено уведомление от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по чл. 50, ал. 2 за случаи на неправомерно използвани разрешения. Очевидно съдържащите се в заповедта мотиви (за многократно постъпвали в Общинска администрация - Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили и извършвани в тази връзка проверки от длъжностни лица при Общинска администрация - Казанлък, служители на РУ - Казанлък и ИА „Автомобилна администрация“), по никакъв начин не се свързват с релевантни за упражненото административно правомощие в хипотезата на чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. факти и обстоятелства и съответно изложеното не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на възприетата материалноправна предпоставка за разпореденото прекратяване на действието на разрешението за таксиметров превоз на пътници и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.

По делото не се доказа и наличието на възприетото материалноправно основание по чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за прекратяване действието на издаденото Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер] - получено от кмета на общината уведомление от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по чл. 50, ал. 2 за случаи на неправомерно използвани разрешения за извършване на таксиметрова дейност. Приложените констативни протоколи за извършени проверки от служители на Общинска администрация – Казанлък, несъмнено не представляват изискуемото от Наредбата уведомление от контролните органи ИА "Автомобилна администрация". Отделен е въпросът, че предпоставката за прекратяване действието на разрешението по чл. 28, ал.1, т.6 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, не е предвидена в ЗАвтП, с което недопустимо е разширен обхватът на нормата на чл.24а, ал.8 от закона предвид насочеността й към прекратяване на права.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по чл.26, ал.1, чл.34 и чл.35 от АПК. Заинтересованите лица нито са били уведомени за образуваното административно производство, нито им е била осигурена възможност да участват в производството и да упражнят законово предоставените им процесуални права. Преди издаването на заповедта не са изяснени релевантните за упражненото административно правомощие факти и обстоятелства.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че доколкото е установен порок, дисквалифициращ обжалваната заповед като валиден административен акт поради издаването й от орган, който няма нито нормативно регламентирана, нито надлежно делегирана компетентност за упражненото административно правомощие, заповедта следва да бъде обявена за нищожна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Община Казанлък следва да бъде възложено заплащането на Д. С. на сумата от 1010 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на Д. А. С. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. В, ет.3, ап.29, Заповед № 790/ 30.04.2024г., издадена от Заместник кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на Община Казанлък, с която е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24071/ 01.01.2024г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за автомобил с рег. № [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Д. А. С. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. В, ет.3, ап.29, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.