Р Е Ш Е Н И Е № 138
гр. Монтана, 29 януари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 18 01 2024 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 624 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС,
вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано
е по Искова молба (първоначално наименована жалба) на
л/св Д.В.И., понастоящем в ЗООТ ”Враца”, гр.
Бойчиновци против ГДИН, гр. София, за заплащане на неимуществени вреди в размер
на 5000 лева, за периода 13 09 2021 г. – 06 10 2023 г. за пребиваването си в
ЗООТ Враца. Ответникът и размерът на вредите са уточнени въз основа на дадени
от съда указания с Определение от 09 10 2023 г. (В уточнението /л. 29/ не е
посочена дата, а само месец 10 2023 г., поради което съдът приема за край на
периода датата, с която е входирана исковата молба, а
именно: 06 10 2023 г.).
Търсеното обезщетение е поради
това, че е подложен на нечовешки условия от страна на ГДИН, ЗООТ Враца, с което
му се нарушават правата по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно :
1. Не
му е осигурена необходимата квадратура по европейски стандарти;
2.
Наличие на вредители - хлебарки/дървеници в ЗООТ, които го хапят, лазят,
включително и храната му;
3. Не
му се осигуряват нужните хигиенни консумативи за почистване и дезинфекция на
спалните помещения;
4.
Липса на течаща топла вода, съгласно европейските стандарти и негодна за пиене
течаща вода, поради мириса й на хлор.
Въз
основа на последващо дадени с Определение от 26 10 2023 г. указания, ищецът посочва,
че за всички спални помещения, в които е бил настанен, извън времето, когато е
настанен на първия етаж, не отговарят на необходимата квадратура или в случая
това са сп. помещения № 10, № 13, № 6, № 7 и № 5.
Ответникът
– ГДИН София, чрез ст.юрк Х*** в писмен отговор /л.
76/ счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. От изложеното не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да не
е изпълнено от ответника. Не се установява и неблагоприятно въздействие върху
физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица от
твърдените неблагоприятни обстоятелства. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано
заключение, че исковата молба, на Д.В.И., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „Враца“, е частично основателна. С оглед предявеният иск по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на служители от
администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, в който е посочено кои действия или бездействия се смятат за изтезания и
жестоко или нечовешко отношение, а
именно: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна
физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на
употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност, като ал.3 на същия текст доразвива, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на
часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или
психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у
пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги
унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е
“унизителна”, трябва да определи дали
целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до
последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със
закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния
елемент на страдание или унижение, свързан с законното отнасяне или наказване.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата
презумпция за настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага
върху ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно
доказване – арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и
унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не
са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. По
отношение на твърдението, че е налице бездействие от страна на орган по
изпълнение на наказанията, водещи до нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, свързано с настаняване на повече
хора от допустимото в спалното
помещение, в което лишеният от свобода е настанен, следва да се отбележи, че Д.И.
понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“, считано
от 13.09.2021 г., когато е преместен от корпуса на Затвора в ЗООТ „Враца“, гр.
Бойчиновци /ЗООТ „Бойчиновци“/. От постъпването му в затворническото общежитие
до подаване на исковата молба И. е настаняван в различни спални помещения в
повечето случаи по негова молба или поради конфликти с други лишени от свобода,
както следва: от 13.09.2021 година до 01.04.2022 година – в спално помещение №
10 с още 5 лишени от свобода; от 01.04.2022
година до 22.06.2022 година е преместен на първи етаж, поради назначаването му
на домакински щат – за този период ищецът не претендира вреди; от 22.06.2022 година до 12.07.2022 година е
настанен в спално помещение № 13 с още 6 лишени от свобода; от 12.07.2022
година до 19.07.2022 година е настанен отново в спално помещение № 10 с още 5
лишени от свобода; от 19.07.2022 година е бил на лечение в СБАЛЛС София и след
това в прекъсване /не се претендират вреди/; от 30.08.2022 година до 19.06.2023
година е настанен отново в спално
помещение № 10 с още 7 лишени от свобода; от 19.06.2023 година до 20 06 2023 г.
е настанен в спално помещение № 6 с още 6 лишени от свобода; от 20.06.2023
година до 23.06.2023 година е настанен в спално помещение № 7 с още 5 лишени от
свобода; от 23.06.2023 година до 25.08.2023 година е настанен в спално
помещение № 5 с още 6 лишени от свобода и от 25.08.2023 година до подаване на
исковата молба е настанен в спално помещение № 13 с още четирима лишени от
свобода, като за този период броят на лишените от свобода в това спално
помещение № 13 е различен – от общо с ищеца четирима и петима лишени от
свобода. В случая относно жилищната площ в помещението трябва да се съобрази,
че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е
вложил законодателят в термините „достатъчно жилищна площ“ и „минимална жилищна
площ“. Както действащото така и отмененото законодателство са непротиворечиви
по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът
от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални
и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените /така
например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1,
т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и
гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната/, т.е. санитарните помещения не се включват в
жилищната площ. Към материалите по производството е приложен Констативен
протокол, изготвен от инсп. В*** Н*** Н*** – СПИП при ОДМВР Монтана, който е извършил оглед и
измерване на спалните помещения, в които е настаняван ищецът. Видно от
посочения констативен протокол за спално помещение № 10 през повечето време са
били настанени 6 бр. лишени от свобода, което спрямо площта на помещението без
обзавеждането е 3,74 км.м. на лишен от свобода, а за периода от 30.08.2022
година до 19.062023 година са били настанени общо 8 бр. лишени от свобода, при
което на един лишен от свобода са осигурени само 2,80 кв.м. В спално помещение
№ 13 за престоя си в затворническото общежитие, ищецът е пребивавал в различни
периоди с различен брой лишени от свобода – от 4 броя до 7 броя. За периода от
22.06.2022 година до 12.07.2022 година в помещението са били настанени общо 7
бр. лишени от свобода, което представлява 2,67 кв.м. свободно пространство за
един лишен от свобода. В останалите периоди на пребиваване на ищеца в спално
помещение № 10 и № 13, както и в другите спални помещения, в които е бил настаняван
за процесния период, свободното пространство за един
лишен от свобода е над три квадратни метра. Действително в Решение от
27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н*** и други
срещу България по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012
г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто
отделение, председател И*** З*** е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ
не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да
се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните
национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези
доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна
площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се
вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията.
Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане. Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води
до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането. 167. От това следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно
предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член“. Явно
е, че разбирането на Европейския съд по правата на човека за съобразяване на
мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не
следва да е под 3,00 кв. м. за човек.
При това положение, ако се съобразят мебелите в процесното
помещение, включително и като се изключи площта на санитарния възел
(независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то свободната жилищна
площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в
посочените периоди е бил над 3,00 кв. м. с изключение за времето от 30.08.2022
година до 19.06.2023 година, когато е бил настанен в спално помещение № 10 и за
времето от 22.06.2022 година до 12.07.2022 година, когато е бил настанен в
спално помещение № 13, свободната жилищна площ е била под три кв.м., а именно –
2,80 кв.м за спално помещение № 10 при настанени общо 8 бр. лишени от свобода и
2,67 кв.м. за спално помещение № 13 при настанени общо 7 бр. лишени от свобода.
За този процесен период исковата молба приема за
основателна, тъй като пренаселеността е
толкова тежка, че да води сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Неизпълнението на задължението на
администрацията за осигуряване на добри и здравословни чрез достатъчна площ за
всеки лишен от свобода над 3 кв.м. обуславя извод за "нечовешко" и
"унизително" отношение спрямо ищеца, като превишава целите на
изтърпяване на наказанието. Налице е причинна връзка между бездействието и
неимуществените вреди - поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по
себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално
страдание, стрес и безпокойство. За останалия процесен
период жилищната площ на спалните помещения, в които е пребивал жалбоподателят,
спрямо броя на настанените в него лишени от свобода лица, не сочи на тежка
пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по
смисъла на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си,
независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Не са установени
и доказани обстоятелства, които да водят до създадено за И. неудобство със
степен и интензитет, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо
страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ и статута на лишеното от свобода лице при пребиваването
му в ЗООТ „Бойчиновци“, неминуемо водят до ограничения, като в случая
прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация
и произтичащите от тях ограничения, не може да се приеме, че обективно са
рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер
на преживени страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. По
отношение на твърдението, че е налице бездействие от страна на орган по
изпълнение на наказанията, свързано с наличието на вредители - дървеници и хлебарки, следва да се отбележи,
че до
месец май 2023 година се е
извършвала дезинфекция на помещенията към затвора гр. Враца в частност
Затворническите общежития „Бойчиновци“,
извършвани в изпълнение на сключен между Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ гр. Врана, договор за извършване на
дезинфекция и дератизация
в сградите на ГДИН и териториалните служби. От 08.06.2023 година договорът с фирмата е прекратен и от този
момент да настоящия не е извършвана дезинфекция и дератизация в ЗООТ „Враца“. От ЗООТ се чакат указания и
сключване на нов договор от страна на ГДИН. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи, че дори и провежданите от администрацията
дейности за дезинфекция и дезинсекция в периода, в който договорът с фирмата
изпълнител е бил действащ, в затворническото общежитие е имало, а има и към
настоящия момент, много хлебарки и дървеници. Ответникът не ангажира
доказателства, които да опровергават твърдението за наличие на хлебарки и
дървеници нито в спалните помещения, нито в общите такива. По делото не е
предоставена никаква информация във връзка с твърдението за наличие на хлебарки
и дървеници, както и за предприетите действия от администрацията за решаване на
този сериозен проблем. В тази връзка следва да се посочи, че предприетите
действия за обезпаразитяване, които се извършват шест
пъти годишно или на всеки два месеца, не обуславят извод за изпълнение на задълженията
на затворническата администрация за осигуряване на добри хигиенно-санитарни
условия за лишените от свобода. Напротив, липсата на резултат от така
извършваните дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
сочат на неизпълнение на това задължение, по отношение на достатъчно и
качествено обезпаразитяване. По делото не са
ангажирани и доказателства за предприемане на последващи
действия, с цел унищожаване на вредителите, включително чрез увеличение на
честотата на дейностите по дезинфекция и дезинсекция. Горното в още
по-голяма степен е валидно за периода от
08.06.2023 година до подаване на исковата молба, когато договорът с ДЗЗД
„Фаворит мениджмънт“ гр. Варна вече е бил прекратен и от ответника не са
предприети каквито и да било действия за премахване на вредителите.
Действително за наличието на вредители са допринесли и самите лишени от
свобода, които не изпълняват указанията на медицинското лице да не се
съхраняват хранителни продукти в спалните помещения, давани ежемесечно при
извършван обход и обективирани в констативни протоколи, приложени
по настоящето дело за претендирания период, но
безспорно е налице неизпълнение на
изискването за хуманно и неунизително отношение, изразяващо се в неосигуряване
на благоприятни и здравословни санитарно-битови условия и в частност
недостатъчно обезпаразитяване. Ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са следствие от нарушаване на общата забрана на
нечовешко и унизително отношение. Установеното недостатъчно обезпаразитяване,
а след 08.06.2023 година и никакво изпълнение, довело до постоянно наличие на
хлебарки и дървеници, причиняват емоционален стрес, безпокойство, чувство на
унижение и безизходица – неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Законодателят приема, че поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" уронва човешкото достойнство или
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Неизпълнението на
задължението на администрацията за осигуряване на добри и здравословни санитарно-битови
условия, чрез достатъчна и качествена дезинсекция, довело до наличието на
дървеници, обуславят извод за "нечовешко" и "унизително"
отношение спрямо ищеца, като превишават целите на изтърпяване на наказанието.
Налице е причинна връзка между бездействието и неимуществените вреди -
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по себе си представлява
третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство. Пpи нaличиe нa нapyшeниe нa
някoя oт пocoчeнитe в чл. 3 oт ЗИНЗС xипoтeзи, нacтъпвaнeтo нa нeимyщecтвeни вpeди ce пpeдпoлaгa
дo дoкaзвaнe нa пpoтивнoтo (чл. 284, aл. 5 oт ЗИHЗC). По отношение на
твърдението, че не са осигурени нужните хигиенни консумативи за почистване и
дезинфекция на спалните помещения, следва да се отбележи, че твърденията на
жалбоподателя не са доказани в
настоящето производство. Съгласно
справка от ЗООТ „Враца“ /лист 33 и 34 от делото/ администрацията на местата за
лишаване от свобода няма задължение да осигурява препарати и консумативи за почистване
на помещенията, в които са настанени лишените от свобода, месечно на лишените
от свобода се раздават 4 бр. сапуни – 2 бр.тоалетни и 2 бр. перилни. Осигурена
е възможност за ползване на перална в ЗОЗТ. Препарати за почистване и
дезинфекция се предоставят само на назначените чистачи за попържане на
хигиената в общите части. Съгласно I, т. 4 от утвърдения със Заповед №
ЛС-04-268/17.06.2022 година Списък на разрешените вещи лишените от свобода
могат да притежават прах за пране, омекотитл за
тъкани, препарати за измиване на съдове и повърхности, които могат да закупят
от затворническата лавка. Съгласно разпоредбата на т. I, т. 5, „а“ и „б“ от
същия списък лишените от свобода могат да притежават пластмасови леген или
кофа, метла, лопатка, парцал с пластмасова дръжка дунапренена
и телена гъба, с помощта на които да подържат хигиената в спалните помещения. Видно
от горното липсва бездействие от страна на ГДИН, изразяващо се неосигуряване
на нужните хигиенни консумативи за
почистване и дезинфекция на спалните помещения. По отношение на твърдението,
че липсва течаща топла вода съгласно
европейските стандарти, а наличната е негодна за пиене поради мириса й на хлор
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона, а съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Установено е по делото, че в
стаите в ЗООТ „Враца“ през исковия период са изградени и са съществували
санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са
можели да ползват по определен график за седмицата баня с осигурена топла вода,
Следователно, налице е цялостно съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3
ППЗИНЗС, според което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Липсва изискване в санитарните възли на спалните помещения да е осигурена топла
течаща вода. Именно липсата на законово изискване за действие обуславя и
липсата на бездействие. По отношение на твърдението на ищеца, че течащата вода
не е годна за пиене и мирише на хлор, следва да се отбележи, че към материалите
по делото са приложени протоколи от изпитване и справки за качеството на
водата, подавана за питейно-битови цели за гр. Бойчиновци, на чиято територия
се намира затворническото общежитие, от които е видно, че няма отклонения
от нормите за качество на питейната
вода. С оглед на установеното Прокурор Галя Александрова дава мотивирано
заключение, че исковата претенция се явява частично основателна, а именно: за
основателна по отношение на бездействие от страна на ГДИН за неосигуряване
на необходимата жилищна площ за периода от 30.08.2022 година до 19.06.2023
година, когато ищецът е бил настанен в спално помещение № 10 и за периода от
22.06.2022 година до 12.07.2022 година, когато е бил настанен в спално
помещение № 13 и по отношение на исковата претенция за наличие на вредители –
хлебарки/дървеници в ЗООТ „Враца“, гр. Бойчиновци. За останалите претенции:
неосигуряване на нужните хигиенни
консумативи за почистване и дезинфекция на спалните помещения и липса на течаща
топла вода съгласно европейските стандарти и негодна за пиене течаща вода
поради мирис на хлор, исковата молба намира за неоснователна.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Искът
за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за
което се твърдят незаконосъобразни действия или бездействия, което в случая е
ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.
С Определения от 09 10 2023 г., 26
10 2023 г., 08 11 2023 г. сьдът е конституирал
страните, давал е указания и е изисквал относими за спора доказателства.
Със
Справка за л/св Д.В.И. /л. 33/, Началникът на сектор
ЗООТ Враца установява, че същият считано от 13 09 2021 г. е настанен в ЗООТ
„Враца“. В същата справка подробно са посочени спалните помещения по номера за
периодите, в които този л/св е настаняван. Изрично се
посочва, че дезинсекция и дератизация на територията
на ЗООТ се извършва по график въз основа на сключен договор, който договор е
прекратен на 08 06 2023 г.
Видно
от приложените Констативни протоколи – Приложение № 2, съставяни от медицинския
специалист в присъствието на служител от
ГДИН, за периода май 2022 – октомври 2023 г. (липсва такъв за месец юни 2022
г.) /л. 36-л. 52/, всички имат приблизително еднотипно съдържание, с което се
констатира, а именно: хигиената в спалните помещения е „задоволителна“, а в
общите – „добра“. Препоръки са давани на отговорниците и хигиенистите и се
свеждат до всекидневно почистване и дезинфекция, както и да не се позволява
съхранението на хранителни продукти в санитарните
помещения.
С втора
Справка /л. 73/ Началникът на сектор ЗООТ Враца установява за всеки един период,
в кое спално помещение е настаняван и с колко л/св.
С
Констативен Протокол от 11 12 2023 г. /л. 103/, въз основа на възложена от съда
проверка, служители при ОД на МВР Монтана са извършили проверка в ЗООТ
Бойчиновци на спални помещения № 5, 6, 7, 10 и 13, находящи
се на ет. * , голямо крило на сграда в ЗООТ - Враца, гр. Бойчиновци, при която проверка
е констатирано следното: По отношение на спално помещение № 5 същото е с
размери 8.30 м. дължина и 4.30 м. ширина - общо 35,69 кв. м. В помещението има
обособен санитарен възел с размери 1.40 м. дължина и 1,30 м. ширина или площта
на стаята без санитарния възел е 33,87 м2. В това спално има 6 броя легла с
размери 1.90 м. х 0,70 - 1,33 кв. м. за всяко легло; 1 брой маса с размери 0,80
м. х 0,80 м. - 0.64 кв. м; 1 брой маса с размери 1 м. дължина х 0.80 м. ширина
- общо 0,80 кв. м.; 4 бр. метални шкафчета с размери 0,45 м х 0,40 м - 0,18 кв.
м. всяко и 2 броя метални шкафове с размери 0,50 м х 0,50 м - 0,25 кв. м.
Налични са 6 броя столове с размери на седалката 0,40 м х 0,35 м - 0,14 кв. м.
за всеки един стол; 4 броя електрически контакта. В санитарния възел е налична
само студена вода. Наличен е един брой телевизор и 1 брой закачалка за дрехи. По
отношение на спално помещение № 6 същото е с размери 8,30 м. дължина и 4.30
м. ширина - общо 35,69 кв. м. В помещението има обособен санитарен възел с
размери 1.40 м. дължина и 1,30 м. ширина или площта на стаята без санитарния
възел е 33,87 м2. В това спално има 5 броя легла с размери 1,90 м. х 0,70 м -
1,33 кв.м. за всяко легло и 1 брой легло на два етажа с идентични на горните
размери на отделните легла; 1 брой маса с размери 0.80 м. х 0,80 м. - 0,64 кв.
м; 1 брой маса с размери 1 м. дължина х 0,80 м. ширина - общо 0,80 кв. м.; 1 бр.
маса с размери 0,55 м. х 0.85 м. - 0,47 кв. м.; 8 бр. метални шкафчета с
размери 0,45 м. х 0,40 м. - 0,18 кв. м. всяко и 1 брой метален шкаф с размери
0,35 м. х 0,40 м. - 0.14 кв. м.; 5 броя столове с размери на седалката 0.40 м.
х 0,35 м. - 0.14 кв. м. за всеки един стол; 4 броя електрически контакта. В
санитарния възел е налична само студена вода, Наличен е един брой телевизор. По
отношение на спално помещение № 7 същото е с размери 8,30 м. дължина и 4,30
м. ширина - общо 35.69 кв.м. В помещението има обособен санитарен възел с
размери 1,40 м. дължина и 1,30 м ширина или площта на стаята без санитарния
възел е 33,87 м2. В спалното помещение има 7 броя легла с размери 1,90 м. х
0,70 м. - 1,33 кв. м. за всяко легло; 1 брой маса с размери 0,80 м х 0,80 м -
0,64 кв. м; 3 бр. метални шкафчета с размери 0,45 м. х 0.40 м. - 0,18 кв. м.
всяко и 1 брой метално шкафче с размери 0,50 м. х 0,50 м. - 0,25 кв. м. Налични
са 7 броя столове с размери на седалката 0,40 м. х 0,35 м. - 0,14 кв. м. за
всеки един стол и 4 броя електрически контакта. В санитарния възел е налична
само студена вода. По отношение на спално помещение № 10 същото е с
размери 8,30 м. дължина и 4,30 м. ширина - общо 35,69 кв. м. В помещението има
обособен санитарен възел с размери 1,40 м дължина и 1,30 м ширина или площта на
стаята без санитарния възел е 33,87 м2. В спалното помещение има 5 броя легла с
размери 1,90 м х 0,70 м - 1,33 кв. м. за всяко легло; 1 брой легло на два етажа
с идентични на горните размери на отделните легла; 2 броя маси с размери 0,80
м. х 0,80 м. - 0,64 кв. м; 3 бр. метални шкафчета с размери 0,45 м. х 0,40 м. -
0,18 кв. м. всяко и 2 броя метални шкафове с размери 0,50 м. х 0,50 м. - 0,25
кв. м. Налични са 8 броя столове с размери на седалката 0,40 м. х 0,35 м. -
0,14 кв. м. за всеки един стол и 4 броя електрически контакта. В санитарния възел
е налична само студена вода. Налична е и 1 брой закачалка за дрехи. По
отношение на спално помещение № 13 същото е с размери 5.80 м. дължина и
5.10 м. ширина - общо 29,58 кв. м. В помещението има обособен санитарен възел с
размери 1,40 м. дължина и 1,30 м. ширина или площта на стаята без санитарния
възел е 27,76 м2. В спалното помещение има 4 броя легла с размери 1,90 м. х
0,70 м - 1.33 кв. м. за всяко легло; 1 брой легло на два етажа с идентични на
горните размери на отделните легла; 1 брой маса с размери 0,80 м. х 0,80 м. -
0,64 кв. м; 1 брой маса с размери 0,50 м. х 0.65 м. - 0,33 кв. м.; 3 бр.
метални шкафчета с размери 0,45 м. х 0,40 м. - 0,18 кв. м. всяко; 1 брой чин с
размери 1,20 м дължина х 0,40 ширина - 0,48 кв. м. Налични са 3 броя столове с
размери на седалката 0,40 м. х 0,35 м. - 0.14 кв. м. за всеки един стол; 4 броя
електрически контакта. В санитарния възел е налична само студена вода. Налични
са 2 броя закачалка за дрехи, както и 1 бр. телевизор. В помещението са
установени насекоми, наподобяващи хлебарки и дървеници. По отношение на етажа
се установява наличие на 2 бр. помещения за къпане (общи бани), като в едната
от тях са налични 2 бр. душове с топла и студена вода и 1 бр. мивка само със
студена вода. В другата баня са налични 3 бр. душове, от които 2 бр. са
работещи с топла и студена вода, а 1 бр. е неизправен и 2 бр. мивки, от които 1
бр. работеща с топла и студена вода и 1 бр. неизправна. В помещенията не е
установено наличието на насекоми, наподобяващи хлебарки и дървеници или други
насекоми. За баните има изготвен график за ползване, регистриран под №
2577/10.02.2023 г., съгласно който неработещите лишени от свобода използват
баните преди обяд в дните вторник, четвъртък и събота за времето от 09:00 ч. до
10:00 ч., а работещите лишени от свобода използват баните всеки ден от
седмицата след обяд за времето от 17:30 ч. до 19:00 ч. На етажа са налични още
4 бр. помещения, предназначени за общо ползване, обособени като: 1 бр. стая (с
маси и столове), с надпис на вратата „битова стая"; 1 бр. стая, в която се
установи 1 бр. тенис маса, с надпис на вратата „тенис"1; 1 бр. стая за готвене (с 1 бр. мивка, захранена само със
студена вода и 3 бр. метални маси); 1 бр. стая за фитнес (с уреди и тежести), с
надпис на вратата „фитнес". Единствено в помещението за готвене е установено
наличието на насекоми, наподобяващи хлебарки.
Съгласно
Удостоверение на „В и К” ООД, гр. Монтана изх. № 448/13 10 2023 г., водата във
водопроводната мрежа на гр. Бойчиновци отговаря на изискванията за
питейно-битови нужди, съгласно Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели. Режим на водата, свързан със спиране на
водата през 2023 г. не е имало. В периода от 05 06 2023 - 07 07 2023 г. е имало ограничение на ползването на водата от
водопроводната мрежа в гр. Бойчиновци, само за битови нужди, поради завишаване
на мътността вследствие на проливни дъждове и
наводнения в зоната на водоизточниците.
По
делото са разпитани свидетелите М*** А*** А*** и К***
М*** Г*** .
Свидетелят
М*** А*** установява, че в спалното помещение на ищеца има тоалетна с мивка, но
само със студена вода. Имат обособени помещения за къпане, които може да ползват
по график, само във вторник и четвъртък, които дни са за неработещи, но може и
да няма топла вода според това колко хора са минали през банята. И двете
помещения са на бойлери и е възможно да не достигне топла вода за всички. Казвали
са на ръководството, както и че имат дървеници, хлебарки, които постоянно ги
хапят, лазят и просто е невъзможно да се седи в тези условия. Откакто е в
затвора не знае да има график за изпарител. Единствено, ако направят примерно
гладна стачка целият затвор, че искат изпарител или т.н., евентуално тогава се
вземат някакви мерки. Правили са доста такива стачки и след нея са получавали
изпарител. Абсолютно всички са минавали през изпарителя, също така дрехи,
дюшеци, но пак имат дървеници. Те се крият в дупчици по стените и като се угаси
лампата, плъзват. Почти на всяко място може да се видят. Случвало се е и в
затворническия телефон, в слушалката да има дървеници и хлебарки. Държат храна
в спалните помещения, защото няма друго място, такава, каквато си закупят от
лавката, която им донесат на свиждане, както и от затворническата столова. Знае,
че през месец април веднъж е пристигнала фирма, която е пръскала и от тогава не
са пръскали. Лично е забелязал, че последният път април месец, когато са пръскали,
препаратът не е действал срещу дървениците, защото са се разбягали и скрили.
Свидетелят
К*** М*** Г*** дава показания, че имат достъп до помещение за къпане, съгласно
установен график, но той не се спазва. В смисъл, че не се спазва от самите
старшини - пише, че от 9 часа трябва да се отвори, а се отваря примерно в 11
часа. Той лично не ползва банята, къпе се в тоалетната на спалното помещение
като си топли вода с бързовар. В сп.помещение има тоалетна и мивка, само със
студена вода. Дървеници и хлебарки има навсякъде. Не знае и никой не му е
казвал, че има машина за дезинфекция, т.н. изпарител. Той не е участвал в
стачки и не е чувал да е имало такива. Държат си храната, която им се
полага, както и от лавката, от свиждания - колбаси, салами, плодове, зеленчуци,
в спалните помещения. Не им раздават препарати за почистване, единствено
белина, разредена, както и сапуни през определен период от време. Той лично не
участва редовно в почистването на спалното помещение.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал.
5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората
алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда
по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс За исковете по тази част се внася проста
държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се
внасят предварително.
Съгласно
чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно
чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Съгласно
член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи -
Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно
чл. 84, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС - Лишените от свобода имат право на: безплатна
храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите; самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените
от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и
обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието.
Съгласно
чл. 119а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС - Дейността по държавния здравен контрол в ГДИН
и териториалните й служби се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона
за храните и подзаконовите им нормативни актове. Дейността по държавния здравен
контрол се осъществява от сектор "Медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода" в следните основни направления: т. 11. контрол на
извършваните дезинсекционни и дератизационни
обработки в териториалните служби на ГДИН.
Съгласно
§ 1, т. 11 от ДР на ЗЗ - По смисъла на този закон "Дейности със значение за здравето на
човека" са: б. „е” извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Съгласно
чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС - На лишените от свобода се осигуряват условия за: т.
2. хигиена на ръцете и краката; т. 3. къпане - по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се
почиства и дезинфекцира.
Съгласно
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС - На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съгласно
чл. чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС - Минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят с правилника за прилагане на закона
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС - Спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Видно
от действащата правна уредба, основната цел преследвана от закона е да не се
допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне,
както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Наличието на такова
отнасяне следва да се преценява за всеки отделен случай съобразно всички
относими факти и обстоятелства, ведно с тяхното кумулативно въздействие върху
физическото и психическото състояние на л/св, което
по своята същност надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
По
отношение на претенцията в т. 1 - няма необходимата квадратура в спалното
помещение. Минималната жилищна площ, която следва да бъде осигурена на
един л/св, е законодателно установена в чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС, а именно не по-малко от 4 кв.м. Текстът на тази норма не пояснява дали
тази минимална площ включва или изключва мебелите, в това число и кои, от
съответното помещение. Според Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ желателният
стандарт е 4 кв.м. жилищна площ на човек - в този смисъл Решение от 27 01 2015
г. по делото на Н*** и други срещу България. В тази връзка заетото от мебели
пространство в помещението би могло да представлява нарушение по чл. 3 от
закона и Конвенцията, но не само по себе си, а при определени условия като
например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация,
липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо
отопление или липса на основна хигиена, което да води до ниво на страдание,
което надвишава присъщото на задържането. Само по себе си и независимо от други
фактори, пренаселеността в спалното помещение на л/св
води до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тогава, когато липсват по-малко от три
квадратни метра жилищна площ за всеки л/св, като в
оценката на това пространство трябва да се вземе предвид обзавеждането в
килията. Безспорно, от констатациите по възложена и извършена проверка от
служители на ОД на МВР Монтана, е установено, че в спални помещения с номера 5,
6 и 7, в които е настанен ищецът за процесния период
същите са с обособени санитарни възли, в които има мивка с постоянно течаща
вода, налични са мебели за лични вещи и всеки един л./св. разполага със
самостоятелно легло, като по този начин на настанените там лица е осигурена
възможността всеки да разполага със собствено лично пространство и нужното
уединение. С оглед общата квадратура на мебелите в тези помещения и при
извършването на прости математически изчисления за тези спални помещения се
получава свободна площ от 3.10 до 3.74 кв.м. (според броя л/св
за съответните периоди), от което може да се направи обоснован извод, че л/св имат възможност да се движат свободно и безпрепятствено
между мебелите, респ. разполагат с едно минимално свободно пространство,
съответстващо на положението, в което сами са се поставили. С оглед на
установеното и доколко наличните в спалното помещение мебели, не създават
по-големи затруднения и неудобства от обикновено необходимото, свързано с
ограничителния режим, при който са поставени л/св., съдът приема, че от страна
на ответника и по отношение на тези спални помещения не е налице твърдяното
бездействие, с което да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС, респ. което бездействие да
обуславя присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.
Различно
стои въпросът със спални помещения с номера № 10, в периода от 30.08.2022 г. до
19.06.2023 г., когато в същото са настанени 8 бр. л/св. и в спално помещение №
13 за периода от 22.06.2022 г. до 12.07.2022 г., когато в същото са настанени 7
бр л/св., за който период свободната жилищна площ за
всеки л/св пада под минимално приетите три квадратни
метра. Неосигуряване от страна на администрацията на минимална жилищна площ за
всеки л/св., в посочените периоди от време, която да им осигурява нужното
пространство за свободно движение, представлява незаконосъобразно бездействие, нарушаващо
чл. 3 от ЗИНЗС, респ. чл. 3 от КЗПЧОС, т.е. за посочените периоди, органите на
ГДИН са допуснали съществуването на условия, които са предпоставка за
пораждането на емоционални травми у ищеца, превишаващи целите на изтърпяване на
наказанието. Безспорното установяване на нарушаване на забраната за нечовешко
или унизително отношение, респ. допускането на отношения или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност, или
малоценност, сами по себе си водят до причиняване на неимуществени вреди, които
по силата на закона се предполагат, без да е необходимо да бъдат доказвани от
претърпелите ги, а това е основание за присъждане на съответно справедливо
обезщетение.
По
отношение на твърдението по т. 2 от иска - наличие на насекоми/дървеници в
общежитието, които го лазят, хапят. Това твърдение се установява
по безспорен начин, както от показанията на разпитаните свидетели – двама
лишени от свобода, така и от извършената на дата 11 12 2023 г. нарочно възложена
от съда проверка на служител от ОД на МВР Монтана, при която проверка служителите
на ОДМВР Монтана, в спално помещение № 13 констатират насекоми наподобяващи
хлебарки и дървеници. Същевременно с Протоколно определение от 30 11 2023 г.
съдът е констатирал наличието на поставени от ищеца в пликче, хлебарка и
няколко буболечки, за които не може да установи техният вид. Проверка от същото
естество е възлагана от този съдия-докладчик по адм.д.
№ 583/2023 г., същата е извършена на
дата 20 09 2023 г., съгласно писмо вх. № 4020/29 09 2023 г. на Началник РУ
Монтана, т.е. само два месеца преди настоящата проверката, където, както в
спалните помещения, така и в общите части на ЗООТ, гр. Бойчиновци, са
констатирани видими пълзящи вредители. Самият Началник на ЗООТ, в представена
по делото Справка /л. 33/ изрично заявява, че договорът сключен с фирмата,
която извършва дезинсекция и дератизация е прекратен
на 08 06 2023 г. а ответникът по делото не представя никакви доказателства, с
които да установи извършването на дейности по дезинсекция и дератизация.
В тази връзка представяните справки не са годни доказателства, установяващи
определени обстоятелства, а съдът е дал ясни и изрични указания, съгласно
Определение от 09 10 2023 г., за представяне на относими към повдигнатия спор
доказателства. Същевременно от представените по други адм.д.,
сключен договор и протоколи за извършване на дезинсекция/дератизация,
извършвани определен брой в годината, може да се приеме само за формално и
документално решаване на този въпрос, имайки предвид начинът на размножаване и
развитие на вредители от вида дървеници. Безспорно е, че дървениците са кръвопиещи инсекти и могат да
живеят навсякъде, в това число и в хигиенна среда. Единственото, което
извършват е да се хранят и размножават, все обстоятелства благоприятстващи
тяхното бързо разпространяване, което означава, че липсата на адекватни мерки препятства
решаването на проблема по начин, който да е обективен и резултатен, не само за
конкретно спално помещение, но и за цялото общежитие като една обща сграда. С
оглед вида и естеството на този проблем, същият не би могъл да възникне за
месец или два, не е с временен или инцидентен характер, а перманентно установен
и неговото решаване изисква съразмерни и съответни на създалото се положение
мерки. Неизпълнението на задължението на администрацията за осигуряване на
добри и здравословни санитарно-битови условия, чрез достатъчна и качествена
дезинсекция, довело до наличието на дървеници, безпротиворечиво
обуславя извод за нечовешко и унизително отношение спрямо ищеца, което
превишава целите на изтърпяване на наказанието. Администрацията на
затвора/общежитието е тази, която е в правомощията си и носи отговорността,
така да организира дейностите си, че обективно/резултатно и практически да
създаде необходимите условия за съхранение здравето на л/св.
По по-различен
начин стои въпросът с наличието на хлебарки, които насекоми се хранят с
остатъци от човешката дейност. В тази връзка липсата на друго място за съхраняването
на храна, освен в спалните помещения, където е и мястото им за храна, респ.
неосигуряването на възможност за поставянето й в плътно затварящи се кутии, е
въпрос на правилна организация, а последното задължение на администрацията на ГДИН.
С оглед на това също е налице необосновано и незаконосъобразно бездействие от
страна на този административен орган, което уронва човешкото достойнство и
поражда чувство на незащитеност и малоценност, а последното съставляващо нарушение
на изричната забрана на чл. 3 от ЗИНЗС.
За
пълнота следва да се отбележи, че дезинфекция, дезинсекция и дератизация са различни дейности, регламентирани от
различни правни норми, поради което и представените по делото Констативни
Протоколи, които са относими към поддържане на хигиената в спалните помещения и
общите части на затворническото общежитие, не установяват извършването на
дейности по дезинсекция и дератизация. Отделно от
това от същите се установява, че имат приблизително еднотипно съдържание, а
именно: хигиената в спалните помещения е „задоволителна“, а в общите – „добра“,
без да е уточнено и конкретизирано какво точно се има предвид и в какво се
изразява задоволителността, т.е. какво точно не е
хигиенизирано/почистено и какво конкретно е необходимо да се извърши. Самите препоръки
отразени в тези Протоколи, с малки изключения, са също общи и се
свеждат до всекидневно почистване и дезинфекция, както и да не се позволява
съхранението на хранителни продукти в санитарните помещения.
При
наличието на така установените обстоятелства, този състав счита, че както
Началника на ЗООТ, така и цялата ГДИН неправомерно бездейства и не изпълнява
задълженията си, за осигуряване на л/св от ЗООТ, гр.
Бойчиновци, на среда, която да отговаря на всички законови изисквания, въпреки
вменените със закон задължения, съгласно чл. 119а, във връзка с § 1, т. 11 от
ДР на ЗЗ. Една от целите предвидени в ЗИНЗС, касаещи изпълнението на
наказанията, е насочена към осигуряване на условия за поддържане на физическото
и психическото здраве на осъдените и зачитане на техните права и достойнство. Грижата
и охраната на физическото и психическо здраве на л/св
е първостепенна и основна цел, преследвана от закона. И това е така с оглед,
както на високата стойност на този вид ценност, така и с оглед неразривно
свързаната с това възможност да се подпомогне личностната промяна на осъдените
в направата на избора им за водене на законосъобразен начин на живот, съответен
на установения в обществото ред. Правилното отношение винаги има поправително
въздействие. Самият законодател го е предвидил в нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1
от ЗИНЗС - Поправително въздействие се осъществява чрез осигуряване на условия
за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на осъдените.
По
отношение на претенцията по т. 3 – не са му осигурени нужните хигиенни
консумативи за почистване и дезинфекция на спалните помещения. Личната
хигиена и задълженията на л/св да поддържат такава е
тяхно задължение, което както се отбеляза по-горе, се различава от задължението
на администрацията да изпълнява това, което й е вменено в текстовете на чл. 40,
ал. 2, т. 1, вр. с чл. 119а от ЗИНЗС. Съдът изцяло
споделя изводите на Прокурор Галя Александрова, която дава заключение, че съгласно
разпоредбата на т. I, т. 4 от утвърдения със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г.,
Списък на разрешените вещи, лишените от свобода могат да притежават прах за
пране, омекотител за тъкани, препарати за измиване на
съдове и повърхности, които могат да закупят от затворническата лавка. Съгласно
разпоредбата на т. I, т. 5, „а“ и „б“ от същия списък лишените от свобода могат
да притежават пластмасови леген или кофа, метла, лопатка, парцал с пластмасова дръжка
дунапренена и телена гъба, с помощта на които да
подържат хигиената в спалните си помещения. Отделно от това самите свидетели
дават показания, че им се раздава разредена белина и сапун, т.е.
администрацията е осигурила минимални средства и условия за поддържането на
хигиена в общежитието, а последното е задължение на самите л/св и как същите ще я спазват зависи изцяло от тях.
По
отношение на претенцията по т. 4 от иска – липса на течаща вода и негодност за
пиене. Въз основа на възложена и извършена проверка от служители на
ОД на МВР Монтана, се установява, че в ЗООТ гр. Бойчиновци има работещи две
помещения за къпане с общо пет душа /един е неизправен/ и три бр. мивки, една
от които е неизправна. Създадена е и надлежна организация за посещение на тези
помещения - по график, каквито са законовите изисквания, а именно: не по-малко
от два пъти седмично. Отделно в самото спално има санитарен възел и осигурен
постоянен достъп до течаща вода, а последната е необходима за ежедневната
хигиена. Неоснователно се твърди, че водата не е годна за пиене, тъй като от
една страна миризмата на хлор не я прави негодна за пиене, а от друга компетентното
дружество „ВиК“ ООД, гр. Монтана удостоверява тази
годност. Същевременно за л/св е осигурена и
възможност за закупуване на вода от лавката, поради което това искане се явява
неоснователно.
С оглед
на установената по-горе частична основателност на исковата претенция, съдът
следва да определи размерът на дължимото обезщетение. Въпросът за това не е
по-малко комплексен от самото установяване на незаконосъобразното действие или
бездействие, тъй като към този въпрос правно значение имат различни
обстоятелства, за които няма точно приложима мярка и/или измерими параметри. Същевременно
следва да се има предвид и допуснатото от законодателя изключение, касаещо общото правило по разпределяне тежестта на доказване
(чл. 170 от АПК) и презумирането,
по силата на закона, настъпването на неимуществени вреди за лицето, спрямо
което е допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Самият факт на презумиране на вредите, което освобождава ищецът от
задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и
интензитет на причиненото му/изживяно отношение/обстоятелства, навежда на
извода, че самото нарушение изначално от закона е прието за достатъчно
съществено и правно укоримо, което е в съответствие с
високо цененият и защитаван обществен интерес на това право. При
определяне конкретният размер на обезщетение съдът следва да намери
справедливият баланс между вида/характера/естеството на нарушението и естеството/степента/времето
на причиняваните вреди, респ. съответните на нарушението други последици. Значение
за размера има и установената икономическа конюнктура в страната, като в случая
като съответна база за сравнение може да бъде взет предвид месечният гарантиран
минимален доход, който за процесния период 2021 –
2023 г. е определен в размер на 75 лева, съгласно Постановление № 305 на МС от
19.12.2017 г., издадено на основание чл. 12, ал. 3 от ЗСП. Аналогията с този
доход се прави поради сходното положение на л/св с
положението, в което се намират отделни физически лица, имащи право да получават
месечна социална помощ, съгласно реда и условията на ЗСП. Жизненото положение и
на двете групи лица остава под определен минимален стандарт, като за лишените
от свобода този стандарт следва да бъде осигурен от администрацията на затвора,
съответно общежитието. Тук следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
получаването на месечни социални помощи е обвързано със съответно задължение на
самите физически лица, а именно с необходимостта от полагане на
общественополезен труд - за безработни лица в трудоспособна възраст; участие в
обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите
на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това,
което на плоскостта на лишените от свобода се свързва с налагането на
наказания, респ. получаването на награди, установени желания за работа,
различни форми на участия и други. С оглед на това, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП
- Социалните
помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно
възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3
от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален
доход, който служи като база за определяне на предвидените със закона социални
помощи. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица
или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен
диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален
доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт
на Министерския съвет. За процесните 2021 г. и 2023
г., с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г., е определен месечен
гарантиран минимален доход (ГМД) в размер на 75 лв. Дефиринцираният
минимален доход за лице до 65 г., живеещо само е 73 на сто от ГМД (чл. 9, ал.
3, т. 5 от ППЗСП, редакция за процесния период) или
месечната социална помощ се изчислява в размер на 54,75 лв., а това прави по 1,83
лв. на ден, необходима помощ за задоволяване на основните жизнени потребности.
Така установената минимална дневна база за социална помощ, с оглед на
изложеното по-горе, този състав приема като основа при определяне паричното
обезщетение на претърпените неимуществени вреди от л/св., а всяко обосноваване
на по-висок размер обезщетение, спрямо минимално установен такъв, следва да
бъде установено от лицето, което го претендира, тъй като обстоятелствата,
обосноваващи този по-висок размер са такива, които са известни на самото лице и
поради това, в негова тежест е да ги установи.
При
тази основна база и в конкретния случай, по делото се установяват две отделни и
самостоятелни нарушения с припокриващи се периоди, имащи своето кумулативно
въздействие, а именно: липса на достатъчно свободна жилищна площ в спалните
помещения, за периодите 30.08.2022 г. - 19.06.2023 г. и 22.06.2022 г. -
12.07.2022 г.; неосигуряване на ефективно и резултатно извършване на
дезинсекция и деритаризация - дейности с пряко
значение за опазване на здравето, за периода 13.09.2021 г. - 06.10.2023 година
(процесния), в който период ищецът е хапан от
насекоми.
От
посочения общ исков период, а именно: 13.09.2021 г. - 06.10.2023 година, следва
да се приспадне времето от 01.04.2022 година до 22.06.2022 година (два месеца и
22 дни), за който период ищецът изрично заявява, че няма претенция /л. 63/, както
и времето от 19.07.2022 г. до 30 08 2022 г. (един месец и 19 дни), в който
период същият е бил на лечение в СБАЛЛС - София и след това в прекъсване,
поради което и за тези периоди не се следва и дължи обезщетение.
След
приспадане на тези периоди, исковата претенция остава с общ период от време 20
месеца и половина, а с оглед на горе посочените критерии, обезщетението следва
да бъде определено в размер на 2 лева на ден или общо 1230 лв., което счита за съразмерно
и съответно на допуснатите нарушения, имащо възможност да обезщети причинените
вреди, който размер е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Административен
съд Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото,
съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 285, ал. 2
от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 3 от ГПК.
С
оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр.
с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС
Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГДИН СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ
на л/св Д.В.И., понастоящем в ЗООТ ”Враца”, гр.
Бойчиновци, обезщетение за причинени неимуществени вреди за общия период 13 09
2021 г. – 06 10 2023 г., с изключение на периода от 01.04.2022 година до
22.06.2022 година и периода 19.07.2022 г. - 30 08 2022 г., в размер на 1230
лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св Д.В.И.,
понастоящем в ЗООТ ”Враца”, гр. Бойчиновци против ГДИН СОФИЯ, В ЧАСТТА, с която
се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от
1230 лева, до предявения такъв от 5000 лева.
ОСЪЖДА ГДИН СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ
на Административен съд Монтана сумата от 10 лева държавна такса за разглеждане
на делото, за което след влизане на решението в сила се издаде Изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :