№ 7354
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110153281 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.“ ЕООД
срещу „.“ ЕООД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400 лева, представляваща
подлежащо на връщане възнаграждение заплатено по развален договор за изработка на
динамичен уеб сайт тип онлайн магазин от 30.05.2024г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 09.09.2024г., до окончателното плащане и сума в размер на
52.70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.07.2024г до 09.09.2024г.
Ищецът твърди, че на 30.05.2024г. е сключил устен договор за изработка на динамичен
уеб сайт тип онлайн магазин с ответното дружество, като още на същата дата от ищеца е
изпратено по имейл на ответника кратко описание на техническите параметри на заданието,
с уговорката същите да бъдат уточнени и допълнени при разговор със служителите на
ответното дружество. Подчертава се, че било уговорено, че сайтът следва да бъде изработен
за срок от 20 дни след потвърждаване на заданието. Уговорено било възнаграждение в
размер на 2400 лева. Сочи се, че от „.“ ЕООД е изпратена проформа фактура за заплащане на
половината от възнаграждението по договора, а именно за сумата от 1200 лева, която била
заплатена от ищеца още на 30.05.2024г. Твърди се, че на 31.05.2024г. от ответника е
поискано заплащане и на остатъка от уговореното възнаграждение, което е било сторено и
ищецът е заплатил още 1200 лева. Излагат се твърдения, че на 03.06.2024г. от ищеца е
изпратено пълното техническо задание до ответника съгласно обсъдените между страните
параметри, от която дата е започнал да тече уговореният 20-дневен срок за изпълнение. Сочи
се, че на 03.07.2024г. ищеца е изискал информация относно времето, в което ще се проведе
среща между тях, като поради липса на отговор на 08.07.2024г, когато е успял да се свърже с
представител на дружеството, е изразил желание за връщане на заплатената за
възнаграждението сума. Ето защо се подчертава, че на 10.07.2024г. от името на ищеца е
изпратено предизвестие за прекратяване на договора с предоставен три дневен срок за
изпълнение, след изтичане на който договорът ще се счита развален. Изпълнение не е
последвало, поради което договорът е бил развален на 13.07.2024г. С оглед развалянето на
договора се иска и връщане на платеното по него възнаграждение. Претендира се и
присъждане на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че заплатената по
договора сума не подлежи на връщане, тъй като дружеството е изпълнило всичко по
заявката на ищеца, като е изработило сайт , който да отговаря на поставените от ищеца
критерии. Поддържа се, че изработеният продукт е завършен и представен пред ищеца в
уговорения срок, която го е одобрил. Подчертава се, че продуктът е бил готов за работа и
дори е било проведено обучение за неговото правилно и ефективно използване. Сочи се, че
по време на изпълнение на договора дори са поставени допълнителни изисквания от ищеца.
Твърди се, че на 27.06.2024г. бил проведен разговор с законния представител на ищеца, при
който била показана новата визия на сайта и били направени разяснения, като на 04.07.2024г
и на 05.07.2024г. били проведени обучения и промени в сайта, разяснени били всички
неясноти. Въпреки това се подчертава, че на 05.07.2024г. ответникът получил съобщение във
В., че сайтът е трябвало да бъде готов по-рано, бил копие на стария и се иска разваляне на
договора и връщане на платеното възнаграждение. Поддържа се, че ответникът е изпълни
задълженията си по договора изцяло, качествено и в пълен обем, поради което не е налице
основание за разваляне на договора. Прави искане за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото като доказателство е представена водената между страните кореспонденция
във връзка със сключения между страните договор.
Видно от имейл от 30.05.2024г. от 13.11 часа от името на ответното дружество е
изпратено писмо до ищеца, в което е посочено, че във връзка с проведен същия ден
телефонен разговор е сключен договор за изработка на динамичен уебсайт тип онлайн
магазин. В имейла е възпроизведен разговорът между страните във връзка с техническите
параметри на заданието, като е посочено, че е уговорено изработването на динамичен
уебсайт тип онлайн магазин, който следва да има следните функции – индивидуален дизайн
на сайта; създаване на мултифункционална навигационна лента за лесно навигиране от
страна на клиентите; създаване на функционалности за по-лесна употреба от страна на
клиента, които ще бъдат подробно описани в техническо задание. Предвидено е
осъществяване на настройка и синхронизиране на всички необходими тракинг инструменти
и настройка на рекламни кампании в мрежата . и .. В договореното е включено и стартово .
и хостинг услуги 12 месеца. Посочено е, че цената на услугата е 2400 лева с ДДС със срок за
плащане 30.05.2024г. Предвидено е, че след заплащане на сумата, ще бъде уточнено
техническото задание, както и визията, структурата, концепцията и дизайна на новия
убесайт. Уговорен е и срок за изработка на сайта – 20 работни дни от датата на
потвърждаване на заданието. Към писмото е прикачена и проформа фактура за извършване
на плащането.
В отговор на така изпратения имейл на 30.05.2024г в 17.31 часа от страна на ищеца е
изпратен в прикачен файл преводно нареждане за извършено авансово плащане на 50 % от
възнаграждението – 1200 лева.
На следващия ден -31.05.2024г. в 13:18 часа от името на ищеца е изпратен имейл до
2
ответника с информация необходима за изработването на сайта, а именно домейна на
ищцовото дружество, като не са предоставени данни за вход, а единствено е зададен въпрос
дали е необходимо предоставянето на подобни данни. Представена е връзка към примерен
сайт, който възложителят харесва. Посочено е, че освен артикулите на вече наличния сайт,
ще бъдат включени и нови – бански, който се очаква да пристигнат скоро.Приложено е като
прикачен файл и логото на ищеца, както и платежно нареждане за останалата част от
уговореното възнаграждение – 1200 лева. В отговор на този имейл на 31.05.2024г в 14.11
часа от ответника е изпратена фактура за сумата.
Приложените към двата имейла на ищеца платежни нареждания за извършени
плащания на сумата от по 1200 лева на 30.05.2024г. и на 31.05.2024г. също са приети като
доказателства по делото.
На 03.06.2024г. в 17.32 часа от имейла на ответника е изпратено до ищеца техническо
задание във връзка с изработката на убесайта. Посочено е как следва да протече работния
процес, като в него е включено изработка на дизайнерски проект на уеб сайта, като самата
дизайнерска концепция е разписана в имейла и е посочено, че тя ще се ръководи изцяло от
изпълнителя, който ще се води от тенденциите за уеб дизайн през 2024г. Уговорен е и
начинът, по който следва да се извърши предаването на изработения уеб сайт, като при
завършване на проекта сайтът се предоставя във визуално технически завършен вид, с
еднократно добавено примерно съдържание и изображения, според информацията, която е
предоставена от ищеца. Изрично е подчертано, че захранване на съдържанието извън
примерното не е предвидено в обявената цена и при желание се договаря и заплаща
допълнително. Отбелязано е, че след одобрение на визуално-технически завършения сайт, се
преминава към онлайн обучение, в което се презентира работата с административния панел
на платформата, на която е изработен сайтът.Последната стъпка от приключване на проекта
е качването на уеб сайта на избран от възложителя домейн. За завършване на така описания
процес е предвиден срок от 20 дни смитано от датата на потвърждаване на заданието.
Потвърждаване на заданието от страна на ищеца е извършено още в същия ден с имейл
от 03.06.2024г. в 17.40 часа, в който е посочено, че ищецът е съгласен с написаното.
На 10.06.2024г в 12.05 часа от името на ответника е изпратен имейл до ищеца, с който
го информира, че заданието на проекта е придвижено за въвеждане в график и всичко по
изпълнението се движи по график. Посочено е, че ищеца ще получи последващ имейл,
когато започне работата по проекта, като отново е напомнено, че срокът за изпълнение е 20
работни дни от потвърждаване на заданието. В отговор на това още в същия ден ищеца е
заявил съгласие с написаното от ответника.
От ответното дружество на 17.06.2024г в 11.26 часа е изпратен имейл до ищеца с
информация, че стартира процеса по изработка на новия динамичен сайт и е посочен
графикът, по който е предвидено изработването на сайта, а именно че на 13.06.2024г е
стартирало изработването на дизайнерската част, като до 20 работни дни съгласно
заданието, считано до 28.06.2024г, ще бъде получен от ищеца имейл за организиране на
онлайн среща за представяне и одобрение на дизайна на сайта.
3
Имейл със същото съдържание е бил изпратен от ответника на ищеца и на 26.06.2024г.
в 17.55 часа.
Съгласно представен от ищеца чат разговор, проведен в приложението В. с лице „.ff“
/л.66 от делото/, което не е оспорено от ответника, на 28.06.2024г в 21.40 часа от името на
ищеца е изпратено съобщение с въпрос поради каква причина не е получен имейл или
обаждане за представяне на сайта.
Видно от имейл кореспонденцията на 03.07.2024г в 17.45 часа от името на ищеца е
изпратен имейл до ответното дружество с въпрос кога може да бъде организирана онлайн
среща за представяне и одобрение на дизайна на сайта? Отговор на този имейл не е
представен.
Видно от представената кореспонденция във В. /л.66 от делото/ на 04.07.2024г. в 13.59
часа от името на ищеца отново е изпратено съобщение с въпрос „днес по кое време да те
очаквам?“, като след този въпрос в комуникацията с лице „.ff“ /за който не се оспорва, че е
представител на ответника/, е изпратен отговор в 14.03 часа на същия ден, че ищеца може да
очаква следобед да се осъществи „срещата“, като преди това ще бъде уведомен 30 минути
по-рано. През същия ден комуникацията продължава между страните в 18.05 часа, когато от
името на ищеца посочено, че следобед е минал и не е ясно до кога следва да чака. След този
въпрос в същия ден не е продължила комуникацията с „.ff“.
Комуникацията между страните на 04.07.2024г. е продължила видно от приложените
към отговора на исковата молба съобщение в приложението В. с друг представител на
ответника. В 20.43 часа на 04.07.2024г. представител на ищеца е направил коментар относно
сайта в насока, че не излиза размера, когато е качен продукта, във връзка с което е отправен
въпрос в какво може да е грешката. Изпратена е и снимка на това, което се вижда при
качване на размера на продукта. В същия разговор на 04.07.2024г. е изпратено в 21.34 часа
съобщение от представител на ответника, че вариациите са готови.
На 05.07.2024г. комуникацията между представители на страните продължава в
приложението В., когато в 13.17 от името на ищеца е посочено, че същият е готов с
продуктите и те са качени, като е отправено искане да бъде извършена подредба. Изрично е
посочено, че ищецът оставя на ответника от тук нататък а довръши сайта, като е отбелязано,
че копчетата „виж всички“ при „най-нова колекция“ не работят, като по-надолу също имало
проблем където се показват модела на бански и има добавяне в количка.
На 08.07.2024г. комуникацията между страните продължава, като ищецът изпраща
съобщение във В. в 12.44 часа до ответника /л.66 от делото/с въпрос до къде е сайта и
рекламата.
От страна на ищеца е представен и имейл от 08.07.2024г. от 17.33 часа, изпратен до
ответника, в който е посочено, че на 08.07.2024г няма готова версия на заплатения от
възложителя продукт и че първоначалният срок от 20 работни дни не е спазен. Подчертава
се, че ищецът не е уведомен за забавата и са правени опити да се свърже с представител на
ответника, но без резултат. Поради това в телефонен разговор от 08.07.2024г е отправено
4
искане сумата платена по договора да бъде върната, тъйкато продуктът не е извършен в
крайния срок.
Видно от представените доказателства на 10.07.2024г до ответното дружество от името
на ищеца, чрез надлежно упълномощен представител, по имейл е изпратено предизвестие за
разваляне на договора. В писмото е посочено, че срокът за изпълнение е бил до 01.07.2024г.
и че и към датата на изпращане на имейла сайтът не е изработен и предаден на възложителя,
което представлявало пълно неизпълнение на договорното задължение. Предвид това е
отправено предизвестие за разваляне на договора със срок от 3 работни дни, считано от
10.07.2024г. Отправено е искане след изтичане на предоставения срок заплатената сума по
договора да бъде върната. В отговор на този имейл от името на ответника на 10.07.2024г. е
потвърдено получаването на имейла и е посочено, че казусът е придвижен към правния
отдел.
На 16.07.2024г отново е отправена покана за незабавно връщане на заплатената по
договора сума от ищеца до ответник.
По делото е разпитан един свидетел – .в ., който посочва, че е подизпълнител на „.“
ЕООД по процесния договор и е работил по поставените от ищеца задачи. Спомня си, че той
се е свързал с представител на ищеца и е предложил услугите си за изработване на сайт.
Посочва, че след постигане на съгласие относно параметрите на договора, дължимото
възнаграждение било заплатено от страна на възложителя. Свидетелят подчертава, че сайтът
е бил изработен в срок, като първоначално клиентът е харесал сайта и на следващия ден
било проведено обучение от негово колега относно начина на работа със сайта в рамките на
около 2 часа – от 18часа до 21 часа. . си свидетелства, че няколко дни след предаване на
сайта са получили уведомление, че клиентът вече не харесва сайта и че бил същия като
стария сайта на ищеца. Във връзка с това ответникът бил получил покана за връщане на
платеното възнаграждение. Свидетелят посочва, че комуникацията между ответника и
ищеца се е осъществявала в телефонни разговори, кратки чат съобщения и имейли.
Подчертава, че важната комуникация досежно техническото задание е осъществяване по
имейл, а дребните неща са дообсъждани по телефона или В.. . си спомня, че е изпълнено
всичко съгласно техническото задание, като е имало допълнения, който първоначално не са
били обсъждани и са били доуточнени в процеса на работа. Свидетелят посочва, че
платената цена от ищеца е за изработката на сайта, като в тази цена има бонус за услуги,
които не са таксувани. Посочва, че по принцип поставят в сайта карта, когато клиентът има
физически магазин, но когато такъв няма, няма какъв адрес да посочат на картата.. заявява,
че процесният сайт първо е бил предаден по телефона, след което е изпратен имейл и е
проведено обучение за работа с административния панел, като именно след това е
прекъснала комуникацията с ищеца, тъй като от него е изпратен имейл за разваляне на
договора. . разяснява, че фактическото предаване на сайта следва да бъде извършено след
одобрението на проекта, но за да се осъществи това, клиентът следва да предостави достъп
до хостинг и домейн, където да бъде заместен стария сайт с новия. Спомня се, че в
конкретния случай това предаване не е осъществено, защото от ищеца е изпратено писмо за
5
разваляне на договора. Свидетелят разяснява, че когато сайтът е бил завършен като визия,
концепция, структура, същият е бил представен лично от него и в същия разговор от страна
на ответника са представени и допълнителни услуги като видео заснеман, реклама.
Потвърждава, че в процеса на работа е имало дребни елементи, които са били уточнявани,
но не са били съществени и не са касаели цялостното изпълнение на проекта. Свидетелят
подчертава, че при представянето на сайта от страна на ищеца не е имало възражения
относно дизайна, като в последствие от свой колега е разбрал, че се е появило недоволство,
че сайтът бил същия като стария. Във връзка с това било извършено сравняване и било
установено, че няма нищо общо между двата сайта, освен продуктите, логото и цветовата
гама, които са на самия бранд на ищеца. По отношение на проведеното обучени свидетелят
разяснява, че същото се извършва онлайн чрез предоставяне на отдалечен достъп, като
новият сайт се зарежда в своята демо версия. Подчертава, че това представяне се извършва
по този начин, за да може клиентът да види какво е изработено и ако се налагат промени, то
да бъдат направени веднага, ако е нещо дребно или се предоставя срок за по-голяма
промяна.След това обикновено клиентът предоставял достъп до неговия хостинг и домейн и
тогава се извършва миграцията на новия сайт. Свидетелят твърди, че след обучението са
изпратили до ищеца имейл с искане за предоставяне на достъп, но в отговор е получен
имейл за прекратяване на договора. Разяснява, че принципно след публикуването на сайта се
предоставя парола и потребителско име с пълен достъп на клиента. . си заявява, че на ищеца
не е предоставена услугата хостинг и провеждане на рекламна кампания, тъй като сайтът не
е публикуван, а е в демо версия.
Приета по делото е и съдебно-техническа експертиза, съгласно чието заключение
изработката на процесния онлайн магазин отговаря в по-голямата си част на възложените
технически спецификации, като вещото лице е направило сравнение отделно на всеки пункт
от спецификацията, подробно описана в техническото задание, и реално изработеното.
Експертът е посочил, че всички основни функционалности, предвидени в заданието –
индивидуален дизайн, мултифункционална навигационна лента, футър, продуктови
категории, форма за поръчка, контактна форма, .адаптация, визуални и текстови материали
и интеграция със социални мрежи са реализирани и функционални. Единственото според
вещото лице непълно съответствие е липсата на карта с местоположението в страницата за
контакти, предвидено в спецификацията. По отношение на всичко останало вещото лице е
констатирало, че е изработено в съответствие с добрите практики при изработката на
уебсайтове. По отношение на времето необходимо за изработването на процесния сайт
експертът е 79 работни човекочаса за специалист със средно ниво на компетентност в
областта на уеб дизайна и изработката на сайтове. В тези часове вещото лице е подчертало,
че не се включва времето за комуникация с възложителя, както и времето отделено за
обучение относно използването и администрирането на сайта.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че картата, която не е била поставена в
сайта, представлява вградена в страницата „Свържете се с нас“ карта от тип . maps, която
показва местоположението на някакъв физически адрес, но в документите което е прегледал
6
не е видял физически адрес на ищеца. Експертът изрично посочва, че не може да отговори
дали представеният му сайт е предаден на ищеца. Посочва, че принципът е при предаване на
сайт първо да се направи представяне, като изследвания от него сайт е на неофициален адрес
и това се осъществявало, за да може да се покаже на възложителя. След одобрения на сайта
принципът е сайтът да се качи на официалната страница на възложителя. В случая вещото
лице е констатирало, че сайтът е качен само на работен адрес, но не и на адреса на
възложителя, тъй като към момента официалният сайт на ищеца е друг.
Съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и заключението, прието по делото и
направените в съдебно заседание разяснения, доколкото същото е изготвено от вещо лице,
притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, което е съобразило при
изготвяне на заключенията си всички събрани по делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
В настоящия случай е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на платено
възнаграждение по развален договор, при съобразяване и на ППВС №1/1979г., в което са
дадени указания в кои случаи е налице отпадане на основанието, като е посочено, че това са
хипотезите на унищожаване на договорите поради пороци на волята, на разваляне на
договорите поради неизпълнение, на настъпване на прекратително условие, когато сделката
е сключена при такова условие, и други подобни случаи.
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, следва да
бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1./
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
изработка на уебсайта тип онлайн магазин 2./ изпълнение на поетото от ищеца задължение
по договора, а именно заплащане на дължимото съгласно договора възнаграждение в размер
на 2400 лева и 3./ валидно разваляне на договора за изработка. При установяване на така
посочените обстоятелства с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154 от ГПК за ответника възниква задължение да докаже твърденията си, че е
изпълнил задълженията си по договора за изработка на сайта и същият е бил приет без
възражения, респективно че неизпълнението се дължи на виновното поведение на ищеца.
Относно наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД – наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по
договор за изработка на уебсайт от 30.05..2024г между страните не съществува спор,
поради което още с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Същото се
потвърждава и от представената по делото кореспонденция, в която са обективирани
насрещните изявление и на двете страни досежно основните елементи на сключения между
тях договор. Следва да се отбележи, че сключеният между страните договор по своята
правна същност е договор за изработка, чиято правна уредба е в разпоредбите чл. 258-269
ЗЗД.
Не е налице спор и относно наличието на втория елемент от фактическия състав на чл.
7
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а именно че ищеца е заплатил сумата от 2400 лева, представляваща
възнаграждение по договора, като за установяване на това обстоятелство по делото са
представени и два броя платежни нареждания.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали е било налице основание за
разваляне на договора от страна на ищеца и в частност дали е налице неизпълнение на
договора от страна на ответника, което да от естество да породи за възложителя право да
развали договора, т.е дали за ищеца е възникнало и съответно дали е надлежно упражнено
потестативното право да развали договора за изработка. Във връзка с това при съобразяване
на релевираните от страните възражения и събраните доказателства Софийски районен съд
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД развалянето на договора е обусловено от
отправянето от изправната по договора страна до неизправната на волеизявление за
разваляне на същия, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да бъде
предоставен подходящ срок за изпълнение, а в случаите по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, когато
изпълнението е станало безполезно, дори не е необходимо предоставянето на подобен срок.
Законодателят е предвидил в чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и писмена форма за отправеното
предупреждение за разваляне на договора, когато същият е сключен в писмена форма.
Както беше посочено и по-горе изправна страна по договора за изработка на уеб сайт е
ищеца, който е заплатил дължимото от него възнаграждение в размер на 2400 лева, като за
същия би възникнало право да развали договора, в случай че насрещната страна не е
изпълнила задълженията си.
Следва обаче да се съобрази, че по отношение на договора за изработка съществува
специална норма уреждаща възможността за разваляне на договора за изработка, а именно
чл. 265, ал. 2 ЗЗД, съгласно който поръчващият може да развали договора, когато
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорено или обикновено предназначение. Следователно не във всеки един
случая на неизпълнение - неточно изпълнение/некачествено изпълнение/ за възложителя
възниква право да развали договора за изработка.Предвид това следва да бъде споделено
становището застъпено в константната практика на ВКС, съгласно която недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да
бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2
ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече
установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява
8
упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично
изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните
недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне
на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението. В този смисъл решение № 187/13.01.2020Г по т.д..№ 3093/2018г. на ВКС,
II т.о., решение № 99/11.07.2017г. по т.д.№ 2483/2016 на ВКС, I т.о.
При съобразяване на така посоченото настоящият състав намира, че следва да се
извърши преценка дали е налице пълно неизпълнение от страна на ответника на
възложеното или изпълнението е с толкова недостатъци и с такъв характер, че да правят
работата, в случая сайта негоден за неговото договорено или обикновено предназначение, за
да може да се приеме, че е налице основание за разваляне на договора за изработка на
уебсайт. От ищеца в исковата молба се излагат твърдения, че неизпълнението на ответника
се изразява в некачествено изпълнение и в забавено изпълнение. Предвид това следва да се
извърши преценка именно дали е било налице неточно изпълнение в качествено и
темпорално отношение, което да е толкова съществено, че да породи право за разваляне на
договора.
В случая видно от кореспонденцията между страните/л. 9 и л.15-16 от делото/
основното задължение на ищеца като възложител е било да заплати уговореното
възнаграждение, а задълженията на изпълнителя са били основно да изработи уебсайт
съобразно изрично прието от ищеца техническо задание, както и в допълнение да осъществи
хостинг и настройка за рекламна кампания в мрежата на . и .. Уговорен е бил срок за
изпълнението.
По отношение на договорения срок за изпълнение, съдът приеме, че в първоначално
изпратените параметри на договора е посочено, че срокът за изпълнение е 20 работни дни от
датата на потвърждаване на заданието /съгласно имейл от 30.05.2024г/ от датата на
потвърждаване на заданието, а в последствие е посочен срок - 20 дни /което означава 20
календарни дни/ от датата на потвърждаване на заданието /съгласно имейл от 03.06.2024г/. В
всички останали последващи имейл разменени между страните отново е посочено, че срокът
за изпълнение е 20 работни дни. Това разминаване между уговорения първоначално срок и
посочения в имейла с техническото задание срок, обаче съдът намира, че не е довел до
съмнение между страните за това какъв е уговорения срок, а именно, че това е 20 работни
дни, а не 20 календарни дни, доколкото и самият ищец в исковата си молба изрично посочва,
че уговорката е за изработване на сайта в рамките на 20 работни дни. Ето защо при
съобразяване на всички изявления на страните в рамките на водената между тях
кореспонденция, както и в изложеното от тях в рамките на настоящото производство, при
прилагане на нормата на чл. 20 ЗЗД съдът намира, че по тълкувателен път безспорно може
да се достигне до извода, че срокът за изработване на сайта е бил в рамките на 20 работни
9
дни от датата на потвърждаване на техническото задание. Техническото задание, видно от
имейл изпратен от ищеца до ответника /л.15 от делото/, е било потвърдено на 03.06.2024г.
Именно от този момент са започнали да тече уговорения срок от 20 работни дин. Видно от
приетото по делото техническо задание работата, която е следвало да бъде изпълнена в така
уговорения срок е както изработването на сайта, така и придаването на проекта, доколкото в
техническото задание е посочено, че целия процес по изработката включва основно три
стъпки – изработка на дизайнерски проект, техническа изработка на сайта /захранване и
функции/ и предаване на проекта. Изрично е посочено, че срокът за изработване включва
извършване на всички така посочени процеси. Ето защо съдът приема, че уговореният срок
от 20 работни дни касае изработката на сайта и предаването му. Същият е изтекъл на
01.07.2024г, .т.е от 02.07.2024г. възложителят е изпаднал в забава за изпълнение на
възложеното му, доколкото от ответника не са ангажирани доказателства към 01.07.2024г. да
бил предаден на ищеца съобразно описания в техническото задание начин – чрез
представяне на сайта, провеждане на обучение и качване на уеб сайта на избрания от ищеца
домейн. Следва да се отбележи, че ответникът в имейл от 17.06.2024г. е посочил междинен
срок относно представянето на самия сайт, като първа стъпка от предаване на работата –
28.06.2024г., с който срок не се спори, че ищецът се е съгласил, т.е при съвпадение на
насрещните изявления на страните, така определеният междинен срок е станал част от
условията на договора.
В действителност съгласно показанията на свидетеля на ответника сайтът е бил
изработен преди изтичане на крайния срок, но в последствие свидетелят изрично заявява,че
не помни с точност. Посочил е обаче категорично, че в деня след представянето на сайта е
било проведено обучението. Същевременно доказателства, които да подкрепят заявеното от
него досежно точното спазване на срока /предаване на сайта до 28.06.2024г и провеждане на
обучение до 01.07.2024г/ не са ангажирани, а напротив съгласно представената
кореспонденция от В. обучението, за което свидетелят посочва, че е осъществено в деня след
представянето на сайта, е от 04.07.2024г. /л. 48 от делото и л. 66 от делото/. Същевременно в
предоставената от самия ищец кореспонденция от В. /л.66 от делото/ е видно,че на
04.07.2024г. представител на ищеца е отправил въпрос „Днес по кое време да те очаквам?“,
който въпрос предполага наличието на предхождаща уговорка именно за провеждане на
обучението на 04.07.2024г. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на
представените по делото доказателства свидетелските показания на . и В. кореспонденцията
между него и представител на ищеца, съдът приема, че по делото е доказано, че сайтът е бил
представен на 03.07.2024г. Следва да се отбележи, че не съществува законова пречка дата на
представянето на изработеното по договор за изработка съответно самото представяне да
бъде доказано в процеса със свидетелски показания, доколкото законодателят не е
предвидил изрична форма за доказване на предаването. От друга страна съдът намира, че
показанията на свидетеля . относно представянето на сайта на дата предхождаща
провеждане на обучението не се опровергават от станалите събрани по делото доказателства,
като заявеното от него е логично и непротиворечива, а липса основание да се приеме, че
същият е заинтересован от изхода на спора.
10
С оглед изложеното съдът намира, че в действителност при извършено представяне на
сайта на 03.07.2024г. и осъществено обучение на 04.07.2024г. е била налице забава в
изпълнението на възложеното, доколкото уговореният между страните срок за представяне
на сайта е бил до 28.06.2024г./петък/ и съответно до 01.07.2024г за провеждане на обучение
и качване на уебсайта на домейн на ищеца. Тази забава от три работни дни по отношение на
датата на представяне и два работни дни досежно провеждане на обучение съдът намира,че
не представлява съществена забава, която да обоснове възможност само въз основа на това
забавяне да бъде упражнено правото на разваляне на договора. В случая не е установено, че
късното изпълнение на възложената изработка на сайта да е безпредметно за ищеца или да
се касае за фикс – сделка, при която задължението трябва да се изпълни непременно навреме
/аргумент от чл. 87, ал. 2 ЗЗД/. Предвид това съдът намира, че по отношение на първите две
стъпки свързани с предаването на възложената работа – представяне на сайта и провеждане
на обучението, не е налице толкова съществена забава, която да породи право договорът да
бъде развален от страна на ищеца.
По отношение на последната стъпка по приключване на проекта – качването на уеб
сайта на домейн на ищеца, съдът намира, че в действителност е налице забава, доколкото и
до настоящия момент вече почти година изработения сайт не е качен на домейна на ищеца,
като в тази насока са както показанията на свидетеля ., така и заявеното от вещото лице К. в
проведеното открито съдебно заседание. Тази забава след 08.07.2024г., когато ищеца е
изпратил предизвестие за разваляне на договора с твърдения, че изобщо не е изработен сайт,
обаче не може да бъде вменена във вина на изпълнителя, доколкото за качването на новия
сайт е необходимо съдействие от страна на ищеца чрез осигуряване на достъп до домейна
чрез предоставяне на парола, която не се спори, че ответникът не притежава. В тази насока
именно в имейл от 31.05.2024г. изпратен от ищеца е посочен домейна, на който се иска
сайтът да бъде качен, но не са предоставени данни за вход, а само е зададен въпрос дали тези
данни са необходими. Във връзка с необходимостта от оказване на съдействие за качване на
сайта на домейна на ищеца са и показанията на свидетеля ., който разяснява принципа на
качване на сайтовете. Съдът съобрази и обстоятелството, че в действителност и от страна на
изпълнителя не са ангажирани доказателства изрично да е поискал съдействие за качване на
сайта на домейна на ищеца, но това е оправдано поведение с оглед изричния отказ на ищеца
да приеме изработеното, за който свидетелства изявленията на ищеца в изпратения до
ответника имейл от 08.07.2024г., в който се посочва, че сайт изобщо не е изработван.
Предвид това Софийски районен съд намира,че не са ангажирани доказателства да е било
налице основание за разваляне на договора за изработка на сайт поради забава от страна на
ответника.
По отношение на другото сочено от ищеца основание за разваляне на договора, а
имено поради пълно неизпълнение на възложената работа настоящият състав приема
следното:
Съгласно уговореното между страните в техническото задание предаването на
изработеното се осъществява в три стъпки – представяне на сайта, след одобрения на сайта
11
– провеждане на обучение с цел след това клиента сам да може да захрани текстовото и
визуалното съдържание на сайта и в последния етап качване на сайта на домейна.
Видно от представената по делото кореспонденция представяне на сайта и обучение на
представител на ищеца е било извършено,съгласно показанията на свидетеля ., а и съгласно
проведената между страните кореспонденция по В. на 04.07.2024г и на 05.07.2024г,
неоспорена от ищеца. От същата е видно, че на 04.07.2024г. е уговорено осъществяване на
онлайн среща и съответно са извършвани действия от страна на представител на ищеца в
работния сайт, който заявява, че при качване на продукт не му излизат размерите и дори е
изпратена снимка на визуализираното на екрана, като в отговор от представител на
ответника е посочено, че визуализациите са готови. Следователно не може да се приеме, че е
налице пълно неизпълнение, т.е че никакъв сайт не е изработен и че обучение не е
проведено, доколкото в такъв случай не би било възможно представител на ищцовото
дружество да извършва действия в него.
Съдът намира, че по делото е доказано и че от ищеца изработеният сайт е бил одобрен,
доколкото между страните в уговорено в техническото задание, че едва след представяне на
сайта във визуално завършен вид, одобряване на визията, се преминава към обучение, а след
завършване на обучението и до „захранване на сайта“ с текстово и визуално съдържание.
Видно от изпратеното от представител на ищеца съобщение във В. до служител на
ответника на 05.07.2024г. от ищеца са предприети действия по качване на продуктите му. В
случая че ищецът не е одобрил изработеното и представеното му, не би следвало да
извършва и качване на продукти, което действие съгласно договореното между страните се
осъществява едва след одобряване на визията и извършване на обучение. В действителност
в същото съобщение от 05.07.2024г. от ищеца са направени забележки във връзка с
функционалността на два от бутоните, но не се установява това да са толкова съществени
недостатъци на изработеното, че да се приравнят на пълно неизпълнение. От друга страна
съдът съобрази, че съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза изработеният сайт отговаря изцяло на техническото задание и техническата
спецификация по договора. Единственото неизпълнение, което е констатирало вещото лице е
на изискването за вграждане на карта с посочено местоположение на физически обект.
Информация за наличието на такъв адрес обаче не предоставена на ответника, видно от
изпратения имейл от ищеца на 31.05.2024г.Ето защо за ответника не е била налице реална
възможност да посочи адрес, с който не разполага. Предвид това Софийски районен съд
намира, че по делото от страна на ответника е установено при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задълженията си по договора касаещи изработката на сайт и
провеждането на обучение.
Съдът намира, че по делото е установено и че така изработеното до 05.07.2024г. е било
прието от ищец. Качването на продуктите на ищеца от неговия представител на изработения
от ответника сайт по своята същност представлява конклудентно действие, с което е приет
сайта. Същевременно от ищеца не се установява да е предоставил срок за отстраняване на
недостатъците, в който срок същите да не са били отстранени, а напротив отправено е
12
изявление за разваляне на договора, а предоставения в отправеното до ответника
предизвестие срок е срок за връщане на сумата – 3 работни дни, а не за отстраняване на
недостатъци. Същевременно такива недостатъци не са констатирани от вещото лице
изготвило заключението по съдебно-техническата експертиза. Ето защо съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца в писмените му бележки, че изработеното не е било
прието, поради което на ответната страна не се дължи заплащане на възнаграждение.
Дори и да се приеме, че не е налице приемане на изработения сайт с конклудентни
действия, изразяващи се в качване на продуктите на ищеца на работния сайт, то в случая
следва да се съобрази, че липсва изрично законово изискване за форма на приемането на
извършената работа от възложителя на общата уредба на договора за изработка
по ЗЗД /решение № 250 от 11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
Същевременно не се установява основание за отказ да бъде прието изпълнението на сайта
само поради това, че в сайта ищецът е констатирал, че копчето „виж всички“ при най-новата
колекция не работи. Съгласно трайната практика на ВКС приемането на работите,
възложени с договор за изработка, е предпоставка за ангажиране на отговорността на
възложителя за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, освен в случаите на
неоснователен отказ за приемане на изпълнението. /в този смисъл и решение №
70/14.06.2024г. по т.д.№ 2386/2022г на ВКС, I т.о./. Следователно при наличие на
неоснователен отказ от приемане на работата, не може да се приема, че за възложителя
възниква право да развали договора. Да се приеме обратното би означавало да се стимулира
недобросъвестното поведение на страни по договори за изработка да отказват да приемат
изпълнена съгласно изискванията им работа и по този начин да си спестяват заплащане на
възнаграждение за изработеното.
Настоящият съдебен състав съобрази и, че в договора, сключен между страните, са
били включени и други задължения за ответника, които не са били изпълнени от него –
предоставяне на реклама и на хостинг за 12 месеца. Изпълнението на тези задължения
предполага сайтът да е бил качен на домейна на ищеца, а в случая както беше посочено по-
горе това не е сторено, а за изпълнението му е необходимо осъществяване на съдействие от
страна на възложителя. Ето защо съдът намира, че е налице своеобразна забава на кредитор,
която води до неизпълнение на останалите задължения по договора, поради което
неизпълнението на договора в частта относно качването на сайта на домейн на ищеца,
рекламата и хостинг на сайта, не може да се приеме за основание за разваляне на договора./
във връзка с това следва да се съобразят и разясненията дадени относно възможността за
разваляне на договор при частично неизпълнение в Постановление № 3 от 29.III.1973 г.,
Пленум на ВС/. За пълнота на изложението следва да се посочи и че ищецът в исковата си
молба не е излагал твърдения, че причина за разваляне на договора е неизпълнение на
задължението за хостинг и реклама, а единствено че не е изпълнено основното задължение
за изработка на сайта в срок.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита,
че не са налице необходимите предпоставки за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 и
13
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, поради което отправеното на 08.07.2024г. предизвестие за
разваляне на договора не е произвело правно действие.
В обобщени на всичко изложено Софийски районен съд приема, че по делото от ищеца
не е доказано при условията на пълно и главно доказване за него да е възникнало
потестативното право да развали сключения между его и ответника договор за изработка на
сайта. Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция по чл.
86 ЗЗД за сумата от 52.70 лева следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени претендираните от него разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК. От
процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и депозит за вещо лице – 300
лева. С оглед разясненията дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени претендираните от страна разноски
плащането им следва да бъде доказано, във връзка с което по делото е представен договор за
правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 550 лева и направено
отбелязване, че сумата е изплатена в брой. Доколкото от страна на ищеца не е релевирано
своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че сторените разноски от
ответника следва да и бъдат присъдени в пълен размер, а именно 850 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр.., срещу „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., сграда ., искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на „.“ ЕООД, с ЕИК ., да
заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., сумата от 2400 лева, представляваща подлежащо на връщане
възнаграждение заплатено по развален договор за изработка на динамичен уеб сайт тип
онлайн магазин от 30.05.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
– 09.09.2024г., до окончателното плащане и сума в размер на 52.70 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.07.2024г до 09.09.2024г.
ОСЪЖДА .“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
„.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., сграда ., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер на 850 лева, представляваща разноски в производството пред
Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15