Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 21.04.2016 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Х.Д. и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№3 по описа за
На 06.01.2015 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД /в несъстоятелност/-гр. Враца чрез синдика К.И.,
в която се твърди, че на 22.03.2011 г. между „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен като
изпълнител и ищеца като подизпълнител е сключен договор за разрушаване на
сгради, съгласно който изпълнителят е възложил на подизпълнителя в срок до 90
дни от подписване на договора /т.е. до 22.06.2011 г./ да разруши сградите,
посочени в списък към договора и да извърши и други съпътстващи работи, срещу
възнаграждение в размер на 781 601.01 лв. без ДДС, платимо при условията
на раздел V от договора.
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че точно
и в срок е изпълнило задълженията си по договора от 22.03.2011 г., въпреки че „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД
не е изпращало свои представители за установяване и приемане на извършените
работи чрез съответните протоколи и че не е заплатило и до момента дължимото
възнаграждение.
Според ищеца, неизпълнението на задълженията на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД
по договора от 22.03.2011 г. му е причинило вреди в размер на законната лихва
върху сумата от 781 601.01 лв. за периода от 22.06.2011 г. до подаване на
исковата молба. Освен това ищецът твърди, че неизпълнението на задълженията на
ответника по договора от 22.03.2011 г. го е възпрепятствало да финансира както
изпълнението на собствените му задължения по същия договор, така и други
аспекти от търговската му дейност. Това довело до рязко увеличение на задлъжнялостта на ищеца в периода от
началото на
Твърди се, че установените в производството по
несъстоятелност задължения на ищеца възлизат на 836 000 лв. и че именно в
този размер са действително претърпените в по-висок от законната лихва размер
вреди-резултат от неизпълнението на договор за разрушаване на сгради от
22.03.2011 г. от страна на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД.
С оглед така изложената фактическа обстановка, са
предявени следните искове:
1.с петитум: да бъде осъден
ответника да изпълни задължението си за плащане на възнаграждението за
изпълнена работа по договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011 г.,
възлизащо на 781 601.01 лв.
2.с петитум: да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., явяваща се обезщетение
за допуснатата по вина на ответника забава в изпълнението на задължението му за
плащане на сумата от 781 601.01 лв., равняваща се на законната лихва за забава
върху сумата от 781 601.01 лв., начислена за периода от 22.06.2011 г. до
подаване на исковата молба.
3. с петитум: да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 836 000 лв., явяваща се
обезщетение за действително претърпените в по-висок от законната лихва размер
вреди-резултат от неизпълнението на договор за разрушаване на сгради от
22.03.2011 г. от страна на ответника, равняваща се на размера на установените в
производството по несъстоятелност задължения на ищеца.
Ищецът е квалифицирал претенциите си общо като такива
по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД; чл.79, ал.1, предл.2 във вр. с чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Приемайки, че ищецът е предявил при
условията на кумулативност иск по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД и иск
по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, с разпореждане №21 от
08.01.2015 г. съдът е указал на ищеца, че чл. 79, ал.1 от ЗЗД урежда две
хипотези за компенсация на причинените на изправната страна вреди в случай на
неизпълнение на двустранен договор, от които следва да избере едната, а именно:
да иска реално изпълнение на договора заедно с обезщетение за забавата или да претендира компенсаторно обезщетение
за неизпълнението, ако вече няма интерес от забавеното изпълнение. Със същото
разпореждане на ищеца е указано, че не е ясно как е формирана цената на иска по
т.3, поради което следва да изложи допълнителни твърдения и аргументи за
причинно-следствената връзка между неизпълнението на договор за разрушаване на
сгради от 22.03.2011 г. от страна на ответника и обявяването му в
несъстоятелност.
Разпореждането е връчено на ищеца чрез синдик К.И. на
27.01.2015 г. На 02.02.2015 г.-в срок по пощата е
подадена молба от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД /в несъстоятелност/ чрез адв. М., постъпила в съда на 04.02.2015 г., в която е
уточнено, че сумата от 836 000 лв. не се претендира като компенсаторно
обезщетение за неизпълнението на договора, а като обезщетение за действително
претърпените в по-висок от законната лихва размер вреди-резултат от
неизпълнението на договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011 г. от страна
на ответника, равняваща се на размера на установените в производството по
несъстоятелност задължения на ищеца, каквато възможност предвижда чл.86, ал.1,
изр.2 от ЗЗД.
В молбата от 04.02.2015 г. са изложени допълнителни
твърдения и аргументи за причинно-следствената връзка между неизпълнението на
договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011 г. от страна на ответника и
обявяването на ищеца в несъстоятелност. Твърди се, че в периода от началото на
Преписи от исковата молба и приложенията към нея,
както и от уточняващата молба от 04.02.2015 г. и приложенията към нея, са
връчени на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД на 13.02.2015 г. и в указания срок-на 27.02.2015
г. е депозиран отговор, в който ответникът
на първо място оспорва основателността на иска по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 781 601.01 лв. Твърди,
че с ищеца са поддържали активни търговски отношения през 2011 г. и следващите
две години, но те не са произтичали от договор от 22.03.2011 г., а от договор
от 01.09.2011 г. Твърди, че между представляващите двете дружества не е
подписван договор от 22.03.2011 г. Сочи, че дори и да е бил подписан такъв
договор, то ищецът не е доказал, че е изправна страна по него, в частност-не е
представил уведомителни писма, протоколи за оглед на представените за приемане
работи и протоколи за приемане на извършените работи, каквито са предвидени в
т.6 от договора. Според ответника, изпращането на нот.
покана с рег. №1011/22.03.2013 г., не се явява оказване на нужното съдействие
от страна на ищеца за изпълнение на договорните задължения, тъй като то е извън
всякакви срокове за оформяне на приемо-предавателните
протоколи, респ. за издаването въз основа на тях на съответните фактури, за
осчетоводяването на последните и пр. Акцентира върху обстоятелството, че нот. покана е подписана от управителя на ищцовото дружество-А.Г. пред нотариуса на 22.03.2013 г., а
е представена за връчване на нотариуса едва на 12.06.2013 г., към която дата
управител на ищцовото дружество вече е била Г.К..
В отговора се твърди, че договора от 01.09.2011 г., по
който „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД е възложител, а „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД-изпълнител, касае
извършване на услуги с механизация на обект „БАУМАКС-РУСЕ“ и че именно във
връзка с този договор са издадени приложените към исковата молба фактури и
протоколи, носещи дати от м.септември и м.октомври 2011 г
Ответникът твърди, че ищецът е зареждал с евродизел автомобилите си, ползвайки неговите /на
ответника/ карти, поради което е издал фактури №2735/30.11.2011 г. и
№2770/30.12.2011 г.
В отговора се твърди също, че „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД е
получило от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, че с договор
за цесия от 27.11.2013 г. са прехвърлени на трето лице вземания в общ размер на
40 299.03 лв., произтичащи от конкретно посочени фактури. Ответникът
счита, че с оглед предмета на тази цесия, ищецът е считал, че към 27.11.2013 г.
няма други вземания от него. Заявява, че е платил на третото лице, с което счетоводното
салдо към ищеца е станало нулево.
Ответникът е оспорил редовността на водените от ищеца
счетоводни книги.
На второ
място ответникът възразява срещу допустимостта на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 25 100 лв., позовавайки
се на решение №4 от 08.08.2014 г. на ВКС по т.д. №1748/2013 г., І т.о.
Съобразявайки аргументацията на това решение и приемайки, че ищецът претендира
кумулативно, т.е. едновременно обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД и обезщетение за
действително претърпените от задържането на паричната престация
вреди, съдът е оставил без движение исковата молба в съответната и част с
определение №455 от 04.06.2015 г. и е указал на ищеца, че претенциите му за
сумата от 25 100 лв. и за сумата от 836 000 лв. могат да бъдат
обективно съединени само при условията на алтернативност
и че ако не бъдат заявени такива условия, следва да се заяви кой от двата иска
се моли да бъде разгледан самостоятелно.
В първото по делото о.с.з., проведено на 22.06.2015
г., ищецът чрез адв. М. е заявил, че предявява
исковете по т.2 и т.3 от исковата молба при условията на алтернативност,
което прави допустимо разглеждането им в настоящото производство.
Според ответника, липсват доказателства за размера на
законната лихва за забава върху сумата от 781 601.01 лв., начислена за
периода от 22.06.2011 г. до подаване на исковата молба, и е несъстоятелно ищецът
да определя размера на иска си по чл.86, ал.1, изр.2 от ЗЗД съобразно мотивите
на решение №26 от 27.02.2014 г. по т.д. №6/2014 г. по описа на Врачански
Окръжен съд.
Препис от отговора на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД е връчен на
ищеца за допълнителна искова молба и в указания срок-на 02.04.2015 г. е
изпратена такава по пощата. В нея се твърди, че договора от 22.03.2011 г. е бил
подписан за „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД от Управителя Б. И., а за „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД-от Ц. Н., упълномощен от
Управителя А.Г.. Твърди се, че в периода от м. март до м. септември 2011 г. са
предприети редица действия във връзка с подготовката и изпълнението на договора
от 22.03.2011 г., което е предпоставило сключването
на договора от 01.09.2011 г. Ищецът твърди, че предмета на договора от
01.09.2011 г. темпорално, логически и технологично допълва предмета на договора
от 22.03.2011 г.
В допълнителната искова молба се сочи, че възражението
относно редовността на водените от ищеца счетоводни книги е ирелевантно,
защото счетоводното отразяване на правата и задълженията по договора не са
свързани с битието на спорното правоотношение.
Според адв. М., щом Г.К.-Управител
на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД към 12.06.2013 г. не се е противопоставила на
представянето за връчване на същата дата на нот.
покана, подписана на 22.03.2013 г. от тогавашния Управител на ищцовото дружество-А.Г., това действие следва да се смята
за потвърдено съгласно правилото на чл.301 от ТЗ. Адв.
М. намира, че игнорирането на поканата от ответника е обусловило изпадането на
ищеца в състояние на неплатежоспособност.
Ищецът счита, че прехвърлянето на вземания на стойност
40 299.03 лв. чрез договора за цесия от 27.11.2013 г. не обосновава
извода, че това са единствените вземания на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД.
Моли признанието на ответника, че е изпълнил задълженията си по договора от
22.03.2011 г. до размера на сумата от 40 299.03 лв. чрез плащане на цесионера по договора от 27.11.2013 г. да бъде третирано на
първо място като признание за наличието на правоотношението, произтичащо от
договора от 22.03.2011 г., и на второ място-като признание за част от процесното вземане, равносилно на признание за цялото
вземане.
Ищецът намира, че неоснователното неизплащане на възнаграждението
му по договора от 22.03.2011 г. е довело до увеличаване на задълженията му,
които към 21.01.2014 г. са в размер на 836 000 лв., съгласно установеното в хода на производството по
т.д. №6/2014 г. на Врачански Окръжен съд.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на
21.04.2015 г. на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД за
допълнителен отговор и на 05.05.2015 г., т.е. в срока
по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден такъв. В него ответникът акцентира върху
обстоятелството, че едва в допълнителната искова молба ищецът уточнява, че
договора от 22.03.2011 г. е подписан не от Управителя А.Г., а от упълномощено
от нея лице-Ц. Н., чиято власт да сключи договора е потвърдена от А.Г. на
30.04.2013 г., когато тя вече не е била Управител на дружеството.
Ответникът счита, че следва да бъде съобразен
специфичния характер на производството по несъстоятелност и да бъде отчетено,
че съгласно обявения в ТР списък на приетите вземания, те възлизат на
390 000 лв., от които 181 000 лв.-приети под условие.
Ответникът намира за несъстоятелно съждението на
ищеца, че с плащането на сумата 40 299.03 лв. се признава задължение по
договора от 22.03.2011 г.
Ищецът е представил подробна писмена защита с
аргументи по съществото на спора. Претендира направените разноски.
Ответникът също е изложил писмено защитните си тези и
претендира направените разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Към исковата молба е приложено ксерокопие от договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011 г.,
заверено от адв. М. като „вярно с оригинала“. Видно от това ксерокопие, договора е сключен
между „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД като изпълнител, представлявано от Управителя си Б. И. и
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД като подизпълнител, представлявано от Управителя си А.Г.. По
нищо не личи /например запетая пред подписа за подизпълнител/, че не А.Г., а
упълномощено от нея лице е подписало договора за „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД. Няма и
твърдения в т.см. в исковата молба.
Видно от ксерокопието на договора от 22.03.2011 г., изпълнителят
е възложил на подизпълнителя в срок до 90 дни от подписване на договора /т.е.
до 22.06.2011 г./ да извърши разрушителна дейност, изразяваща се в разрушаване
на съществуващи сгради, съгласно списък
към договора, изваждане на фундаменти, шахти, натрошаване на бетоновите
елементи, бетонови и асфалтови площадки на фракция и отделяне на арматурата от
елементите и всякакви други съпътстващи дейност, да депонира годната фракция на
депо на строителната площадка и да извози останалите строителни отпадъци на
депо. Изпълнителят се е задължил за извършената разрушителна дейност да заплати
на подизпълнителя възнаграждение в размер на 781 601.01 лв. без ДДС,
платимо при условията на раздел V от договора. Като приложения на договора са
посочени списък на сградите и пет броя приложения, сред които и приложение №1-КСС.
Заедно с ксерокопието на договора от 22.03.2011 г. е
представен списък към договор за
разрушаване на сгради от 22.03.2010
г., в който са описани една седеметажна сграда с идентификатор 63427.8.1077.1 и
четири едноетажни масивни монолитни сгради, които следва да бъдат разрушени,
съгласно проект от 18.03.2011 г., съгласуван с Община Русе. Представено е и приложение
№1, в което не е посочено изрично, че е неразделна част от договора от
22.03.2011 г. Приложението съставлява количествено-стойностна сметка /КСС/ на
различни видове работи по разрушаването на сгради и разчистването на терен на
обща стойност 781 601.01 лв. В горния ляв ъгъл на приложението е записано
„БАУМАКС- РУСЕ“. От съдържанието на приложението може да се предположи, че е неразделна част от
договора от 22.03.2011 г. Както списъка, така и приложението са във вид на ксерокопия, заверени от адв. М. като „верни с
оригинала“.
Позовавайки се на горепосочените документи /договор,
списък и приложение №1/, ищецът твърди, че точно и в срок /което означава до
22.06.2011 г./ е изпълнил задълженията си по договора, въпреки че ответникът не
е изпращал /с изключение на два пъти със закъснение/ свои представители за
установяване и приемане на извършените работи чрез съответните протоколи и че
не е заплатил и до момента дължимото възнаграждение. Във връзка с двете
изключения ищецът е представил протокол образец 19 от 12.07.2011 г. и фактура
№**********/12.07.2011 г., отнасящи се до изкоп и извозване на земни маси и до
депониране на изкопаните земни маси на стойност 50 200 лв. без ДДС, както
и протокол образец 19 от 02.09.2011 г. и фактура №**********/02.09.2011 г.,
отнасящи се до изкоп с извозване на сметище и до депониране на извозени земни
маси на стойност 12 926.50 лв. без ДДС. Протоколите са подписани
двустранно. Фактурите са издадени от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД-гр. Враца и не са
подписани от представител на получателя „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен. В двата
протокола и в двете фактури не е посочен като основание за издаването им
договор от 22.03.2011 г. В протоколите е отбелязано, че се отнасят до СМР на
обект „БАУМАКС-гр. РУСЕ“, възложени от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД-гр. Враца. Не е разяснено
защо тези документи са съставени след 22.06.2011 г., към която дата ищецът
твърди, че е приключило изпълнението на задълженията му по договора от
22.03.2011 г.
В исковата молба ищецът не твърди, че през 2011 г. с
ответника е сключил и друг договор, имащ за предмет извършването на СМР на
обект „БАУМАКС-гр. РУСЕ“.
С уточняващата си молба от 04.02.2015 г. ищецът е
представил нот. покана, с която „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
дава на „ХОРИЗОНТ-И.” ЕООД едноседмичен срок от получаването и да завери и
представи на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД приложения протокол образец 19 към договор от
22.03.2011 г. Представен е и протокол
образец 19 без дата, подписан за „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД от А.Г., който се отнася до
СМР на обект „БАУМАКС-РУСЕ“, възложени от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД на
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД, възлизащи на обща стойност 781 601.01 лв. без ДДС. Предвид вида, обема и общата стойност на СМР в
този протокол образец 19, които напълно се покриват с вида, обема и общата
стойност на СМР по приложение №1, за което се предполага, че е неразделна част
от договора от 22.03.2011 г., съдът намира, че няма как и протокол образец 19
от 12.07.2011 г., и протокол образец 19 от 02.09.2011 г. да се отнасят до СМР,
извършени в изпълнение на договора от 22.03.2011 г. Ищецът не твърди да е
изпълнявал СМР, извън тези по процесния договор и сам
влиза в противоречие: хем подписването на протокол образец 19 от 12.07.2011 г.
и протокол образец 19 от 02.09.2011 г. съставлява двата пъти, в които по
изключение „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД изпълнява задължението си за оказване на нужното
съдействие по приемане на СМР, извършени от
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД в изпълнение на договора от 22.03.2011 г., хем с нот. покана се иска подписването на протокол образец 19 за
СМР на стойност 781 601.01 лв. Ако беше последователен в защитата си,
ищецът би приспаднал 63 126.50 лв. /50 200 лв. + 12 926.50 лв./ от
781 601.01 лв.
Видно от нот. покана, тя е
подписана пред нотариус П.Ц. от А.Г. в качеството и на управител на
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД, като подписа на А.Г. е заверен с рег. №1011/22.03.2013 г.
Видно е още, че поканата е представена от А.Г. на нотариуса за връчване едва на
12.06.2013 г. и че е връчена на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД на 24.06.2013 г. Подписът на А.Г.
върху приложения към нот. покана протокол образец 19
не е заверен нотариално.
При справка в ТР съдът установи, че заличаването на А.Г.
като Управител на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е вписано на 13.05.2013 г., което означава,
че при представяне на поканата за връчване от нотариуса А.Г. е действала без
представителна власт, тъй като вече не е била законен представител на ищцовото дружество. Действително няма данни „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
да се е противопоставило на това действие, поради което то следва да се счита
за потвърдено по правилото на чл.301 от ТЗ. Няма как обаче да се упреква „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД,
че не е реагирало на покана, изходяща от неоправомощено
лице и да му се вменяват отговорности, произтичащи от това бездействие. Като
трето лице „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД се съобразява с публично достъпните в ТР данни за „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
и няма как да знае дали и кога „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е разбрало за действието,
извършено от А.Г. без представителна власт и дали е приело или се е
противопоставило на това действие.
По делото няма логично обяснение защо нот. покана е изпратена едва на 12.06.2013 г.-почти две
години след като „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е изпълнило задълженията си по договора от
22.03.2011 г. и е възникнало задължението на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД за плащане на
договореното възнаграждение, при положение, че се твърди, че през това време са
търпени финансови затруднения и в крайна сметка са реализирани финансови
загуби.
Ищецът иска реално изпълнение на договора от
22.03.2011 г. от страна на ответника, а именно-да му бъде заплатено
договореното възнаграждение в размер на 781 601.01 лв. без ДДС.
Според ищеца, неизпълнението на задълженията на ответника
по договора от 22.03.2011 г. му причинява вреди и претендира обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 781 601.01 лв. за периода от деня
на забавата-22.06.2011 г. до заплащане на сумата, което обезщетение към момента
на подаване на исковата молба-06.01.2015 г. е равностойно на 25 100 лв. Предвид
т.8 от писменото заключение на ВЛ Т.И., прието в о.с.з. на 07.12.2015 г.,
ищецът е направил искане на основание чл.214, ал.2 от ГПК за прибавяне на
изтекли лихви след предявяването на иска. Според т.8 от писменото заключение на
ВЛ Т.И., законната лихва върху сумата от 781 601.01 лв., начислена от
22.06.2011 г. до 25.11.2015 г. /когато е изготвено заключението/, възлиза на
352 892.42 лв., което означава, че се претендира добавянето на
327 792.42 лв. като изтекли след завеждане на делото лихви.
Ищецът твърди, че неизпълнението на задълженията на
ответника по договора от 22.03.2011 г. го е възпрепятствало да финансира както
изпълнението на собствените му задължения по същия договор, така и други
аспекти от търговската му дейност. Това довело до рязко увеличение на
задлъжнялостта на ищеца в периода от началото на
Съдът намира, че не е обвързан от мотивите на решение
№26 от 27.02.2014 г. по т.д. №6/2014 г. по описа на Врачански Окръжен съд, в
които именно се коментира какви изискуеми парични задължения по търговски
сделки и публичноправни задължения има „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
с цел да се прецени дали дружеството е в състояние да ги изпълни, т.е. дали е
платежоспособно. С обявителното решение по
чл.630, ал.1 от ТЗ се формира сила на пресъдено нещо
по отношение неплатежоспособността и нейната начална дата, която сила се
разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в производството кредитори. Съгласно
трайната съдебна практика обаче, с решението за откриване на производство по
несъстоятелност не се установяват със сила на пресъдено
нещо вземанията на кредиторите. /виж например Решение
№ 70 от 25.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 3560/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова, съгласно което: „Производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него
завършва с краен съдебен акт. В трайната и безпротиворечива
практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.
625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, не се установяват
със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.
630 ТЗ и по чл.
632, ал. 1 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща
наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.“
Предвид описаната в исковата молба и в уточняващата
молба от 04.02.2015 г. фактическа обстановка и релевираните
от ответника основания за претенциите му, в отговора си
ответникът заявява, че договор като приложения към исковата молба „никога не е подписван между представляващите
двете дружества и посочената в същия управителка на ищеца-А.Г.“. В отговора
ответникът моли ищеца да бъде задължен да представи оригинала на договора от
22.03.2011 г. и заявява, че ако това бъде сторено, иска да бъде открито
производство по оспорване на авторството му. Направено е и доказателственото
искане да бъде назначена графологическа експертиза
със задача да отговори на въпроса подписан ли е договора от 22.03.2011 г. от А.Г..
Предвид отговора на ответника в допълнителната искова
молба е направено уточнение, че за „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
договора от 22.03.2011 г. е подписан не от законния представител на
дружеството-А.Г., а от упълномощения от нея на 11.12.2010 г. Ц. Н. Ц.. Твърди
се, че „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД не е възразило срещу представителната власт на Ц. Н. Ц.
при сключване и изпълнение на договора от 22.03.2011 г. Представено е
пълномощно от 11.12.2010 г. и потвърждение от 30.04.2013 г.
Видно от пълномощното от 11.12.2010 г., с него А.Г. в
качеството си на Управител на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е упълномощила Ц. Н. да
представлява „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД пред трети лица, вкл. и с правото да подписва
търговски договори за извършване на разрушителни работи и дейности.
Пълномощното не е нот. заверено. Упълномощаването не
е намерило отражение и в ТР. В договора от 22.03.2011 г. не е упоменато, че А.Г.
се представлява от Ц. Н.. Вероятно поради тези причини, е направено изрично
писмено потвърждение от А.Г. на представителната власт на Ц. Н. при сключването
с „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД на договора от 22.03.2011 г. за разрушаване на сгради на
обект „БАУМАКС-РУСЕ“. Потвърждението носи дата 30.04.2013 г. и обвързва третите
лица, доколкото към тази дата А.Г. все още е била Управител на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
по данни от ТР.
Ответникът е заявил, че както пълномощното от
11.12.2010 г., така и потвърждението от 30.04.2013 г. са антидатирани,
съставени за целите на настоящия процес. Оспорил е стойността на
потвърждението, твърдейки, че то е направено в деня, в който А.Г. е продала
дружествения си дял. Действително, видно от данните в ТР, на 30.04.2013 г. А.Г.
е продала дружествения си дял в „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД на Ц. Н.. На същата дата А.Г. е освободена като Управител на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
и за такъв е избрана Г.М.К.. Доколкото обаче тези обстоятелства са вписани в ТР
едва на 13.05.2013 г., до тази дата те важат само във вътрешните отношения
между А.Г. и „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД, без да обвързват трети лица.
Тук е мястото да се отбележи, че видно от вписаното в
ТР решение №98 от 27.11.2013 г. по т.д. №74/2013 г., Врачански Окръжен съд по
искова молба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“АД-гр. София от 02.09.2013 г. е прекратил на
основание чл.517, ал.4 от ГПК „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД, тъй като дружеството не е
удовлетворило вземането на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД-гр. София от Ц. Н. в размер на
48 166.84 евро, за изпълнението на което е била издадена заповед от
06.11.2012 г. по ч.гр.д. №4646/2012 г. по описа на Врачански Районен съд и за събирането на което е бил наложен запор
върху всички дружествени дялове в „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД, притежавани от Ц. Н..
Казано накратко-до ликвидацията на дружеството се е стигнало не поради неговата
задлъжнялост към кредитори, а поради задлъжнялостта на едноличния собственик на
капитала на дружеството-Ц. Н., възникнала през 2012 г., т.е. още преди да стане
такъв.
Въпреки направеното в допълнителната искова молба
уточнение, ответникът в допълнителния отговор не е оттеглил доказателственото
си искане по чл.183 от ГПК и то е уважено от съда с определението по чл.374 от ГПК от 04.06.2015 г. В изпълнение на вмененото
му по чл.183 от ГПК задължение, с молба от 12.06.2015 г. „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е
представило нот. заверен с рег. №249 от 16.01.2015 г.
на нотариус В.В. препис от договор за разрушаване на
сгради от 22.03.2011 г. Щемпелът за нот. заверка е
поставен не на последната страница от договора, където са положени подписите на
страните, а върху приложение №1, за което вече бе споменато по-горе, че само се
предполага да е неразделна част от договора. В обхвата на нот.
заверка е включен и списъка към договор за разрушаване на сгради от 22.03.2010
г. В молбата от 12.06.2015 г. се сочи, че в деловодството на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
не се намира оригинала на договора от 22.03.2011 г. и се иска ответника да бъде
задължен да представи на основание чл.190 от ГПК този оригинал.
В първото по делото о.с.з., проведено на 22.06.2015
г., процесуалният представител на ответника адв. А.
заявява, че основната му защитна теза е, че в правния мир не съществува договор
от 22.03.2011 г., подписан от представляващия „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-Б. И.. Действително,
както е формулирано в отговора, фактическото твърдение на ответника във връзка
с подписването на процесния договор, не е ясно, но
по-нататък в хода на производството то е сведено своевременно-в първото по
делото о.с.з. до категорично правоизключващо
възражение, мотивирано съвсем естествено от твърденията и уточненията,
направени от ищеца.
Адв. А. счита, че задължението по чл.183 от ГПК не е
изпълнено с представянето на нот. заверения препис на
договора от 22.03.2011 г. и настоява ищецът да представи оригинала на договора.
Предвид изявлението на адв. М., че не разполага с оригинала и доколкото нот. заверка на представения от него препис е инициирана не
от ищеца, а от трето лице-А.Г., ответникът е поискал представянето на оригинала
на договора от А.Г. по реда на чл.192 от ГПК, за да бъде проверено дали той е
подписан от Б. И..
В о.с.з. на 22.06.2015 г. съдът е приел, че вмененото
на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД задължението по чл.183 от ГПК е изпълнено с представянето
на нот. заверения препис на договора от 22.03.2011
г., но доколкото нот.
заверка на този препис действително е инициирана не от ищеца, а от трето лице-А.Г.,
съдът е задължил А.Г. на основание чл.192 от ГПК да представи оригинала на
договора от 22.03.2011 г., който е представила за нот.
заверка на 16.01.2015 г. на нотариус В.В..
С молба от 01.07.2015 г. ищецът е поискал да бъде
допусната съдебно-графологическа експертиза, която да
отговори на въпроса дали подписа за изпълнител в нот.
заверения препис на договора от 22.03.2011 г. е положен от Управителя на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр.
Плевен-Б. И..
Съдът не е
констатирал в о.с.з. на 22.06.2015 г., че представения от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД нот. заверен препис не е снет от оригинала, а от препис,
представен от А.Г.. Последната не е изпълнила вмененото и по реда на чл.192 от ГПК задължение. Тя е разпитана като свидетел в о.с.з. на 28.09.2015 г., когато
е заявила, че през м. април 2011 г. е родила второто си дете след тежка
бременност, поради което упълномощила Ц. Н. да я представлява като Управител на
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД. Твърди, че той и представил през м. март 2011 г. в оригинал договор за разрушаване на
сгради, сключен между „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД и „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД. Свидетелката
твърди, че е разполагала с този оригинал, но в момента не може да го намери, за
да го представи пред съда. А.Г. не е представила оригинала на договора, въпреки
допълнително дадения и с определение №756 от 06.10.2015 г. срок.
В о.с.з. на 28.09.2015 г. ищецът е представил в
оригинал споразумение за взаимно информиране и съвместното осигуряване на ЗБУТ при работа на изпълнителя на строеж „Разрушаване на
административно-производствена сграда в гр. Русе”, постигнато между „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД
като възложител и „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД като
подизпълнител, явяващо се приложение №3 към договор от 22.03.2010 г. Споразумението е подписано за
„ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД от Б. И., а за
„ТАЛВЕГ-2010”ЕООД-от А.Г.. При разпита си последната заявява, че подписа
върху споразумението не е неин, а на отговорника за обекта по време на
проверката от Инспекцията по труда-Ц. М. /погрешно посочен в протокола като Ц. М./.
Ответникът е оспорил подписа на Б. И. върху
споразумението и по негово искане е допусната съдебно-графологическа
експертиза, която да отговори на въпроса дали подписа за Управител на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД
върху споразумението за взаимно информиране и съвместното осигуряване на ЗБУТ
при работа на изпълнителя на строеж „Разрушаване на административно-производствена
сграда в гр. Русе” е положен от Б. И.. Видно от заключението, изготвено от ВЛ М.М. и депозирано по делото на
23.10.2015 г., изследвания подпис е
положен от Б. И..
Искането за допускане на съдебно-графологическа
експертиза, направено в молбата на ищеца от 01.07.2015 г., е уважено от съда с
определение, постановено в з.с.з. на 06.10.2015 г., но и тогава съдът не е
констатирал, че представения от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД нот.
заверен препис не е снет от оригинала, а
от препис, представен от А.Г.. Видно от заключението, изготвено от ВЛ М.М. и депозирано по делото на 23.10.2015 г., изследвания
подпис вероятно е положен от Б. И..
ВЛ е посочило, че заключението му не е категорично, защото нот.
заверения препис от договора представлява лошо електро-фотографско копие, което
пречи да се извърши пълноценен сравнителен анализ на подписа.
В о.с.з. на 02.11.2015 г. съдът не е изслушал ВЛ М.М. по приемането на заключенията му от 23.10.2015 г.,
защото те са били изготвени на база сравнителни образци, които първо-не са
вложени по надлежния ред в делото и второ-не са достатъчни за изготвянето на
пълно, категорично и компетентно заключение. Страните са представили по
надлежния ред допълнителни сравнителни образци от подписа на Б. И., положени в
периода от втората половина на 2010 г. до първата половина на 2011 г. вкл. и ВЛ
М.М. е изготвило ново заключение по двете поставени
му задачи, което е депозирано по делото на 16.11.2015 г. Според това
заключение, подписа за изпълнител в нот. заверения
препис на договора от 22.03.2011 г. вероятно
е положен от Управителя на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-Б. И., а подписа за Управител
на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД върху споразумението за взаимно информиране и съвместното
осигуряване на ЗБУТ при работа на изпълнителя на строеж „Разрушаване на
административно-производствена сграда в гр. Русе” не е положен от Б. И..
За проверка изводите на ВЛ М.М.
по искане на ищеца е допусната тройна съдебно-графологическа
експертиза. Заключението е изготвено от ВЛ Х.Б., ВЛ Ц.Ц.
и ВЛ М.М.. Според него, подписа за изпълнител в нот. заверения препис на договора от 22.03.2011 г. представлява копие на подпис, положен от Управителя
на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-Б. И., а подписа за Управител на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД върху
споразумението за взаимно информиране и съвместното осигуряване на ЗБУТ при
работа на изпълнителя на строеж „Разрушаване на административно-производствена
сграда в гр. Русе” не е положен от Б.
И.. Експертите са добавили, че във втория случай се касае за имитация на
подписа на Б. И., а в о.с.з. на 15.02.2016 г. са разяснили, че констатираните
прилики между изследвания подпис и сравнителните образци дават основание да се
приеме, че те са резултат от стремежа на едно лице да имитира с максимално приближение подписа на друго лице.
С оглед всичко дотук изложено, съдът намира, че с
представянето на нот. заверен препис от договора от
22.03.2011 г., снет от препис, а не от оригинала на договора, ищецът не е
изпълнил вмененото му задължение по чл.183 от ГПК. Посочената разпоредба
изисква страната, която е представила заверен от нея препис, при поискване-в
случая от другата страна да представи оригинала
на документа или официално заверен препис
от него, т.е. от оригинала. Неизпълнението на това задължение налага
изключването от доказателствения материал по делото
на частния препис, а също така и на нот. заверения
препис от препис, поради негодността му да изпълни доказателствената
цел за проверка достоверността и автентичността на частния препис като
производно доказателствено средство.
Въпреки данните по делото /показанията на свидетелката
А.Г./, че е възможно оригинала да се намира и в някоя от институциите, свързани
с подготовката, сключването и изпълнението на договора за разрушаване на сгради
/както например се е оказало в случая със споразумението за взаимно информиране
и съвместното осигуряване на ЗБУТ при работа на
изпълнителя на строеж „Разрушаване на административно-производствена сграда в
гр. Русе”/, ищецът не е направил опит по този начин да попълни доказателствения материал по делото. Усилията му са били
концентрирани да докаже извършването на действия, относими
към преддоговорната фаза и подготовката за сключване
на договора, като например плащането на „ФЛАЙ“ООД на сумата 3 000 лв. за изработването
на конструктивно-технологичен проект за събаряне на седеметажна сграда и
ПБЗ-Русе, бул. „Липник“№131, съгласно фактура
№**********/17.03.2011 г.; възлагането със заповед от 01.03.2011 г. на подготовката на програма за оценяване
на риска на работните места за обект „Разрушаване на сгради за разкриване на
строителна площадка-гр. Ресу, УПИ XV-1077, кв. ИПЗ“ и утвърждаването на такава програма, изготвена от „МЕДИКЪЛ
КОНСУЛТ“ООД-гр. Враца; сключването на договори
с подизпълнители, като например „ДАНИ РАЗ“ЕООД-гр. Русе, „СТРОИТЕЛ“ООД-гр.
Русе, касаещи извършването на дейности по разрушаването на процесната
сграда в гр. Русе; сключването на трудови
договори с работници; ползването на товарни и превозни услуги, съгласно
представени пътни листове и товарителници.
Всички тези доказателства обаче сочат единствено, че „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД е
извършвало действия във връзка с разрушаването на процесната
сграда в гр. Русе, които обаче не може да се приеме, че са в изпълнение на
договора от 22.03.2011 г., защото не бе доказано по надлежния ред, че такъв
договор съществува. При липсата на писмен договор е невъзможно категорично и
безспорно да се установи точния предметен обхват на разрушителната дейност и на
съпътстващите я дейности. От документите /проекти, оценки, договори, пътни
листове, товарителници и пр./ съдът не би могъл сам без експертна помощ да
установи дали те се отнасят до изпълнението на специфичната, обемна, сложна за
организация и скъпоструваща работа по договора от 22.03.2011 г. и дали това
изпълнение е точно, както твърди ищеца. При липсата на писмен договор и на
двустранно подписани протоколи образци 19 съдът няма как да приеме, че
извършените от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД дейности струват 781 601.01 лв. и че тази
сума се дължи от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД. Достигането до подобен категоричен извод се
затруднява допълнително и от обстоятелството, че между страните и преди
22.03.2011 г., и след 22.03.2011 г. е имало и други облигационни правоотношения,
освен процесното.
Спецификата на разрушителната дейност, на която се
позовава ищеца в писмената си защита, не означава непременно, че щом магазин
„БАУМАКС-РУСЕ“ е построен, значи съществуващите преди това на мястото сгради са
разрушени в периода от 22.03.2011 г. до 22.06.2011 г. от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД.
Позоваването на ответника на правоизключващото
възражение-че не съществува договора от 22.03.2011 г., от който ищецът черпи
претенциите си, не налага /както се сочи в писмената защита/ ответникът да
доказва този отрицателен факт, а още по-малко да доказва кой, ако не ищецът, е
разрушил процесните сгради.
За пълнота на изложението следва да се каже, че
позоваването на ответника на договора за цесия от 27.11.2013 г. не може да бъде
третирано като признание за съществуването на правоотношението, произтичащо от
договора от 22.03.2011 г. Несъстоятелна е и тезата на ищеца, че има признание
за част от процесното вземане е че това признание е
равносилно на признание за цялото вземане.
Ищецът е целял и по друг косвен начин да докаже
съществуването на процесното правоотношение, а
именно-чрез проследяване на счетоводното му отразяване в собственото му
счетоводство. Това е мотивирало ответника да оспори редовността на водените от
ищеца счетоводни книги. Видно от заключението на ВЛ Т.И., счетоводното записване
в счетоводството на „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД на вземанията му от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД в
размер на 781 601.01 лв. е осъществено на 27.11.2013 г. без към този
момент да има подписани двустранно протоколи образец 19 и издадени от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
фактури. Осчетоводяването на вземането като приход е дебит сметка 411 клиенти „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД
срещу кредит сметка 703-12 приходи. Казано по друг начин-до 27.11.2013 г., а и
след това, не е имало първично основание за това счетоводно отразяване и според
съда, то не може косвено да доказва съществуването на договора от 22.03.2011 г.
Важно е да се отбележи, че на 27.11.2013 г. са станали две свързани с „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
неща: едното е цедирането на вземанията на
дружеството от „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД, а другото-постановяването на решение №98 по
т.д. №74/2013 г. на Врачански Окръжен съд, с което на основание чл.517, ал.4 от ГПК е прекратено дружеството. Едва ли осчетоводяването на процесното
вземане точно на 27.11.2013 г. е случайно, но така или иначе, както вече беше
казано, това осчетоводяване не доказва съществуването на правоотношението,
произтичащо от договора от 22.03.2011 г.
В заключение-иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен за
сумата от 781 601.01 лв., се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При положение, че не е доказано от ищеца валидното
сключване с ответника на договора от 22.03.2011 г., неоснователни се явяват и
предявените при условията на алтернативност акцесорни искове по чл.86, ал.1, изр.1 и по чл.86, ал.1,
изр.2 от ЗЗД. Във връзка с първия акцесорен иск
следва да се каже, че прибавянето на лихви, изтекли след предявяването му, не
се смята за увеличение на иска съгласно чл.214, ал.2 от ГПК, т.е. за изменение
на иска, по което съдът дължи конкретно по размер произнасяне. Съгласно Решение
№ 67 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Драгомир Драгнев, „прибавянето на
лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск,
поради което не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е
достатъчно съдът да ги присъди от определена дата след завеждане на исковата
молба“.
Във връзка с втория акцесорен
иск следва да се каже, че принципно връзката между неплащането на парична сума,
дължима по търговска сделка, и изпадането в неплатежоспособност на търговеца,
на който се дължи паричната сума, не е
пряка, за да обоснове отговорност за
вреди от неизпълнението. Така е, защото върху платежоспособността на един
търговец влияят множество субективни и обективни фактори в сложна комбинация и
е трудно да бъде преценено тяхното тегловно съотношение. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че ВЛ Т.И. е избегнало отговора на въпрос №7 от
поставената му първоначално задача и е препратило към доклада на синдика, който
не е приобщен по надлежния ред към делото.
При този изход на спора по същество, тъй като при
предявяване на исковете, целящи попълване на масата на несъстоятелността, не е
събрана предварително държавна такса, тя следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността /по арг. от чл.620, ал.5 и ал.1 от ТЗ/. Дължимата държавна такса
за иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД и за иска
по чл.86, ал.1, изр.2 от ЗЗД /който е с по-висока цена от иска по чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД/ възлиза на 64 704.04 лв. При определяне на държавната такса
в този размер е съобразено правилото на чл.72, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника сумата от 1 470 лв., явяваща се
направени по делото разноски за адв. възнаграждение,
депозит за призоваване на свидетел и депозит за възнаграждение на ВЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
/в несъстоятелност/-гр. Враца с ЕИК: ******* чрез синдика К.П.И. с ЕГН: **********
срещу ссрещу срещу
„ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен с ЕИК: *******, представлявано от Б. И.И. с ЕГН: **********, иск по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД с петитум: да бъде
осъден ответника да изпълни задължението си за плащане на възнаграждението за
изпълнена работа по договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011 г. като
плати на ищеца сумата от 781 601.01
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска-06.01.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
/в несъстоятелност/-гр. Враца с ЕИК: ******* чрез синдика К.П.И. с ЕГН: ********** срещу „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен с ЕИК: *******,
представлявано от Б. И.И. с ЕГН: **********, иск по
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД с петитум: да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100
лв., явяваща се обезщетение за допуснатата по вина на ответника забава в
изпълнението на задължението му, произтичащо от договор за разрушаване на сгради от 22.03.2011
г., за плащане на сумата от 781 601.01 лв., равняващо се на законната
лихва за забава върху сумата от 781 601.01 лв., начислена за периода от
22.06.2011 г. до подаване на исковата молба-06.01.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД
/в несъстоятелност/-гр. Враца с ЕИК: ******* чрез синдика К.П.И. с ЕГН: ********** срещу „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр. Плевен с ЕИК: *******,
представлявано от Б. И.И. с ЕГН: **********, иск по
чл.86, ал.1, изр.2 от ЗЗД с петитум: да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 836 000
лв., явяваща се обезщетение за действително претърпените в по-висок от
законната лихва размер вреди-резултат от неизпълнението на договор за
разрушаване на сгради от 22.03.2011 г. от страна на ответника, равняваща се на
размера на установените в производството по несъстоятелност по т.д. №6/2014 г.
по описа на Врачански Окръжен съд задължения на ищеца, ведно със законната
лихва за забава, считано от предявяване на иска-06.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.5 във вр.
с ал.1 от ТЗ „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД /в несъстоятелност/-гр. Враца с ЕИК: ******* да
заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 64 704.04 лв., която следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ТАЛВЕГ-2010”ЕООД /в
несъстоятелност/-гр. Враца с ЕИК: ******* да заплати в полза на „ХОРИЗОНТ-И.”ЕООД-гр.
Плевен с ЕИК: ******* сумата от 1 470
лв., явяваща се направени по делото разноски за адв.
възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел и депозит за възнаграждение
на ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.