О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…………..
гр. Карлово, 26.11.2020
г.
Карловският
районен съд, трети наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
Като
разгледа докладваното от съдията ЧНД № 737 по описа на КРС за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
В
Районен съд гр. Момчилград е било образувано ЧНД № 159/2020 г. по молба от С.И.М. с ЕГН ********** *** от 12.06.2020г.
с искане за извършване на групиране на
наказанията му, наложени по посочените от него две влезли в сила присъди, както
следва: първата постановена по НОХД № 4019/19 г. от РС П. и втората постановена
от Едночленен апелативен съд за углавни престъпления Траки, Гърция на
03.06.2018г.
С протоколно определение от 24.08.2020 г. по това ЧНД,
РС М. оставил без уважение искането на М., като изложил мотиви. Определението
било обжалвано от М. пред ОС К., като с Р. №43 от 12.11.2020г. по ВЧНД №
204/2020г. ОС К. отменил протоколното определение по ЧНД № 159/2020 г. на РС М.
и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След връщането, в РС
М. било образувано ЧНД №312/2020г. по описа на същия съд. С определение №10 от 18.11.2020г.
по ЧНД №312/2020г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и изпратил
същото по компетентност на РС Карлово, като посочил, че основанието за това е
чл.37, ал.1, т.2 от НПК.
Съдът, като се запозна с обстоятелствата, изложени в определение
№10 от 18.11.2020г. по ЧНД №312/2020г. на РС М. и материалите по делото, счита,
че КРС не е компетентен да разгледа молбата на М., а това се явява от
компетентността на Р. с. гр. М. по следните съображения:
Производството,
което е инициирано от С.М. пред М. р. съд е за определяне по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК на общо най-тежко наказание на осъденото лице – молителя, на
наказанията, наложени му по НОХД посочени по-горе. Съгласно разпоредбата на
чл.39, ал.1 от НПК, когато трябва да се определя общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е
влязла в сила. В случая се касае до присъди, постановени от български съдилища,
и една постановена от чуждестранен съд, която не е приета за изпълнение от
компетентния съд в Р. Б., по реда на чл. 457 от НПК.
Разпоредбата
на чл. 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР задължава държавите-членки да вземат
под внимание присъдите, постановени в друга държава-членка без отмяна,
преразглеждане или каквато и да било намеса или вземане на решение, свързано с
изпълнението на присъдата на чуждата държава. Отделно от това, с Р. на СЕС от
21.09.2017 г. по дело С-171/16 по повод преюдициално
запитване относно приложното поле на цитираното рамково решение е постановено,
че рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането
предвид на предишна присъда от друга държава-членка да бъде обусловено от
предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда
от компетентните съдилища на първата държава-членка, каквато е процедурата по
чл. 463-466 от НПК.
С
оглед изложеното тълкуване за целите на определяне на компетентния съд за
налагане на общо наказание по присъдите постановени от български и чужд съд
следва да се вземе предвид датата на влизане в сила на присъдата на чуждия съд,
така както е постановена от издаващата държава, а не определението на
българския съд, с което е допуснат трансфер на осъденото лице за изтърпяване на
наложеното му от чуждия съд наказание в Република България /ако има такова, а в
случая няма/. Актът на българската държава, с който се признава изпълнението на
чуждата присъда е ирелевантен спрямо влизането й
сила, тъй като правното действие на чуждата присъда не е резултат от
признаването й по реда на НПК, а от приемането й в резултат на постигнато
споразумение между компетентните органи на двете държави и съгласието на
осъденото лице /виж в този смисъл Р № 217/03.05.2012 г., ВКС, 3-то НО /.
Поради
това, компетентен за определяне на общо наказание по отношение на присъда на
български съд и присъда, постановена от чуждестранен съд, дори и не приета за
изпълнение по реда на чл. 457 от НПК, следва да е съдът, който е постановил
последната влязла в сила присъда. В случая, това е присъдата по НОХД №144/2019
г. по описа на Момчилградския районен съд. Поради
това, компетентен да разгледа производството за определяне на общо наказание и
приспадане на изтърпяното наказание и времето на задържане по отношение на
осъдения е М. р. с., който е постановил последната влязла в сила присъда и пред
който е било направено искане от М. за определяне на общо наказание по
отношение на осъжданията му.
В
този смисъл е и Определение № 94 от 30.08.2019 г. на
ВКС по ч. н. д. № 641/2019 г., III н. о., НК.
Освен
това следва да се посочи и следното: както
беше посочено по-горе, делото е изпратено на РС Карлово на основание чл.37,
ал.1, т.2 от НПК. Видно обаче от справката от НБДН, лицето С.И.М. с ЕГН **********
***. Т.е. не са налице предпоставките на чл.37, ал.1, т.2 от НПК и РС К. не е
компетентен да разгледа делото и на това основание.
Предвид
гореизложеното следва да се повдигне спор за подсъдност между Р. съд гр. К. и Р.
с. гр. М., като за разрешаването на този спор делото се изпрати на Върховния
касационен съд на Р. Б. за определяне на съда, компетентен да разгледа и реши
делото.
Ето защо и на основание чл.42, ал.1 и чл.44, ал.1 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
1.ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по ЧНД № 737/2020г.
по описа на КРС.
2.ПОВДИГА
спор за подсъдност между Р. съд гр. К. и Р. съд гр. М..
3.ИЗПРАЩА
материалите по ЧНД № 737/2020г. по описа на КРС на В. к. съд на Р. Б. за
решаване на спора за подсъдността.
4.Определението
не подлежи на обжалване и протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН