№ 166
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 19.08.2024 г. на ответника сдружение „Ловно-
рибарско дружество Огоста“ против решението от 12.07.2024 г. по търг. дело № 37/2023 г. на
Окръжен съд – гр. Монтана, в частта, с която е отменено решението от 2.11.2023 г. на
общото събрание на сдружението за изключване на ищеца Б. Н. Ц. като член на
сдружението, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на
31,30 лв., а на адв. М. К. сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че оспорваното
решение на общото събрание е незаконосъобразно. Твърди се, че извън правомощията си
съдът е провел контрол върху законосъобразността на решението на управителния съвет за
изключване на ищеца като член, което решение не подлежало на съдебен контрол, а
единствено решението на общото събрание. Сочи се, че неправилно било приетото от съда,
че решението на УС било постановено и за нарушения, за които не е искано предварително
становище от ищеца. Твърди се, че УС е дал възможност на ищеца да изложи своята позиция
по установените нарушения на финансовата дисциплина и устава. Твърди се, че тези
нарушения се изразявали в разходване на парични средства на сдружението без финансово-
оправдателни документи, неправилна счетоводна отчетност или заприходяване на
материални активи, които нарушения не било необходимо да се установяват със съдебен акт,
ревизионен акт и или акт за начет. Сочи се, че липсвала уредена в закона или устава
процедура за налагане на наказания, а членството в сдружение било доброволно, като
членовете били длъжни да спазват устава. Твърди се, че жалбата на ищеца била отхвърлена с
гласуване в ОС, което било свикано легитимно, а липсвало изискване за пълна доказуемост
на нарушенията.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
1
Въззиваемият Б. Н. Ц. – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния си
представител оспорва жалбата. Претендира разноски – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
адвоката на ищеца.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото. Във връзка с
доводите по жалбата следва да се добави и следното:
1. Предмет на въззивното производство е само уваженият иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ
относно решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание на ответното сдружение от
2.11.2023 г., касаещо произнасянето по жалбата на ищеца Б. Ц. срещу решението на УС за
изключването му като член на сдружението. Не са предмет на въззивното производство
отхвърлените искове относно решенията по т. 6 и 7 от дневния ред на ОС за избор на
членове и председатели на управителния и контролен съвети, доколкото в тази част липсва
жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение, което по тези искове е влязло в сила.
2. Според уредбата в ЗЮЛНЦ изключването на член на сдружението по принцип е в
правомощията на общото събрание /чл. 25, ал. 1, т. 4/, освен ако уставът предвижда това да
става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението /чл. 22, ал. 3 и
чл. 25, ал. 2/. В тази хипотеза решението за изключване може да се обжалва пред общото
събрание в 1-месечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на
вземане на решението – чл. 22, ал. 3 и чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Решението на ОС по жалбата
пък подлежи на обжалване пред съда по реда на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. При подобно
двуфазно обжалване съдът има правомощия да извърши контрол и върху първичното
решение за изключване, взето от другия орган, тъй като обратното разбиране би довело до
напълно неефективна съдебната защита на изключеното лице, а не това е смисълът на
закона.
В актуалния устав на ответното сдружение, обявен на 6.03.2023 г. на ТРРЮЛНЦ,
изключването на член е уредено като едно от наказанията, което може да се налага на
членовете – наречено „изключване и заличаване на членството в сдружението“ /чл. 23/.
Подобни наказания е предвидено да се налагат „за нарушаване на устава, неизпълнение на
решенията на УС и на ОС на сдружението, ръководните органи на дружината и
ръководителя на лова по време на лов, за действия насочени срещу интересите,
независимостта и единството на организацията, за нарушаване на традиционно
установените правила по ловна и риболовна етика, за уронване на доброто име и
авторитета на сдружението“. Същевременно, в чл. 23а е конкретизирано, че за
определени нарушения се налагат само наказания „прекъсване на членство за срок до две
години“ или „изключване и заличаване на членство“, измежду които и за злоупотреба с
парични средства и имущество на сдружението – по предложение на председателя на
сдружението или по искане на председателя на ловна дружинка по реда на т. 1 /т.е.
придружено от протокол, съставен от общото събрание на дружината, където членовете с
обикновено мнозинство са гласували в потвърждение на искането/. В устава е уредена и
специална процедура за налагане на наказанията /чл. 23б и чл. 23в/, а именно: 1) УС
изслушва становище на нарушителя и на председателя на дружината, като могат да се
допускат и писмени обяснения на други лица или документи; 2) решението за наказание се
взема от УС с обикновено мнозинство и се налага със заповед на председателя на
2
сдружението; 3) заповедта на председателя се връчва срещу подпис на нарушителя, като
наложеното наказание има незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението; 4)
решението за налагане на наказание може да се обжалва в 7-дневен срок пред УС, а ако той
потвърди решението – да се обжалва пред ОС, чието решение може да се обжалва и по
съдебен ред.
От тази уредба в устава е видно, че изключването на член на ответното сдружение е
резултат от два акта – решение на УС и заповед на председателя на сдружението, които само
заедно пораждат целената последица, като е предвидено възможност за двуфазно вътрешно
обжалване – пред самия УС и пред ОС. Подобна уредба е в рамките на допустимата
вътрешна автономия съгласно чл. 22, ал. 3 ЗЮЛНЦ, тъй като е спазено императивното
изискване за обжалваемост пред върховния орган – общото събрание. Общото събрание е
неограничено в правомощията си за контрол на актовете за изключване на член, а при
съдебното оспорване на неговото решение съдът извършва контрол в рамките на наведените
от ищеца оплаквания – както спрямо решението на ОС, така и на предходните актове на УС
и на председателя за налагане на посоченото наказание. В този смисъл е несподелима тезата
на ответника, че съдът не можел да контролира по същество решението на УС за изключване
на ищеца – ако липсва подобна възможност, то и съдебната защита би била напълно
безсмислена и неефективна спрямо евентуални нарушени права на съответния член на
сдружението. Незаконното решение на УС за изключване води и до незаконност на
решението на ОС за потвърждаване на наказанието. Това обуславя и легитимацията на
ищеца да оспорва изключването си – както пред ОС, така и пред съда. Не е пречка за това
незабавното действие на решението за изключване /вж. решение № 60052/13.07.2021 г. по
т.д. № 261/2020 г. на ВКС, ІІ т.о./, което касае само момента на настъпване на прекратяване
на членството, но легитимацията за защита срещу изключването винаги принадлежи на
изключения член на сдружението – независимо от броя на фазите на тази защита. Ето защо
ищецът притежава легитимация да предяви настоящия иск.
Оспореното решение от 2.11.2023 г. на ОС на ответното сдружение е постановено
именно в процедура по чл. 23в, ал. 4 от устава – по повод жалба на ищеца срещу решение от
5.09.2023 г. на УС, с което е потвърдил решението си от 26.07.2023 г. и издадената заповед
№ 12/28.07.2023 г. на председателя на сдружението за изключване на ищеца като член на
сдружението. Според протокола за ОС жалбата е докладвана, като на гласуване е поставено
изключването на ищеца, за което са гласували 70 присъстващи членове, при 0 против и 5
въздържали се, вследствие на което е отразено, че предложението за изключване се приема.
Независимо от това съдът приема, че решението на ОС следва да се тълкува, че с това е
оставена без уважение жалбата на ищеца срещу предходното изключване, постановено с
актове на УС и на председателя на сдружението.
В исковата молба са наведени доводи за нарушаване на процедурата за изключване,
уредена в устава, част от които въззивният съд намира за основателни, а именно:
На първо място, едно от оплакванията е, че ищецът не бил поканен на двете заседания на
УС, на които е наложено и потвърдено изключването /от 26.07.2023 г. и 5.09.2023 г./, като не
бил уведомен, че ще се разглежда предложение за неговото изключване като член на
сдружението, нито за какви конкретни нарушения /стр. 3 – 4 от исковата молба/, с което е
нарушено правото му на защита.
Както бе изяснено по-горе в чл. 23б, ал. 2 от устава изрично се предвижда правото на
нарушителя да бъде изслушан пред УС преди да бъде наложено някое от наказанията по чл.
23, измежду които и „изключване от сдружението“. Същевременно, изрично е предвидено,
че за нарушението „злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението“
/каквото се твърди да е процесното/ може да се налага наказание само по внесено
предложение от председателя на сдружението или председателя на ловна дружина /чл.
23а, ал. 1, т. 5 от устава/. От това следва, че при такова нарушение, за да се спази
изискването на чл. 23б, ал. 2, следва нарушителят да бъде уведомен за внесеното
предложение за налагане на наказание, за да знае във връзка с какво се иска изслушването
му и да може да организира защитата си. Изискването е съществено и неговото нарушаване
3
води до противоречие на наложеното наказание с устава, което е основание за отмяна на
съответното решение. Следователно, спазването на това изискване, още повече за такова
нарушение, предполага: 1) предварително уведомяване на съответния член на сдружението,
че в конкретно заседание на УС ще се разглежда предложение за налагане спрямо него на
наказание по чл. 23 от устава за конкретно описано нарушение, и 2) покана до нарушителя за
изслушване в същото заседание на УС по повод същото твърдяно нарушение. Това са
минималните изисквания за осигуряване на правото на защита на съответния член, като от
него зависи дали при наличие на надлежно уведомяване той ще се възползва от
предоставената му възможност – невъзползването не опорочава процедурата. Доказването
на спазването на тези изисквания е в тежест на ответника.
В случая ответникът не е провел подобно доказване. Единственото ангажирано в тази
насока доказателство е представеното писмо с изх. № 40/25.05.2023 г. от председателя на
сдружението до ищеца, което ищецът не оспорва, че е получил – видно от писмото му от
30.05.2023 г., приложено към допълнителната искова молба. Същото обаче: 1) не съдържа
уведомяване, че поставените въпроси са във връзка или по повод на процедура по внесено
предложение за налагане на наказание по устава на сдружението; 2) се отнася за заседание
на УС на 31.05.2023 г., а не за процесното заседание от 26.07.2023 г.; 3) няма данни въобще
да е свързано с нарушенията, за които е изключен ищецът в заседанието на 26.07.2023 г.; 4)
не съдържа покана за „изслушване“, а за „даване на становище“, което може да се тълкува и
като „писмено становище“, което не съответства на изискването по чл. 23б, ал. 2 от устава,
т.е. по същество липсва покана за устно изслушване. Впрочем, липсата на уведомяване за
внесено предложение за наказание е обективно следствие и от това, че към 25.05.2023 г.
/датата на писмото/ такова предложение въобще не е съществувало. Такова предложение,
внесено от легитимираните лица, не е било направено даже и на самото процесно заседание
на 26.07.2023 г. на УС, на което е наложено наказанието – видно от стр. 2 от протокола
предложението на изключване е направено от члена на УС А. А., а не от председателя на
сдружението С. С., който е единствено легитимиран. Подобен довод обаче /за липсата на
внесено предложение от легитимирано лице/ не е наведен в исковата молба, поради което
съдът не може да го вземе под внимание. Това обстоятелство съдът обсъжда само в
контекста на довода за нарушеното право на изслушване по чл. 23б, ал. 2, предполагащо
предварително уведомяване за внесено предложение за налагане на наказание. Ето защо
съдът приема, че това писмо не доказва изпълнението на процедурата по чл. 23б, ал. 2 от
устава, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. Това е достатъчно за
опорочаване на процедурата по изключването на ищеца като член на сдружението, тъй като
изискването е съществено.
На второ място, основателно е и оплакването за липсата на достатъчна конкретизация на
нарушенията, заради които ищецът е изключен. Такава не се съдържа в протокола на УС от
26.07.2023 г., където са наведени общи твърдения за нарушение на финансово-счетоводната
дисциплина, допуснати в периода, когато ищецът е бил председател на сдружението. Липсва
конкретно описание на нарушенията, нито обосновка защо именно ищецът е отговорен за
тях. От съдържанието на протокола не може да се направи извод за връзката му с
предходното писмо с изх. № 40/25.05.2023 г. и описаните в него обстоятелства. Следва да се
посочи, че нарушението по чл. 23а, ал. 1, т. 5 от устава „злоупотреба с парични средства и
имущество на сдружението“ предполага не само небрежно водене на счетоводната
отчетност, но и умишлено разпореждане с имущество на сдружението в негова вреда.
Такава конкретизация и обосновка на вменените на ищеца нарушения не се съдържат – нито
в това решение на УС, нито в последващата заповед от 28.07.2023 г. на председателя на
сдружението, нито в атакуваното решение от 2.11.2023 г. на ОС. Във всички последващи
изключването жалби ищецът е изтъквал липсата на яснота и конкретизация на вменените му
нарушения и е искал допълнителна конкретизация от компетентните органи на сдружението
с оглед неговата защита, каквато не е направена.
На трето място, ищецът изрично е оспорил извършването на вменените му /макар и
неконкретизирани/ нарушения, поради което в тежест на ответника е било доказването на
4
тези нарушения. Единствените представени доказателства представляват частни
свидетелстващи документи, неносещи подпис на ищеца, които съдът приема за
недостатъчни за доказване на нарушенията, а други доказателства не са ангажирани.
Ето защо въззивният съд намира за основателен предявеният иск.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора на право на присъждане на разноски за въззивното производство
има само ищеца съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира само присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представляващия го адвокат. Такова се дължи в размер
на 1 250 лв. – на осн. чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.07.2024 г. по търг. дело № 37/2023 г. на Окръжен съд –
гр. Монтана в обжалваната част.
ОСЪЖДА сдружение „Ловно-рибарско дружество Огоста“ с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул. „Цар Б. ІІІ“ № 17, да заплати на
адвокат М. К. Г. с адрес – гр. Монтана, ул. „Антим І“ № 4, офис 2, на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението да се изпрати на адвоката на сдружението само чрез профила му в ЕПЕП,
а на ищеца – по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5