РЕШЕНИЕ
№ 2721
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330105261 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от
„Полипласт – ***“ ЕООД срещу „М-Трейд Фрутс“ ЕООД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11 456,19 лева,
представляваща дължима цена по сключен между страните договор за
продажба на оцветени полиетиленови чували, за която сума са издадени
фактура № **********/***1 г. и фактура № ******г., и сумата в размер на
892,55 лева, обезщетение за забава върху главницата за периода 15.07.2021 г.
– 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че страните се намират в
трайни търговски отношения във връзка с договор за покупко-продажба на
оцветени полиетиленови чували. По силата на посочения договор ищецът
доставил на ответника 1202,900 кг. оцветени полиетиленови чували на
стойност 7073,05 лева, за която доставка била съставена фактура №
**********/*** г., и 915,500 кг. оцветени полиетиленови чували на стойност
5383,14 лева, за която доставка била съставена фактура № ***** г. Стоките
били доставени на ответника, като негов представител подписал издадените
1
фактури. Били съставени и приемо-предавателни протоколи. Стоките,
предмет на фактурите, били доставени в деня на подписване на фактурите. В
посочените фактури липсвало посочен срок за плащане, поради което на
основание чл. 303а, ал.3 ТЗ падежът за настъпване на задължението бил 14-
дневен срок от получаване на същите. Стойността на двете фактури възлизала
на 12 456,19 лева, но на 04.03.2022 г. било получено плащане по фактура №
**********/***** г. в размер на 1000 лева, респ. останала неизплатена част в
размер на 6073,05 лева.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника „М-Трейд Фрутс“ ЕООД, с който се признават предявените искове
по основание и размер. Изразява се готовност за постигане на споразумение
между страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявените претенции с правно основание чл. 327,
ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условие на пълно и
главно доказване наличие валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за
доставяне на определена движима вещ (стока), в случая оцветени
полиетиленови чували, срещу заплащане на парична сума – нейна цена;
настъпила изискуемост на задължението и падежът на настъпване на
задължението за заплащане на цената по договорите.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не
2
касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска
е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено
на 14.07.2022 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно
изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.
237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 1528,25 лева, от които сумата в размер
на 508,25 лева – заплатена държавна такса, и сумата в размер на 1020 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат в настоящото производство. Следва да се присъдят и разноските
в образуваното ч. гр. д. № 3419/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив по
обезпечение на предявения иск в размер на 645 лева, и по изп. дело № *** г.
по описа на **** в размер на 116,50 лева /в която насока са разясненията,
дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М-Трейд Фроузен Фрутс“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД на „Полипласт –
***“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 11 456,19 лева /единадесет
хиляди четиристотин петдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща дължима цена по сключен между страните договор за
продажба на оцветени полиетиленови чували, за която сума са издадени
фактура № **********/**** г. и фактура № **** г., и сумата в размер на
892,55 лева /осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/,
3
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
15.07.2021 г. – 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „М-Трейд Фроузен Фрутс“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „Полипласт – ***“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата в общ размер на 2289,75 лева /две хиляди двеста осемдесет
и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в
настоящото производство, както и разноски в производството по ч. гр. д. №
3419/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, и по изп. дело № ****г. по
описа на ****, с район на действие – Окръжен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
След влизане в сила на решението, да се върне ч. гр. д. № 3419/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, поради отпадане на необходимостта от
същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4