Определение по дело №14/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на А. А. Д., Е. Г. Д., М. Д. Д. и Г. Д. Д., всички от гр.Д., подадена Ч. пълномощника им А.Б. срещу Решение № 495/10.02.2010 г., постановено по гр.д. № 762/2008 г. по описа на РС-Г., с което са отхвърлени исковете им срещу „. .. гр.С..

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания С. акт. Оспорва се възприетото в мотивите на първоинстанционното решение за липсата на влязло в сила решение на ПК, което да лигитимира ищците като собственици на спорния имот, както и приемането за недоказан факта, че наследодателя А. Г.Д. е придобил имотите по някой от способите по чл.77 от ЗС преди внасянето им в ТКЗС, намирайки, че не е налице наследствено правоприемство и че наследодателя на А. Д. е собственик на основание наследство и продажба. Правят се оплаквания и за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждането на възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност с оглед разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. В тази връзка се твърди, че събраните гласни доказателства за установяване на това възражение е следвало да бъдат преценени при условията на чл.176 от ГПК. Излагат се доводи и за неправилност на произнасянето на РС по направените оспорвания по реда на чл.193 от ГПК на удостоверение № 485/25.04.2006 г. и удостоверение № 1883/14.10.2008 г. и № 1884/14.10.2008 г. за верността на тяхното съдържание.

В жалбата се прави подробен анализ на събраните в хода на производството пред РС доказателства, като се изразява становище за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ. В тази връзка се твърди, че от една страна това е изследвано вече в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по дело № 42/1998 г. по описа на РС-Г., а от друга страна - че процесния имот е включен в границите на урбанизираните територии и пречка за възстановяването му може да бъде само законно изградени върху него обекти. Според жалбоподателите наличието на строително разрешение за изграждането на бунгалата няма, както няма и общо одобрена съгласно нормите на ЗТСУ и ППЗТСУ строителна документация за реализирането на сторежа, а като такива не могат да се разглеждат уведомителното писмо изх.№ 412/26.06.1985 г. на директора на С.. "Б..."-гр.Б. за даване на съгласие за строеж на 10 бунгала и удостоверение № 769/31.10.1994 г. на кмета на с.Д., с което се установява, че парцел І с пл.№ 1101, кв.76 по регулационния план на с.Д., е отреден за почивна база на "С...". Жалбоподателите, анализирайки заключението на вещото лице, поддържат, че бунгалата не представляват сгради по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗТСУ.

Оспорва се направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. В същото време се аргументира наличието и на останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, а именно, че ответника владее спорния имот и че това владение е без основание.

Относно предявения негаторен иск се излагат съображения за неговата основателност, свързани с доказаното, според жалбоподателите, по ревандикационния иск тяхно право на собственост върху процесния имот и липсата на основание за изграждане и държане на бунгалата на ответника върху него.

От въззивния съд се иска да отмени изцяло решението на РС-Г., като постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се и направените по делото разноски, като в жалбата се съдържа и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника, присъден с оглед изхода на делото пред РС в тежест на ищците.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ответник пред първоинстанционния съд - „. .. гр.С., , представляван от директора * Г., е депозирал такъв Ч. процесуалния си представител А.С.. В същия се поддържа правилност и законосъобразност на обжалвания С. акт. Твърди се, че в случая правилно РС е приложил разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че процесните имоти се явяват част от един общ терен с площ от 5460 кв.м., върху който е осъществено комплексно строителство, като почивната база е нанесена в КРП на с.Д. от 1990 г. Поддържа се и нищожност и незаконосъобразност на реституционните решения, с които ищците се легитимират като собственици, като в тази връзка се твърди, че не е доказана по делото собствеността на наследодателя на ищците върху процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС, както и че след вписването им в кадастъра, са възстановени с решение на ОСЗГ-гр.Б., без да има издадено удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ с дата, предхождаща тази на реституционното решение, както и заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Въззиваемият поддържа, че решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ не може да послужи за нанасяне на имотите в кадастъра, тъй като е необходимо ново възстановително решение на ОСЗГ, което има конститутино действие по силата на ЗСПЗЗ и което единствено би могло да легитимира ищците като собственици. В тази връзка се твърди, че процедурата по нанасянето в кадастъра на процесните имоти през 2006 г. е извършена преди възстановяването им с решение на ОСЗ и е в нарушение на ЗКИР.

От въззивния съд се иска да остави в сила първоинстанционното решение и да присъди в полза на въззиваемия сторените от него пред настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците, които поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно отговора към нея.

Пред въззивната инстанция е прието писмено доказателство по реда на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на А. Г. Д., починал на 27.10.1969 г., бивш жител на гр. Д., който видно от приетото като доказателство пред настоящата инстанция удостоверение на наследници е един от синовете на Г. И. Д.. С решение № Д256 от 09.03.2007 г. и с решение № Д256б от 09.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие – Б. на ищците, в качеството им на наследници на А. Г. Д. е възстановена собствеността върху нива от 0,503 дка в местността „М.”, представляваща имот № 1257 в кв. 85 и нива с площ от 0,174 дка в местността „М.”, представляваща имот № 1249 в кв. 85. Със заповед № 01 – 12 от 12.01.2006 г. на Кмета на Община Б., кадастралният план на гр. Д. е допълнен с имоти с №№ 1217 и 1240 в кв. 85.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот том ІV, № 6, регистър 978, дело № 21 по описа за 1930 г. на Р. М. съдия. С този нотариален акт е оформен договор за покупко – продажба, по силата на който Г. И. Д. е закупил ленище в местността „М.”, землище на Д., с площ от 3,000 дка, при съседи: Г. М., Я. К. и Д. Г.

Видно от писмо изх.№ 419/19.06.1985 г., ОбНС-гр.Б., кметство с.Д. е уведомил Б... - гр.С., че дава съгласие да се отреди терен за изграждането на почивна база в курортната зано на селото. Такова е изразено и от С.. "Б..." гр.Б., за което Б...-гр.С. е уведомена с писмо изх.№ 412/26.06.1985 г., като изрично е посочено, че се касае за строеж на 10 бр. бунгала. С оглед на това, кметството на с.Д. е изпратило с писмо изх.№ 22/08.01.1986 г. на Министерството на строителството и селищното устройство за съгласуване визи. По делото е представено заверено копие и от Проекто-сметна документация за „Почивна база на С...”, с местонахождение с. Д.

Пред РС са разпитани свидетелите П. Б., Р. М. и А. Т.

Свидетелят Б. дава показания относно обстоятелството, че преди образуване на ТКЗС наследодателят на ищците А. Д. е притежавал две ниви в местността „М.” – една с площ от три декара. Свидетелят сочи, че съседи на нивата (без да става ясно на коя от двете ниви) са бай Ц. и бай Б.

Според свидетеля А. Д. е получил имотите от своя баща. Началният момент, от който П. Б. дава показания, че наследодателят на ищците е упражнявал фактическата власт върху двата земеделски имота е 1932 година – от осемгодишен е започнал да ходи по нивите и от тогава датират спомените му да е виждал наследодателя на ищците в местността „М.”.

Останалите двама свидетели Р. М. и А. Т. дават данни за момента на изграждане на почивната база на Ц... – С. и ползването й от ответното учреждение. Според свидетелката М., през 1988 година, когато тя е започнала работа при ответника, базата вече е функционирала. Тя се ползва от служители на Ц... – С. целогодишно, както е и понастоящем. Свидетелката сочи, че за последен път е посетила почивната база през месец август 2009 г.

Свидетелят Т. е участвал в строителството бунгалата, започнало през 1985 г. и е приключило в началото на 1987 г., от когато се ползват за почивка от работещите в ответното учреждение.

И двамата свидетели дават показания относно размерите, вида и броя на бунгалата, както и общия вид на базата за отдих.

Вещото лице, изготвило основното и допълнителното заключения на съдебно – техническата експертиза, установява, че нивите възстановени на наследниците на А. Д. и представляващи имоти с пл. №№ 1257 и 1249 в кв. 85 по плана на Д. са идентични съответно с имоти с идентификатори 21498.352.327 и 21498.352.316. Експертът дава заключени, също така, че върху имот № 21498.352.316 и върху имот с идентификатор 21498.352.327 има построени бунгала съответно с идентификатори 21498.352.316.9 и 21498.352.327.2. Бунгалата представляват част от почивна база на Ц... – С.. За изграждането на базата за отдих има проектно – сметна документация (тя е представена и приобщена като писмено доказателство по делото), но вещото лице констатира, че както в материалите по делото, така и в Община Б. лисва издадено разрешение за строеж на почивната база. Теренът, в който се намира процесните два имота, които към момента на образуване на ТКЗС, са имали земеделски характер, понастоящем са включени в регулацията на гр. Д. (с плана от 1990 г.) и са отредени за база за отдих. Първоначалните предвиждания за застрояване са били за почивна станция, състояща се от масивни многоетажни корпуси, но реално са изградени едноетажни сглобяеми дървени бунгала, тип „сандвич панел с топлоизолационна вата” и дървена покривна конструкция. Бунгалата са върху бетонова основа и имат напълно изградена инфраструктурна мрежа (електро и В и К инсталации, вътрешни алеи и оградна мрежа от желязна конструкция на бетонова основа). При разпита си в съдебно заседание, проведено на 16.07.2009 г. вещото лице С. К. пояснява, че бунгалата са замонолитени, невъзможно е преместването им без да се разрушат и нямат статут на преместваеми обекти. По плана от 1990 г. на гр. Д., теренът, върху който попада почивната база на Ц... – С. представлява парцел І, пл. 1101 в кв. 76. Към първоначалното си заключение, вещото лице е изготвило и приложило цветна комбинирана скица, в която е отразено местоположение на имотите, реституирани на наследниците на А. Д. върху парцел І по плана от 1990 г. От същата е видно, че имот с пл. № 1249 (идентичен с имот с идентификатор 21498.352.316) попада изцяло в урегулирания поземлен имот, отреден за почивна база, а от имот с пл. № 1257 (идентичен на имот с идентификатор 21498.352.327), целият с площ от 503,11 кв. м., в УПИ І, пл. № 1101 в кв. 76 по плана на гр. Д. от 1990 г. попадат 200,31 кв. м. Това обстоятелство се установява от допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящето производство е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

РС-Г. е сезиран с обективно съединени при условията на кумулативност искове по чл.108 и 109 от ЗС.

Предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.108 от ЗС са три: ищецът да е собственик на имота, същият да се намира във владение на ответника и владението да се упражнява от последния без основание.

Претендираното придобивно основание от ищците е наследство и земеделска реституция. За доказване на наследственото правоприемство пред настоящата инстанция е представено удостоверение за наследници на Г. И. Д., от което е видно, че наследодателят на ищците е негов син. От събраните гласни доказателства се установява упражняваното от А. Г. Д. владение върху процесните имоти за периода от 1932 г. до внасянето им в ТКЗС.

За установяване възникване на претендираното право на собственост върху спорните имоти на основание настъпила земеделска реституция са представени възстановителни решения на ОСЗГ-гр.Б. с №№ Д 256а и Д256б от 09.03.2007 г., които са придружени със скици от СГКК-гр.Б.

Окръжният съд счита, че с оглед направените от насрещната страна възражения и във връзка със задължението му за проверка на реституционните решения по пътя на косвения С. контрол, решение № № Д256а и решение № Д256б, с които е възстановена собствеността по отношение на процесните имоти на ищците, са законосъобразни. В случая, във връзка с възстановяването на собствеността, следва да се преценявахипотезата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като процесните имоти са били включени в границите на с.Д. (понастоящем гр.Д.). Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е специална по отношение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ досежно възстановяване на собствеността върху имоти, включени в строителните граници на населените места и визира земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. Видно от заключението на вещото лице към момента на колективизацията, процесните имоти са били със земеделски характер. По отношение на тях експертът не е установил да има отреждане за конкретно мероприятие или да е проведено отчуждително производство. При разпита си в с.з. от 16.07.2009 г. вещото лице съобщава на съда, че имотите влизат в регулация през 1990 г., но не са отразени. Преди одобряването на плана от 1990 год. е отпочнала процедура през 1985 год. за изграждане в процесните имоти на една почивна станция. В тази връзка ОбНС-гр.Б., кметство с.Д. е уведомило с писмо изх.№ 419/19.06.1985 г. Б... - гр.С., че дава съгласие да се отреди терен за изграждането на почивна база в курортната зано на селото. Такова е изразено и от С.. "Б..." гр.Б., за което Б...-гр.С. е уведомена с писмо изх.№ 412/26.06.1985 г., като изрично е посочено, че се касае за строеж на 10 бр. бунгала. С оглед на това, кметството на с.Д. е изпратило с писмо изх.№ 22/08.01.1986 г. на Министерството на строителството и селищното устройство за съгласуване визи. Експертът уточнява, че на място са изградени бунгала без одобрени строителни книжа. Тези бунгала са дървени постройки от сглабяем тип, със стени тип "сандвич", с дървена покривна конструкция, поставени върху бетонова основа. Вещото лице сочи, че бунгалата са нанесени в кадастралния план на с. Д. от 1990 година без да са индивидуализирани Ч. посочване на собственици, в частност за същите няма кадастрален регистър за собственици (разписна книга). Процесните имоти са индивидуализирани с допълването на кадстралния план с приложената Заповед № 01-12/12.06.2006 год. на Кмета на Община Б., въз основа на което е последвало и възстановяването на собствеността. Вещото лице уточнява, че в процесните имоти съществува частично застрояване с едно бунгало в П.И. 21498.352.316 по Кадастралната карта на гр. Д. с площ на бунгалото 174. 54 кв.м., от които 32.71 кв.м. от застроената част попадат в имота. В П.И. 21498.352.327 по Кадастралната карта има изградено също едно бунгало, със застроена площ 46.30 кв.м., от които 6.49 кв.м. попадат в имота.

С оглед на изложеното окръжният съд счита, че изграденото в процесните имоти не е осъществено при спазване на всички нормативни изисквания съгласно чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. не препятства възстановяването на собствеността. Без значение в случая е обстоятелството, че изграждането на бунгалата не е извършено от физическо лице, а от Станция "Б...-С.. Ответникът е следвало да изпълни друго предвидено мероприятие, а не поставянето на бунгала. В този смисъл наведените оплаквания са неоснователни. Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е налице-ищците са доказали, че са собственици на процесните имоти. Процесните две реституционни решения на ОСЗГ-гр.Б., като стабилни индивидуални административни актове са произвели регламентираното в закона конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта по отношение на имотите, предмет на същите.

Наведените в отговора и поддържани и в хода на производството възражения от страна на ответника за нередовност на процедурата по нанасяне на процесните имоти в кадастъра, са неоснователни. По делото се установи завършена реституционната процедура по отношение на спорните имоти, за което са представени като доказателства решения на ОСЗГ-гр.Б., скици, удостоверения по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и доказателства за нанасянето им в кадастъра. Обстоятелството в каква поредност е извършена процедурата е ирелевантно за възникване на собственическите права върху имотите, предмет на делото.

Съдът счита, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице и останалите две предпоставки - процесните имоти се намират във владение на ответника, и че последният владее имота без основание. Не се спори по делото, че процесните имоти са във владение на ответника по делото. От изграждането на процесните бунгала до настоящият момент „Ц...” гр. С. ползва имотите.

Според съда ответникът владее процесните недвижими имоти без правно основание. По делото не се събраха доказателства установяващи по категоричен начин предоставено (учредено) право на ползване върху процесните имоти на „Станция за б... – С.” (Ц...) при спазване изискванията на актовете на държавните органи. Въпреки наличието на различни съгласувателни писма по делото не са събрани доказателства, установяващи изрично решение на компетентен орган съгласно действащото към момента законодателство за отреждане на терена.

В случая събраният по делото доказателствен материал не установява по категоричен начин и съществуването на елементите от фактическият състав на придобивната давност в полза на ответника.

Първично (оригинерно) придобиване има тогава, когато във фактическия състав, който е необходим, за да се придобие правото, не се включва като елемент съществуването на това право на друго лице – придобиване на право на собственост по давностно владение. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или други вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през период от време, определен от закона. В посочената хипотеза следва да се има предвид, че правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на установеният в закона срок, тъй като давността на се прилага служебно (чл. 120 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС). В случая ответника с направеното възражение се позовава на изтекла в негова полза давност - за периода от 1985 год., като година, през която е реализирано строителството до датата на завеждане на исковата молба пред съда – 20.12.2008 г. За да се признае на едно лице право на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период, по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.

Дори съдът да приеме за безспорно установено, че ответникът е осъществявал владение върху процесните имоти от 1985 година до датата на завеждане на исковата молба пред съда, изхождайки от правният статус на въпросните имоти, като земеделски при разрешаването на въпроса касаещ процесното възражение, релевантна за настоящият казус е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), регламентираща конкретно ограничение досежно придобивната давност. Съгласно цитираният текст изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е приета през 1997 г. (обн. , ДВ, бр. 107 от 18. 11. 1997 г.), следователно десетгодишният срок от влизането й в сила изтича през м. ноември 2007 г., поради факта, че по силата на закона фактическото владение на процесните имоти от 1985 година до влизането в сила на цитираната разпоредба - м. ноември 1997 година не следва да се зачете. Събраният по делото доказателствен материал установява по категоричен начин, че реституционните претенции по отношение на процесните земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ са отпочнати с депозираното по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ пред Об.ПК-Б. заявление с вх. № Д256/25.11.1991 г., от А. А. Д., т.е. преди влизането в сила на цитираната норма, от което следва извода според съда, че ответника в случая не може да се позове на придобиване на правото на собственост върху процесните имоти въз основа на първично (оригинерно) основание.

По отношение на предявения негаторен иск, настоящият състав намира следното: Основателността на негаторният иск по чл. 109 от ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и ответника да е извършил неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Самият негаторен иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право. Ищецът следва да докаже наличието на твърдените от него пречки за упражняване на абсолютното си право на собственост. В процесния случай се твърди в исковата молба, а се установява и от събраните по делото доказателства, че извършваните действия представляват изграждане и ползване на бунгала на територията на процесните имоти, които нямат необходимите строителни книжа и са незаконно изградени. Но въпросът дали строителството е законно или не, в случая е ирелевантен, тъй като и при спазване законовите изисквания тези строежи могат да пречат на собствениците на имота. По отношение на първият елемент от фактическият състав на негаторният иск, съдът позовавайки се на изложените съждения по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, които са идентични и в случая, намира за доказано твърдението на ищците, че са собственици на недвижимите имоти, за които претендират в настоящето производство. Съдът приема, че с владението на процесните бунгала от страна на „..- гр. С. без правно основание, се пречи на ищците да упражняват в пълен обем своето право на собственост върху процесните имоти. Поради това и предявения иск по чл.109 от ЗС е основателен и като такъв следва също да се уважи.

По отношение на оспорването на удостоверение изх.№ 1883/14.10.2008 г. и удостоверение № 1884/14.10.2008 г., издадени от кмета на гр.Д. като такива с невярно съдържание, настоящият състав намира, че от една страна въззиваемият, върху когото лежи доказателствената тежест за оборване на материалната доказателствена сила, с която се ползват като официални свидетелстващи документи, не ангажира убедителни доказателства в тази насока. От друга страна отразеното в тези удостоверения се подкрепя от наличния доказателствен материал по делото. Това налага в тази му част, решението на РС-Г. да бъде отменено.

По отношение на възприетото от РС за недоказано оспорване на автентичността на тези удостоверения и на съдържанието на удостоверение изх.№ 485/25.04.2006 г., издадено от Кметство Д., настоящият състав изцяло споделя изводите на РС и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, в която и решението следва да бъде потвърдено.

По направеното от пълномощника на въззивниците искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че с оглед изхода на делото, то следва да бъде уважено, като ответникът бъде осъден да им заплати сума в размер на 923.88 лв., от които разноски за адвокатски хонорар 650.00 лв. (350.00 лв. по първоинстанционното производство и 300.00 лв. по въззивното), за държавна такса 123.88 лв. (83.88 лв. по първоинстанционното производство и 40.00 лв. по въззивното) и заплатеното възнаграждение на вещо лице от 150.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 495/10.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 762/2008 г. по описа на РС-Г. в частта, в която РС се е произнесъл по предявените искове, по оспорване съдържанието на удостоверение изх.№ 1883/14.10.2008 г. и удостоверение № 1884/14.10.2008 г., издадени от кмета на гр.Д. и по разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц... гр. С., с адрес гр. С., Б. „. Л. № *., представлявано от Директора Г. Г. да предаде на ищците А. А. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „Л. К.” № *, Е. Г. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. Г. № *, М. Д. Д. ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. В. № * и Г. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. Г.” № * владението върху следните недвижими имоти: нива от 0.174 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на с. Д. в местността „М.”, имот пл. № 1249 в кв. 85 от кадастрален план изработен 1990 год. при граници: наследници на Б. Г. и наследници на Б. Г. Д., идентична с поземлен имот с идентификационен № 21498.352.316 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, триста петдесет и две, точка, триста шестнадесет), находящ се в гр. Д., община Б., област Б. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с административен адрес в местността „М.”, с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), който поземлен имот е с площ по скица 174 кв. м. (сто седемдесет и четири квадратни метра), при съседи: поземлен имот с идентификационен № 21498.352.197 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, сто деветдесет и седем); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.318 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и осемнадесет); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.324 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и четири); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.314 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и четиринадесет); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.317 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и седемнадесет) и нива от 0,503 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Д., в м. „М.”, имот пл. № 1257 в кв. 85 по кадастралния, план изработен през 1990 год. при граници: наследници на Й. Г. Д. и наследници на Ц. Г. Д., идентичен с поземлен имот с идентификационен № 21498.352.327 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, триста петдесет и две, точка, триста двадесет и седем), находящ се в гр. Д., община Б., област Б. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с административен адрес в местността „М.”, с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), който поземлен имот е с площ по скица 503 кв. м. (петстотин и три квадратни метра), при съседи: поземлен имот с идентификационен № 21498.352.326 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и шест); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.323 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и три); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.328 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и осем); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.203 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, двеста и три).

ОСЪЖДА „... гр. С., с адрес гр. С., Б. „. Л. № *., представлявано от Директора Г. Г. да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищците А. А. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „Л. К.” № *, Е. Г. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. Г. № *, М. Д. Д. ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. В. № * и Г. Д. Д., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Д., У. „. Г.” № *, като премахне постройките, изградени върху следните имоти: нива от 0.174 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на с. Д. в местността „М.”, имот пл. № 1249 в кв. 85 от кадастрален план изработен 1990 год. при граници: наследници на Б. Г. и наследници на Б. Г. Д., идентична с поземлен имот с идентификационен № 21498.352.316 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, триста петдесет и две, точка, триста шестнадесет), находящ се в гр. Д., община Б., област Б. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с административен адрес в местността „М.”, с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), който поземлен имот е с площ по скица 174 кв. м. (сто седемдесет и четири квадратни метра), при съседи: поземлен имот с идентификационен № 21498.352.197 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, сто деветдесет и седем); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.318 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и осемнадесет); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.324 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и четири); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.314 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и четиринадесет); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.317 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста и седемнадесет) и нива от 0,503 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Д., в м. „М.”, имот пл. № 1257 в кв. 85 по кадастралния, план изработен през 1990 год. при граници: наследници на Й. Г. Д. и наследници на Ц. Г. Д., идентичен с поземлен имот с идентификационен № 21498.352.327 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, триста петдесет и две, точка, триста двадесет и седем), находящ се в гр. Д., община Б., област Б. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с административен адрес в местността „М.”, с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), който поземлен имот е с площ по скица 503 кв. м. (петстотин и три квадратни метра), при съседи: поземлен имот с идентификационен № 21498.352.326 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и шест); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.323 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и три); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.328 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, триста двадесет и осем); поземлен имот с идентификационен № 21498.352.203 (двадесет и една хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,триста петдесет и две, точка, двеста и три).

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на съдържанието на удостоверение изх.№ 1883/14.10.2008 г. и удостоверение № 1884/14.10.2008 г., издадени от кмета на гр.Д..

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е признато за недоказано оспорването на автентичността на удостоверение изх.№ 1883/14.10.2008 г. и удостоверение № 1884/14.10.2008 г., издадени от кмета на гр.Д. и на съдържанието на удостоверение изх.№ 485/25.04.2006 г., издадено от Кметство Д..

ОСЪЖДА „. .. , гр. С., Б. „. Л. № *., представлявано от директора * Г. Г. да заплати на ищците сумата от 923.88 (деветстотин двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща сторени от последните разноски по делото и пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалванес касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: