Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                              №515, 06.12.2019г., гр.Разград

 

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На четиринадесети ноември                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1260 по описа за 2019г.:

 

Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от М.А.Ф., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 10000лв. за претърпени неимуществени вреди /страдания в резултат от злепоставянето му и опозоряването му пред обществото/ в резултат от незаконосъобразните действия на Прокуратурата по повод повдигнатото му обвинение по чл.212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда - решение №385/18.11.2015г. на ВКС.Претендира имуществени вреди от 4.43лв., законната лихва от 26.09.2011г., както и разноските.

Бил привлечен като обвиняем през м.09.2011г., като му били повдигнати две обвинения. За периода 01.01.07г.-31.12.09г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, получил чрез едноличния си търговец без правно основание чуждо движимо имущество на стойност 1228лв. като целева субсидия за транспорт от републиканския бюджет, с намерение да ги присвои. Второто обвинение е, че за периода 01.01.07г. и 31.01.10г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание чрез ЕТ е получил без основание чуждо движимо имущество -8487.55лв. като целеви средства за транспорт от републиканския бюджет, от които 589.30лв. за превоз на ученици под 16г., 7560.20лв. за превоз на ученици над 16г. и студенти и 338.05лв. за пенсионери, с намерение за ги присвои.

 На 16.01.2012г. РОП внесла обвинителен акт, като РОС върнал делото на прокуратурата на отстраняване на съществени процесуални нарушения. Прокуратурата протестирала определението за прекратяване, но то било потвърдено от Апелативен съд-Варна. 

 При връщането на делото исканията му по доказателствата не били уважени. ОП-Разград внесла нов обвинителен акт- нохд.№199/12г. на РОС. По част от обвиненията съдът осъдил ищеца, като му наложил наказание „пробация“. Срещу присъдата бил подаден протест. По внохд №80/2013г. по описа на АС-Варна бил частично оправдан, като наложеното му наказание било намалено, като му било определено наказание „глоба“ в размер на 500лв. Присъдата на АС-Варна била протестирана и обжалвана. По кнохд №1302/15г. на ВКС е постановено осъдително решение, като осъдителната присъда на АС-Варна била отменена и като бил оправдан по всички обвинения.

 От привличането му като обвиняем до постановяването на оправдателната присъда са минали 4 години и проведени над 10 съдебни заседания.Твърди липса на компетентно и постоянно ръководство над разследването,неосъществяването на постоянен надзор на наблюдаващите прокурори довело до незаконосъобразното му привличане като обвиняем, до връщане на делото за доразследване, до внасянето на необосновани и незаконосъобразни обвинителни актове, до незаконосъобразно поддържане на обвинението и на незаконосъобразни и необосновани протести. Грубо били нарушени изискванията на чл.6 КЗПЧОС за разглеждане и решаване на далото в разумни срокове. С позорното петно на обвиняем и подсъдим ищецът се наложило да живее над 4 години. Преди делото имал успешна професионална реализация, ползвал се с авторитет и уважение в обществото. Всичко това приключило със започването на наказателното производство. Членовете на семейството му също преживяли тежко лепнатото позорно петно. Делото било широко отразявано сред медиите. Тъй като много от познатите му започнали да го разпитват какво престъпление е извършил и ще влезе ли в затвора.

  Преживеният стрес, срам и нервно напрежение го съсипали психически и физически. По време на процеса ищецът получавал сърдечни кризи.  И търсил медицинска помощ. Представя решение №385/18.11.15г. на ВКС ,фактура, квитанция, копия от в-к Гледища и в-к Екип 7, направление за хоспитализация, писмо за явяване на ТЕЛК, амбулаторни листи, катетаризационен протокол, множество епикризи, Решения на ТЕЛК,направление за медицинско изследване,  функционално изследване на съдовата система, кръвни изследвания, ЯМР, образни изследвания.Има искане да се приложи нохд№199/12г. на РОС и да се допуснат двама свидетели.   

  Прокуратурата на Република България изтъква доводи за липса на посочена точна правна квалификация на иска, като приемат че е такава по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Искът е допустим, но изцяло неоснователен. Представеното решение №385 на ВКС не носи белезите на официален документ, нито на заверен препис на такъв документ, поради което не може да послужи като доказателствено средство. Ако се приеме, че това решение са отнася до ищеца, то същият е оправдан на основание чл.24 ал.1 т.1 ТПК във вр. с чл.9 ал.2 НК-поради незначителна обществена опасност на деянието му, а не че не е общественоопасно. Макар чл.9 ал.2 НК да обявява деянието за непрестъпно, то все пак поради факта, че е общественоопасно /макар и явно незначително/, не попада в приложното поле на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

  Прокуратурата изтъква доводи, че не са налице доказателства, които да установят действително търпените вред-психически болки и страдания, резултат от обвинението. Описаните стрес и нервно напрежение предполагат съзнание за неправомерност на действията, за които ищецът е привлечен като обвиняем  , от което следва, че те не произтичат от самия факт на повдигнатото обвинение. Липсват доказателства, че ищецът е привлечен именно но сочената дата-м.09.2011г. Приложената медицинска документация не сочи връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и обвинението по чл.212 Заболяването на ищеца предхожда обвинението. Не е доказано и че те са единствено в резултат на актове и действия на органи на Прокуратурата на РБ, доколкото РОС и ВАС също са постановили осъдителни актове, а за действия на трети лица/вкл.журналисти/ прокуратурата не носи отговорност. В приложените вестници не се съдържат изявления на орани на Прокуратурата, на  журналисти. Претенциите за претърпените от членовете на семейството на ищеца вреди за неоснователни.

   Прокуратурата оспорва иска и по размер, който счита за необосновано завишен, несъобразен с критериите за справедливост. Прокуратурата не е инициирала, нито допринесла за обстоятелства, които са обусловили многократното отлагане на делото и продължителността му в съдебна фаза. Не е налице разследване, проведено в неразумни срокове. Обвиняеми по делото са били и други лица, чието поведение също е дало отражение върху продължителността на производството. По отношение на ищеца не са прилагани и търпени мерки за процесуална принуди. Предвид на това размерът на обезщетението не следва да бъде източни на обогатяването му, а трябва да съответства само на необходимото за преодоляване на действително претърпените морални вреди.  

  Ответникът прави възражение по чл.5 ЗОДОВ за освобождаване от или намаляване на отговорност, в резултат на виновното поведение на ищеца, което ще се конкретизира след събиране на всички доказателства.  

 По отношение на претенцията за законната лихва е изтекла погасителна давност, тъй като исковата молба е депозирана на 01.07.19г. Относно началния момент на лихвата, ще вземат становище, след представянето на доказателства за датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

 Претенцията за имуществени вреди -разноски също е неоснователна, тъй като в платежните документи няма посочено основание.

 В условията на евентуалност правят искане за уважаване в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е собственик на ЕТ“М.Ф.“ с разнообразен предмет на дейност, вкл. транспортни услуги.

В началото на 2007г. във в-к Екип 7 е публикувана статия под название „Превозвачи не изпълняват курсове по маршрутни разписания, но никой не ги санкционира“. По този повод прокуратурата е уведомило изданието, че е започнала предварителна проверка. Уведомлението е подписано от мл.прокурор в ОП-Разград, като същото е публикувано. Проверката е срещу ЕТ“М.-Ф.“***-В. Сигнал е подал и „Център на НПО в Разград“.

Ищецът твърди, че предварителната проверка е от 2009г. Същата е с  №347/2009г. по описа на ОД на МВР-Разград, пр.пр.№912/09г. приключила с мнение за образуване на досъдебно производство. Ищецът е привлечен като обвиняем на 26.09.2011г., като му били повдигнати две обвинения по чл.212 ал.2 във вр. с чл.26 НК., а след това с ново постановление от 24.10.11г. наново с оглед измененото обвинение по първото деяние, а именно: за периода 01.01.07г.-31.12.09г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, получил чрез едноличния си търговец без правно основание чуждо движимо имущество на стойност 1228лв. като целева субсидия за транспорт от републиканския бюджет, с намерение да ги присвои. Второто обвинение е, че за периода 01.01.07г. и 31.01.10г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание чрез ЕТ е получил без основание чуждо движимо имущество -8487.55лв. като целеви средства за транспорт от републиканския бюджет, от които 589.30лв. за превоз на ученици под 16г., 7560.20лв. за превоз на ученици над 16г. и студенти и 338.05лв. за пенсионери, с намерение за ги присвои.

 На 16.01.2012г. ОП-Разград внесла обвинителен акт. Образувано е нохд №21/12г. С разпореждане от 25.01.12г. съдът е върнал делото на прокуратурата на отстраняване на съществени процесуални нарушения. Прокуратурата протестирала определението за прекратяване, което било потвърдено от Апелативен съд-Варна с решение №21/14.03.12г. по внчд №58/12г. 

 При връщането на делото исканията му по доказателствата не били уважени. ОП-Разград внесла нов обвинителен акт на 22.06.12г. като е образувано  нохд№199/12г. по описа на ОС-Разград. С присъда № 10/15.02.13г. съдът е признал ищеца за виновен по част от първото обвинение до размера на 203.95лв., като го е осъдил на „пробация“, а е оправдал за остатъка по това обвинение за размера над 203.95лв. до 1228лв. По второто обвинение ищецът е изцяло оправдан. Срещу присъдата бил подаден протест. По внохд №80/2013г. по описа на АС-Варна наложеното на ищеца наказание е изменено и му е определено наказание „глоба“ в размер 500лв. Присъдата на АС-Варна била протестирана и обжалвана. По кнохд №1302/15г. на ВКС е постановено решение №385/18.11.15г., с което присъдата спрямо ищеца е била отменена, при приложението на чл.9 ал.2 ВК и ищецът е оправдан по всички обвинения.

От привличането му като обвиняем до постановяването на оправдателната присъда са минали 4 години и проведени над 10 съдебни заседания.

По делото са разпитани две свидетелки: Е. А., дъщеря на ищеца и Ю. С., негова служителка.

Св.А. твърди, че живеела с баща си до 2009т. Според нея баща й бил с много широк кръг от познати, отворен, общителен. Винаги приятелски настроен. Никога не е повишавал тон в семейството. Проверката на прокуратурата започнала  през 2008г., като обвинение било повдигнато през 2011г. Спрямо баща й други дела е нямало повдигнати. У него настъпила коренна промяна, след като му повдигнали обвинение. Това се дължало на факта, че му беше много трудно да докаже, че е прав; да обясни начина, по който той е действал. Затворил се в себе си, изнесъл се на село. Това била причината да не живеем от 2009г. заедно. Той се изнесе с майка й на село. Не искал да вижда никого, не искал да общува с никого, не искал да му звънят. Това продължи около две години. През 2010/2011г. свидетелката започнала да му се обаждам по телефона и да си говорят. Дотогава баща й нямал никакви здравословни проблеми. До него момент никога не бил ходил при личния си лекар нито за контролни прегледи, нито с конкретно оплакване. След това започнал да вдига кръвно, което не след дълго се превърнало в първия му инфаркт. Това станало през м.декември 2010г.. След това започнали да се появяват запушени вени. Наложило се поставянето на няколко стенда. Развил тромбофлебит, а последните години остеопороза, смачкани прешлени, астма. Според лекарите причината за всичко това е тромбофлебита, който бил в резултат на застояване, обездвижване.  Баща й в продължение на две, три години си стоял в къщата и не излизал никъде, тъй като се чувствал посрамен. Живеел за доброто си име, да има очи да погледне хората. След като приключването на делото, при него нямало никаква промяна. Когато започнало всичко имало голяма публичност. Имало статии по вестниците с негови снимки, като за резултата от последната инстанция никой не писал никъде. Оправдателната присъда остана само в семейството, а обвинението било всеизвестно. Твърди, че е придружавала баща си на разпитите, като се опитвали да обяснят разликата между „субсидия“ и „компенсация“, какво се пише в един пътен лист. Свидетелката твърди, че не работи при баща ми, но има поглед над дейността на фирмата.

Св.С. твърди, че познава ищеца от 12 години. Работи в семейния им ресторант в с.Д. и вижда ищеца всеки ден. Това било 11-12 години. Ищеца винаги се е държал много добре с персонала. Първоначално ищеца бил добре, но после започнал да не говори с никого, да се затваря в кабинета си. Започнал да страни и от персонала. Това станало няколко месеца след като свидетелката започнала работа при него. Не искал да яде, нещо не можел да спи, все бил оклюмал По едно време постоянно получавал телефонни обаждания. Шефката им казвала, че има проблеми и не бил добре. След това се разболял, получил инфаркт. Свидетелката зная, че се водело дело срещу него. Чула това от другите, които работят във фирмата, тъй като ги викали в съда. Не зная за какво е делото. За престъпление. Чувала го като говори по телефона, че има опасност да влезе в затвора. В село се говорело за М.. Той все казвал, че има едно име и сега като направили така, се срамува от хората. Нещо по телевизора били казали. Клиентите също говорели за това, което са казали по телевизора, че щял да отиде в затвора. Това състояние продължило доста години. Накрая получил инфаркт и не можал да се съвземе доста време. И в момента се занимава с ресторанта, но рядко идва в него. Сега вече започнал да контактува с клиентите.

По делото е назначена СМЕ, според заключението, на която към 26.09.2011г. ищецът е имал преживян инфаркт на миокарда /14.12.2010г/; Хипертонична болест на сърцето, стенокардия /27.12.2010г/; наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и трансплантат /12.07.2011г/. За периода от 26.09.2011г. до 18.11.2015г. са регистрирани: четири хоспитализации в Кардиологично отделение на МБАЛ, което показва рецидив на заболяването; поставена му е нова диагноза Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност /12.02.2013г/; епизод на Херпес-вирусна инфекция, неуточнена /10.08.2015г/ и Варицела без усложнения /29.09.2015г/; авансиране на съдовото заболяване на долни крайници- флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници до Постфлебитен синдром. ХАНК II ХВНДК V по СЕАР;

  Според вещото лице стресовата ситуация е провокиращ фактор за възникване на инфаркт на миокарда /м.декември 2010г./ и за последващите рецидиви на Нестабилна форма на ангина пекторис- четирикратни хоспитализации в Кардиологично отделение при МБАЛ- Разград, на фона на провеждана системна терапия, могат да се дължат на извършваната предварителната проверка /2009г/ и воденото Следствено дело /2010г./

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпления по чл.212 ал.1 вр. с чл.26 НК, за които впоследствие той е оправдан.

Нормата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно  чл.4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратурата на РБългария.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че през 2009г. спрямо ищеца и още шест лица е започнала предварителна проверка за осъществяваните от тях транспортни услуги /пр.проверка №347/2009г./, а на 25.03.2010г. е образувано Досъдебно производство №8/10г. по описа на ОСлО-Разград. ДП е образувано срещу неизвестен извършител  за престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 НК, като се извършени разпити на множество свидетели, вкл. служители на ищеца, относно дейността му като превозвач, изискани са множество документи. Ищецът е привлечен като обвиняем на 26.09.2011г., като му били повдигнати две обвинения по чл.212 ал.2 във вр. с чл.26 НК., а след това с ново постановление от 24.10.11г. наново с оглед измененото обвинение по първото деяние. На 16.01.2012г. делото е внесено в РОС, с първия обвинителен акт срещу ищеца за извършени престъпления по 212 ал.1 вр. с чл.26 НК. По наказателното производство във всичките инстанции, по повод всички обжалвания са проведени над 10 съдебни заседания.  Още на първа инстанция ищецът е оправдан за по-голямата част от обвиненията, като за останалата част по едното обвинение /203.95лв./ е осъден на „пробация“, което наказание впоследствие е изменено на „глоба“ от по-горната инстанция, а впоследствие състав на ищецът ВКС е оправдал ищеца, прилагайки чл.9 ал.2 НК. Винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:

За доказване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техният вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелките, които са в роднински, респ. трудови правоотношения. Независимо от близките отношения между ищеца и свидетелките съдът кредитира показанията им частта относно причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като те са неопровергани от други доказателства по делото, а и е житейски правдоподобно именно на-близките лица да имат най-преки и непосредствени впечатления относно отражението на повдигнатото обвинение и провежданото наказателно производство върху здравословното и емоционалното му състояние и социалните контакти на ищеца.

В случая от показанията на свидетелките се установява, че от момента, в който е научил за процесното наказателно производство, а впоследствие – и с повдигнатото обвинение, ищецът се променил– затворил се в себе си, престанал да общува с околните, срамувал се, изпаднал в стрес, започнал да боледува, започнал да приема много лекарства, притеснявал се, че ще бъде осъден, без да е виновен. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по делото е недоказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение.

Отделно от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно Решение №480/23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г., ІVг.о. на ВКС „е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства".

Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство, проведено в три инстанции, отразяването в медиите, нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното, какъвто именно е настоящият случай.

По делото се установи, че след като научил за образуваното дело, от притеснение ищецът развил хипертония, получил инфаркт, а по време на досъдебното производство се наложило поставянето и на стендове. Според вещото лице е налице рецидив на заболяването, който се дължи на силен стрес. Воденото ДП и повдигнатото обвинение могат да са причина за установените заболявания на сърцето. Поради гореизложените съображения съдът намира, че по делото е доказано, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания и негативни промени в здравословното състояние, като всички те са в резултат именно на незаконното обвинение.

Доказани са и претендираните от ищеца неимуществени вреди от засягане на честта, достойнството и репутацията му, доколкото от показанията на свидетелките. Ищецът нееднократно е заявявал, че човек има едното име и много е държал да се ползва с добро име в обществото. Установи се, че хората в с.Дянково са коментирали ищеца и възможността да влезе в затвора. Имало е множество публикации в пресата. Неоснователен е доводът на ответника, че той не следвало да носи отговорност за такива вреди, тъй като не е разпространявал информация за наказателното производство срещу ищеца. Следва отново да се посочи, че отговорността по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ има обективен характер, като от значение е единствено наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите в правната сфера на ищеца неимуществени вреди и незаконното обвинение, която в случая е налице, тъй като именно заради последното е станал обект на одумване.

Предвид разпоредбата на §1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т.11 от ТР № 3/22.04.200 г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл.52 ЗЗД, като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително тълкуване с ППВС №4/1968г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно конкретиката на предявения иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение, броят и интензивността на извършените с участието на обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство, преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност.

Ето защо при определяне размера на обезщетението в конкретния случай настоящата инстанция съобрази: срещу ищеца са повдигнати две обвинения по чл.212 ал.1 във вр. с чл.26 НК, за които предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години. Същите се явяват тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК. Наказателното производство е продължило около 5 години и половина, без да се включва срока на теклите предварителни проверки, който според Решение №162/13.08.2018г. ВКС по гр.д.№3190/2017г., IVг.о. също следва да бъде включен. По делото има данни, че сигнал срещу ЕТ“М.Ф.“ е подаден от „Център на НПО в Разград“ още в началото на 2007г. Следва да се съобразят множеството съдебни заседания /над 10/ на всички инстанции и отразяването на делото в медиите. Значение има и вида на причинените на ищеца неимуществени вреди– отрицателни емоционални преживявания, негативно отражение върху здравето му, засягането на честта, достойнството и доброто му име, както и техния интензитет, който се установи, че надхвърля обичайното за ситуацията.

Предвид тези обстоятелства и на основание §1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД, отчитайки и общото ниво на икономическо благосъстояние в страната и на ищеца, съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение представлява сумата от 7000 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване на неимуществените вреди съдът намира за частично основателно. Разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е приложена  за много малка част по едно от обвиненията /за 203.95лв./, а в останалата част ищецът е оправдан поради липса на престъпление. Формално, с виновното си поведение ищецът е осъществил признаците на предявеното му обвинение и това обстоятелство следва да се отчете при определяне размера на имуществените вреди, независимо от разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, приложена от наказателния съд и довела до оправдателна присъда, обявявайки, че деянието му не е престъпно, на това основание виновното му поведение е допринесло за увреждането, затова обезщетението следва да бъде намалено на 6500лв. В този смисъл решение №48/04.02.04г. на ВКС по гр.д.№2041/02г.,IVг.о.

Предвид изложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на незаконното обвинение за размера над 6500лв. до 10000лв. следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 6500лв. се дължи от ответника и законната лихва. По отношение възражението относно погасяването по давност на иска за законната лихва върху двете обезщетения, настоящият състав намира следното: с ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., ОСГК са дадени разяснения, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Следователно, по отношение погасителната давност на иска за мораторни лихви върху обезщетенията следва да се приложи чл.111 б.“в“ ЗЗД. Ответникът е направил възражение за погасяване на претенцията по давност в отговора на исковата молба. С оглед на мораторните лихви върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода от настъпване на изискуемостта 18.11.2015г. до 01.07.2016г.(три години преди завеждането му) следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По иска за обезщетение за имуществени вреди съдът намира следното:

Претендираният като имуществена вреда разход от 3.83лв., съдът намира за недоказан. Представените фактура и касов бон на стойност 3.83лв. са за изпратени документи от процесуалният представител на ищеца адв.С.Д. до Апелативен съд-Варна на дата 07.04.2015г. Никъде в тях не е упоменато за какво е направеният разход и по кое дело, поради което ищецът не доказа, че е претърпял имуществената вреда.

Не така стои въпросът с представената квитанция №0965560/14.10.14г. на стойност 0.60лв.,разход направен от адв.Ст.Д. по нохд №80/13г.. Този разход е доказан и ответникът дължи обезщетение за причинената вреда.

На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за 1150лв./10лв.-държ.такса, 840лв. за адв.възнаграждение и 300лв. за вещо лице/, предявил е искове за 10004.43лв., който е уважен в размер на 6500.60лв. Предвид на това на ищеца се следват разноски в размер на 747.24лв. 

По изложените съображения съдът

 

                                            Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ф. ***, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 6500лв./шест хиляди и петстотин лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №8/2010г., поддържано по НОХД №199/12г. на РОС, ВНОХД №80/13г. АС-Варна и КНД №1302/15г. на ВКС, по което е оправдан, сумата от 0.60лв./шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, двете суми дължими, ведно със законната лихва, считано от 01.07.16г. до окончателното им изплащане, като ОТХВАРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за размера над 6500лв. до 10000лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА за имуществени вреди над 0.60лв. до 4.43лв., и ПРЕТЕНДИРАНАТА законната лихва за периода от 26.09.11г. до 01.07.16г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ф., сумата от 747.24лв. съдени разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: