Р Е
Ш Е Н
И Е260230/14.5.2021г.
гр.
ЯМБОЛ.14.05.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........15.04.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…….................................…..............и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....гр.дело N .861.… .. по описа
за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Р.Г.Т.
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -Застраховане", с която
желае да се осъди ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да му заплати обезщетение в
размер на: 15 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП
настъпило на 25.02.2019 г.; законната лихва върху претендираната главница от
датата на уведомяване на ответника - 18.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане
на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и
защита на ищеца.
Ищецът твърди, че на 25.08.2019 г., на път ***, при
км. ***, обл. С. З., водачът Т.К.С., на лек автомобил марка „***", модел „***",
с per. № ***, нарушава правилата за движение по пътищата, като не спазва
необходимата дистанция, застига и удря лек автомобил марка и модел „***",
с per. № ***, управляван от Ж.А.И.. След удара лек автомобил марка „***",
модел „***", с per. № *** отклонява своето движение, поради загуба на
управление от водача С., навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно
правомерно движещия се там лек автомобил марка „***", модел „***", с
per. № ***, управляван от Р.Г.Т.. При удара сериозно е пострадал водачът Р.Г.Т..
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с per. № *** г. На виновния водач е издаден и АУАН № ***
от дата 25.08.2019 г.
След инцидента пострадалият Р.Т. е прегледан от екип
на ФСМП – П. б. който при първичния преглед му поставя работна диагноза ***, ***
и е транспортиран до Спешното отделение на болницата в гр. К. Оплаква се от
силни болки в гърдите и в лумбалната област. Назначени и извършени са му
различни прегледи и изследвания, от които се установява Контузия на *** и
Контузия на ***. Освободен е за домашно лечение, като са му да дени съответните
препоръки.
На 27.08.2019 г. поради продължаващи оплаквания за
силни болки в кръста, разпростиращи се към краката, съпроводени от изтръпване и
болезненост в останалите травмирани зони, постъпва за диагностично уточняване и
консултиране в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „проф. д-р С. К." АД.
След проведените клинично лабораторни и инструментални изследвания и
консултации със специалисти е установено: *** - състояние след фрактура ***.
Линейна фрактура на стернума в съседство със серноклавикуларната става вдясно.
Предписана му е лекарствена терапия, която провежда в лечебното заведение. На
02.09.2019 г. Р.Т. е изписан, като са му дадени препоръки - да провежда терапия
вкъщи, включително и с аналгетици при нужда.
Същия ден - 02.09.2019 г., ищецът е приет в Клиника по
гръдна хирургия на УМБАЛ „проф. д-р С. К." АД. При поредните прегледи е
констатирано: наличие на ***, *** вдясно парастернално и в ***. Потвърдената е
диагнозата за: ***, ***, ***. Отново провежда медикаментозно лечение и на
05.09.2019 г. е изписан с дадени указания за съблюдаване на хигиенно-диетичен
режим.
На 11.09.2019 г. Р.Т. е преглед от съдебен лекар,
който установява: ***; ***; *** — травматично, в областта на ***. Косо
кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош. Кръвонасядания по долните
крайници. Заключава, че констатираните увреди добре отговарят да са получени
при настъпило ПТП от удари в детайли и върху предпазния колан в купето на
автомобила, видно от Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № ***г.
Видно от Амбулаторен лист № *** г., ищецът все още има
оплаквания за болки в гръдната кост и дясното рамо, засилващи се при физическа
активност. Всяка промяна на времето също му се отразява зле, тъй като изпитва
дискомфорт и болезненост в областта на травмите.
Ищецът посочва, че пътният инцидент ме е причинил внезапно
и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно е
ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията,
които изпитва от травмите в гърдите и лумбалната област. При заемането на
определено положение на тялото изпитва болезненост и бързо умаляване. Задъхва
се лесно и изпитва лесна уморяемост при минимална физическа активност. Изпитва
затруднения и болки при обличане, вдишване и издишване. Създават му дискомфорт
главоболието и постоянните боли в лумбалната област. Срамува се от натъртванията,
посиняванията и охлузванията по тялото, като те го правят срамежлив и затворен.
Все още изпитва силни болки в областта на травмите.
Изживеният стрес от произшествието, рефлектира върху
общото му емоционално състояние. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с
честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато остава сам. Изпитва неувереност и страх да
управлява МПС. Избягва да излиза и да се среща с хора извън най-близките.
Тревожен и вглъбен в себе си е. Не може да спи спокойно и сънува кошмари.
Посочва, че към момента на събитието, виновният водач,
управлявал лек автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с полица № ***, валидна от
30/07/2019 г. до 29/07/2020 г.
Ищецът на 18.09.2019 г. е отправил претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. С
Писмо с изх. № *** г. такова плащане е било отказано.
Посочва, че с Писмо с изх. № *** г. е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева,
което счита за занижено и некореспондиращо с претърпените болки, страдания и
психически стрес, претърпени от него, вследствие ПТП от 25.08.2019 г., в
резултат на което отправил Възражение към застрахователя с Вх. № *** г. Видно
от Писмо с Изх. № *** г. застрахователното обезщетение за неимуществени вреди
остана непроменено, което поражда правния му интерес от предяването на
настоящата молба по исков ред.
С оглед обстоятелството, че ответникът е уведомен на 18.09.2019
г., то от този момент върху претендиралата сума следва да бъде начислена и
законна лихва до окончателното й заплащане.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се
поддържа изцяло.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника. Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди
по основанието им, които счита същите за недължими.
Оспорва всички твърдения на ищцовата страна, направени
с исковата молба. Според ответника исковете са неоснователни, необосновани и не
са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Според
ответника, в конкретния случай не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се
ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Счита, че ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД е
обезщетило ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Застрахователят е
заплатил сума в размер на 10 000 лева на ищеца по заведената в дружеството щета
***.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че
механизмът не се е осъществил точно по описания от ищеца начин. Счита, че
процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в
ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС - Т.С..
Счита, че противно на твърденията на ищеца, вина за
настъпването на процесния инцидент има не водачът С., а водача на л.а. *** - Ж.И.,
която е спряла внезапно и така е създала опасност за движещото се след нея МПС.
Счита, че вината за ПТП е на движещите се пред Т.С. МПС-та, които с действията
си са станали причина за настъпването на инцидента.
Счита, че ищецът, с действията си, също е допринесъл
за настъпването на ПТП. Прави възражение и че получените от пострадалия телесни
увреждания не са в следствие от удара на водача С.. Същите са причинени от
ударите с другите МПС-та, които са независими и нямат общо с действията на
водача на автобуса.
На следващо място, прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е
допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. В конкретния
случай пострадалият сам е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве
и живот.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно -
транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Счита, че искът в пълния му предявен размер е неоснователен,
необоснован и не е подкрепен с доказателства, същият е прекомерно завишен по
размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на
процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендирания
размер на застрахователно обезщетение от 25 000 лева (общ размер след
приспадане на платеното по доброволен ред обезщетение). Счита, че обезщетение в
този размер, за получените увреждания, е силно завишено.
На отделно основание, счита предявения размер за
прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва и твърдението за продължителността на лечебния
и възстановителен период на ищеца.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както
и размера на
претендираните лихви, по аргумент за неоснователност на главния иск.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
За твърдяното ПТП е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№ ***г. на ОД на МВР С.З., съставен от дежурен ПТП
при РУправление-К. на 25.08.2019г. С
В същият е посочено, че на сочената дата е настъпило
ПТП на път ***, км.*** около 15.30ч. между 4 участника: 1. Участник-ППС с рег.№
***, марка „***“, модел „***“ , собственост и управлявано от Т.К. С.; уч.2 – ППС с рег.№ ***, марка „***“,
модел „***“, собственост и с водач Р.Г.Т., уч.3 – ППС с рег.№ ***, марка „***“,
модел „***“, собственост на Р. И. М. и водач- Ж.А.И. и уч.4 – ППС с рег.№ ***,
марка „***“, модел „***“ , собственост на Т. Г. Т. и водач К. Г. Т.. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1, поради неспазване на
необходимата дистанция, застига и блъска уч.3. От удара уч.4 изменя посоката си
на движение, навлиза в лентата за насрещното движение и се блъска челно в уч.2.
От удара уч.3 блъска уч.4. За пострпадали лица са вписани Т.К. К. и Р.Г.Т..
По случая е съставена докладна записка на 25.08.2019г.,
а на Т.К. К. е съставен АУАД на 25.08.2019г. и е издадено наказателно постановление
№ *** от 03.10.2019г., с което й е наложена глоба в размер на 200лв. за
нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За доказване на твърденията на ищеца, че е оправил
претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение , същият е представил
молба вх. № *** г. на ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД,
писмо изх. № *** г. от ответника до пълномощника на ищеца, че отказват
изплащане на обезщетение, т.к. представените документи са недостатъчни, писмо изх. № *** г. от ответника до адв.Р. М.,
като пълномощник на ищеца, възражение от
Р.Г.Т. изх. № *** г. относно щета ***г. и
писмо изх. № *** г.от ответника до ищеца чрез пълномощника във връзка с
възражението му. От представената
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 17.09.2019 г. се установява, че към
25.08.2019г. МПС с ДКН *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“.
За състоянието на ищеца след инцидента и проведеното
му лечение същият е представил фиш за спешна медицинска помощ от 25.08.2019
г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО, епикриза ИЗ ***
издадена от УМБАЛ „проф.д-р С. К.“ АД, Клиника по неврохирургия гр. С. З.на Р.Г.Т., епикриза ***, издадена от УМБАЛ
„проф.д-р С. К.“ АД, Клиника по гръдна хирургия на Р.Г.Т., съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № *** г. издадено от Съдебна медицина – С. З., амб. Лист № *** г., както
и бяха изискани медицинските му документи от УМБАЛ“Проф.д-р С. К.“ АД гр.С. З.,
изпратени от болницата, които бяха предмет на изследване от назначените по
делото две съдебно-медицински експертизи с вещо лице – неврохирург и вещо лице
– гръден хирург.
Според представеното и прието заключение на д-р М.И.К. неврохирург- специалист при МЦ „С.
А. 2" С. З. се
установява, че ищецът е получил следните увреждания в резултат на ПТП-то:
-***
-***
по проекционния ход на обезопасителния колан (коланна травма);
- ***в
съседство с гръдноключичната става в дясно, състояние след фрактура на ***;
-***
-***.
Според заключението тези травми са
причинили трайно затруднение на движението на снагата и болка в контузените
области за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупванията
на гръдната кост са придружени със силна и постоянна болка през първите няколко
дни, като болките отслабват по сила и интензитет през следващите седмици до
почти пълното им изчезване след 60-90 дни /2-3 месеца/. Болката е с постоянен
характер, поради постоянното движение на гръдния кош в дихателните екскурзии
(всяко вдишване и издишване). Травматичното увреждане на меките тъкани на
главата, гръдния кош и лумбосакралната област са също съпроводени от интензивна
болка в първите няколко дни, след което болките постепенно затихват.
Получените
от ищеца увреждания представляват разстройство на здравето водещо до временна
инвалидизация за срок от няколко месеца, без опасност за живота. В случая на
ищеца счупванията на гръдната кост следва да бъдат напълно възстановени след
този срок.
Фрактурите на стернума при правилно
зарастване и водене на лечебния процес обикновено се възстановяват напълно в
границите на 60-90 дни/2-3 месеца/ като през това време болките постепенно
затихват и се възстановяват в пълен обем движенията на гръдния кош и ръцете.
Това е така поради факта, че част от мускулите участващи в движенията на
горните крайници се залавят за ребрата, ключицата и близо до гръдната кост.
Контузиите на меките тъкани на тялото: главата, гърдите, лумбосакралната област
и крайниците възстановителните процеси би следвало да приключат между 3 и 4
седмици .Болките са поддържани по продължително време поради дисторзията на
мускулатурата в лумбалният отдел на гръбнака ,разкъсвания на мускулни фибри и
увреди по залавните им места върху прешлените израстъци и обострянето на
наличните от преди травмата костно ставни увреди и дискови хернии от добре
описаното КТ изследване от рентгенолога при хоспитализацията в НХК .
„Лявоконвексна
сколиоза.Физиологична поясна лордоза. Маргинални апофизарни остеофити.
Остеохондроза на нива ***.
Ниво ***- протрузия на диска на
широка основа.Стенозирани рецесуси двустранно. Ниво ***протрузия на диска на
широка основа,с фораминална дискова херния вдясно.Стенозиран неврофорамен
вдясно.
Ниво
***-лява парамедианна и фораминална дискова херния,стенозираща левите рецесус и
неврофорамен.
Пре- и паравертебрални меки тъкани -
в норма.
Заключение:***"
Поради
това и работната диагноза в Неврохирургичната клиника е ***.Травмите най-вероятно
са получени при торзионно завъртане в седалката с блокиране на тялото от колана
върху нея,който е поставен при пътуването.
Видно от Амбулаторен лист № *** г. е, че
ищецът около 4 месеца след травмата е продължавал лечението с
противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти, като е имал слаби болки в дясна
гръдно-ключична става и затруднени движения в дясно рамо. В случая
възстановяването е продължило и след 120-я ден.
По
време на пролежаването в Клиника по Неврохирургия ищецът е бил на:
Противооточна терапия с Манитол 10% 2x250 мл.; Дексаметазон 2x1 амп.;
Рехидратираща и противошокова терапия: Натриев хлорид 0.9% 2x500 мл.;
Витаминотерапия: Вит.С 2x1 амп.; Обезболяваща и противовъзпалителна терапия:
Аналгин 3x1 амп.; Дексетопрофен 2x1 амп.; Гастропротектор: Квамател 2x1 фл.
По
време на пролежаването в Клиника по Гръдна хирургия ищецът е бил на: Инфузионна
терапия: р-р на Рингер 500 мл. дневно; Обезболяваща терапия: Аналгин 3x1 амп.;
Противотромботична терапия: Фраксипарин 0.4 мл. дневно. Препоръчана терапия за
дома: аналгетици.
Лечебният период е бил с
продължителност 10 дни в стационарни условия : от 27.08.2019 г. до 5.09.2019 г.
От Амбулаторен лист № *** г. е
видно, че ищецът около 4 месеца след травмата е продължавал лечението с
противовъзпалителни и обезболяващи: Дексофен 3x1 т. и Репарил гел за мазане.
Възстановителният период при такъв
вид травми е в границите на 60-90 дни/ от 2 до 3 месеца/ след травмата. През
този период ищецът е изпитвал в началото силна и постоянна болка, която
постепенно с времето е отслабвала до пълното и изчезване/ добре повлияли се от
медикаментозното лечение/. Затруднени и болезнени са били движенията в горната
част на тялото (гърди, горни крайници и шия). Пълният обем движения би следвало
да се възстанови до 60-90 дни след травмата. В случая на ищеца оплакванията са
продължили и след това време - до и след 120-я ден, видно от амбулаторен лист №
*** г.
Според вещото лице претърпените от
ищеца увреждания отговарят на механизма на травмата - коланна травма и травми
причинени от твърди тъпи предмети от купето на автомобила при съприкосновение с
тялото на ищеца. Проведеното лечение е стандартно и отговарящо напълно на вида
и тежеста на травматичните увреждания получени при процесното ПТП. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания, проведеното
лечение и процесното ПТП на 25.08.2019 г.
След направеният преглед на ищеца
в.л. е установило, че същият е работоспособен.Съобщава за оплаквания от болки
по контузионните места-гръден кош и лумбален отдел на гръбначният стълб , които
се появяват епизодично при физическо натоварване и климатични промени свързани
с влага и студ .Същите се повлияват с аналгетична терапия,физиотерапия и
балнеолечение. Подходящо е и поставяне на стабилизиращи лумбо сакрални колани
при пътуване и физическо натоварване. Получените от ищеца увреждания могат да
бъдат предизвикани при настъпило ПТП от удари в детайли и обезопасителния колан
на катастрофирал автомобил. Налице е причинно-следствена връзка между
преживяното ПТП на 25.08.2019 г. и получените от ищеца увреждания.
При
отговор на поставените въпроси по назначената съдебномедицинска експертиза
изготвена от д-р Д.В. дм. – специалист – *** – ***, ***, Клиника по гръдна
хирургия при УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“АД – С.З., същият дава следното заключение:
В резултат
на ПТП ищеца е получил следните увреждани: *** изразяваща се в: Травматично
кръвонасядане на кожата на гърдите по проекционния ход на обезопасителния колан
(коланна травма);*** в съседство с гръдноключичната става в дясно, състояние
след фрактура на процесус ксифоидеус(мечовиден израстък)на гръдната кост; ***.
Тези
травми са причинили трайно затруднение на движението на снагата и болка в
контузените области за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупванията
на гръдната кост са придружени със силна и постоянна болка през първите няколко
дни, като болките отслабват по сила и интензитет през следващите седмици до
почти пълното им изчезване след 60-90 дни. Болката е с постоянен характер,
поради постоянното движение на гръдния кош в дихателните екскурзии (всяко
вдишване и издишване). Травматичното увреждане на меките тъкани на гръдния кош
и лумбосакралната област са също съпроводени от интензивна болка в първите
няколко дни, след което болките постепенно затихват.
Получените
от ищеца увреждания представляват разстройство на здравето водещо до временна
инвалидизация за срок от няколко месеца, без опасност за живота. В случая на
ищеца счупванията на гръдната кост следва да бъдат напълно възстановени след
този срок.
Фрактурите
на стернума при правилно зарастване и водене на лечебния процес обикновено се
възстановяват напълно в границите на 60-90 дни като през това време болките
постепенно затихват и се възстановяват в пълен обем движенията на гръдния кош и
ръцете. Това е така поради факта, че част от мускулите участващи в движенията
на горните крайници се залавят за ребрата, ключицата и близо до гръдната кост.
Контузиите на меките тъкани на тялото: гърдите, лумбосакралната област и
крайниците възстановителните процеси би следвало да приключат от 30-45-я ден.
Видно от Амбулаторен лист № *** 14.01.2020 г.е, че ищецът около 4 месеца след
травмата е продължавал лечението с противовъзпалителни и обезболяващи като е
имал слаби болки в дясна гръдно-ключична става и затруднени движения в дясно
рамо. В случая възстановяването е продължило и след 120-я ден.
По време на пролежаването в Клиника по Неврохирургия
ищецът е бил на: Противооточна терапия с Манитол 10% 2x250 мл.; Дексаметазон
2x1 амп.; Рехидратираща и противошокова терапия: Натриев хлорид 0.9% 2x500 мл.;
Витаминотерапия: Вит.С 2x1 амп.; Обезболяваща и противовъзпалителна терапия:
Аналгин 3x1 амп.; Дексетопрофен 2x1 амп.; Гастропротектор: Квамател 2x1 фл. По
време на пролежаването в Клиника по Гръдна хирургия ищецът е бил на: Инфузионна
терапия: р-р на Рингер 500 мл. дневно; Обезболяваща терапия: Аналгин 3x1 амп.;
Противотромботична терапия: Фраксипарин 0.4 мл. дневно. Препоръчана терапия за
дома: аналгетици.
Лечебният
период е бил с продължителност 10 дни: от 27.08.2019 г. до 5.09.2019 г.
От
Амбулаторен лист № *** г.е видно, че ищецът около 4 месеца след травмата е
продължавал лечението с противовъзпалителни и обезболяващи: Дексофен 3x1 т. и
Репарил гел за мазане.
Възстановителният
период при такъв вид травми е в границите на 60-90 дни след травмата. През този
период ищецът е изпитвал в началото силна и постоянна болка, която постепенно с
времето е отслабвала до пълното и изчезване. Затруднени и болезнени са били
движенията в горната част на тялото (гърди, горни крайници и шия). Пълният обем
движения би следвало да се възстанови до 60-90 дни след травмата. В случая на
ищеца оплакванията са продължили и след това време - до и след 120-я ден, видно
от амбулаторен лист № *** г.
Претърпените
от ищеца увреждания отговарят на механизма на травмата - коланна травма и
травми причинени от твърди тъпи предмети от купето на автомобила при
съприкосновение с тялото на ищеца. Проведеното лечение е стандартно и
отговарящо напълно на вида и тежеста на травматичните увреждания получени при
процесното ПТП.
Налице е
пряка причинно-следствена връзка междупретърпените от ищеца увреждания,
проведеното лечение и процесното ПТП на 25.08.2019 г.
От
извършения медицински преглед на ищеца на 21.01.2021 г. в гр. С. З. не се
констатират отклонения от нормалния статус за възрастта: Костна и мускулни
системи - добре развити, без видими деформации. Местата на фрактурите на
гръдната кост (близо до дясна гръдно-ключична става и мечовидния израстък) са
леко чувствителни при натиск и палпация, без изразен болкови синдром.
Възстановяването на местата на счупване е завършило напълно, без видими
деформации. На аускултация (преслушване със стетоскоп - слушалка): Дишане
двустранно везикуларно без хрипова находка. Липсват патологични шумове.
Възстановяването на белодробната контузия е завършило напълно, без остатъчни
явления.
Здравословното
състояние на ищеца към настоящия момент е добро и без вероятност за бъдещи
последици поради претърпяната гръдна травма.
Получените
от ищеца увреждания могат да бъдат предизвикани при настъпило ПТП от удари в
детайли и обезопасителния колан на катастрофирал автомобил. Налице е
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП на 25.08.2019 г. и получените
от ищеца увреждания.
По делото
бе назначена и изслушана
съдебно-психологична експертиза. Вещото лице е дало заключение, според
което злополуката от 25.08.2019г.,
претърпяното ПТП като животозастрашаващо събитие е предизвикала остра
травматична стресова реакция у ищеца - същият е бил във фаза на шок, която е
продължила в рамките па минути до около час. Поради особеностите на характера
на обследвания - предимно неговата стресоустойчивост, емоционална стабилност и
умения за добър самоконтрол, усъвършенствани в работата и личния живот, същият
сравнително бързо се е окопитил й е предприел адекватни рационални действия,
може да се каже. че е „взел нещата в свои ръце". Няма данни за паническа
реакция.
Видно от данните по делото, вкл.
свидетелските показания, психологичното интервю и психодиагностичните
резултати, ищецът по природа е бил весел, общителен и самоуверен успешен в
своите очи и тези на другите'. Вследствие на злополуката е бил физически и
психически травмиран от болките и фрустрацията - особено чувство за външни за
него пречки и известно безсилие, че не може да контролира и се справи със
ситуацията. Това е последвано от невротични и депресивни симптоми в лека до
средна степен, разстройство на житейските планове, загуба на важни за него
умения и възможности: като временно обезобразяване на тялото, нови и обострени
стари болки, притеснения като изпада в подобна па стресовата ситуация като шофира,
невъзможност да упражнява хобитата си, да извършва вече уредена работа и
придобива по-големи доходи, финансови затруднения от непланувани и непредвидени
разходи. Макар и минимално и временно е ограничил социалните см контакти, имал
отделни прояви на промени в настроението и емоционална лабилност / плач. лош
сън, редки кошмарни сънища/. Агресивно настроение и недоволство.
Към момента на прегледа, който е
извършен почти година и половина,-'след претърпяното ПТП, ищецът се е
възстановил в значителна степен от физическите и психичните травми, преживения
стрес. Същият вече шофира, общува свободно, планира живота си и почти се е
върнал към предишното си „Аз", демонстрира самоувереност. Намира се във
„фаза на преориентация" на травматичната стресова реакция, което е
нормално за степента на увреждания и времето, което отдалечава травмата назад.
За това много допринася най-вече структурата на личността му, но и подкрепата
на близките му хора. Въпреки това от време на време има отделни прояви на
депресивни симптоми.
Доколкото ищецът е във фаза
преориентация, същият е приел здравословното си състояние и последиците му
върху ежедневието си и се стреми да се справя е него. Вече е нагласил и планира
е повече оптимизъм живота си занапред, съобразно с новите условия.
По делото бе назначената и
изслушана автотехническа експертиза,
която дава отговор какъв е механизма на ПТП. Според изготвеното заключение произшествието
е настъпило на път ***, км, ***, западно от отбивката за с. Д. С. Според
констативния протокол за ПТП и справка в С. М., пътният участък е праволинеен и
равнинен. Пътно платно е с по една лента за движение във всяка посока,
разделени от маркировка М1 (непрекъсната осова линия). Широчината на платното
за движение е около 7,60 метра (според стандартите за първокласен път).
Според информацията, поместена в констативния протокол за ПТП,
лек автомобил *** се е движил в посока запад-изток. Скоростта на движение на
всички МПС, участвали в произшествието не може да бъде определена, поради липса
на Протокол за оглед на местопроизшествието, с присъщо-необходимата информация.
Това е причина настоящото заключение да не може да приложи какъвто и да е
математичен модел за пресмятане на скоростта на движение преди и към момента на
ПТП.
Сблъсъкът е настъпил в дясната пътна лента
(в посока запад-изток), като предно разположен е бил л.а. ***. На практика,
л.а. *** „го е атакувал" отзад, по-силно изразено в задните леви състави
След първия удар, л.а. *** навлиза в
насрещната пътна лента и осъществява насрещен удар с лек автомобил ***, т.е.
ударът е насрещен, разположен в лентата, принадлежаща за движение на л.а. ***.
Лек автомобил *** се е движил по първокласен
път ***, като след първия попътен сблъсък с л.а. ***, навлиза в насрещната
лента и осъществява насрещен, челно-кос сблъсък с фронталните състави на л.а. ***.
Касаещо аварийното, безконтролно движение след втория сблъсък, липсва информация
в констативния протокол.
В материалите по делото липсва информация да
е извършен експертен оглед след ПТП, касаещо материалните щети на участниците в
произшествието, В Констативен протокол за ПТП № ***, издаден от ОД на МВР С. З.
е отразено, както следва:
- лек автомобил ***, рег. № ***: силно
деформирана предна част на автомобила;
- л.а. ***, рег.
№ ***: силно деформирана предна част на автомобила;
-
л.а. ***, рег. №
***: деформирани задна броня; задна врата; заден ляв калник; счупен ляв стоп;
деформирана предна броня; преден ляв калник; счупен ляв фар; деформиран преден
капак;
- л.а.
***, рег. № ***: деформирани задна броня; заден десен калник.
В
констативния протокол е отразено, че произшествието е настъпило около 15:30
часа, при дневна светлина, оптимални атмосферни и пътни условия - суха
асфалтова настилка. В тази връзка заключението изказва становище, че липсват
обективни предпоставки за настъпване на произшествието. Водачът на л.а, *** е
имал практическа възможност да предотврати произшествието ако е следил
неотклонно пътната обстановка и е осъществявал необходимите технически
действия, предвид ситуацията.
Инициални
сблъсък между л.а. *** и *** е челно-кос, насрещен, при което са участвали
(приоритетно) челните състави на двете превозни средства.
Предвид
информацията, поместена в материалите по делото, заключението изказва
становище, че причината за настъпване на произшествието е липсата на адекватен
контрол над управлението на л.а. *** от страна на водача му. Последният е
допуснал нарушаване на безопасната дистанция между неговия автомобил и предходно
разположения л.а. ***.
Вещото лице описва следния механизъм на ПТП:
На
25.08.2019г., около 15:30ч., по път ***, в посока изток се движи лек автомобил ***,
рег. № *** с водач Т.С.. Движението се е осъществявало при оптимални атмосферни и пътни условия -
дневна светлина, суха, запазена асфалтова настилка, различима хоризонтална
маркировка - непрекъсната осова линия, разделяща пътното платно. В процеса на
движение, в близост до отбивката за с. Д. С. (около км.295), С. застига
движещият се попътно л.а. ***, рег. № ***, с водач Ж.И.. Настъпва попътен
сблъсък между двете МПС - челен за *** и заден за ***, по-силно изразен в
левите състави. След този удар, двете МПС осъществяват аварийно безконтролно
движение, като л.а. *** осъществява сблъсък в предходно разположен лек
автомобил ***, рег. № *** и водач К. Т.
След сблъсъка в л.а. ***, л.а. ***
се отклонява косо наляво и навлиза в насрещната лента, където осъществява втори
сблъсък в насрещно движещият се л.а. ***, рег. № *** и водач Р.Т.. Сблъсъкът
между автомобилите е челно кос (предвид насочеността на скоростния вектор на
л.а. ***).
Последица от настъпилото ПТП са
материални щети по четирите МПС и телесни наранявания на водача на л.а. *** - Р.Т..
По делото бяха събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката С.И., без родство с ищеца, заяви, че след
обаждането на ищеца е отишла на мястото на произшествието и го видяла с
блуждаещ поглед. Хората на произшествието казали, че той бил 15 минути в
безсъзнание, Отишли с линейка в Спешния център до гр.К., където му направили
изследвания. Посочва, че ищецът изглеждал зле, блузата му отпред била цялата
разцепена, нямал кожа по корема и мястото било червено-синьо, ключицата под
шията била изхвръкнала навън и мястото било много подуто, цялото тяло го
боляло. Сутринта на другия ден го закарали в болница, защото дори не можел да
се вдигне от леглото. Там стоял в неврохирургия около 10-12 дни, а после го
преместили в гръдно отделение. Лекуван бил със системи и инжекции. След
изписване от болницата знае, че ищецът стоял постоянно в къщи, не можел да
излезе. В болницата казали, че не трябва да се слага гипс, той се задъхвал и не
можел да диша, болката му била много силна. Свидетелката посочва, че ищецът
емоционално се променил, притеснявал се, че не може да работи, че остава без
средства, емоционално не бил усмихнатия Р., какъвто бил преди злополуката,
поради това, че нямал средства и че има болки. Казвал, че го е страх да шофира,
страх го е от насрещното движение, казвал й, че не може да отиде на лов, което
му било хоби, защото не можел да носи пушка.
Свидетелят С.К. без родство с ищеца, приятел на същия
от 29 години, заяви, че ищецът му се обадил за станалото ПТП. Свидетелят е
ходил да го види в болницата. Ищецът лежал и не бил в добро състояния, бил
насинен целия, боляли го гърдите, гърба и кръста, трудно се движил, имал травма
в гръдия кош и тя му пречела да диша, имал видими наранявания. Имал синини в
гръдния кош и краката, била му охлузена и кожата. След прибирането му от
болницата бу било трудно да си облича яке, не можел да си обува обувките, било
му трудно да се обслужва сам. Свидетелят посочва, се ищецът се е променил
емоционално, като преди бил веселяка в компанията, а след ПТП-то станал
затворен в себе си. Не можел да ходи на лов заради травмите, нямал доходи и се
чувствал зле. Преди работел в ареста, но напуснал за да работи в чужбина за
повече пари, като след ПТП-то стоял 4-месеца без работа. После заминал за Б. и
там работил 9 месеца, но се върнал, защото тази травма му пречела и не се
справял с работата. Посочва, че ищецът му се е оплаквал, че не може да цепи
дърва, защото го болят гърдите. След инцидента той станал по-тъжен и не е весел
както преди.
Свидетелката Ж.И. посочва, че на 25.08.2019г. пътувала
от гр.П. б. в участък със скорост от 50 км/ч., като пред нея някаква кола се
зачудила накъде да хване и изведнъж видяла стоповете на тази кола. Отзад идвала
сола „***“ и я блъснал отзад, от лявата страна, той я избутва и тя отива в
банкета. Шофьорът на другата кола извъртял волана и челно се удрят с другата
кола в насрещното. Колата, която я ударила е шофирала момиче. Тя се движила с
50 км./ч. преди удара. Според нея колата, която я ударила се движила с доста
по-висока скорост. Като удря нея, момичето се стряска и завива волана на ляво. Р.
в този момент излизал от завоя и така челно се блъска. Колата на Р. отпред била
цялата сплескана. Момчето било ударено някъде в корема и ребрата. Не знае дали Р.
е бил с колан.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 КЗ и чл.86 ЗЗД и чл.498,
ал. 3 и чл . 497 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Според чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Според
чл.498 от КЗ, увреденото лице при настъпване на застрахователното
събитие следва да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същия не плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя.
В процесния случай няма спор, че ищецът е
предявил пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, като такова му е отказано, поради което искът се явяват допустими.
За успешното провеждане на прекия иск
срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 от ЗЗД.
Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу
основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Липсва
спор, а и се установява от събраните по делото доказателства Справка от база
данни на Информационен център към Гаранционен фонд, че към датата на настъпване
на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „***“,
модел „***“ с рег.№ ***, валидна към датата на произшествието. Страните не
спорят за факта на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 25.08.2019г.
около 15.30ч. по път ***, със застрахования при ответника за „гражданска
отговорност“ автомобил.
За наличието на станало ПТП
на 25.08.2019г. се установи от съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и от разпита на свидетелите С.И. и Ж. И.. Протокола за
ПТП съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, като той е
официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа. В
случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. С оглед събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило при установения от САТЕ механизъм.
Съобразно приетото в заключението на
съдебно-техническата експертиза съдът приема, че на 25.08.2019г., около 15:30ч., по път ***, в
посока изток се е движил лек автомобил ***, рег. №*** с водач Т.С.. В процеса на движение, в близост до
отбивката за с. Д. С. (около км.295), С. застига движещият се попътно л.а. ***,
рег. № ***, с водач Ж.И.. Настъпва попътен сблъсък между двете МПС - челен за ***
и заден за ***, по-силно изразен в левите състави. След този удар, двете МПС
осъществяват аварийно безконтролно движение, като л.а. *** осъществява сблъсък
в предходно разположен лек автомобил ***, рег. № *** и водач К.Т..
След сблъсъка в л.а. ***, л.а. ***
се отклонява косо наляво и навлиза в насрещната лента, където осъществява втори
сблъсък в насрещно движещият се л.а. ***, рег. №*** и водач Р.Т.. Последица от
настъпилото ПТП са материални щети по четирите МПС и телесни наранявания на
водача на л.а. *** - Р.Т..
Произшествието е настъпило
поради виновното поведение единствено на водача на л.а.“***“, поради липса на
адекватен контрол над управлението на автомобила, като водачът му е допуснал
нарушаване на безопасната дистанция между неговия автомобил и предходно
разположения л.а. „***, нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП. Водачът е бил Т.К. К.,
на която е съставен АУАН и наказателно постановление за налагане на глоба.
Вещото лице по назначената АТЕ бе категорично в отговора си, че причината за
произшествието е неспазване на необходимата дистанция, както и неадекватното
наблядение на пътната обстановка, като е нямало обективни предпоставки, които
да са създали затруднения на водача Т.С. за избягване на сблъсъка. Механизмът
на ПТП се установи и от показанията на друг участник в ПТП – св-Ж.И., която
установи, че първоначално ударът е настъпил в нейния лек автомобил „***“, след
което ударилият я автомобил се отклонил наляво, навлиза в лентата на насрещното
движение и удря челно правомерно движещият се лек автомобил , управляван от
ищеца Р.Т.. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а.“***“ и за
ищеца ударът е бил непредотвратим. От
двете СМЕ категорично се установи, че получените увреждания в гръдната област
на ищеца представляват „коланна травма“, която се получава от проекцията на
поставения колан към момента на удара /в.л. д-р В./. С оглед на така
устантовеното съдът намира направените възражения от ответната страна за
съпричиняване изцяло за неоснователни.
Съобразно въведеното с т.7
на ППВС ***г. правило, съпричиняване, по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или е увеличил размера на вредоносните
последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно. Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилият вредоносен резултат.
Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалият Р.Г.Т., поради което такива
не се приема да са налице от съда. Поради това съдът намира възраажението на ответника
за наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД на вредоносния
резултат от стана на ищеца за
неоснователно.
В резултат на
противоправното поведение на водача на МПС, застраховано при ответното
дружество по застраховка „ГО“ ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, описани в исковата и потвърдени от медицинските и психиатрична
експертизи. Същите са в пряка причинна връзка с механизма на произшествието, отразено в приетото и неоспорено заключение на
съдебно-автотехническата експертиза.
По делото се установи, че за
нанесените при ПТП щети на ищеца, същият е уведомил ответника като е
претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.
Застрахователят е образувал щета № ***г., по която е изплатил обезщетение в
размер на 10000лв., като е отказал изплащане на допълнително определения размер
във връзка с водени преговори от още 15000лв.
Доказани са всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като един от
спорените въпроси в производството е свързан с размера на претърпените неимуществени
вреди.
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди
изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди, които се търпят от пострадалия в резултата на
непозволеното увреждане. Затова обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка е и непосредствена
последица от непозволеното увреждане. В свое решение
№ *** г. по т.д. № ***г. ВКС, І т.о. приема следното: „Съгласно общата
разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения,
претендирани на основание КЗ, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съдът като взе предвид степента на уврежданията и
характера на телесните повреди намира, че справедливото оценяване на всички
нематериални вреди, които е понесъл ищецът в резултата на виновното поведение
на водача на застрахованият при ответника автомобил възлизат на сумата от 17000лв.,
от която застрахователят доброволно е изплатил сумата от 10000лв.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа за справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и
страдания, е необходимо да се вземе предвид действителния размер на моралните
вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията , дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от
развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и да
се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968.
От приетите и неоспорени съдебно-медицинска
експертика, които изцяло се кредитират от съда като обективни и професионално
дадени, базирайки се на представените многобройни медицински документи се
установиха телесните увреждания, вида,
характера, интезитета и тежестта на всички увреждания, които ищецът е получил в
резултат на ПТП. Вещите лица са категорични, че посочените увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП на 25.08.2019г.
Тези увреждания са причинили на ищеца много болка от тях и от
тяхното възстановяване,интензитетът им е бил висок, като възстановителния
период е продължив от 30 до 60 дни, а ищецът продължава да изпитва дискомхорт и
болки в при определени движения. От ПТП-то ищецът е е изпитал и емоционален
стрес, установен и от назначената съдебна-психиатрична експертиза и от
показанията на свидетелите С.И. и С.К..Следва
да се отбележи, че ищецът се е възстановил в значителна степен и физическите и
психическите травми, както и от преживения стрес, поради което съдът приема за справедлив паричен израз на
причинените неимуществени вреди от 17000лв., до който размер искът е
основателен и доказан. От този размер следва да се приспадне изплатена от
застрахователя сума от 10000лв., поради което искът следва да се уважи до
размера от 7000лв.
Т.к. правото на увредения,
установеното в чл.432,ал.1 от КЗ възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят,
като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата /Решение №238/20.06.2008г. на ВКС по т.д.№ 924/2008г., ІІ о.,ТК/.
По иска за присъждане на
законна лихва:
В случая отговорността на
застрахователя е договорна и при сега действащият Кодекс на застраховането, в
сила от 01.01.2016г., отговорността на застрахователя за лихви е ограничена и
това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увреденото лице. Съгл. чл.497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава,
считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и изтичането на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3
от КЗ.
В случая ответникът е бил уведомен от ищцата с
молба вх.№ ***г. за настъпилото на 25.08.2019г. застрахователно събитие, като с
приложените документи е било отправено конкретно искане за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от 70000лв.. В отговор застрахователната
компания е поискала допълнително документи от пострадалия , като с писмо от
18.12.2019г. са отказали изплащане на обезщетение до представяне на изискуемите
документи. Представено е второ писмо от ответника до ищеца от 08.01.2020г. за
изразяване на становище в 3-дневен срок относно определения размер на
обезщетение от 10000лв. От ищеца е постъпило възражение на 22.01.2020г., че не
е съгласен с размера на обезщетението. С писмо изх. №***г. до пълномощника на
ищеца застрахователят го уведомява, че след преразглеждане на претенцията
предложението остава непроменено. Този
отказ е постановен в срока по чл.496 ал.1 от КЗ, поради което съдът приема, че
лихва се дължи от 24.01.2020г.
По разноските:
Ищецът , според представения
списък на разноските, е сторила такива общо в размер на 2201,70лв. и е посочил
адвокатско възнаграждение, което да се определи от съда на осн.чл.38,ал.2 и
ал.1 във вр. с чл.36,ал.2 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.2, т.3,4 и 5 от Наредба
№1/09.07.2004г.
В настоящият случай на ищеца е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна помощ и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 от
ЗА.
С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ар.1 от
ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за осъщественото в производството процесуално представителство. Същото
възлиза на сумата от 680лв., определена
съгл. чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №***г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази сума на осн.чл.38,ал.2 от ЗА следва да се присъди
на адвокат Р. И. М., *** при АК-С. и упражняващ адвокатска дейност в гр.С., ул.***.
Съобразно уважената част от иска ответникът
дължи на ищцата разноски в размер на 1027,46 лв. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Съобразно отхвърлената част
от иска на ответника следва да се присъдат разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,ал.3 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя
възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 300 лева предвид
факта, че делото е с фактическа и правна сложност. Определени по съразмерност
разноски, които следва да се присъдят на ответника са 160.00 лв.
По изложените съображения,
ЯРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК“ – Застраховане“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр.С., п.к. ***, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.***
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. осн.чл.432,ал.1 от КЗ да заплати на Р.Г.Т.,
ЕГН ********** ***9 със съдебен адрес:*** – адв. Р. М. от САК обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от ПТП на 25.08.2019г. телесни и
психически увреждания, в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от 24.01.2020г. до окончателното им изплащане, като искът за разликата от
7 000лв. до 15 000лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК“ – Застраховане“
да заплати на Р.Г.Т. направените по делото разноски в размер на
1027,46лв.
Осъжда Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК“ – Застраховане“
да заплати на адвокат Р. И. М.,
адвокат при АК-С. и упражняващ адвокатска дейност в гр.С., *** сумата от 680лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по
делото на основание чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда Р.Г.Т. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК“ – Застраховане“ направените по
делото разноски в размер на 160 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: