Р Е Ш
Е Н И Е
№
261882 05.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7690 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В,
ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез пълномощника адв. Г. против С.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Предявен е и
осъдителен иск с правно основание с чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между ответника и „Теленор България“ ЕАД бил сключен Договор за
мобилни услуги от 08.12.2017 г., с клиентски номер № *******, с предпочетен
мобилен номер ********, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна
такса в размер на 39.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на
сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер ******** от 08.12.2017 г. били издадени фактури за периода от 15.12.2017
г. – 14.04.2018 г. на обща стойност от 203.94 лв., а именно: фактура №
**********/15.01.2018 г. за сумата от 80.59 лв. без ДДС, с падеж: 30.01.2018 г.
и фактура № **********/15.02.2018 г. за сумата от 30.69 лв. без ДДС, с падеж:
02.03.2018 г. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 126.48 лв.,
мобилният оператор, на основание разпоредбите на ОУ, прекратил едностранно
договора на ответника и е издал крайна фактура № **********/15.04.2018 г. с
начислена обща сума за плащане от 203,94 лв. В крайната фактура била начислена
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 77.46 лв. Датата
на деактивация на процесния абонамент е 30.03.2018 г. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно т. 11 от договора, като начисли в крайната
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Изричната договорна
клауза, предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Сочи, че предвид постигнато споразумение с Комисия за защита
на потребителите, дължимата се неустойка е начислена в размер на три месечни
абонаментни такси или, дължимата се сума за неустойка е в размер на 77,46 лв.
/3х25,82 лв. без ДДС/.
Твърди
се, че вземанията по процесния договор са прехвърлени с договор за цесия от
12.07.2019 г. на „Иновативни финанси“ ЕООД, което ги е прехвърлило с договор за
цесия от 29.11.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД. Заявява, че към исковата молба са
приложени уведомления за извършените цесии, като моли ответникът, да се счита
уведомен за същите с връчване на исковата молба.
Предвид
липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 20552/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
11085/16.12.2019 г. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество били предявени настоящите
установителни искове.
С
оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен иск, като се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 126.48 лв. –
незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за далекосъобщителни
услуги от 08.12.2017 г.
Моли
да се уважи и предявения осъдителен иск,
като ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата от 77.46 лв. – неустойка по договор за далекосъобщителни услуги от
08.12.2017 г., представляваща трикратния размер на месечния абонамент.
Претендират
се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба,
като счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Заявява, че
доколкото уведомленията за прехвърляне на вземането са връчени на особен
представител на ответника, то и не се е стигнало до фактическо връчване на
книжата във връзка с уведомяване за цесиите, като счита, че връчването на
особен представител не може да се приравни на връчване на длъжника. Ето защо,
счита, че длъжникът не е бил валидно уведомен за прехвърляне на вземанията,
съответно ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
С оглед
изложеното моли предявените от ищеца претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на
парично задължение № 11085/16.12.2019 г. по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр.
дело № 20552/2019 г. на ПРС, ХVІІІ гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати
на ищеца следните суми: главница в размер на 203.94 лева, дължима по договор за
предоставяне на мобилни услуги от 08.12.2017 г., сключен с „Теленор България“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Иновативни финанси“ ЕООД с
договор за цесия от 12.07.2019 г., което дружество ги прехвърлило с договор за
цесия от 29.11.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД; 33.02 лева – обезщетение за забава за
периода от 04.05.2018 г. – 06.12.2019 г., както и разноските по делото в размер
на 25 лева за държавна такса и 360 лева- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена редовно по
чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес,
е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
За основателност на иска, в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на
валидно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника по
договора за телекомуникационни услуги, със соченото в исковата молба
съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването
им от ответника, при което е възникнало задължение за плащане на абонаментни
такси и услуги; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния
размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на претенцията; вкл. валидно прехвърляне на вземанията в полза на „Иновативни
финанси“ ЕООД, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори, както и,
че ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти.
По отношение на предявения осъдителен иск относно
претендираната неустойка, ищецът следва да докаже и валидна
уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване на договора и наличие на
предпоставки за начисляването й, както и за едностранно прекратяване на
правоотношението.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема исковете за
неоснователни, поради следното:
По делото е
представен процесният Договор за мобилни услуги от 08.12.2017 г., който носи
подпис за ответника, неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените
права и задължения.
В хода на
производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за –
реално предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период и ползването им
от ответника, както и начина на формиране и размера на претенцията.
Не се установява
дали сумите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те
съответстват на предвидената в договора, както и дали са потребени мобилни
услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените фактури, които са
представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси – те са частни
документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства.
На следващо място, ищецът не доказва да е и материалноправно легитимиран да предяви
исковете, съответно да е носител на твърдяното вземане, доколкото, макар договорите за цесия да са представени по
делото, не е представен Анекс № 2 към първия договор за цесия от 12.07.2019 г.,
сключен между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ЕООД, а съгласно
чл.1. от посочения договор, вземанията, предмет на прехвърляне при условията на
договора, са посочени в Анекс № 2 към него, а такъв по делото не е представен.
Представеното и
извлечение от Приложение № 1 към последващия договор за цесия от 29.11.2019 г.,
сключен между „Иновативни финанси“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕООД, не може да санира този пропуск,
доколкото следва да бъде установено по безспорен начин, че първият цесионер е
носител на това вземане, за да може да го прехвърли. Ответникът, в отговора на
исковата молба, изрично е оспорил договорите за цесия, а установяването им е
част от фактическия състав на претенцията.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия
състав на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимостта на
сумите, следва да се докаже по категоричен начин, че услугите са предоставени и
потребени от ответника, както и да се установи начинът на формиране на
търсената цена, като същевременно се докаже и, че именно ищецът има качеството
на кредитор и носител на вземанията. Такова доказване не е проведено.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от фактическия
състав на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се
приема за нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на дълг, поради което исковете
следва да бъдат отхвърлени, както предявения установителен иск относно претендираната
главница, така и предявения осъдителен иск за акцесорно вземане
/неустойка/.
За пълнота и извън гореизложеното, следва
да се добави, че претенцията за дължимостта на неустойката е неоснователна и по
други причини.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й
функция, която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено
намалена.
В договора, страните са уговорили неустойката по правоотношението в размер
на оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти. Неустойката всъщност е равна на цената на самата
услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата.
Нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на
сключването на договора и постигнатото споразумение с Комисия за защита на
потребителите не влияе на преценката. Без значение е и обстоятелството, че
ищецът претендира неустойката в трикратен размер на абонамента. Клаузата за
неустойка е част от договора, а по действителността на договора и неговите
клаузи, съдът е длъжен дори да се произнася служебно и без направено насрещно
възражение.
Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето, следва
изводът, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не
е породило правно действие.
Ето защо, търсената сума за неустойка не е дължима и по тези съображения.
С оглед изложеното, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл.
78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК: *********, против С.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за
установена в отношенията между страните, дължимостта на сумата от 126.48 лева – неплатена главница за далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от 08.12.2017 г., сключен с „Теленор
България“ ЕАД, което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 12.07.2019
г. на „Иновативни финанси“ ЕООД, което дружество го прехвърлило с договор за
цесия от 29.11.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за което вземане /ведно с други вземания/
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
11085/16.12.2019 г. по частно гр. дело № 20552/2019 г. на РС - Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК: *********, против С.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск за
осъждането на ответника, че дължи сумата от 77.46 лева (седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки)
– неустойка по договор за мобилни услуги от 08.12.2017 г., сключен с „Теленор
България“ ЕАД, което вземане било прехвърлено с договор за цесия от 12.07.2019
г. на „Иновативни финанси“ ЕООД, което дружество го прехвърлило с договор за
цесия от 29.11.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД