РЕШЕНИЕ
№ 712/23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и участието на прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к. а. дело № 754
по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Образувано
е по касационна жалба от С.Г.Р. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, чрез процесуалния представител адв. В.Н., с посочен съдебен адрес ***,
кантора № 13, срещу Решение № 403 от 20.05.2023 год., постановено по адм. дело
№ 73 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2023 год., с което
е отхвърлен като неоснователен иска на С.Г.Р. с ЕГН **********, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
25.11.2021 год. до 19.01.2023 год., причинени от бездействието на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за
обитаване, както и в резултат на упражнено спрямо него насилие от страна на
друго лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.
Счита се, че
първоинстанционното съдебно решение е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения.
В
касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението си съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства. Посочено
е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели са доказани твърденията
за неблагоприятните условия в които
ищеца изтърпява наказанието. Според жалбоподателя тези свидетелски показания се
подкрепят и от писмените доказателства по делото, но не са били обсъдени в
решението на първата инстанция. Твърди се, че според
заключението на вещото лице, съжителството с К. и Симеонов е довело касатора до състояние на стрес, страх да не бъде наранен,
като през периода на съжителството му с тях в едно спално помещение е
преживявал стрес, който се е отразявал на съня му. Иска се обжалваното решение
да бъде отменено и да се уважи заявеният иск.
3. Ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, чрез
юрк. Русчев, счита касационната жалба за неоснователна и необоснована. Поддържа
се, че в хода на първоинстанционното производство не са установени данни за
незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на Затвора гр. Пазарджик,
които по повод изпълнение на административната си дейност да са довели до
настъпването на неимуществени вреди за лишения от свобода, изразяващи се в
нарушено човешко достойнство. В тази връзка се посочва, че администрацията на
Затвора гр. Пазарджик е направила всичко възможно за подобряване на
взаимоотношенията и за намаляване на напрежението. Счита се, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано, без съществени процесуални нарушения и
като такова, моли да бъде оставено в сила.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното
съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За
фактите :
6. Производството
пред първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на С.Г.Р.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик, срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 50 000 лв., ведно със законната лихва, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация за периода от 25.11.2022 г. до 19.01.2023 г. Неимуществените
вреди, които се претендират са: болки и страдания, придружени от силен страх,
угнетеност, отчаяние, липса на пълноценен сън, незащитеност, като се сочи
същите да са причинени в резултат от бездействието на администрацията на Затвора гр. Пазарджик да
му осигури по-добри условия на пребиваване в пенитенциарното заведение.
7. В хода на
първоинстанционното производство са били приобщени по делото :
Справка вх.№
2327/17.03.2023 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик в която е отразено, че
С.Р. е настанен в килия № 803 в 8-ма група в затвора съгласно Протокол №
130/25.11.2022 г. след изслушването му на разпределителна комисия.
Молба вх.№
М-167/18.01.2023 г. от Р. с която е поискал да бъде преместен в конкретна килия
– килия № 802 или килия № 812.
Заповед №
Л-116/24.01.2023 г., с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“.
Справка за
наложените на Р. дисциплинарни наказания, както и сведение от инспектор НОТ, в
което се посочва, че няма съхранен запис от видеонаблюдението за 19.01.2023 г.
Молба вх.№
М-167/18.01.2023 г. от Р. с искане да бъде преместен в килия № 802 или № 812,
върху която е поставена резолюция от ИСДВР с отрицателно мнение към заявеното
желание.
От Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от Министерството на правосъдието са
представени подадените до тях жалби от С.Р. и отговорите по тях.
От Районна
прокуратура гр. Пазарджик е представено писмо, с което уведомяват съда, че за
исковия период по жалба/сигнал на Р. е образувана Преписка вх.№ 7246/2022 г.,
препратена по компетентност от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик.
Медицинската
справка на директора на Медицинския център при Затвора гр. Пазарджик.
8. В съдебно
заседание са били разпитани свидетелите М. З. М., И. П. С. и А. Р.Ч., който са споделили,
че И. К. бил отговорник на килията и многократно се заяждал с Р., спорели
непрестанно, но не знаели за какво. Свидетелите заявили, че И. К. и Г. С. са в
една килия с Р. и са хора със сериозни психични заболявания, поради което
последния се оплаквал, че не може да съжителства с тези хора и искал да бъде
преместен в друга килия. По отношение на
сбиването на 19.01.2023 г. свидетелят Иво Пламенов Стоянов е заявил, че нямал точно видимост, но И.
К. ударил първи Р., който имал синини, отоци и бил издран. Свидетелят А.Р. Ч. посочил, че е
видял К. да държи ламарина, с която се канел да удари Р. по главата, като той я
взел и я хвърлил на земята, за което бил уведомил надзирателя.
По искане на
ответника по делото е бил разпитан свидетелят Иван Запринов К., който е заявил,
че Р. го бил ударил и му е посинил окото, защото е търсел причина да се премести
от отделението. Споделил е, че на 19.01.2023 г. Р. го дърпал за дрехите, след
което му бил посегнал, ударил го с глава в носа и го разкървавил. К. взел една
ламарина от шкафа в килията и посегнал срещу Р., но трети лишен от свобода се
намесил и предотвратил удара. Твърди, че администрацията на затвора ги познавала
и умишлено ги е била събрала в една килия, за да се сбият.
По делото е
било прието и изслушано заключение по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, която като неоспорена от страните, съдът е намерил за компетентно
изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че не се
отчитат никакви специфични последствия за личностното развитие на С.Р. преди,
по време или след престоя му в спалното
помещение с Георги Симеонов и И. К.. Експертът е посочил, че Р. е видимо
спокоен, няма паметови и волеви нарушения, няма промяна в психо-емоционалното
състояние след случилото се. Вещото лице е посочило, че към момента на
изготвяне на експертизата при Р. не са били установени депресивни реакции и
нарушения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи, памет и
интелект. По време на прегледа се е намирал в еквивалент на психично здраве, не
е било нарушено социалното му функциониране.
9. За да
постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд
е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че администрацията на Затвора гр. Пазарджик е бездействала в посочения
от ищеца период. Прието за установено е, че молбата на С.Р. за преместване в
избрани от него килии е едва от 18.01.2023 г., като същата е разгледана и е
приета за неоснователна. Посочено е, че са изискани и представени всички негови
жалби, адресирани до ГДИН и Министерство на правосъдието, но същите са
неотносими към спора доколкото в тях са изложени факти от битово естество. Прието
е, че на 19.01.2023 г. след сбиване между него и И. К., ищецът е бил преместен
в друга килия.
Показанията
на разпитаните свидетели, съдът е възприел като достоверни, последователни и
непротиворечиви на събраните по делото доказателства. При съвкупната им
преценка, съдът е приел, че между двамата е имало напрежение и конфликти, но
същите не могат да бъдат съотнесени към бездействие на администрацията на
затвора, доколкото веднага след възникналия конфликт Р. е бил преместен.
Свидетелите са посочили, че боят е бил своевременно преустановен, а от
медицинската справка на директора на Медицинския център е установено, че Р. е
имал зачервяване зад лявото ухо и червенина на челото, но поради бедния и
неопределен характер на находката не се е наложило да бъде вписан в Регистъра
за травматични увреждания. От друга страна е установено, че непосредствено след
сбиването са били снети обяснения от всички лишени от свобода, възприели факти
по случая. Установено е, че след изслушване на К. и Р. началникът на Затвора гр.
Пазарджик им е наложил дисциплинарни наказания за конкретните деяния.
Като краен
резултат, съдът е формирал извода, че в проведеното исково производство не са
установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на
затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на
ищеца. Съдът е намерил,
че затворническата администрация е предприела всички необходими и възможни
действия по разследване на инцидента непосредствено след постъпване на данните
за него. Боят е преустановен, Р. е бил прегледан от медицинско лице и е
преместен в друга килия, поради което липсва и релевантно бездействие на
надзорно-охранителния състав да предотврати междуличностния конфликт между
двама лишени от свобода, респ. да се намеси, за да го преустанови, съответно
липсва бездействие от страна на администрацията да го премести в друга килия.
При този
анализ на установените по делото данни, съдът е приел, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не е установено наличието на
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на конкретната
затворническа администрация, което е първата и основна предпоставка, за да бъде
ангажирана отговорността му по чл. 284 от ЗИНЗС. Неоснователността на главния
иск пък обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.
ІV. За
правото:
10. По
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на заявената
искова претенция, първоинстанционния съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства
по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които
са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. Във
връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се поясни, че предмет на
осъдителния иск е конкретно, субективно материално право, което се въвежда в
процеса от правните твърдения на ищеца, за проявлението или липсата на
конкретни факти с правно значение, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба и заявеното от него искане, обективирано в петитума на исковата
молба. Основателността на предявената искова претенция пък, е резултат от
установяване в хода на съдебния процес на истинността на твърденията на ищеца,
тоест констатиране на проявлението на посочените от него факти или пък липсата
на отричаните от него факти.
В случая,
както правилно е констатирал първоинстанционния съд, съвкупният анализ на установените
по делото данни, препятства възможността за формиране на извод, че по отношение
на С.Р. са извършени противоречащи на
конкретна правна норма действия/бездействия от страна на длъжностни лица от
структурата на ответника. Напротив, администрацията на Затвора
гр. Пазарджик е предприела всички необходими и възможни действия по разследване
на инцидента непосредствено след постъпване на данните за него. В този контекст
са и данните заявени от разпитаните по делото свидетели, които твърдят, че
между двамата лишени от свобода е имало напрежение и конфликти, но според съда,
същите не могат да бъдат съотнесени към бездействие на администрацията на
затвора, доколкото веднага след възникналия конфликт Р. е бил преместен.
Свидетелите сочат, че боят е бил своевременно преустановен, а от медицинската
справка на директора на Медицинския център става ясно, че Р. е имал зачервяване
зад лявото ухо и червенина на челото, но поради бедния и неопределен характер
на находката не се е наложило да бъде вписан в Регистъра за травматични
увреждания.
12. Като е
достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован
и съответен на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на
първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 403 от 20.06.2023г., постановено по адм. дело № 73 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2023г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.