Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 1 27.01.2023
г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 270 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Р. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. З., обл. Р., чрез адв. Н. М. от АК – Разград, срещу Решение №
1012-16-231/1 от 18.10.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено Разпореждане № 2140-16-316 от 08.08.2022 год. на ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателката е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано
от 31.03.2022 год.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Административният орган неправилно не е зачел като действителен
осигурителен стаж времето, през което оспорващата е родила и отглеждала деца
като неработеща майка, а същото е зачетено като календарен стаж. Твърди се още,
че неправилно не е зачетен за осигурителен стаж, стажът, положен от нея в „Раломекс“
АД, гр. Завет за периода от 20.11.2019 год. до 15.10.2021 год. Сочи се, че
административният орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл. 35 – 37 от АПК, служебно да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, с което е нарушил основни принципи на
административния процес. От съда се иска
да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона, и да ѝ присъди
направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Твърди,че времето, през
което оспорващата е родила и отглеждала децата си, правилно е зачетено от
пенсионния орган като действителен осигурителен стаж на основание трудовото
правоотношение, в което се е намирала същата през този период. По отношение на
периода от 20.11.2019 год. до 15.10.2021 год. твърди, че оспорващата не е
извършвала трудова дейност, не е била в трудово правоотношение, не е имала
качеството на осигурено лице, поради което и процесният период не може да бъде
зачетен за осигурителен стаж.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващата с вх. №
2113-16-268 от 19.04.2022 год. до директора на ТП на НОИ – Разград
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
68, ал. 3 от КСО. Към заявлението, освен съответните документи, доказващи
наличието на трудов и осигурителен стаж, са били приложени Трудова книжка № 119 от 19.11.2019 год., издадена
от „Раломекс“ АД, гр. Завет /л. 61/, и Удостоверение за родените от майката
деца с изх. № 2299 от 19.04.2022 год. на Община Разград /л. 60/, от което е
видно, че заявителката е майка на две деца – Л. Ф. А. С. с ЕГН ********** и А. Ф. А. с ЕГН **********. Съгласно описа на осигурителния стаж
/л. 64-65/ на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд общо в размер на 13 години 02
месеца и 14 дни, който е признат за действителен осигурителен стаж, в т.ч. 10
години 09 месеца и 04 дни като учител в ЦДГ № 1 „Вела Пискова“, гр. Завет за
времето от 01.09.1978 год. до 05.06.1989 год.
Във връзка със
заявлението е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Разград
на данните от трудовата книжка и в персоналния регистър на осигурените лица
относно действителността на трудовото правоотношение на оспорващата с
„Раломекс“ АД, гр. Завет през периода от 20.11.2019 год. до 15.10.2021 год.
Проверката е завършила с издаването на Констативен протокол № КП-5-16-01160219
от 07.07.2022 год. В него е отразено, че „Раломекс“ АД, гр. Завет е сключило на
19.11.2019 год. с Р. Х. трудов договор на длъжността „чистач производствени
помещения“, с продължителност на работното време – 8 часа, с основно трудово
възнаграждение – 560 лв. и посочено място на работа в гр. Завет. Трудовият
договор е бил подписан от страните на 19.11.2019 год., когато е подписана и
длъжностната характеристика. Трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП –
Варна, офис Разград. Във ведомостите за заплати за периода са начислявани
трудови възнаграждения на лицето, за получаването на които са положени подписи.
За оспорващата са били подадени и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м.
11.2019 год. до м.10.2021 год. Била е поискана и информация от ОД на МВР –
Разград за задграничните пътувания на Р. Х., от която се е установило, че
оспорващата е напуснала страната на 18.11.2019 год. – един ден преди подписване
на трудовия договор с „Раломекс” АД и е влязла в страната на 06.08.2019
год. През периода на трудовото
правоотношение от 19.11.2019 год. до 15.10.2021 год. оспорващата е била на
територията на страната от 06.08.2020 год. до 12.08.2020 год. /6 дни/, от
14.09.2020 год. до 17.09.2020 год. /3 дни/ и от 21.10.2020 год. до 15.10.2021
год. /11 месеца и 25 дни/. Предвид това контролните органи по осигуряването
приели, че между „Раломекс“ АД, гр. Завет и Х. не е възникнало
осигурително правоотношение, последната
не е извършвала трудова дейност и няма качеството на осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. На „Раломекс“ АД са били издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-16-01160162 от 07.07.2022 год. за заличаване на
данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Р. Х. Х. за периода от
20.11.2019 год. до 15.10.2021 год., които са били заличени съгласно представените
в съдебно заседание справки от регистъра на осигурените лица /л.85-87 и
ревизионен акт /л. 788-83/ на 15.08.2022 год. – виж анализ към ревизионния акт
/л.82 последното изречение/.
По делото от
оспорващата са представени и заверени копия на трудовия договор и длъжностната
ѝ характеристика, от които се потвърждава отразеното в констативния
протокол относно посочените в тях дати на подписването им от Х.
С Разпореждане №
2140-16-316 от 08.08.2022 год. /л. 44-45/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващата, считано от
31.03.2022 год. Административният орган приел, че лицето има навършена
изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно
посочения в описа на осигурителния стаж, като не е зачел за такъв времето от
20.11.2019 год. до 15.10.2021 год., позовавайки се на Констативен протокол №
КП-5-16-01160219 от 07.07.2022 год., По този начин е приел, че действителният
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО на оспорващата е 13 години 02 месеца
и 14 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15
години действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено на оспорващата
на 26.08.2022 год.
Същото е било
обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 20.09.2022 год.,
в която са наведени доводи за неговата незаконосъобразност поради незачитане за
действителен осигурителен стаж като неработеща майка на времето, през което
оспорващата е родила и отгледала двете си деца, родени на *** год. и на
27.12.1981 год., което е зачетено като осигурителен стаж по трудово правоотношение.
В жалбата не са наведени оплаквания по отношение зачитането на периода от
20.11.2019 год. до 15.10.2021 год. в „Раломекс“ АД.
С Решение №
1012-16-231/1 от 18.10.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. Административният орган е приел, че за периода от 01.09.1978
год. до 05.06.1989 год. оспорващата е работила по трудово правоотношение в ЦДГ
№ 1 „Вела Пискова“, гр. Завет и стажът за времето, през което същата е родила и
отглеждала двете си деца, родени на *** год. и на 27.12.1981 год., ѝ е
зачетен календарно като действително положен осигурителен стаж. Потвърдил е
разпореждането, като е приел, че пенсионният орган правилно не е зачел стаж
като неработеща майка, тъй като Р. Х. е била в трудово правоотношение и не
следва да се зачита стаж повече от календарното. Решението е връчено на
оспорващата на 19.10.2022 год., съгласно известие за доставяне /л. 6/, а
жалбата срещу него е подадена на 02.11.2022 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. Неоснователно е възражението за липса на
мотиви относно незачитането за стаж на периода от 20.11.2019 год. до 15.10.2021
год. в „Раломекс“ АД, гр. Завет. Мотиви в тази насока се съдържат в разпореждането
и в констативния протокол, на който се основава то. Незачитането на този период
за осигурителен стаж не е било обжалвано пред ръководителят на ТП на НОИ –
Разград с подадената срещу разпореждането жалба, поради което и той не дължи
произнасяне по отношение на него.
При
постановяване на оспорения акт административният орган не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Твърденията за
неизпълнение на задълженията на органите служебно да изяснят всички факти и обстоятелства
от значение за случая в нарушение на разпоредбите на чл. 35 – 37 от АПК са
неоснователни. От приложената административна преписка и другите събрани по
делото доказателства безспорно се установява, че както ръководителят на „ПО”
при ТП на НОИ – Разград, така и ръководителят на ТП на НОИ – Разград са
предприели всички необходими и възможни действия по изясняване на фактическата
обстановка по случая преди издаването на техните актове. Изискано е било
извършването на проверка по подаденото заявление за отпускане на пенсия, с
резултатите от която са съобразени и издадените административни актове.
Допълнително са били изискани от оспорващата и документи, доказващи стаж за
други периоди, извън процесните, като по този начин ѝ е била предоставена възможност за участие в
производството, която тя надлежно е упражнила, като е представил изисканите
ѝ документи. Били са събрани всички относими към случая и необходими за
изясняване на фактическата обстановка доказателства. Ето защо съдът намира, че
административният орган е издал решението си в съответствие с разпоредбите на
чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, едва след като е събрал всички относими
доказателства, проверил ги е и ги е оценил, и след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Оспореният акт
съответства и на материалния закон.
По отношение
оплакването за неправилно зачитане на времето, през което оспорващата е родила
и отглеждала деца, като
действителен осигурителен стаж по трудово правоотношение, вместо като такъв
като неработеща майка, съдът намира следното:
Осигурителният
стаж представлява периода, през който едно лице е работило по трудово
правоотношение и за който са внесени или дължими осигурителни вноски върху
полученото, начисленото и неизплатено или неначисленото възнаграждение, както и
всички други случаи, при които са внесени или дължими осигурителни вноски,
уредени подробно в чл. 9, ал. 1 от КСО. Освен тях, законът е приравнил на
осигурителен стаж и други хипотези, регламентирани в разпоредбите на чл. 9, ал.
2 – 7 от КСО като основания за осигуряване. Една от тях е предвидената в чл. 9,
ал. 7 от КСО, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. Тя обаче намира приложение само при
липса на основание за осигуряване и зачетен осигурителен стаж по някои от
хипотезите на чл. 9, ал. 1 от КСО. Тоест за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст, само ако то не е зачетено като осигурителен стаж на друго основание,
което в случая се подразбира от лексикалното тълкуване на нормата, а именно –
на основание работата по трудово или друго правоотношение, приравнено на
трудовото за целите на осигуряването.
В процесния
случай на оспорващата е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд като
учител в ЦДГ № 1 „Вела Пискова“, гр. Завет за времето от 01.09.1978 год. до
05.06.1989 год. /10 години 09 месеца и 04 дни/ без прекъсвания. В този период
се включва и времето, през което същата е родила и отгледала двете си деца,
родени съответно на 11.05.1979 год. и на 27.12.1981 год. Тоест времето, през
което оспорващата Х. е родила и отгледала двете си деца, ѝ е било
признато от пенсионния орган за осигурителен стаж по трудово правоотношение на основание чл. 9,
ал. 1, т. 1 от КСО, поради което няма
как да ѝ бъде зачетен още веднъж като такъв по чл. 9, ал. 7 от КСО.
По отношение на
периода от 20.11.2019 год. до 15.10.2021 год., за който оспорващата твърди, че
е работила в „Раломекс“ АД, гр. Завет, съдът счита, че същият правилно не е бил
зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж.
Както беше
казано по-горе, за осигурителен стаж се зачитат подробно изброените в
разпоредбите на чл. 9 от КСО периоди от време, през които на различни основания
едно лице е подлежало на осигуряване.
Конкретно
нормата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда кумулативното наличие на няколко
предпоставки за идентифицирането на един период от време като осигурителен
стаж: лицето да е сред посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО; да е
работило при пълно или непълно работно време; и да са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение.
Осигурено лице
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването ѝ.
Според разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда изпълнението на
задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено Следователно елемент от
фактическия състав на възникване на осигурителното правоотношение е започване
на реалното осъществяване на трудова дейност, което трябва да бъде удостоверено
писмено, ако този труд е по трудов договор.
В конкретния случай такъв факт не
е доказан, а напротив безспорно е установено, че оспорващата е напуснала Република
България един ден преди сключването на трудовия договор, което обосновава извода, че трудово и
съответно осигурително правоотношение въобще не е възникнало. Тя обективно няма
как на 19.11.2019 год. да е започнала
работа в гр. Завет, тъй като още на 18.11.2019 год. в 17:16 часа е напуснала
територията на България и е влязла на 06.08.2020 год.
Следва да се
посочи, че констативен протокол № КП-5-16-01160219 от 07.07.2022 год. е
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените от закона форма и ред и съставлява доказателство за извършените действия и установените в него
факт, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Доказателствената тежест за оборване на изложените в него обстоятелства тежи
върху оспорващата. Указания в тази насока са дадени на оспорващата както с
определението за насрочване на делото, така и в съдебно заседание от 12.01.2023
год. В хода на производството доказателства в тази насока не бяха ангажирани,
т.е. доказателствената сила на протокола не бе оборена, поради което и съдът следва да се съобрази с
нея.
След като
трудово правоотношение въобще не е възникнало и Х. реално не е упражнявала
трудова дейност през процесния период, то безспорно за нея не е възникнало осигуряване и през този период тя не е била
осигурено лице по смисъла на чл. 4 във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В тази насока са
и данните от приетото като доказателство
извлечение от Регистъра на осигурените
лица, който е законоустановен източник на данни за
осигурителния статус на лицето.
Разпоредбата на чл.5, ал.6 от КСО изрично предвижда, че данните по ал. 4
се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и
помощите
Ето защо съдът
намира за правилен извода на административния орган, че този период не следва
да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.
Предвид горното,
към момента на подаване на заявлението за пенсиониране оспорващата Х. има 13
години 02 месеца и 14 дни действителен осигурителен стаж, т.е. няма изискуемият
се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж, поради
което за нея не е възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е
стигнал до същият извод, административният орган е постановил административен
акт, съответстващ на материалния закон, а оспорването срещу него се явява
неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Р. Х. Х. с ЕГН *********** от гр. З., обл. Р., срещу Решение № 1012-16-231/1 от
18.10.2022 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/