Решение по дело №925/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260005/10.3.2025г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на тринадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, проведено в състав:

                                   окръжен СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                                  

при участието секретаря Сияна Г.ева, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №925 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искове на ищците А.Т.С., ЕГН********** *** и Р.М. ***, починал в хода на съдебното производство е заменен от своите правоприемници, съпруга  - А.Т.С., ЕГН **********, като и низходящи - Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** *** срещу търговските дружества 1/ „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, *******; 2/ „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******; 3/ „Бултранспорт груп“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. *******, да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят сумата от по 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син М. Р.М., починал на 08.04.2015г. в резултат на срутването на хотел В.КК „Св. Константин и Елена“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.04.2015г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, както и в условията на евентуалност с правно основание чл.50 ЗЗД срещу „Международен панаир Пловдив“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *******, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син М. Р.М., починал на 08.04.2015г. в резултат на срутването на хотел В.КК „Св. Константин и Елена“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.04.2015г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата С. и първоначалният ищец С.,***са родители на М. Р.М.,***, починал на 08.04.2015г. при осъществяване на строително – монтажни работи по в хотел В.намиращ се в КК „Слънчев ден“, гр. Варна, вследствие което е настъпила авария довела до срутване на хотела, което от своя страна е причинило смъртта на М. М.. Във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство, а в последствие и наказателно производство от общ характер. В качеството си на обвиняеми лица са привлечени В.И.П. и В. П. Д., като служители на ответника „Инекс Консулт“ ООД, В.С. Т. и М.И.М., като служители на ответника „Планекс“ ООД, П. С. Н., като служител на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД, Г. И. Г., като собственик и управител на дружеството „Дигинг“ ЕООД – подизпълнител на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД, както и Й.П.Р., като служител на „Бултранспорт груп“ ЕООД.

Излага се, че евентуалният ответник „Международен панаир Пловдив“ в качеството му на възложител с договор от 20.03.2015г. е възложил на ответника „Планекс“ ООД да осъществи дейност по модернизация и основно обновяване на хотел *** Възложителят „Международен панаир Пловдив“ с оглед възложените СМР, възложил на  ответника „Инекс консулт“ ООД да осъществява дейността по строителния надзор, управител на което дружество бил В.П., а длъжността експерт – инвеститорски контрол заемала В. Д. .

С договор от 21.03.2015г. ответникът „Планекс“ ООД, като главен изпълнител възложил на подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД да осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради, в които се включвала и сградата на хотел *** От своя страна „Бултранспорт груп“ ЕООД сключили договор с дружеството „Д.А.Р.К 2002“ ЕООД за набавяне на необходимата механизация, а последното от своя страна набавило техниката от дружествата „Динас“ АД и „Дигинг“ ЕООД.

Поддържа се, че ответниците, чрез съответните физически лица – техни служители са допуснали нарушение на строителните прави и норми, като не са предотвратили разрушаване на сградата на хотела чрез багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/  на конструктивни елементи, съответно ръчно подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел „Вероника.“ С оглед допуснатите нарушения на 08.04.2015г. сградата на хотел ***се е срутила, при която са загинали работещи в нея лица, сред които и М. М..

Ответното дружество „Планекс“ ООД носи отговорност в качеството му на главен изпълнител, като същото е допуснало извършване на СМР не в техническа последователност на етапите, при твърдения, че на първо време е следвало да бъде осъществена дейност по укрепване и подсилване на фундаментите, а една след това да бъде преминато към премахване на конструкцията на хотела. Ответникът е допуснал тези дейности да бъдат осъществени ръчно, чрез подсичане на колони в партерния етаж, а не чрез съответната механизация. Ответникът се явява възложител на работа на лицата В.С. Т. и М.И.М., които са негови служители, при което и на осн. чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно – обезпечителната му отговорност за вреди.

Ответното дружество „Инекс Консулт“ ООД се явява възложител на работа на служителя си В. П. Д. – експерт инвеститорски контрол, която е дала положителна оценка и предложила за одобрение част „Конструктивна“. Същата е допуснала да бъде осъществявано разрушаване чрез  багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/  на конструктивни елементи, съответно ръчно подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел „Вероника.“ Дружеството отговоря и досежно възложената работа на В.И.П. – консултант, строителен надзор при „Инекс Консулт“ ООД, както и собственик и управител на търговското дружество.

Ответникът „Бултранспорт груп“ ЕООД се явява работодател и възложител  на работа служителя си П. С. Н., който за периода 23.03.2015г. – 08.04.2015г. е изпълнявал длъжността координатор по ЗБУТ – отговорник на обект в к.к. „Слънчев ден“. Посочва, че този ответник е възложител на работа на починалия М. М.. Ответникът е допуснал нарушение на строителните правила и норми, като е допуснал до обекта М., който предварително не е бил обучен за работните процеси, не е предотвратил  осъществявано разрушаване чрез  багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/  на конструктивни елементи, съответно ръчно подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел В.което ръчно подсичане било осъществявано от починалия М.. При осъществяване на тази си дейност М. не е имал сключен трудов договор въз основа, на който да е престирал труд.

В условията на евентуалност и при отхвърляне на предявените искове срещу главните ответници, предявява осъдителен иск срещу „Международен панаир Пловдив“ АД, в качеството му на собственик на вещта – хотел В.на осн. чл. 50 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че ищцата С. същата майка на починалия М. и неговия баща – първоначалния ищеца Р.С. след смъртта на техния син престанали да контактуват, затворили се в себе си, изпитали силен стрес от случилото се с техния син. С изложеното им са причинени неимуществени вреди, обезщетение, за което претендират да им бъде присъдено, като бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят процесните суми. Претендират присъждане на лихва за забава считано от датата на увреждането – 08.04.2015г. до окончателно изплащане на задължението. Желаят присъждане на съдебно – деловодни разноски и разноски за заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Планекс“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Не се оспорва, че на 20.03.2015г. между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Планекс“ ООД е възникнало облигационно правоотношение с предмет осъществяване на СМР, включващи и дейност по хотел *** Не се оспорва също така, че „Планекс“ ООД е възложил дейности по строителството на подизпълнителя  „Бултранспорт груп“ ЕООД, които дейности са били свързани с разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и извършване на изкопни работи в обекта. Няма спор и по въпроса, че ****за „Планекс“ ЕООД е бил служителя на дружеството М. И. М.. Не оспорва, че от своя страна подизпълнителя  „Бултранспорт груп“ ЕООД е назначил П. С. Н. за координатор по ЗБУТ. Не се оспорва, че „Международен панаир Пловдив“ АД е възложило на „Инекс Консулт“ да осъществява дейността по строителен надзор във връзка с възложените на ответника СМР. Не оспорва, че смъртта на М. М. е в пряка причинно – следствена връзка с настъпила авария на строителния обект.

Оспорва твърденията, че смъртта на М. М. е настъпила вследствие противоправно поведение на негови служители М. И. М. и В.С. Т.. Ответникът няма качество на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на всички останали подизпълнители и участници в строителния процес. Оспорват се твърденията, че са допуснати нарушения на строителните прави и норми, съответно забрани и предписания. Оспорва, че ответникът е участвал самостоятелно или едновременно с други лица в организацията, ръководството и контрола на конкретните дейности на етапа на строежа – разрушаване /премахване/ на хотел ***и извозване на отпадъците.

Излага възражения, като посочва, че „Планекс“ ЕООД не е бил уведомен от подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД за сключените от последния договори с „Д.А.Р.К. -2002“ и „Дигинг“ ЕООД, съответно че подизпълнителя от своя страна е превъзложил дейност по премахване на конструкцията на хотел ***на посочените дружества. Пред „Планекс“ ЕООД всички лица допуснати до обекта са били представени, като служители на „Бултранспорт груп“ ЕООД с посочване на съответната им длъжност. В изпълнение на строителните правила и норми „Планекс“ ЕООД е въвел на обекта пропускателен режим, който режим е задължавал подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД да посочва ангажираните от него работници, на които да бъдат издавани пропуски до обекта. С оглед превъзложената дейност от „Бултранспорт груп“ ЕООД на „Дигинг“ ЕООД, представлявано от Г. Г., на 08.04.2015г., И. Г. – син на Г. Г. наел няколко лице, сред които и починалия М. М. с оглед извършване на дейност ръчно премахване на носещи колони на хотел ***намиращ се в партерния етаж на сградата. Изрично излага, че техническия ръководител на обекта - М.М. и служител на „Планекс“ ЕООД е видял посочените лица, като е разпоредил същите да напуснат сградата на хотела, извел ги е от обекта и е отправил към тях предупреждение за наличието на опасност и същевременно им е забранил повторно да не влизат в сградата. Изрично посочва, че координатора по ЗБУТ на „Планекс“ ЕООД със своя изрична заповед е наредил да не бъдат допускани лица в сградата на хотел В.доколкото работата по събаряне на сградата следва да бъде осъществявана единствено чрез механизация. Независимо от издадената заповед, която била известна и на починалия М. М., Г. отново го ангажирал за осъществяване на дейност по ръчно подсичане на колони в сградата на хотела. Забраната до приключване на работния ден /17,00 часа/ на 08.04.2015г. била спазена, но след приключване на работния ден М. придвижен с останалите ангажирани работници влезли отново в обекта. При изпълнение на дейност – ръчно подсичане на колони на хотела, сградата се срутила върху М. при което той починал.

При изложените възражения се поддържа, че „Планекс“ ЕООД няма качество на възложител на работа на починалия М.. Последният е влязъл в обекта самоволно и в нарушение на изрична забрана, която му е била известна, при което смъртта му е настъпила в резултата на собствено виновно и противоправно поведение. Релевира възражение за съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД, което намира, че не може да бъде по-малко от 95%. Поддържа възражения, че с поведението си М. е нарушил разпоредбите на чл.33 ЗЗБУТ, чл. 125, чл. 126, т.5, 6 и т.7 КТ.

Намира предявените искове за завишени по размер. Релевира възражение за погасяване по давност на част от претенциите за лихва за забава върху търсената главница, която давност обхваща периода 08.04.2015г. – 09.04.2017г. Желае да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени разноски.

По искане на ответника „Планекс“ ЕООД в производството по делото са конституирани трети лица – помагачи на страната на ответника „Планекс“ ЕООД, а именно „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и ЗАД „Алианц България“, като ответникът „Планекс“ ЕООД предявява обратни искове срещу третото лице –помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

По отношение на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се поддържа, че се намира валидно обвързан по силата на договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, с клауза – професионална отговорност на строителя, обективирана в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. По силата на тази застраховка се покриват вредите причинени от застрахования на други участници в строителството и/или на други трети лица вследствие неправомерни действия или бездействия на застрахования.

Излага, че с ЗАД „Алианц България“ се намира в облигационно правоотношение договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, същия обективиран в застрахователна полица № 13170190390000022/19.07.2019г., с период на валидност от 21.07.2019г до 20.07.2020г.  и ретроактивна дата 21.07.2014г. Исковата претенция излага, че е предявена в срока на действие на този договор, а с оглед ретроактивната дата в тази полица, причинената на 08.04.2015г. вреда се явява покрит риск по договора за застраховка.

Предявен в срока по чл. 131 ГПК е писмен отговор от ответника „Инекс Консулт“ ООД.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на предявените искове за присъждане на обезщетение, като се позовава на обстоятелството, че събитието, от което са възникнали вредите е настъпило на 08.04.2015г., а исковата е депозирана в съда на 15.05.2020г., при което към момента на сезиране на съда е изтекла посочената в закона петгодишна давност.

Предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва твърденията, че негов служител – В. П. Д. е нарушила нормативни предписания. Намира, че смъртта на М. не е причинена от виновно и противоправно поведение на В. Д.  и В.П..

Не се оспорва, че между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Инекс консулт“ ООД е сключен договор за строителен надзор във връзка с осъществяване на СМР по проект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартамент хотел Мираж и хотел Вероника“. Не се оспорва, че управителят на ответника – В.П. е определил В. Д.  да осъществява дейността – отговорник по част „Конструктивна“ за обекта. Не се оспорва, че  „Международен панаир Пловдив“ АД е възложил на „Планекс“ ЕООД  по силата на договор от 20.03.2015г. да осъществи СМР.

 Поддържа, че към датата на настъпване на инцидента, ответникът не е имал законова задължение да осъществява дейност по координиране, контрол и други дейности във връзка с безопасните условия на труд.

По проект било предвидено, че сградата на хотел ***следва да бъде премахната до кота „0“, съответно запазване на строежа под кота „0“, като за целта било предвидено изрично механизирано осъществяване на необходимите дейности.

Излага, че починалия М. М. самоволно е влязъл в сградата на хотел В.след постигната устна уговорка с представителя на търговското дружество „Дигинг“. Тези действия са осъществен извън работното време и при наличие на изрична заповед да лицето – координатор по безопасността и здраве, съобразно която е постановено забрана присъствието на работници в обекта. При изложените съображения релевира възражение за съпричиняване, като намира, че противоправното поведение на М. М. е довело до неговата смърт.

Ответникът с изрична своя молба от 05.01.2024г. депозирана след постановяване на решение № 42/02.09.2022г., постановено по к.н.д. № 9/2022г. на ВКС, с което са признати за виновни П. С. Н., Г. И. Г., В.И.П. и В. П. Д., за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирани дейности, представляващи повишена опасност, са причинили смъртта на М. М.. При тези съображения и с оглед изричната разпоредба на чл. 300 ГПК излага, че не оспорва наличието на принос на В.И.П. и В. П. Д. за настъпване на вредоносния резултат.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от евентуалния ответник „Международен панаир Пловдив“ АД.

Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер.

В отговора на исковата молба се излагат възражения, че аварията, при която са настъпили вредите е в резултат от допуснато грубо нарушение при извършване на СМР от страна на „Бултранспорт груп“ ЕООД“. Изрично се излага, че дружеството „Планекс“ ЕООД има качество на изпълнител по СМР въз основа на договор от 20.03.2015г. Служител на изпълнителя – В. Т. е забранил достъпа на хора до обекта. С оглед действията на изпълнителя посочва, че собственикът на веща е положил дължимата грижа при избора на главен изпълнител на СМР, като е определил тези дейности да бъдат извършени от дружество стриктно спазващо проекта и правилата за безопасност на труда. Излага възражения за съпричиняване, като намира, че със собственото си противоправно поведение М. М. е допринесъл за настъпване на вредоностния резултат, поради което намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Не оспорва, че е собственик на веща, към момента на настъпване на вредата, но същевременно посочва, че същата не е била под негов надзор, доколкото считано от 20.03.2015г. същата представлява строителна площадка, която е под надзора на „Планекс“ ЕООД в качеството му на строител. По силата на разпоредби – чл.21, 22, 24, 31, 41 от договора за СМР именно строителят носи цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности по строежа, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Счита че отговорността на собственика на веща се изключва поради наличието на изключителна вина на трети лица – изпълнители и подизпълнители, в това число и на работници, които не е следвало да присъстват по време на демонтажа на конструкцията на хотел *** Осъщественото в деня на инцидента ръчно подсичане на носещи колони е било в противоречие с одобрената строителна документация. Вредата не е в резултат на веща – хотел В.а на противоправно и виновно действие физически лица по повод възложена им работа, както и от противоправното поведение на самия пострадал.

По отношение на поисканото обезщетение от по 150000 лева по всеки един иск, посочва че доколкото такова им е присъдено с решение по НОХД №820/2017г. на, то при определяне на обезщетението следва да бъде приспаднат размер на вече полученото такова, като обезщетение за тези вреди.

В евентуалност при уважаване на иска желае да бъде определено обезщетение по справедливост, като се вземе в предвид съпричиняването, което е резултат от противоправно поведение на пострадалото лице. Релевира и искане за присъждане на обезщетението под форма на периодично изплащане, на осн. чл. 51 ЗЗД.

Желае предявените искове и акцесорно задължение за лихва за забава да бъдат отхвърлени.

Предявени са в условията на евентуалност обратни искове от „Планекс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. *******срещу третото лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, *******, на осн. чл.229 КЗ /отм./ вр. §22 от ПЗР на КЗ, в случай, че ответникът бъде осъден да заплати обезщетение по главните искове от по 150000 лева в условията на солидарност с останалите ответници, то третото лице - помагач да бъде осъден да заплати на „Планекс“ ЕООД сумата от 135000 лева по иска на А.Т.С. ЕГН********** и 135000 лева по иска на А.Т.С. ЕГН**********,  Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** ***, като правоприемници на починалият в хода на съдебното производство ищец - Р.М. ***, ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.04.2015г. до окончателно изплащане на задълженото.

Във връзка с предявения обратен иск от „Планекс“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се излагат твърдения, че страните са обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, с клауза – професионална отговорност на строителя, обективирана в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. Настъпилото вредоносно събитие – смъртта на М. на 08.04.2015г. се явява покрит риск по посочения застрахователен договор. Третото лице – помагач в качеството му на застраховател отговоря за причинените вреди, като предявените искове са предявен в условията на евентуалност, в случай, че ответникът бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди солидарно с останалите ответниците по главните искове. Със застрахователния договор страните са уговорили 10% самоучастие, което е за сметка на застрахования, поради което и при отчитане на тази клауза предявява евентуалните си обратни искове, на осн. чл. 229 КЗ отм. вр. §22 от ПЗР на КЗ.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по предявените срещу него обратни искове от „Планекс“ ЕООД, както и отговор на исковата молба по главните искове.

Не се оспорва, че между ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Планекс“ ЕООД е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, с клауза – професионална отговорност на строителя, обективирана в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до 31.05.2015г.

Излага възражения, че по силата на изрична уговорка в договора за застраховка – разпоредбата на т.2.1, раздел 2-ри, застрахователя не носи отговорността за вредите от настъпилото застрахователно събитие. Макар и вредоносното деяние да е настъпило след началната дата на договора, то претенциите на пострадалите лица се предявени след изтичане срока на договора за застраховка, при което за застрахования не възниква вземане за обезщетение по силата на договора. В тази връзка поддържа, че самото застрахователно събитие – смъртта на М. е настъпила на 08.04.2015г., а искът на увредените лица е депозиран в съда на 15.05.2020г., към който момент страните вече не са били обвързани по силата на договора за застраховка обективиран в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до 31.05.2015г.

В евентуалност излага възражения, като посочва, че „Планекс“ ЕООД не е изпълнило задължение произтичащо от разпоредбата на чл. 17.3, раздел 9-ти от договора, като не е уведомил застрахователя в 7-дневен срок от узнаване настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят за същото е уведомен за първи път с получаване на препис от исковата молба по обратния иск.

В евентуалност излагат, че застрахователя се освобождава от отговорност, като се позовава на разпоредбата на т.3.11 от раздел 3-ти. В тази насока поддържа, че служителите на „Планекс“ ЕООД – Т. и М., не са били длъжни или отговорни за действията свързани с допускате, инструктаж или обучение на починалия М. М.. По силата на застраховката се покриват вреди, които са причинени от застрахования, но не и от неговите подизпълнители.

Позовава се на уговореният в договора за застраховка лимит за отговорността, съобразно която клауза, независим от броя на увредените лица, които са предявили иск в резултат от едно и също събитие, то за всеки иск лимитът на отговорността на застрахователя е ограничен до 300000 лева.

Излагат се възражения за погасяване по давност на искането за присъждане на обезщетение за забава  върху главницата, което е поискано считано от 08.04.2015г. Релевира възражение за превишаване лимита на отговорността по застрахователната полица, при условие че бъде присъдена законна лихва върху всяка една главница от 135000 лева.

Излага възражения за съпричиняване в размер на 95 %, като твърди, че вредоностния резултат е причинен от противоправно поведение на увреденото лице М. М..

Намира главните предници за завишени по своя размер, излага възражения, като поддържа, че починалото лице е било пълнолетно, живеещо в отделно домакинство от това на своите родители.

В евентуалност посочва, че отговорността за нанесените вреди следва да бъде поета от лицата, които са били пряко обвързани с дейността по разрушаване на хотел ***

Депозиран е отговор на исковата молба от третото лице – помагач на ответника „Планекс“ ЕООД – ЗАД „Алианц България“ АД.

Предявените главни искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че са погасени по давност вземанията обезщетения за причинени неимуществени вреди, както и търсените лихви за забава, като се позовава на обстоятелството, че събитието е настъпило на 08.04.2015г., а исковата молба в съда е предявена на 15.05.2020г. или след изтичане на срока по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, респ. чл. 469, ал.2 вр. чл. 378, ал.2 КЗ.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответникът „Планекс“ ЕООД като главен изпълнител е извършил действие или е допуснал бездействие, с което са причинени вредите за ищците. Ответникът няма качество на строител по смисъла на ЗУТ, който да е изпълнявал дейност по разрушаване на хотел В.съответно не е възлагал такива дейности на починалия М.. Дейността по разрушаване на сградата на хотела е възложена на подизпълнител – „Бултранспорт груп“, който е бил запознат с начина, по който е следвало да осъществи тази дейност, а т.е. механизирано. С оглед изложеното намира, че единствено  „Бултранспорт груп“ отговоря за вредите, които са настъпили вследствие срутването на хотела и причинената смърт.

Ответникът „Планекс“ ЕООД не се явява възложител на работа на „Инекс консулт“. Договор за осъществяване на строителен надзор е сключен „Инекс консулт“ и „Международен панаир Пловдив“ АД, при което и доколкото „Планекс“ ЕООД не се явява възложител на работа на „Инекс консулт“, то същия не следва да отговаря за вреди, които са нанесени от служители на дружеството осъществяващо строителен надзор.

Служителите на „Планекс“ ЕООД – В. Т. /координатор по ЗБУТ/ и М.М. не са допуснали нарушение на договорни или законови задължения при осъществяване на дейността по СМР на обекта, поради което и работодателят им не носи отговорност на настъпили вреди.

В евентуалност оспорва размера на предявените искове, като поддържа, че М. е бил пълнолетен, имал е свое семейство, с което е живял в отделно домакинство от своите родители. Намира търсеното обезщетение за прекомерно завишено.

Релевира възражение за съпричиняване, като излага, че починалия М. е влязъл в сградата на хотел ***при наличието на забрана за влизане на външни лица, без трудов договор. Счита, че на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД тези му действия следва да бъдат взети в предвид, като при евентуално уважаване предявените искове за присъждане на обезщетение, то същото да бъде намалено.

В евентуалност излага възражения, че процесната авария не представлява застрахователно събитие, доколкото същата не се е случила в резултат на поведени на застрахованото лице – „Планекс“ ЕООД. В евентуалност посочва, че дори и да бъде прието, че събитието представлява авария, то независимо от уговорената ретроактивна дата – 21.07.2017г., отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение следва бъде поета от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

В евентуалност се позовава на уговорения лимит по застрахователната полица, като излага, че с оглед настъпилото събитие има и други лица, при което са образувани и други висящи дела, като общия размер на застрахователните претенции възлиза на 1 421 600 лева, а уговорения застрахователен  лимит, до който  ЗАД „Алианц България“ АД отговаря е до 1 000 000 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за наследници на М. Р.М.,***, издадено въз основа на акт за смърт №0248/11.04.2015г., от което се установява, че същият е починал на 08.04.2015г., като наследници на същия са неговата майка – ищцата А.С. и първоначалният ищец Р.С.,***, починал в хода на производството и заменен от правоприемниците си.

Въз основа на разрешение за строеж №28/06.03.2015г. издадено от О.В. на „Международен панаир Пловдив“ АД е разрешено осъществяване на ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В..

С договор за строителство от 20.03.2015г. „Международен панаир Пловдив“ АД е възложило на ответника „Планекс“ ООД да осъществи всички необходими строително – монтажни работи във връзка с дейностите по ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В..

Със заповед №37/20.03.2015г. на „Планекс“ ООД е определен координатор по здравословно и безопасни условия на труд, а именно В. Т..

С договор за оценка съответствието на инвестиционните проекти и строителен надзор от 30.09.2014г. „Международен панаир Пловдив“ АД е възложило на ответника „Инекс Консулт“ ООД, представлявано от управителят си В.И.П. да осъществява консултантската дейност по съответствието на инвестиционните проекти и строителния надзор досежно дейността по проекта.

С договор от 30.09.2014г. „Международен панаир Пловдив“ АД е възложило на ответника „Инекс Консулт“ ООД, представлявано от управителят си В.И.П. да осъществява дейността по управление и координиране на инвестиционния процес във връзка с реализация обхвата по проекта.

С договор за строителство от 21.03.2015г. ответникът „Планекс“ ООД в качеството му на главен изпълнител е възложил на ответника „Бултранспорт Груп“ ООД в качество на подизпълнител да осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и изкопни работи във връзка с реализация на проекта по ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***и хотел ***намиращи се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В.. Съобразно уговореното по силата на посочения договор главният изпълнител има право да осъществява проверки досежно качеството и количеството на извършената по подизпълнителя работа, съответно проверки за спазване сроковете за изпълнение, техническите правила и  правилата за техническа безопасност. От своя страна подизпълнителят се е задължил да изпълни договорените видове работа, които са му възможен от главния изпълнител при спазване изискванията за качествено и техническо съответствие.

Представено е споразумение между „Бултранспорт Груп“ ООД и „Планекс“ ООД, постигнато въз основа на договора за строителство от 21.03.2015г., с което подизпълнителят се е задължил да спазва всички правила по здравословни и безопасни условия на труд, като и разпорежданията на главния изпълнител.

С договор от 21.03.2015г. „Бултранспорт Груп“ ООД в качеството му на възложител е възложил на Й.П.Р. *** в качеството му на изпълнител да осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и изкопни работи във връзка с реализация на проекта по ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***и хотел ***намиращи се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/.

Представено е двустранно споразумение за здравословни и безопасни условия на труд между „Бултранспорт Груп“ ООД и Й.П.Р. ***, съобразно което са приети правила за безопасност във връзка реализация на дейността по проекта.

С договор за наем от 17.03.2015г. търговското дружество „Д.А.Р.К. – 2002“ ЕООД в качеството му на наемодател е отдало под наем на „Бултранспорт Груп“ ООД верижен багер „Катерпилар“ ведно с принадлежащото оборудване към него.

С договор от 21.03.2015г. търговското „Дигинг“ ЕООД, представлявано от управителя си Г. И. Г. в качеството му на наемодател е отдал на търговското дружество „Д.А.Р.К. – 2002“ ЕООД в качеството му на наемател верижен багер „Катерпилар“ ведно с принадлежащото оборудване към него.

Приет по делото е инвестиционен проект с възложител „Международен панаир Пловдив“ АД във връзка с проект ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В., в обяснителните записки на който се посочва, че втори етап от осъществяване на дейността се предвижда премахване на конструктивни елементи, като изпълнение на мероприятието следва да бъде извършено чрез багер „Катерпилар“ с чупеща се стрела. 

Представен е инвестиционен проект с възложител „Международен панаир Пловдив“ АД във връзка с проект ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел В.част План за безопасност и здраве, от който се установява, е дейността по премахване на конструктивни елементи е предвидена да бъде извършвана чрез  багер „Катерпилар“ с чупеща се стрела.  Видно от част – План за безопасност и здраве към инвестиционния проект дейността е следвало да бъде осъществена по същия механизиран способ.

Представена по делото е заповед № 85/08.04.2015г. от координатора по ЗБУТ на строеж при „Планекс“ ООД – В. Т., същата адресирана до „Бултранспорт Груп“ ООД, същата във връзка с действия осъществени в нарушения на инструкцията по събаряне на хотел В.съобразно която заповед е забранено влизане на хора в обекта. Видно от осъщественото отбелязване върху заповедта, същата е доведена до знание на 08.04.2015г. на Ю.Н.К. – представител на „Бултранспорт Груп“ ООД.

Представен е договор за застраховка професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, оформен в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2014г., по силата на който ответникът „Планекс“ ООД има качество на застраховано лице, а „ДЗИ – Общи застраховане“ ЕАД има качество на застраховател.

Представен е договор за застраховка професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството, оформен в застрахователна полица №13180140300000059/12.05.2014г., по силата на който И. С.П.в качеството му на проектант по инвестиционен проект с възложител „Международен панаир Пловдив“ АД, във връзка със строеж - ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, има качество на застраховано лице, съответно застраховател е „Алианц България“ ЗАД, като в договорът за застраховка е уговорена ретроактивна дата – 16.05.2009г.

Представена по делото е присъда № 71/04.10.2018г., постановена по НОХД № 820/2017г. на ВОС, решение № 260077/18.07.2021г., постановено по ВНОХД № 234/2020г., с което изцяло се потвърждава присъдата на първата съдебна инстанция, както и решение № 42/02.09.2020г., постановено по наказателно дело № 9/2022г. на ВКС, с което се изменя въззивното решение на Апелативен съд – Варна в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като същото е увеличено от по 100 000 лева на по 150 000 лева за всеки от гражданските ищци. Отменено е решението в частта, с която е потвърдена присъда на В. Д.  и В.П. по повдигнатото им обвинение по чл. 123, ал.3 НК, като делото е върнато за ново разглеждане в отморителната му част.

С решение № 170/07.12.2022г. на Апелативен съд – Варна постановено по ВНОХД № 273/2022г. е потвърдена присъда №71/04.10.2018г. по НОХД № 820/2017г. на ВОС по отношение на В.И.П. и В. П. Д..

С присъда №1/23.06.2023г., постановена по наказателно дело № 488/2023г. на ВКС е отменено въззивно решение № 170/07.12.2022г. на Апелативен съд – Варна постановено по ВНОХД № 273/2022г., като В.И.П. и В. П. Д. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Разпитана по искане на ищците е свидетелят С.Т. Д. – сестра на ищцата А.С.. Споделя, че А.С. и Р.С. са имали осем деца, едно от които е починалият М. М.. За инцидента посочва, че в деня в който се е състоял той е била на гости в ищцата, като повод за това и бил рожденият ден на синът на починалия М. М.. В деня на инцидента непосредствено след узнаване за случилото се свидетелят и първоначалния ответник Р.С. посетили мястото, където е реализирана аварията, при което споделя, че Р.С. е изпаднал в шок. Същата вечер не споделили на ищцата А.С. за смъртта на нейния син, като за този факт тя узнала при разпознаване на трупа. В този момент състоянието й било тежко, като в разпитът си свидетелят посочва, че ищцата припаднала, което наложило пристигането на автомобил на спешна помощ.

Преди да почине синът на А.С. и Р.С. споделя за същите, че те били контактни хора, обичащи живота. С починалия си син са живеели в една къща намираща се в общо дворно място, като същите са били задружни, съответно ищците подпомагали семейството за грижа за децата. Ищцата А.С. след инцидента се затворила в себе си, като едва на третата – четвърта година след смъртта на своя син започнала да излиза от своя дом. В разговорите помежду им, свидетелят споделя, че А. непрекъснато мислила за своя син и как той ще отвори вратата и ще се върне.

За първоначалния ищец и баща на починалия М. М. посочва, че след смъртта на неговия син той също се затворил в себе си, от този момент се влошило и здравословното му състояние. 

Излага, че починалият М. М. е имал също свои деца, след смъртта на които ищцата А. е поела отглеждането им, доколкото майката на децата ги била изоставила.

Разпитана по искане на ищците е свидетелят Д.М.Г.- без дела и родство със страните по делото, съсед по имот с ищците. В разпитът си посочва, че А. и Р. С. са живеели в една къща със семейството на своя починал син М.. За самия инцидент посочва, че знае, че на 08.04.2015г. се е срутил хотел В.като тя придружена от първоначалния ищец Р.С. са посетили мястото на инцидента. Състоянието на Р.С. било тежко, същият плачел и искал да влезе в срутилата се сграда, но не  бил допуснат в нея. Състоянието на ищцата А.С. също свидетелят посочва, че първоначално е било тежко, като същата непрестанно плачела. Непрекъснато е говорила за починалия си син, като същевременно се е затворила в сече си. Бащата на починалия също е приел тежко смъртта на синът си, като за него посочва, че същият е бил музикант, като след настъпване на инцидента, при който неговия син е починал е престанал да свири. Излага, че и здравословното му състояние се е влошило от този момент нататък.

Разпитан по искане на ответника „Планекс“ ООД е свидетелят В.С. Т. – служител на ответното дружество считано от 2007г. В разпитът си излага, че през 2015г. е заемал длъжността при ответника „инспектор по здравословни и безопасни условия на труд“. През този момент търговското дружество „Международен панаир Пловдив“ АД възложило на работодателя на свидетеля дейност по ремонт и реконструкция на хотелите ***и М.В частност досежно дейностите по хотел ***излага, че е следвало да бъде премахната съществуваща конструкция до втория етаж от сградата, след което да бъде построен нов хотел. За дейността по премахване на съществуващата конструкция и разчистване на строителната площадка било ангажирано търговското дружество „Бултранспорт Груп“. Способът за осъществяване на тази дейност е бил предвиден по изцяло механизиран начин да се извърши. Начинът на осъществяване на дейността бил описан и в плана за безопасното и здраве, който предвиждал дейността да се извърши със стрелна техника от горе надолу. Доколкото „Планекс“ ООД не разполагал с такава специализирана техника било ангажирано дружеството „Бултранспорт Груп“, което разполагало с такава. Дейността, който следвало „Бултранспорт Груп“ да извършат включвало както използване на самата техника, така и с техни работници. Посочва, че на работниците осигурени от „Бултранспорт Груп“ е бил направен първоначален инструктаж, като наред с това споделя, че хотел ***заедно с хотел ***са били оградени с една, единна ограда, като на така оформената строителна площадка е бил въведен и пропускателен режим, който се контролирал от „Планекс“ ООД. По списък на работниците предоставен от „Бултранспорт Груп“ са били издавани съответните пропуски.

За фактическата дейност по събаряне на хотел В.свидетелят посочва, че същата е предприета посредством използване на строителна техника – верижен багер снабден с ножица, посредством която се разразявали бетонните плочи на съществуващата сграда. На обекта не са били допускани да работят хора. Изрично посочва, че с напредване на работата и доколкото сградата започнала да става опасна, пространството непосредствено около нея било оградено /на 04.04.2015г./ със сигнална лента, която забранявала преминаване през нея на хора. Тази лента била налична включително и към момента на възникване на инцидента.

В разпитът си свидетелят посочва, че в деня на инцидента от техника на обекта – М.М. му станало известно, че лица снабдени с ръчни строителни инструменти са направили опит да къртят колони в сградата, при което същите били изгонени от строителната площадка. Свидетелят взел решене да бъде издадена заповед забраняваща влизане на хора в обекта, която да бъде доведена до знанието на „Бултранспорт Груп“, доколкото в разпитът си свидетелят посочва, че единствените известни за него работници на обекта са били тези на посоченото дружество. Била издадена заповед, която била сведена до знанието на лицето Ю.К., който бил ръководител на работниците на „Бултранспорт Груп“. Свидетелят пояснява, че обстоятелствата досежно навлезлите в обекта лица снабдени с ръчни строителни инструменти, отстраняване на същите от строителния обект и издаване на изрична заповед забраняваща влизането на хора в него, във времеви диапазон се е осъществило в рамките на работния ден, който продължавал до 17,00 часа, като самата заповед била написана около 15,00 часа, а свидетелят около 15,30 часа напуснал обекта. В разговор с Ю.К., от последния бил уверен, че той е довел до знание въпросната заповед до всички ангажирани в строителния процес. К. споделил на свидетеля, че лично той е изваждал хората снабдени с ръчната строителна техника от сградата на обекта, но в последствие те са се били върнали.

Около 17,30 – 18,00 часа в деня на инцидента свидетелят получил обаждане от служител на ответника, който го уведомил, че хотел ***се срутил. Излага, че му известно, че същите хора, които в същия ден по-рано са били изведени от обекта, отново са влезли в него след края на работния ден. Тези обстоятелства на свидетеля са станали известни от разговор, който той е провел с оцелял работник от тази група – Р.. От него му е известно, че работниците са се намирали в сградата, като са извършвали дейност по изкъртване на бетон от колоните, при което са стигнали до наличната метална арматура, като арматура е следвало да бъде прерязана. Излага, че при ръчно подсичане от тези лица на колоните на сградата, същата е паднала върху тях.

Известно е на свидетеля, че лицата, сред които и починалия М. М. са въведени в строителния обект от Г., който бил представител на дружеството „Дигнг“.

Разпитан по искане на ответника „Планекс“ ООД е свидетелят М.М.. Същият през 2015г. е работил при ответника, като е заемал длъжността „****“. Към този момент „Планекс“ е възложил на „Бултранспорт Груп“ да осъществи дейността по премахване на старите сгради, след което да започне новото изграждане. Свидетелят посочва, че доколкото „Планекс“ ООД не разполагали със специализирана строителна техника за фактическата дейност по събаряне били ангажирани „Бултранспорт Груп“. В разпитът си излага, че начинът на демонтаж на съществуващите сгради, който е бил предвиден е единствено посредством механизиран способ. Дейността се извършвала от багер снабден с щипки, който захващал и прерязвал строителни елементи на сградата. За дейността била използвана и друга специализирана строителна техника – багер с дистанционно управление тип „бобкат“, който служил за достъп до съответните коти на хотела.

В деня на инцидента – 08.04.2015г. в сутрешните часове, свидетелят констатирал, че в строителната площадка има хора, които са били снабдени с ръчни строителни инструменти „къртачи“, които се намирали в сградата на хотел В.при което извършвали дейност по изкъртване на бетон. Свидетелят се обърнал към тези лица и изрично ги предупредил, че не следва да се намират там доколкото е опасно, а начинът на работа е само чрез механизиран способ, след което ги изгонил от обекта – извън огражданията на същия. След това около самия хотел ***била поставена допълнителна сигнална лента, която не следвало да бъде преминавана от хора. По данни на свидетеля била предприета и дейност по издаване на заповед изрично недопускане на хора до обекта, която заповед била издавена от В. Т.. Самата заповед била доведена до знание на „Бултранспорт Груп“, както и изрично на Ю.К., който бил представителят на „Бултранспорт Груп“. Посочва, че след запознаване със заповедта Ю.К. я е съобщил на служителите си. Самият инцидент настъпил около 18,00 часа на посочения ден.  

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция. Необходимо е лицето, на което е възложена една работа, да е извършило едно виновно противоправно деяние под формата на действие или допуснато бездействие. Без вина на работника или служителя не може да съществува отговорност за юридическото лице, което е възложило тази работа.

 Отговорността съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а т.е.: да се докаже осъществяване на противоправно деяние извършено от дееца, настъпила вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина, която съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Както вече съдът посочи отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя на работа, при и по повод на която е настъпило увреждането, затова същата бива определяна и като гаранционно – обезпечителна отговорност. За да е налице фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо първо да бъде установена отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД на самото физическо лице, на което е била възложена работа от възложителя, при и по повод на която работа е настъпело увреждането за пострадалия, след което едва тогава може да бъде търсена гаранционно – обезпечителната отговорност на възложилия на работа. 

От представените и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че М. М. е починал на 08.04.2015г., вследствие срутване на сградата на хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В.. От представеното по делото удостоверение за наследници, се установява, че наследници на починалия М. са неговите възходящи, а именно ищцата А.С. – негова майка и първоначалният ищец Р.С., починал в хода на съдебното производство и заменен от правоприемниците си.

Няма спор между страните, поради което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ответникът по евентуалния иск „Международен панаир Пловдив“ АД е собственик на сградата на хотел *** От приетите по делото писмени доказателства се установява, че въз основа разрешение за строеж от 06.03.2015г., което е издадено от О.В. е разрешено на „Международен панаир Пловдив“ АД осъществяване на строително – монтажни дейности, които са свързани с ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ***намиращ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена /комплекс „Слънчев ден“/, гр. Варна, О.В.. С оглед изпълнение на дейността, за която собственикът на имота се е снабдил с разрешение за строеж от надлежния административен орган, по силата на договор за строителство от 30.03.2015г. ответникът „Планекс“ ЕООД е поел задължението да осъществи фактическите действия по извършване на строително – монтажните работи. С оглед спазване на строителните правила и норми възложителят на строителството е сключил и договор на 30.09.2015г. за строителен надзор с ответното дружество „Инекс Консулт“ ООД, представлявано от управителят си В.П..

Видно от приложените по делото строителни книжа и в частност инвестиционен проект, същият включващ и план за здравословни и безопасни условия на труд, начинът на реализация на осъществената дейност по събаряне на намиращите се стари сгради на хотелите ***и ***е бил предвиден изцяло по механизиран ред, посредством използване на специализирана строителна техника – верижен багер „Катерпилар“.

От анализа на събраните в хода на процеса гласни доказателства и в частност тези на свидетелите Т. и М. - и двамата служители на ответника „Планекс“ ООД към момента на осъществяване на инцидента, дружеството „Планекс“ ООД не разполагало със специализирана техника за механизирано събаряне на сградите, поради което с оглед необходимостта по разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъците от обекта, било ангажирано в качеството му на подизпълнел ответното търговско дружество „Бултранспорт Груп“ ООД. Показанията на свидетелите се допълват и от останалите събрани по делото доказателства и в частност договор от 21.03.2015г., по силата на който „Планекс“ ООД в качество на главен изпълнител възлага на „Бултранспорт Груп“ ООД дейността по разрушаване на сгради и извозване на отпадъци. От своя страна „Бултранспорт Груп“ ООД сключило договор на 21.03.2015г. с Й.П.Р. във връзка с дейността по разрушаване на стари сгради. Установява се от събраните по делото доказателства, че „Бултранспорт Груп“ ООД от своя страна е наело специализирана техника за механизирано събаряне на сгради – багер „Катерпилар“ от търговското дружество „Д.А.Р.К. - 2002“ ЕООД, което търговско дружество от своя страна е наело техниката с договор от 21.03.2015г. от дружеството „Дигинг“ ЕООД, представлявано от управителя си Г. И. Г..

От така изложеното следва да бъде направен извода, че ответникът по главния иск търговското дружество „Планекс“ ООД има качество на главен изпълнител по договор за извършване на строително – монтажни работи със собственика на имота „Международен панаир Пловдив“ АД. Ответникът „Инекс консулт“ е търговското дружество, което осъществява дейността по строителния надзор във връзка с дейността, за която е издадено разрешение за строеж от 06.03.2015г. в полза на  възложителя „Международен панаир Пловдив“ АД, а „Бултранспорт Груп“ ООД има качество на подизпълнител, на който главният изпълнител е превъзложил част необходимите дейности, които е следвало да бъдат извършени с оглед реализация на строителството.  От своя страна А.С. и Р.С.,*** имат качество на увредени лица, което им качество се поражда от смъртта на техния низходящ, която смърт е причинена при реализиране на горепосочените строително – монтажни работи.

Няма спор, че А.С. и Р.С.,*** са ангажирали отговорността на лица имащи качество на преки причинители на увреждането причинено от смъртта на техния син, като са предявили граждански искове в наказателния процес. Не е спорно също така, че признатите за виновни лица П. С. Н. /на длъжност – координатор по здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ – отговорник на обект к.к. „Слънчев ден“ при подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД/ и Г. И. Г. /на длъжност управител на „Дигинг“ ЕООД/ са осъдени солидарно за заплатят на гражданските ищци – А.Т.С. и Р.С.,*** сумата от по 150000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, присъдена им съобразно решение № 42/02.09.2022г., постановено по наказателно дело №9/2022г. на ВКС. Няма данни по делото, че така присъдено обезщетение е заплатено, като доколкото едва плащането на обезщетението от прекия причинител на увреждането би освободило от отговорност възложителя на работа, който е солидарно отговорен с изпълнителя по силата на закона. За увредените лица, в хипотеза, в която не са получили присъденото им в друг процес обезщетение е налице правен интерес да предявят и иск срещу солидарно отговорния възложител на работа. Независимо от това, че претенциите следва да бъдат разгледани в отделни съдебни производство е налице солидарна отговорност между прекия причинител и неговия възложител във връзка с противоправното увреждане. В тази връзка съдебната практика и в частност в Решене № 60292/21.02.2022г., постановено по гр. дело № 3992/2020г. по описа на ВКС,III г.о., с което се приема, че задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, като и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси. В настоящата хипотеза А.С. и Р.С.,*** в качеството им на увредени лица ангажират в отделен съдебен процес гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работа, която му отговорност е солидарна с отговорността на прекия причинител.

Главните ищци „Планекс“ ООД, „Инекс Консулт“ ЕООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД имат качество на възложители на работа на своите работници и служители, поради което същите носят отговорност за вредите, които са причинени от последните при или по повод изпълнение на тази работа. За да се освободи от отговорност възложителят на работа, то следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че неговият работник или служител, който се явява изпълнител на възложената работа не е извършил противоправно деяние, от което да се произтекли вреди.

Няма спор по фактите, които се установяват от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от приетите по делото съдебни актове постановени в наказателния процес, че служител на ответното дружество „Планекс“ ООД към момента на възникване на инцидента, при който е загинал М. М.,*** е В.С. Т., същият заемаща длъжност – инспектор здраве и безопасност при работа ответното дружество „Планекс“ ООД, той и координатор по ЗБУТ на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“. По делото се уставни,  че служител на „Планекс“ ООД е и М. И. М., заемащ длъжността – техник строителство и архитектура в „Планекс“ ООД, той и ****на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“ . Видно от приетите по делото писмени доказателства и в частност Решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г.на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда №71/04.10.2018г., постановено по НОХД № 820/2017г. на ВОС, така посочените служители на ответното дружество „Планекс“ ООД са признати за невинни по повдигнатото им обвинение за това, че при изпълнение на работата не са предотвратили извършване на разрушаване чрез багерно –сапанно дърпане /въжено теглене/ на конструктивни елементи от операторите на строителната техника, използвана от „Дигинг“ ЕООД, като фактически подизпълнител на „Бултранспорт груп“ ЕООД; че не са предотвратили ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела от работещите работници, сред които и на наследодателят на ищците М. М.,***.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение,  настъпването на вреди,  причинна връзка между тях и  вина у причинителя. Разпоредбата на чл. 300 ГПК посочва, че за гражданския съд постановената в наказателното производство присъда е задължителна по отношение на това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане на влязлата в сила наказателна присъда, съобразно която служителите на ответника „Планекс“ ООД – служителите В. Т. и М.М. са признати за невинни по повдигнатото им обвинение свързано със смъртта на наследодателя на ищците, то следва извода, че тези лица имащи качество на изпълнители на възложена им от работодателя работа с действията си не са причинили вреди, за които техния работодател да отговоря по реда на гаранционно – обезпечителната отговорност, която е уредена в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. При тези съображения предявеният искове срещу ответното дружество „Планекс“ ООД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за ищците в качеството им на увредени лица вследствие смъртта на техни наследодател следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Наред с изложеното съдът посочва, че ответникът „Планекс“ ООД в качеството му на главен изпълнител на строително-монтажните работи по осъществяване на възложената от собственика на имота работа, на осн. чл. 163, ал.4 ЗУТ изцяло е превъзложил на „Бултранспорт груп“ ЕООД дейността по събаряне на сградата на хотел ***и извозване на генерираните от тази дейност отпадъци. От съдържанието на представените по делото писмени доказателства и в частност договор за превъзлагане на работа на подизпълнителя от 21.03.2015г.  се установява, че главният изпълнител има единствено контролиращи права досежно извършването на тази фактическа дейност, които права са свързани с проверка срочност и качество на изпълнението, съответно спазване на техническите правила и норми касаещи безопасността на работата в обекта. Не са уговаряни между страните никакви фактически действия по събаряне на сградата, които главният изпълнител е следвало да осъществява на обекта. Липсват в договора за строителство уговаряни права на главния изпълнител за възможност той да ръководи действията на работници и служители на подизпълнителя. Напротив, предвидените общи контролни права и задължения на главния изпълнител са уговорени под условие, в хипотеза, в която те се упражняват стига упражняването на тези права да не пречи на точното изпълнение на възложената на подизпълнителя работа - чл.8, пр. последно от договора. Не се доказва и от представените и приети по делото писмени и гласни доказателства фактическа дейност по събаряне на сградата да е била осъществявана от „Планекс“ ООД. Тази дейност е уговорена изцяло да се извърши от ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД с негова строителна техника и работници. Подизпълнителят „Бултранспорт груп“ ЕООД се е задължил да спазва приетите технически правила и норми при изпълнение на възложената му задача, в това число и приетите правила във връзка със здравословните и безопасни условния на труд. При тези съображения следва да бъде направен и извода, че на изпълнителя на фактическата дейност по събаряне на сградата на хотел ***е доведено до знание начинът, по който е следвало да бъде осъществена възложената му работа, а именно единствени и само посредством механизиран способ. Главният изпълнител „Планекс“ ООД, който има качество на възложител на работа на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД не следва да отговоря за противоправните действия и/или бездействия на работници и служители на последния, доколкото от съдържанието на договора за строителство от 21.03.2015г. и споразумение по ЗБУТ към този договор се установява, че цялостната организация по събаряне на сградата е поета от ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД. Установява се от представените по делото гласни и писмени доказателства, че главният изпълнител е изпълнил поетите по договора контролни задължения, като именно негов служител – свидетелят М. /****/ е прекратил дейността на работещите в сутрешните часове на обекта работници в сградата на хотел „Виктория“, сред които е бил и наследодателят на ищците. Пак той е разяснил определеният механизиран начин на работа, опасността при присъствие на хора в събарящата се сграда, като същевременно е отстранил работниците от сградата, която е била в процес на разрушаване. Отново служител на главния изпълнител – свидетелят Т. /координатор по ЗБУТ/ изрично със своя писмена заповед е забранил влизане в обекта на хора, която му заповед е достигнала знанието на представляващия „Бултранспорт груп“ ЕООД. С тези си действия ответникът „Планекс“ ООД е изпълнил вменените му по силата на договор от 21.03.2015г. общи контролни действия, включително и в частта по полагане на здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект.

По изложените съображения съдът намира, че „Планекс“ ООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД не са уговаряли съвместни действия по осъществяване на дейността по събаряне на сградата на хотел В.в която хипотеза отговорността за непозволеното увреждане би била съвместна и на двете дружества.

Доколкото главните искове на ищците срещу ответника „Планекс“ ООД са отхвърлени, като неоснователни, то не следва да бъде разгледани предявените в условията на евентуалност обратни искове от „Планекс“ ООД срещу третото лице – помагач „ДЗИ – Общи застраховане“ ЕАД.

С присъда №1/23.06.2023г., постановена по к.н.д. № 488/2023г. на ВКС е отменено въззивно решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г. на Апелативен съд – Варна, по отношение на В.И.П., същият заемаща длъжностна  консултант, лице изпълняващ строителен надзор по ЗБУТ по договор между „Инекс консулт“ ООД и „Международен панаир Пловдив“  АД, както и досежно В. П. Д. на длъжност – експерт, инвеститорски контрол в „Инекс констулт“ ООД, тя и експерт по управление на процеса „Строителен надзор“ по част „Конструктивна“ по договор между „Инекс консулт“ ООД и „Международен панаир Пловдив“ АД, като същите са признати за виновни за това, че поради немарливо изпълнение на изпълнение на надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“ и по непредпазливост са причинили смъртта на посочените в присъдата лица, включително и на наследодателя на ищците М. М.,***.

Доколкото с влязлата в сила присъда на наказателния съд са установени елементите на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и при зачитане задължителната сила на постановената осъдителна присъда на осн. чл. 300 ГПК, следва да бъде направен извода, че ответното дружество „Инекс констулт“ ООД носи гаранционно – обезпечителната отговорност във връзка с противоправните деяния на своите служители, от които са произтекли вреди за увредените лица, при което предявените искове по същността са основателни. Преките причинители на вредите са служителите В.И.П. и В. П. Д., последните лица изпълняващи работа възложена им от ответното дружество „Инекс констулт“ ООД, поради което последното е солидарно отговорно за причинените от тях вреди при и по повод възложената им работа, на осн. чл. 49 ЗЗД. В заключение следва извода, че предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу този ответник са основателни и следва да бъдат уважени ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението.

Съдът не споделя възражението на ответника „Инекс консулт“ ЕООД във връзка с погасяване вземането по давност, което си възражение страната релевира, като се позовава, че вредата е настъпила на 08.04.2015г., а съдът е сезиран с искова молба на 15.05.2020г., поради което е изтекла предвидената от закона погасителна давност.

С Тълкувателно решение № 5/5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2005 г., се дадоха задължителни указания по въпросите за момента, от който започва да тече давността, като се посочва, че съобразно разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД вземането възниква от деня на открИ.е на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Отново в същото Тълкувателно решение се сочи, че в повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.

Така дадените задължителни указания налагат отговор на въпроса, кой е моментът на извършване на деликта в настоящия случай и известен ли е дееца към този момент.

От доказателствата по делото се установява, че в случая инцидентът свързан с настъпване смъртта на наследодателя на ищците е настъпил на 08.04.2015г., който момент следва да бъде свързан с момента на настъпване на деликта. От доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че към този първоначален момент е известна личността на дееца, съответно неговата самоличност да е установена до 15.04.2015г. или около един месец след настъпване на деликта.  Кой е автор на деянието в случая към момента на настъпване на деликта не е известно, поради което не може да бъде възприето и възражението на ответника за погасяване на вземането произтекло от настъпилите вреди по давност. Само ако извършването на деянието и открИ.ето на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако открИ.ето на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.

С присъда № 71/04.10.2018г., постановено по НОХД № 820/2017г. на ВОС, потвърдена с  решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г.на Апелативен съд – Варна е признат за виновен П. С. Н., заемащ длъжността „координатор по ЗБУТ“ – отговорник на обект к.к. „Слънчев ден“ при подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД, по повдигнатото му обвинение във връзка с немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност на етап изпълнение на СМР при премахване на хотел В.като е допуснал работещи лица, сред които и М. М. на строителната площадка на хотел ***без да са инструктирани и обучени, както и че не е предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела, не спазил технологична последователност на строителния процес, при което и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, сред които и наследодателя на ищците М. М.,***. С цитираната присъда е признат са виновен и Й.П.Р., заемащ длъжност координатор ЗБУТ при подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД, по повдигнатото му обвинение че при изпълнение на работата не е предотвратил извършване на разрушаване чрез багерно –сапанно дърпане /въжено теглене/ на конструктивни елементи от операторите на строителната техника, използвана от „Дигинг“ ЕООД, като фактически подизпълнител на „Бултранспорт груп“ ЕООД; че не е предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела от работещите работници, сред които и М. М..

Доколкото по отношение на служителите на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД - П. С. Н. и Й.П.Р. е постановена осъдителна присъда, то следва че и по отношение на тях е установен фактическия състав на деликтната отговорност, поради което при зачитане на влязлата в сила осъдителна присъда възложителят на тяхната работа отговоря солидарно за причинените при и по повод изпълнение на същата вреди. В заключение следва извода, че предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу „Бултранспорт груп“ ЕООД са основателни и следва да бъдат уважени ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението.

Съобразно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинени от неколцина, те отговорят солидарно. В настоящата хипотеза се доказа, че увреждането е причинено от служители на ответните дружества „Инекс констулт“ ООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД, последните имащи качество на възложители на работа носещи гаранционно – обезпечителната отговорност за вреди, поради което те в това си качество на възложители също са солидарно отговорни за причинените на вреди на увредените лица.

По отношение размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди:

Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.

Ищцата А.С. е майка на починалия М. М., а първоначалният ищец Р.С. е негов баща. От събраните в хода на съдебното производство доказателства и в частност тези посредством разпита на свидетелите С. Д. и Д.Г., съдът приема, че до смъртта си М. М. е живял в общо жилище заедно със своето семейство в домът на своите родители. Приживе между М. като син на А.С. и Р.С.,*** е била налична силна емоционална връзка, същите взаимно са се подкрепяли и помагали. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Г., като приема, че след смъртта на техния син родителите са променили поведението си. Същите допреди смъртта на синът им са били жизнени хора, обичащи да се веселят и да общуват с други хора, докато след смъртта на М. са се затворили в себе си, като са се изолирали от останалите. Изрично в разпитът си свидетелите посочват, че двамата непрекъснато говорили за своя починал син, при което следва да бъде направен извода, че те тежко са приели неговата загуба. Трагичният характер на това събитие е допринесъл и за промяна в негативен аспект в поведението на родителите, като от делото са налице данни, че Р.С.,*** е бил музикант, който след смъртта на синът си е преустановил да се занимава с музика. Налице са и данни по отношение на същия, че здравословното му състояние се е влошило след смъртта на М.. От показанията на свидетелите следва да бъде направен и извод, че ищцата, като майка на М. изключително тежко е приела загубата на синът си, като от данните извлечени от разпитът на свидетелите се установява, че същата в продължение на един значителен период от три – четири години е отказвала да напусне домът си.

 При изложеното съдът намира, че с оглед репариране на причинените неимуществени вреди, които са причинени на родителите на починалия М. М., следва да бъде определено по справедливост обезщетение от по 150 000 лева за всеки един от тях.

По отношение на възражението за съпричиняване /релевирано от ответника „Инекс консулт“ ЕООД/:

Съпричиняване ще бъде налице, когато увреденото лице със свое собствено противоправно поведение било то под формата на действие или допуснато бездействие допринесе за настъпване на вредите. В случай, че се установи съпричиняване при настъпване на вредите, то отговорността на  дееца, респ. на възложителите на неговата работа носещи гаранционно – обезпечителна отговорност следва да бъде намалена, съразмерно степента на съпричиняването. Релевираното възражение за съпричиняване допуснато от страна на увреденото лице, което в хода на процеса е въведено под формата на възражение от един от солидарните длъжници, ползва и останалите, които не са се позовали на него, когато същото произтича от общ правопораждащи факт, от който следва отговорността за вреди от непозволено увреждане.

По същество се поддържа, че наследодателят на ищците е осъществил противоправни действия, които са довели до настъпване на неговата смърт, които се изразяват в самоволно влизане в сградата на хотел В.след постигната устна уговорка с представителя на търговското дружество „Дигинг“. Тези действия са осъществен извън работното време и при наличие на изрична заповед от лицето – координатор по безопасността и здраве, съобразно която е постановено забрана присъствието на работници в обекта.

Съдът в мотивите си прие, че съобразно строителните книжа, които са изготвени и одобрени във връзка с реализация на проекта е предвидено изцяло механизирано осъществяване на дейността по събаряне на старата сграда на хотел *** Предвидената дейност е следвало да се осъществи изцяло със специализирана строителна техника, без наличието във вътрешността на сградата на работници, които да осъществяват каквито и да било действия по повод събаряне на сградата.

От показанията на свидетеля М.М. – служител на ответника „Планекс“ ООД, чиито показания съдът кредитира като обективни, същите базирани на лични възприятия за релевантни за спора факти, се установява, че в сутрешните часове на 08.04.2015г. в /деня на инцидента/ в сградата на хотел ***свидетелят е констатирал наличието на хора. Същите били снабдени с ръчни строителни инструменти предназначени за разбИ.е на бетон „къртачи“. Няма спор между страните, че едно от тези лица намиращи се в сградата на хотел ***към момента, за който свидетелят дява показания е бил и наследодателят на ищците. Отново от разпитът на свидетелят М., съдът приема, че на М. М., като част от работниците намиращи се в сградата на хотела им е било обяснена опасността от дейността, която извършват, обяснено им е било, че за събаряне на сградата е предвидено само механизиран метод, след които разяснения работниците са били изведени от сградата. Свидетелят е съпроводил работниците извън границите на строителната площадка, същата оградена с метална ограда и въведен пропускателен режим за вход и изход от обекта. Установява се от гласните доказателства, както на свидетеля М., така и на свидетеля Т. – служител на „Планекс“ ООД, заемащ длъжността по здравословно и безопасни условия на труд, че след констатираното наличие на хора в сграда на хотела е издадена нарочна заповед, с която се забранявало присъствие на работници в сградата на хотел *** В тази насока са и показанията на свидетеля Т., който посочи в разпитът си пред съда, че той лично е съставил посочената заповед, която е била доведена до знание на представляващия подизпълнителя „Бултранспорт груп“   ЕООД – Ю.К.. Показанията на свидетелите във връзка с издадената изричната заповед за забрана влизане на хора в сградата на хотел ***се подкрепят и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство и в частност представената процесна заповед № 85/08.04.2015г., видно от която на същата дата същата е доведена до знание на подизпълнителя. Отделно от това изрично и двамата свидетели посочиха в разпитът си, че около сградата на хотел ***е била положена и сигнала лента, допълнително указваща забрана за преминаване от хора.

От така изложеното следва да бъде направен извода, че наследодателят на ищците, като част от работниците намиращи се в сутрешните часове в деня на инцидента в сградата на хотел ***е бил предупреден за опасността от възможно срутване на сградата, предупреден е, че всякакви действия по нейното събаряне следва да се извършват само по механизиран способ със специализирана строителна техника, като именно поради наличието опасност за живота и здравето е отстранен от обекта. Като е пренебрегнал предупреждението за наличната опасност, М. М. след края на работния ден въведен за обекта, а т.е. след 17,00 часа отново е влязъл в сградата на хотел В.като част от групата работници, която по-рано през деня е била изведена от там, като е подновил дейността по ръчно подсичане на колоните на сградата, вследствие на което сградата се е срутила, а работещите в нея работници, сред които и М. са загинали.

Действието, което наследодателят на ищците е извършил изразяващо се в повторно влизане в обекта, който следва да се има в предвид, че е представлявал сграда, досежно която е било започнала дейност по нейното събаряне със специализирана техника, след като вече веднъж е бил изрично предупреден за възможната опасност за живота и здравето, указано му е изрично способа за събаряне на сградата и веднъж е бил отстранен поради тези причини, следва да бъдат окачествени от съда, като действия грубо нарушаващи основните правила за безопасност на работа. С повторното си влизане в сградата на хотел В.която следва да бъде изрично подчертано, че е била оградена и със сигнал лента, която е указвала забрана за преминаване на хора, М. е пренебрегнал категорична, точна и ясна забрана, разяснена му по-рано на същия ден, съобразно която хора в сградата на хотел ***не се допускат по какъвто и да е повод. Това поведение на наследодателя на ищците прието от съда, като грубо нарушаващо правилата за безопасност на труда следва да бъде окачествено, като извършено действие при допусната груба небрежност. В съдебната практика грубата небрежност бива разглеждана, като неполагане на грижа, който би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При допускане на груба небрежност биват пренебрегвани основни, елементарни правила за безопасност и здраве при осъществяване на дадена работа. При така изложеното и с оглед установяване на механизма, при който е настъпило непозволеното увреждане, като бъдат отчетени и действията на М., с които той е допринесъл до настъпване на вредоностния резултат следва да бъде прието от съда, като окончателен извод, че възражението на ответника „Инекс консулт“ ЕООД за наличие на съпричиняване при настъпване на смъртта е основателно.

Като се вземат в предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането и приноса на наследодателя на ищците, съпричиняването на вредоностния резултат следва да бъде определен на 75 %. В насока определяне на този размер на процента при съпричиняване в хипотезата на установена груба небрежност на пострадалото лице е и съдебната практика обективирана в Решение №252/30.09.2016г., постановено по гр. дело № 1364/2016г. на ВКС, както и Решение № 189/17.10.2019г., постановено по гр. дело № 1446/2019г. на ВКС.

По изложените съображения ответните дружества „Инекс консулт“ ЕООД /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството - В.И.П. и В. П. Д./ и „Бултранспорт груп“ ЕООД /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството П. С. Н. и Й.П.Р./, следва солидарно да бъдат осъдени да заплатят по всеки един от предявените искове сумата от по 37500 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на М. М.,***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.

С оглед уважаване на главните искове срещу посочените ответниците, то не следва да бъде разглеждан по същество евентуалният иск с правно осн. чл. 50 ЗЗД срещу „Международен панаир Пловдив“ ЕАД.

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ответника „Планекс“ ООД се дължат разноски, доколкото по отношение на него предявените искове са отхвърлени. Страната претендира разноски в размер на 25345 лева, от които 14400 лева възнаграждение за процесуално представителство, съответно 10945 лева съдебно – деловодни разноски, от които разноски 10 800 лева заплатена държавна такса по обратен иск, 5 лева за издадено съдебно удостоверение и 100 лева заплатени депозити за призоваване на свидетел.

Ищецът релевира възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

При определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде взето в предвид видът на спора, неговата фактическа и правна сложност, осъществените съдопроизводствени действия, така и общата му продължителност. Съобразно актуалната съдебна практика в областта на разноските, посочените размери на възнагражденията за процесуално представителство в Наредба №1/09.07.2004г. следва да бъдат взети ориентировъчно при определяне на размерът им. Наред с изложеното съдът намира, че следва да вземе в предвид при ориентировъчно определяне на размера действащата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие разпоредба на посочената Наредба №1/09.07.2004г.

По делото ответникът е  представил пълномощно за учредена представителна власт от 05.06.2020г. /л.230/, както и фактура за заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело от 21.09.2020г., последната на стойност от 14400 лева, досежно защита по предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящото съдебно производство е образувано през 2020г., но следва да се има в предвид, че същото бе спряно до приключване на преюдициалното наказателно производство, както и поради настъпила смърт на първоначалния ищеца в хода на процеса. След възобновяване на делото с определение от 22.11.2023г., производството по делото приключи през 2025г., като по същото се проведоха четири съдебни заседания. В рамките на същите се събраха гласни доказателства посредством разпит на четирима свидетели и събиране на писмени доказателства. Съдът намира, че макар и организирано в три тома с приложени към тях, делото в частта на предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не се отличава с висока фактическа и правна сложност, при което възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде определено към минималните размери посочени в Наредба №1/09.07.2004г. приложима се явява Наредба №1/09.07.2004г. в редакция съобразно ДВ бр. 68/31.07.2020г., доколкото видно към този момент е реализирано плащането по договор за правна защита и съдействие, за което обстоятелство е издадена представената по делото фактура от 21.09.2020г.

Материалният интерес в минимален размер по всеки един от исковете следва да бъде определен в размер от по 4530 лева, на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата или общо 9060 лева. Проведени са общо 4 открито съдебни заседания, при което към минималното възнаграждение следва да бъде прибавена и сумата от 200 лева, на осн. чл. 7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. или сумата от общо 9260 лева. Така посочения минимален размер е без включен ДДС, който съобразно представения от процесуалния представител на страната по делото счетоводен документ се начислява, като при прибавяне на ДДС сумата възлиза на 11112 лева.

 По изложените съображения възражението за прекомерност направено от ищците се явява основателно, като същото следва да бъде редуцирано в размер от 11112 лева – дължимо възнаграждение за процесуална защита по двата предявени иска.

Сторените разноски за заплащане на държавна такса по обратните искове в размер на 10800 лева срещу третото лице – помагач на ответника, не съставляват разноски сторени по предявените искове от ищците с правно осн. чл. 49 ЗЗД, поради което същите не следва да бъдат включвани при определяне на задължението им за разноски. Този иск не е разгледан поради евентуалния му характер, поради което стореният разход за плащане на предварително дължимата държавна такса следва да остане за страната направила същия.

Съставляват разноски заплатените 5 лева за снабдяване на ответника със съдебно удостоверение, като и 100 лева депозит за призоваване на свидетели.

По изложените съображения в полза на „Планекс“ ООД се дължат разноски в размер на 11217 лева, от които 11112 лева възнаграждение за процесуално представителство и 105 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

В полза на ищците се дължат разноски, като същите с оглед направеното искане и представени доказателства следва да бъдат определени по реда на чл. 38 ЗА. Ищците са представили договори за правна помощ и съдействие с процесуални им представител адв. И., всичките от 11.03.2024г., видно от които е уговорено възнаграждение за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал.1 ЗА.  

Приложима съобразно момента на сключване на договор за правна помощ и съдействие се явява Наредба 1/09.07.2004г. съобразно редакцията и ДВ бр. 88/04.11.2022г., като минималното възнаграждение по всеки един от исковете възлиза от по 10680 лева или 21300 лева по двата иска. При прибавяне към тази сума на сумата от 500 лева /поради проведени над две съдебни заседания/ по реда на чл. 7, ал.9 от Наредбата, то минималното възнаграждение възлиза на 21800 лева. При съразмерно уважаване на предявените искове на ищците се дължат разноски съразмерно уважената част, с оглед на което по всеки иск се дължат разноски от 2732,50 лева, а по двата общо 5465 лева, на осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 38 ЗА. Така определената от съда сума ответниците „Инекс консулт“ ЕООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на указалият процесуална защита и съдействие процесуален представител адв. И..

В полза на ответника „Инекс консулт“ ООД се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове, като съдът следва да се произнесе и по възражението за прекомерност направено от ищците, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

Ответникът „Инекс Консулт“ ЕООД представя договор за правна защита и съдействие от 2023г., както и фактура за заплатено възнаграждение за процесуално представителство също от 2023г. на стойност от 24 000 лева. Доколкото няма посочване в самата фактура, по кой иск в какъв размер възлиза уговореното възнаграждение за процесуално представителство, то съдът намира, че същото е заплатено поравно за защита по всеки иск или от по 12 000 лева. Минималното възнаграждение за процесуално представителство определено при посочените като ориентир размер в Наредба №1/09.07.2004г. по всеки иск възлиза на 10650 лева. Съдът намира, че следва да включи в тази сума единствено сумата от 250 лева по реда на чл. 7, ал.9 от Наредбата, доколкото от общо четири съдебни заседания, процесуалния представител на ответника все участие в три проведени такива. По изложените съображения минималното възнаграждение за процесуална защита и съдействие по двата иска възлиза на 21500 лева без включване на ДДС, а с ДДС 25860 лева. При тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно доколкото претендираната сума от 24000 лева е под минимално определената такава дължима за възнаграждение за процесуално представителство.

По изложените съображения в полза на „Инекс консулт“ ЕООД се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове или сумата от по 9000 лева за всеки иск или общо сумата от 18 000 лева.

Съдът намира, че не следва да бъде включвана към разноските сумата от 50 лева – заплатен депозит призоваване на свидетел, доколкото заплатената такава от страната не е усвоена и подлежи на възстановяване при евентуално поискване в предвидените за това срокове.

С оглед изходът на спора и доколкото ищците са освободени от заплащане на държавна такса, то същата следва да бъде заплатена от осъдената лица, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. С оглед изложеното ответниците „Инекс консулт“ ЕООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД следва да заплатят дължима по делото държавна такса във връзка с уважение искове, всеки от по 37500 лева в размер на 4% от цената на всеки иск или сумата от общо 3000 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съд.   

Водим от горното, съдът

Р    Е   Ш   И  :

 

осъжда „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******,/ като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството - В.И.П. и В. П. Д./ и „Бултранспорт груп“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. ******* /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството П. С. Н. и Й.П.Р./, солидарно да заплатят на А.Т.С., ЕГН********** *** сумата от 37500 /тридесет и седем хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателтя й М. Р.М., починал на 08.04.2015г. в резултат на срутването на хотел В.КК „Св. Константин и Елена“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 08.04.2015г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля предявения иск, в частта за разликата над уважения размер от 37500 лева до пълно предявения размер от 150 000 лева, както и по отношение на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, *******, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД

осъжда „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******,/ като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството - В.И.П. и В. П. Д./ и „Бултранспорт груп “ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. ******* /като солидарно отговорно с делинквентите - служители на дружеството П. С. Н. и Й.П.Р./, солидарно да заплатят на А.Т.С., ЕГН **********,***, Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници на починалия в хода на съдебното производство ищец Р.М. *** сумата от 37500 /тридесет и седем хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателтя им М. Р.М., починал на 08.04.2015г. в резултат на срутването на хотел В.КК „Св. Константин и Елена“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 08.04.2015г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля предявения иск, в частта за разликата над уважения размер от 37500 лева до пълно предявения размер от 150 000 лева, както и по отношение на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, *******, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Осъжда „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******* и „Бултранспорт груп“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. ******* да заплатят на адвокат Н.Т.И.,***, служебен адрес Г. сумата от 5465 /пет хиляди четиристотин шейсет и пет/ лева, определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. дело № 925/2020г. по описа на Варненски окръжен съд,  на осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 38 ЗА.

Осъжда А.Т.С., ЕГН **********,***, Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** *** да заплатят на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ******* сумата от 11217 /единадесет хиляди двеста и седемнадесет/ лева, от които 11112 лева възнаграждение за процесуално представителство и 105 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Осъжда А.Т.С., ЕГН **********,***, Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** *** да заплатят на „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******* сумата от 18000/ осемнадесет хиляди/ лева, представляващ възнаграждение за процесуално представителство съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Осъжда „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******* и „Бултранспорт груп “ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. ******* да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 3000 /три хиляди/ лева представляваща дължима по делото държавна такса, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 

Решението по делото е постановено при участие на третите лица помагачи на ответника „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ******* - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Г. Бенковски №3 и ЗАД „Алианц България“, ЕИК Г.със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №59.

 

Банкова сметка ***, по която ответниците могат да заплатят задължението си: IBAN ***, Първа инвестиционна банка АД, титуляр адвокат Н.Т.И..

 

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

окръжен СЪДИЯ: