Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ІV въззивен състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретар Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева
в.н.ч.д. № 3812 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба, подадена от частния тъжител Е.Д.М.,
срещу разпореждане от 26.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 2291/2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, с което наказателното
производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, вр. чл. 81 от НПК. Според жалбоподателя, определението на районния съд е неправилно, поради
което е направено искане за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт,
по силата на който делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия на районния съд. Сочи се, че в
първоинстанционното производство частният тъжител не е получил адекватна правна
помощ от страна на назначения му служебен повереник адв. Г., в резултат на което производството по делото било
прекратено. Направено е искане, жалбоподателят да получи адекватна правна помощ
в лицето на адв. И.Ю. – САК и делото да бъде върнато
за разглеждане на Софийски районен съд.
В открито съдебно заседание жалбоподателят и назначеният за
служебен повереник поддържат направеното с въззивната жалба искане, като излагат съображения за това,
че в производството пред районния съд частният тъжител е бил лишен от ефективни
правни средства за защита.
Основание
за този довод се съзира в твърдяно недобросъвестно поведение на адв. Г. в качеството ѝ на служебен повереник на тъжителя, тъй като същата е получила издадено
съдебно удостоверение, за което не информирала тъжителя. Бездействието на повереника и фактът, че той не е получил лично съдебното
удостоверение довели до ограничаване възможността на тъжителя да изпълни
указанията на съда и да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, още повече предвид факта, че тъжителят се е намирал на
територията на Софийски централен затвор.
Софийски градски съд,
като взе предвид доводите и исканията на жалбоподателя и на назначения във въззивното производство служебен повереник,
въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения
срок.
Според настоящия съдебен състав, подадената жалба е
основателна, тъй като в производството пред първоинстанционния съд тъжителят се
е оказал лишен от възможността да приведе тъжбата в съответствие с изискванията
на процесуалния закон. От материалите по делото се установява, че първоинстанционното
производство е образувано по повод тъжба на Е.М., подадена лично. Поради
констатирани нередовности в тъжбата, съдът се е
произнесъл с разпореждане, с което е дал указания за отстраняването им и е
разпоредил издаване на искано от частния тъжител съдебно удостоверение. От
материалите по делото не се установява адв. Т. Г. да
е назначавана за служебен повереник на тъжителя в
производството пред първоинстанционния съд, но въпреки това, видно от надлежно
извършено отбелязване, именно тя е получила на 27.03.2018 г. издаденото съдебно
удостоверение, след което няма данни да е предприела действия по отстраняване нередовностите на тъжбата. Не се установява също така,
съдебното удостоверение да е предадено на частния тъжител, поради което няма
как да се приеме, че той е разполагал обективно с възможността да се ползва от
това удостоверение, съответно да изпълни указанията на съда в срок. При това
положение, частният тъжител се е оказал лишен от възможността да приведе
тъжбата си в съответствие с изискванията на процесуалния закон, още повече, че
исканата от него в тъжбата правна помощ в действителност не е била осигурена,
доколкото служебен защитник по това дело не е бил назначен пред първата
инстанция, а с оглед на това издаденото на 02.03.2018 г. съдебно удостоверение
не е следвало да бъде предоставено на адв. Г., а да
бъде изпратено на частния тъжител по местонахождението му (СЦЗ).
По тези съображения, въззивният
съд приема, че обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се
върне на Софийски районен съд за осигуряване на тъжителя и на назначения в хода
на въззивното производство повереник
на възможност да приведат тъжбата в съответствие с изискванията на закона, като
им бъде издадено исканото съдебно удостоверение и им се даде достатъчен срок за
изпълнение указанията на съда.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 2291/2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изпълнение на
указанията, дадени в мотивната част на настоящото
решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.