№ 23
гр. Радомир, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100615 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2020 г. в гр. Радомир ищецът Д. У. сключил с
ответника Д. С. неформален договор за закупуване и доставка на употребяван лек автомобил, по
силата на който срещу авансово внасяне на продажната цена на автомобила в размер на 4800,00
лева, ответникът се задължил да прехвърли на ищеца собствеността върху лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, година на производство - 2010 г., в напълно изправно състояние.
Ответникът твърдял, че автомобилът е наличен в Република Австрия, като договорката
между двамата била, че след като ищецът преведе сумата от 4800,00 лева, ответникът ще осигури
доставката на колата в гр. Радомир и прехвърляне на собствеността в срок до 31.07.2020 г.
На 21.07.2020 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата от 2988,05 лева, а на
23.07.2020 г. - сумата от 1892,43 лева, или общо 4880,48 лева, но след това ответникът спрял да
отговаря на телефони обаждания.
На 24.12.2020 г. ищецът срещнал ответника в гр. Радомир и го попитал какво се случва с
лекия автомобил, за който имали договорка. Последният заявил, че няма да достави колата, на
което ищецът отвърнал, че разваля договора и желае връщане на парите, но това така и не се
случило.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Д. С. С. да заплати на ищеца Д. Ж. У. сумата от 4880,48 лева, представляваща изплатена на
ответника продажна цена за покупка на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, година
на производство - 2010 г., сумата от 2132,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 21.07.2020 г. до 16.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2024 г. до окончателното ú изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
1
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа
предявените исковe и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител
оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени 2 бр. операционни бележки от 21.07.2020 г. и от 23.07.2020 г., от
които се установява, че по сметката на ответника Д. С. е била преведена от Д. У. сумата в общ
размер на 4880,48 лева, с посочено основание за превода „за автомобил“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. С.,
К. Б. и С. С..
От показанията на свидетелката И. С., която живее на съпружески начала с ищеца Д. У., се
установява, че през м. юли 2020 г. ответникът се е задължил да достави на ищеца от Република
Австрия лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, за продажната цена от 4800 - 5000
лева, която ищецът е внесъл предварително по банкова сметка на ответника. Лекият автомобил
трябвало да бъде доставен в гр. Радомир до 31.07.2020 г., но това така и не се случило. През м.
декември 2020 г. ищецът срещнал ответника и му заявил, че иска да му върне преведената сума,
тъй като вече не е в договорни отношения с него. Въпреки че ответникът обещал да върне на ищеца
цялата получена сума, това така и не се случило.
От показанията на свидетеля К. Б. също се установява, че между страните е имало
договорка ответникът да докара от Република Австрия на ищеца лек автомобил, марка
Фолксваген“, модел „Поло“, като последният е внесъл предварително по банкова сметка на
ответника сумата от 4800,00 лева, представляваща продажната цена за автомобила. Лекият
автомобил следвало да бъде доставен до края на м. юли 2020 г., но това така и не се случило.
Твърди, че на 24.12.2020 г. е присъствал на среща между ищеца и ответника, на която ищецът е
заявил, че разваля договора и иска заплатените парични суми обратно.
От показанията на свидетеля С. С., който е баща на ответника, се установява, че синът му не
се занимава с внос на автомобили и свидетелят не е запознат със случай, в който ищецът да е
поръчал на ответника да му докара лек автомобил от Република Австрия. Твърди и за случай, при
който ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 4800,00 лева, която е била
изтеглена от свидетеля и предадена на приятел на ищеца на име Симеон, който с тези пари закупил
лек автомобил „Сеат Алтеа“, който впоследствие бил доставен в гр. Радомир.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни
доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства,
като показанията на свидетелите И. С. и С. С. прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
2
Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за основателен и
доказан. Касае се за иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на третия фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД - т. е. тогава, когато основанието за полученото е отпаднало и получилият го е
длъжен да го върне. По делото няма спор, а се установява и от събраните в хода на процеса
доказателства, че страните са били в облигационно правоотношение, възникнало на основание
неформален договор за поръчка с предмет закупуване на лек автомобил – внос от Австрия, на
стойност 4800,00 лева. Безспорно се установява и че на 21.07.2020 г. и на 23.07.2020 г. ищецът, с два
отделни банкови превода е превел на ответника сумата в общ размер на 4880,48 лева за
закупуването на лекия автомобил. На второ място - налице е неизпълнение на договорното
задължение на ответника, тъй като въпреки отправената от ищеца покана за връщане на така
посочената сума, ответникът не е върнал дадената сума за автомобила. На трето място - налице е
разваляне на договорната връзка между страните поради неизпълнение на поръчката на ищеца. С
развалянето на договора отпада облигационното правоотношение между страните, отпада
основанието за престиране на насрещни престации и никоя от страните не дължи изпълнение по
договора, но всичко получено в изпълнение на същия се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
(решение № 424/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., ГК, ІV г. о.). Безспорно е установено
от показанията на разпитаните свидетели, че ответникът не е върнал на ищеца преведената от
последния сума от 4880,48 лева, което обуславя основателността на претенцията в пълен размер.
Според задължителната съдебна практика – т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав на задължението за връщане на даденото въз основа на
отпаднало основание включва следните елементи, които трябва да са кумулативно проявени –
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг; разместването на благата да е
извършено с оглед реализиране в бъдеще на определена цел, която и двете страни – престиралият и
получилият имущественото благо, искат да постигнат и целта да се е осъществила, но
впоследствие основанието да е отпаднало с обратна сила, като освен това е необходимо причината
да не се реализира търсената от страните цел да не се корени в поведението на страната, дала
имущественото благо.
В случая ответникът е получил 4880,48 лева за закупуване на лек автомобил от Република
Австрия, която сума не се спори, че му е била предадена. Последният обаче не е изпълнил
задължението си да достави автомобила на купувача. Поради виновното неизпълнение на
задълженията на ответника, то последният дължи връщане на полученото, а именно сумата от
4880,48 лева. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено престацията, която е безспорно доказана в настоящото
производство. Оттук ответникът не доказва наличие на основание за задържане на платената му
сума. Доказването на основание за задържане на платената сума е в тежест на ответника и за него
са неблагоприятните последици от непроведеното доказване.
По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за доказан и
като такъв същият следва да бъде уважен.
3
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В закона или договора между страните няма определен ден за изпълнение на задължението
за връщане на сумата, явяваща се след развалянето на договора като дадена на отпаднало
основание, поради което по отношение на задължението за връщането ú ответникът изпада в
забава, след като бъде поканен, откогато се дължи и лихва, съгласно разпоредбите на чл. 86 и чл.
84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 47/31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., ТК, II т.
о., решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., ГК, III г. о. и пр. В разглеждания
случай ответникът е бил поканен от ищеца да върне сумата по договора на 24.12.2020 г. и от
следващия ден – 25.12.2020 г., е изпаднал в забава, поради което акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се
явява доказан по основание. Дължимата лихва за забава за периода от 25.12.2020 г. до 16.06.2024 г.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, се равнява на сумата от 1920,72 лева, до който размер
искът се явява доказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 1280,52 лева, от които 1000,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 280,52 лева – внесена държавна такса. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, съобразявайки критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне на
възнаграждението на адвоката, посочени в решението по дело С-57/15 на СЕС. Настоящият
съдебен състав счита, че следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, вида
на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения
материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията
- в конкретния случай са проведени три открити съдебни заседания, в които се е явил
упълномощеният от ищеца процесуален представител.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено на сумата в размер на 900,00 лева и от така направените
разноски в общ размер на 1180,52 лева ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1144,87 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 15,10 лева, представляваща направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Ю. Г.“ № . да заплати на Д.
Ж. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „М. Г.“ № . сумата от 4880,48 лева (четири
хиляди осемстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща изплатена на
ответника продажна цена за покупка на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, година
4
на производство - 2010 г., сумата от 1920,72 лева (хиляда деветстотин и двадесет лева и седемдесет
и две стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2020 г. до
16.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 17.06.2024 г. до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 2132,49 лева (две хиляди сто тридесет и
два лева и четиридесет и девет стотинки) и за периода от 21.07.2020 г. до 24.12.2020 г., вкл., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Ю. Г.“ № . да заплати на
Д. Ж. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „М. Г.“ № . сумата в размер на 1144,87 лева
(хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Ж. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „М. Г.“ № . да заплати на
Д. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Ю. Г.“ № . сумата в размер на 15,10 лева
(петнадесет лева и десет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5