№ 61088
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110115608 по описа за 2022 година
и да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с с което
се иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която да разпореди – длъжникът П. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес –
град ........... да заплати на кредитора „СК ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление – град ,,,,,,,,,,,,, ет. 7, представлявано от управителя си НПП, посочените в
заявлението суми.
Твърди се, че сумите са дължими на основание Договор за паричен заем №
531982/31.05.2021 година, сключен между сочения за длъжник и заявителя, ведно с
приложите към него Общи условия. Също така се твърди, че с договора кредитополучателят
съгласно чл. 21, ал. 7 от Общите условия е регламентирано задължението на потребителя да
заплаща таксите, определени съгласно Тарифата за таксите на „СК. Споменатите такси се
заплащали от клиентите за предоставени услуги във връзка с договори за кредит, както и
предвидените неустойки, ако се дължали. Начислена е неустойка за забава на плащане,
защото кредитополучателят е забавил своето плащане. Друго твърдение на заявителят
относно основателността на претендираната неустойка е, че заявителят прави разходи
относно действия за извънсъдебно събиране на вземанията към Кредитополучателя, а
именно – изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от
Кредитополучателя адреси, периодично информиране на Кредитополучателя за опуснатите
забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и
извършване на посещения на посочените от Кредитополучателя адреси за връчване на
покани, съобщения и уведомления. Заявителят е квалифицирал вземането като „неустойка за
забава“ и я е начислил на 01.11.2021г., като сумата е в размер на 150 лв.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за паричен заем – относно наличието на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като
съображенията за това са следните:
Претендираните вземания от кредитора за претендираната неустойка за забава в
1
размер на 150 лв. и начислена на 01.11.2021г. - съдът приема, че е налице обоснована
вяроятност вземането да произтича от вероятно неравноправна клауза, която за съда е
нищожна и вероятно неравноправна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно изложеното в
тази част заявлението следва да се отхвърли и съдът отхвърля претендираната сума от
заявителя в размер на 150 лв и начислена на 01.11.2021 на основание чл. 21, ал. 7 от ОУ.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, договорна неустойка и законна лихва за забава, като за останалата
част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради наличние на обоснована
вяроятност вземането да произтича от вероятно неравноправна клауза, която за съда е
нищожна и вероятно неравноправна в договора, касаеща нейната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за от 150 лева, начислена на 01.11.2021г., квалифицирана от
заявителя като неустойка за забава представлява допълнителна такса за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорката се явява
нищожна.
Съгласно ТР 1/2009 на ОСТК на ВКС неустойката представлява уговорена клауза в
договора и тя е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9
ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на
договорна отговорност. Приема се също, че съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. В настоящия случай не е налице нито една от описаните в тълкувателното решение
функции на неустойката. Вземането в размер на 150 лева, начислено на 01.11.2021 се
отхвърля от съда.
На следващо място, следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За съда уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04. 2016
г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
2
закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод извънсъдебно събиране на вземането. Изложеното води до
извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
Така уговорените и дължими такси са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в
който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04. 2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena
Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора
да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а начисленото вземане по предназначението си очевидно касае
усвояването и управлението на кредита, като по този начин категорично противоречи на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни
свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение
като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане в размер на 150 лева,
начислено на 01.11.2021г.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
„Длъжникът П. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – град ........... да
заплати на кредитора „СК ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление – град
3
,,,,,,,,,,,,, ет. 7, представлявано от управителя си НПП, следните суми:
- сумата от 600 лева – представляваща неплатена главница по Договор за паричен
заем № 531982/31.05.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозирането на заявлението пред заповедния съд – 24.03.2022 година до окончателното
изплащане;
- сумата от 37,90 лева – неплатено възнаградителна лихва, дължима за периода от
31.05.2021г. до 06.09.2021г.;
- сумата от 86,10 лева, представляваща договорна неустойка, дължима за периода от
31.05.2021 година до 06.09.2021 година,
- сумата от 44,36 лева, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода
от 01.08.2021 година до 01.03.2022 година;
- сумата на сторените по делото разноски – 25 лева –заплатена държавна такси и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.“,
като в останалата част за сумите – за сумата от 150 лв., представляваща вземане за
плащане на такси по извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва от
24.03.2022г. до изплащане на вземането - отхвърля заявление с вх.№ 58227/24.03.2022
година, депозирано от „СК ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление – град
,,,,,,,,,,,,, ет. 7, представлявано от управителя си НПП.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4