РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502462 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на „Комсо“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя А. Д.Т., чрез пълномощника адв.Г. Х.Б., АК-
Пловдив против Решение № 1990/ 06.05.2023г. по гр.д.№ 15604/ 2021г. по
описа на Пловдивски окръжен съд – ХVІІІ гр.с., в частта в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Профисем Агро” ЕООД сумата в
размер на 8 110 лева - главница, представляваща незаплатена част от цената
на продадена и доставена на ответника стока, за което е издадена фактура №
**********/07.10.2016 г. в размер на 13 110 лева; сумата в размер на 2 167.18
лева - обезщетение за забава на главницата в размер на законната лихва, за
периода от 01.10.2018 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1482.86 лева - разноски по
съразмерност за настоящото производство. Жалбоподателят иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на
предявените главен и акцесорни искове. Претендира се присъждане на
1
съдебни разноски по делото. С жалбата оплакванията за необоснованост и
неправилност на обжалваното решение се свързват с доводи за процесуални
нарушения / позоваване на писмени доказателства - стокови разписки, за
които се счита, че са приети при преклузия съгласно чл.127, ал.2 ГПК/ от една
страна, а от друга не е направeна правилна оценка за тяхната относимост към
предмета на спора, тъй като същите не са били отнесени към факти и
обстоятелства, посочени в исковата молба. За това се счита, че релевантният
факт за спора за предаване и приемане на видовете и количествата стоки по
договора за продажба е бил недоказан. Аналогични са и процесуалните
възражения във връзка с представен по делото договор за спогодба от
15.02.2022г. с довод за преклузия, както и допусната по делото ССчЕ, както и
с поддържани пред настоящата инстанция възражения за недействителност на
посочения договор за спогодба.
Постъпил отговор по въззивната жалба от „Профисем Агро” ЕООД, в който
по подробни съображения в него се мотивира неоснователност на въззивната
жалба, като се иска да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното
решение да бъде потвърдено в цялост.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1
ГПК, с правен интерес от обжалване на посочената част от
първоинстанционния съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество. Претендира се присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Съдът е сезиран с предявен на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД
обективно съединени искове от „Профисем Агро” ЕООД против „Комсо“
ООД за присъждане на сумата в размер на 8 110 лева - главница,
представляваща незаплатена част от цената на продадена и доставена на
ответника стока, за което е издадена фактура № **********/07.10.2016 г. в
размер на 13 110 лева; сумата в размер на 2 167.18 лева / - обезщетение за
забава на главницата в размер на законната лихва, за периода от 01.10.2018 г.
- 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2021 г. до окончателното й
изплащане.
2
Обстоятелствата , на които се основава исковата молба, са извършена
доставка на стока от 23 тона семена пшеница сорт „Polego“, размножение С1,
обеззаразени с Протектор, за цена на тон 570 лв с обща продажна цена от
13 110 лева по неформален договор за продажба, за част от която са
представени в приложение към исковата молба стокови разписки за
доставени количества и Извлечение от банкова сметка на ищеца за извършено
от страна на ответника частично плащане по фактурата. Заявено е, че между
страните не е уговорен срок за плащане, поради което при условията на
чл.303а, ал.3 ТЗ паричното задължение е трябвало да бъде изпълнено в 14-
дневен срок от получаване на фактурата.
В срока по чл.131 ГПК отговор по исковата молба не е постъпил от ответника
по предявения иск „Комсо“ ООД, като впоследствие след доклада по делото
по чл.146 ГПК ответната страна е заявила становище по иска, като е оспорила
наличието на пълно изпълнение на ищеца във връзка с извършена доставка на
цялото договорено количество, поради което е оспорена като дължима
претендираната сума ведно с обезщетението за забава. Направено е било и
възражение за несъответствие на доставеното количество за качеството на
стоката.
Производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на основание
чл.229, ал.1, т.1 ГПК, след възобновяването на производството по което е
представена от ищеца договор за спогодба от 15.02.2022г. между страните с
нотариална заверка на подписите на представляващите двете дружества. В
посочения договор за спогодба в частта на т.2, „Б“ , „В“ и „Д“ е отразено
изявление на страните, за това, че за извършената продажба кредиторът е
издал процесната „фактура №79/ 07.10.2016г., получена и осчетоводена от
длъжника“, както и за това че „ цялото продадено количество пшеница е
доставено на и получено от длъжника без забележки“, като „от уговорената
между страните продажна цена длъжникът е заплатил 5000 лв, като дължими
към момента остават 8 110 лева, а с оглед забавата, длъжникът дължи и лихва
върху незаплатената главница в размер на 2 471,49 лева“.
Посоченият документ е оспорен от ответника като неавтентичен в частта на
подписа на лицето А.Т., посочен в качеството на управител на ответното
дружество, по което оспорване е било открито производство по чл.193 ГПК в
частта на подписа истинността на посочения подпис както и указана тежестта
3
на ответната страна доказването на неистинността на документа, а от страна
на ответника поискана възможността за ангажиране на доказателства във
връзка с оспорването. Впоследствие по делото е представен оригиналът на
оспорения документ, вкл. с оригиналните нотариални заверки на подписалите
ги лица, представляващи двете дружества, вкл. относно нотариално
удостоверения подпис на лицето А. Д. Т..
С оглед наведените в постъпилото след срока за отговор възражения за
точното изпълнение на ищеца, последният е ангажирал и ССчЕ, по която е
установено наличието на начисляване на процесната фактура в
счетоводствата на двете дружества, вкл. от страна на получателят „Комсо“
ООД е нечислен ДДС и ползван данъчен кредит в размер на 2 622 лева.
Други доказателства от страните, вкл. ответника във връзка с наведените в
продължение на процеса по делото оспорвания не са ангажирани.
При уважаване на така предявените искове районният съд е отчел
безспорните по делото факти, както и поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства във връзка с изявленията и възраженията на страните. В
съответствие с установена съдебна практика на ВКС /Решение № 252 от 03.01.2013
г. по т.д. № 1067 / 2011 по описа на ВКС, ІІ –ро отделение, Решение № 92/07.09.2011 г. по т.
д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ
т. о., Решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение №
42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№
991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и
др / е направен обоснован анализ на представената по делото процесна
фактура, съобразно която практика същата съставлява доказателство за
сключен договор за търговска продажба на движими вещи с оглед отразените
в настоящия случай съществени елементи от съдържанието на сделката/ вид
на стоката, стойност, начин на плащане, имена на страните - купувач и
продавач, време и място на сключване/, както и трайно установената съдебна
практика относно това, че наличието на отразяване на фактурата в
счетоводството на ответника – купувач при редовно водени счетоводни
книги/ в настоящия случай установено и това обстоятелство по ССчЕ/, както
и ползването на данъчен кредит по фактурата съставлява признание на
задължението от гледна точка на неговото съществуване. Правилно и
обосновано също така е отчетен като правно релевантен факт , безспорен
между страните, относно извършеното частично плащане конкретно по
4
процесната фактура от страна на ответника по сметка на ищеца в размер на
сумата от 5 000 лева, което по константна съдебната практика е установено,
че е с характер на извънсъдебно признание както по отношение на
съществуваща облигационна връзка между страните, така и задължението по
него като основание.
На следващо място недоказано е останало възражението на ответника относно
липсата на пълно изпълнение от страна на ищцовото дружество по количество
и качество, доколкото с оглед извършеното частично плащане възникналото
задължение за плащане цената на доставената стока е признато, поради което
не са налице доказателства за извършена рекламация по някаква причина от
страна на получателя на доставката. От друга страна с представения
нотариално удостоверен договор за спогодба след предявяване на иска
надлежно е удостоверен повдигнатия като спорен въпрос в хода на
производството относно получената от страна на ответника по договорено
количество в съответстващо качество стока, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази насока са недоказани и неоснователни. Като такива се
намират и поддържаните с настоящата жалба процесуални възражения за
представени при настъпила преклузия съгласно чл.127, ал.2 ГПК в частта на
представените от ищеца стокови разписки, тъй като същите са заявени и
представени след указания на съда по разпореждането му от 08.10.2021г.
Останалите доказателства са ангажирани във връзка с наведените от страна
на ответника възражения след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК за
тази страна за сочене на обстоятелства и формулиране на възражения по
чл.131, ал.1, ал.2, т.5 и ал.3 ГПК, съответно при преклузията на чл.133 ГПК
без посочване наличието на особени непредвидени обстоятелства за пропуска
същите да бъдат направени. Като процесуално недопустимо на посочените
основания е и формулираното възражение в настоящата въззивна жалба,
свързано с недействителност на представения договор за спогодба от
15.02.2022г. , вкл. относно наличието или липса на представителна власт на
представляващите дружествата лица по този договор.
По така изложените съображения следователно жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част като правилно,
обосновано и законосъобразно ще се потвърди. В необжалваната му част от
страната имаща правен интерес от обжалване в тази част, решението е
влязло в законна сила.
5
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане
на разноски за въззивната инстанция в размер на 1 360 лева по Списък по
чл.80 ГПК и ДПЗС от 9.11.2023г.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1990/ 06.05.2023г. по гр.д.№ 15604/ 2021г. по
описа на Пловдивски окръжен съд – ХVІІІ гр.с., в обжалваната част, в която
„Комсо“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на „Профисем Агро”
ЕООД сумата в размер на 8 110 лева - главница, представляваща незаплатена
част от цената на продадена и доставена на ответника стока, за което е
издадена фактура № **********/07.10.2016 г. в размер на 13 110 лева; сумата
в размер на 2 167.18 лева / - обезщетение за забава на главницата в размер на
законната лихва, за периода от 01.10.2018 г. - 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на
исковата молба - 04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта
на присъдената сума от 1482.86 лева - разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Комсо“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Профисем Агро”
ЕООД, ЕИК: ********* сумата 1360 лева / хиляда триста и шестдесет лева/ -
направени разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6