РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря СВЕТЛАНА ГВОЗДЕЙКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 473/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1.
Предявени са кумулативно обективно и
субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК (уточнени с последващи молби – л. 29, 48) от ищците Ф.Р.М., М.К.Ш.
и Н.Х.Х., упълномощили с пълномощно адв. С.Д. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 12), за
1.1.
установяването на правото им на собственост, придобито по наследство от Ш.Е.Т.,
и в условията на евентуалност въз основа на осъществено от самите тях
давностно владение в периода 1994 г. - 2019
г., евентуално чрез присъединяване на владението на наследодателя,
осъществено в периода: 1960 г. - 1994 ф., върху: ДВОРНО МЯСТО с
площ от 3 450 кв. м., находящо се в с. Косара, общ. Главиница, съставляващ
поземлен имот № 114, в кв. 21 по плана на селото, одобрен със Заповед №
3676 от 31.07.1957 г., при съседи: от три страни улица и имот № 115.,
до размера на следните ид. ч.:
1.1.1.
Ф.Р.М. и М.К.Ш. по 1/4
ид. ч.;
1.1.2.
Н.Х.Х. - 1/2 ид. ч.;
1.2.
отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт № *****, *****на
Нотариус № *** на НК – А.Р.с Р. с.
Тутракан в частта, касаеща процесният имот.
1.3. Твърди се, че страните били собственици по наследство от
общия им наследодател Ш.Е.Т., б.ж. на с.Косара, общ. Главиница, починал на ***г. В периода от 1960 г. - 1994 г. същият
завладял имота и станал негов собственик.
1.4. След неговата смърт до ден днешен (1994 г. - 2019 г.) имотът
се владеел и ползвал единствено от ищците. За имота те били проявявали грижа на
добър стопанин, обработвали го. В него били разположили пчелин и всичко това ги
правело собственици. Никога владението им не било смущавано от когото и да е
било, никой друг до днес не бил претендирал за този имот, не бил проявявал
собственически намерения към него. Единствено ищците го владеели и като свой и
полагали грижи за него като за свой имот.
1.5. Твърди се, че в имота, откъм ул. „Втора“ имало изграден
автоспирка, преустроена през 1994 г. в търговски обект, който Община Главиница
на 09.11. 2005 г. била продала чрез публичен търг на ответника по иска, сключен
бил договор по реда на ЗОС и търговския обект бил отписан от актовите книги на
Община със Заповед № 1934/29.11.2006 г.
1.6. Ищците твърдят, че при опит покойната им майка да се снабди
с нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство се
установило, че ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост по
давностно владение на имота ***** на СВ при Районен съд Тутракан и то веднага
след търга - на 01.12.2005 год., като в този акт бил вписан и търговския обект,
макар че той е бил вече закупен от Общината с договор.
1.7.
Ищците
твърдят, че ответникът до ден днешен нито е владял, нито е ползвал този имот,
нито пък е имал каквито и да е собственически претенции по отношение на него.
2.
Ответниците К.Р.А. и Г.Р.А. са подали писмен отговор в срока по чл. 131
от ГПК чрез адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 60).
2.1.
Оспорва се редовността
на исковата молба.
2.2.
Оспорва основателността
на иска.
2.2.1.
Направено е
правоизключващо възражение, че ищците не
са могли да придобият имота, тъй като същият е бил отчужден.
2.2.2.
Направено е
правоизключващо възражение, че
ответниците
са собственици на имота, въз основа на осъществено от тях давностно
владение в периода 1960 – 2019 г. (уточнено в с. з. – л. 102).
От
фактическа страна
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: на ищците - Н. И. М.(кметски наместник на селото), В. М.М.(л. 103). Ответниците не са осигурили явяването на допуснатите им свидетели.
4. В разписния лист по кадастралния и регулационен план на с. Косара от 1957 г. (вж. т. 18.1) имот № 114 е бил записан на Ш. Е. Т.. Същото име е задраскано и като е отразено К.Р.А. (във връзка с промяната настъпила през 2005 г. – видно от издаденото удостоверение от Община Главиница – л. 9). В разписния лист срещу същият имот са отразени и имената Н. Е. Е.(л. 3).
5. Свид. М€ индивидуализира имота № 114 по представената скица на л. 11. Северно от процесният имот (през улицата) се намирало кметството на селото В североизточната част на имота имало млекопункт. До млекопункта в северната част на имота имало къща, която съществувала и днес (отбелязана с „ПЖ” върху скицата). Откакто свидетелят се помнел (същият е роден през 1963 г.) в къщата живели Ш.Е.Т. („дядо Шефкъ”), съпругата му, както и синът им Йомер. След смъртта им имотът продължил да се ползва от Е. Ш. Х.(починала през 2019 г.) и ищецът Н.Х.Х.. Последният си направил пчелин в имота.
6. Свид. М€ конкретизира, че сградите в централната част на имот № 114 не съществували. Сочи, че през 70-те години там имало хамбар (сградата в центъра на имота, отбелязана с „Х“).
7. Свид. М. също твърди, че в имота са живели Ш. Е. Т. и семейството му.
8. На 31.07.1974 г. е издадена Заповед № 3676/31.07.1974 г., с която процесният имот е предвиден за строителство на културен дом (л. 78).
9. На 02.09.1975 г. Ш. Е. Т. е получил препис от протокол по чл. 265 от ППЗТСУ за оценка на имота (л. 30).
10. На 06.01.1976 г. е издадена Заповед № 6/06.01.1976 г. на ИК на ОНС – С., с която с отчуждени процесния имот, паянтова жилищна сграда, трайни насаждения и подобрения, като е предвидено е обезщетяване на Ш. Е. Т. с пари (л. 78). По делото не са ангажирани доказателства относно заплащането на обезщетението на Ш. Е. Т..
11. На 01.06.1979 г. ответниците са сключили граждански брак (л. 19).
12. От 1995 г. съгласно удостоверение, издадено от Община Главиница (л. 8) ответникът К.Р. Алит ползва едноетажна масивна сграда в югоизточната част на имот № 114. Същата е била предназначена за автоспирка, но през 1994 г. е преустроена като търговски обект. В периода 1995 г. – 2002 г. сградата е била отдадена под наем от общината на ответника К.Р. Алит. В периода 2002 – 2005 г. сградата била ползвана от същия ответник без правно основание. На 09.11.2005 г. ответникът закупил сградата на търг.
13. През 2005 г. Е. Ш. Х.отдала на свид. М. част от имота (около 1 дка) под наем, в резултат на което свидетелят си изградил шатри за тютюн, които ползвал до 2015 г. Отдаденото под наем място било отделено с ограда.
14. На 01.12.2005 г. е издаден Констативен нотариален акт № *****, нот. *****на
Нотариус № *** на НК – А. Р., с който
ответника К.А. е признат за собственик на процесния имот, въз основа на
осъществено давностно владение (л. 6).
15. През 2007 г. пред
Районен съд – гр. Тутракан е образувано дело гр. д. № 181/2007 г. за
установяване на правото на собственост върху процесният имот от наследниците на
Ш.Е.Т. срещу ответниците по настоящото дело. Съдът се е произнесъл с Решение №
167/14.12.2011 г., като е отхвърлил исковете на Е. Ш. Х.(наследодател на ищеца Н.Х.Х.)
за установяването на нейните собственически права и тези на настоящия ищец М.К.
Ш. (който тогава не е бил ищец по делото – л.
81). Решението е обезсилено с
Решение № 64/26.07.2012 г. по в. гр. д. № 146/2012 г. на Окръжен съд – гр. С. (л. 84).
16. През 2015 г. свид. М. бил принуден от „другата кметица” на селото да развали шатрите са тютюн, тъй като отв. К.Р. Алит имал нотариален акт за имота.
17. От 2018 г. според свид. М. мястото се обработвало от отв. К.Р. Алит.
18. По делото е изслушана съдебна техническа
експертиза (СТЕ - л.
74), която е установила следното:
18.1.1. имот с пл. № 114, записан в разписния лист на името на Ш. Е. Т., придобит с нот. акт от 1936 г. и с квадратура от 3500 кв. м. и
18.1.2. имот с пл. № 115, записан в разписния лист като училищен, с отреден за него парцeл I-Училище, с придаваема част от имот с пл. № 114.
18.2. По отношение на училищния парцел дворищната и уличната регулации са приложени и е материализирана ограда между училищния двор и процесният имот.
18.3. От имот пл. № 114 били обособени по дворищно - регулационния план два самостоятелни парцела:
18.3.1. за културен дом, без да е записан като парцел, с площ от 2 000 кв. м. и (т. „А”, „Е”, „Ж” и „З” от приложената към заключението комбинирана скица - л. 126);
18.3.2. за площадково пространство пред парцела за Културен дом, с площ 1 500 кв. м. (т. „Г”, „В”, „Е” и „Ж” от приложената към заключението комбинирана скица – л. 126);
18.4. Съгласно дворищно – регулационния план е предвидено озеленяване на двете части.
18.5. В
проведеното на 13.04.2021 г. (л. 140) открито
съдебно заседание в. л. е уточнило, че:
18.5.1. между б.
„Б” и „Д” от приложената към заключението комбинирана скица (л. 126 ) е изградена частично ограда от
телена мрежа (тя е изместена с около 12 м. от границите на отредените културен
дом и площадково пространство – вж. т. 18.3);
18.5.2. ищците
ползвали частта от имота, заключена между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г” на
комбинираната скица;
18.5.3. ответниците ползвали частта от имота,
заключена между б. „А”, „Б”, „Д” и „З” на комбинираната скица.
18.6. В писменото
заключение е пояснено, че в ползваната от ищците част от имота са разположени
пчелни кошери. Площта била изцяло затревена, с растителност от единични дървета
от вишни, черници, орехи и преобладаваща акация и храсти посочено и в плана с
нанесения условен знак за дървета. В тази част все е била останала само
постройката, означена като паянтово жилище като продължението към нея е в
критично състояние за събаряне. Ъгловата постройка срещу осово кръстовище (ок.
22 от комбинираната скица) е съборена, както сградите по линията между б. „Е” и
„Ж” на комбинираната скица.
18.7. СТЕ е
установила и че през 2003 г. имот с пл. № 115, заедно с построената в него
сграда (училище) са продадени от Община Главиница на ответника К.А., който
документ за собственост не е приложен по делото.
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
19.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
Придобиване на собственически права от ищците
20. От показанията на свидетелите на ищците и отразеното в разписния лист към плана на селото е установено че целият имот № 114 е владян от наследодателя на ищците - Ш. Е. Т.. Налице са данни за това, че същият е бил собственик на имота съгласно нот. акт от 1936 г., който обаче не е представен по делото. В тази връзка съдът приема, че Ш. Е. Т. е станал собственик на имота на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ако се приеме, че свид. М€ е можел да формира съзнателно спомени от около 5-годишна възраст (същият е роден през 1963 г.), може да се приеме, че най – късно през 1968 г. владението на Ш. Е. Т. следва да се приеме за започнало, което налага извода, че същият е станал негов собственик най – късно през 1978 г.
21.
Собственическите
права на Ш.Е.Т., починал на ***г. са
наследени съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 4) от:
21.1.
Й. Ш. Т. (син),
починал през 2003 г. и наследен от своите братя и сестри (респ. техните наследници);
21.2.
К. Ш. Т. (син),
починал преди наследодателите си през 1963 г., като по отношение на наследяване
на дяла от баща му (1/2 ид. ч.) и брат му е заместен на осн. чл. 10, ал. 1 и 2
от ЗН от:
21.2.1.
М.К. Ш. (внук) – 1/2 ид. ч.
21.3.
Е. Ш. Х.(дъщеря),
починала през 2019 г., като дялът ѝ (1/2 ид. ч.) е наследен от:
21.3.1.
Н.Х.Х. (внук) – 1/2 ид. ч.
22.
Ищецът Ф.Р.М.
не е придобила по наследство Ш. Т. иев никакви права, тъй като същата съгл. 10,
ал. 1 и 2 от ЗН не замества съпруга си К. Терзиев, нито при наследяването на
баща му Ш. Т. иев, нито на брат му Й. Т. .
23.
Относно
правата на ищеца Ф.Р.М.
24. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
25.
Когато основанието, на което е установена фактическата
власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв
е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази
хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите
съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС).
26.
От
свидетелските показания се установява, че наследниците на Ш. Т. иев след
смъртта му през 1994 г. са продължили да владеят имота. Ищецът М. Ш. признава с
твърденията си в исковата молба, че е владял със съзнанието, че притежава 1/4
ид. ч. от собствеността, а ищецът Ф.М. - другата 1/4 от коляното на К. Ш. Т. . В
тази връзка съдът намира, че след 1994 г. Ф.М. е започнала със съгласието на
сина си М. Ш. да владее половината от притежаваните от него 1/2 ид. ч., а
именно 1/4 ид. ч.
27.
В тази връзка
същата е станала на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС собственик на 1/4 ид. ч. от имота
през 2004 г.
III.
По отношение на дворищната регулация и отчуждителните процедури.
28. С влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) отчуждително действие има само дворищно - регулационният план, но не и улично - регулационният:
28.1.1. влязла в сила заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.) за отчуждаване и определяне начина на обезщетяване и
28.1.2. обезщетяване на собственика на отчуждения имот.
Т. е. вещно - правното действие на прехвърляне на собствеността от собственика на отчуждения имот към държавата или обществената организация, за чиито нужди е отчужден, се осъществява при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
28.2. Отчуждаване по дворищно - регулационния план - съгласно чл. 110 от ЗТСУ, имотите, които по силата на дворищно - регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно - регулационния план. Придобиването на правото на собственост върху придаваемите части по силата на самия дворищно - регулационен план по реда на ЗТСУ, обаче, става под прекратително условие – отчуждаването произвежда действие от датата на влизане в сила на дворищно - регулационния план, предвиждащ образуване на съсобствен парцел от два маломерни имота или придаване по регулация към съседен парцел, но то отпада при изготвянето на следващ дворищно - регулационен план, ако се установи, че предходният план не е бил приложен. Съгласно чл. 33 от ЗТСУ (отм.), в този случай за парцелни граници на имотите по новия план се вземат имотните граници преди неприложения стар регулационен план. Обратно, ако предходният дворищно - регулационен план е бил приложен, той става кадастрална основа за следващия дворищно – регулационен план, а регулационните линии по предходния план стават имотни граници по новия план.
29.1. по чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) - ако до деня на откриване на производство по изменение на регулационния план по чл. 32, т. 1 и 3 от ЗТСУ (в обществен интерес за цели и нужди на градоустройството или за осигуряване на целесъобразно застрояване) придаваемите имоти по стария план са били:
29.2. заети по законния ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ); или
29.3. чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части - чл. 114 от ЗТСУ (отм.)
30. Дворищна
регулация в кв. 21
30.1. С. Косара има действащи кадастрален и регулационен план, утвърдени със Заповед № 3676/31.07.1957 год. по ЗПИНМ (отм.), в кв. 21 от който са включени два поземлени имота:
30.1.1. с пл. № 114, записан в разписния лист на името на Ш. Е. Т. и
30.1.2. с пл. № 115 - записан в разписния лист като училищен, с отреден за него парцeл I-Училище, с придаваема част от имот с пл. № 114.
30.2. По отношение на училищния парцел дворищната и уличната регулации са приложени и е материализирана ограда между училищния двор и процесният имот. Това положение съдът приема, че е запазено повече от 10 години, с оглед на което дворищната регулация между имот с пл. № 114 и № 115 следва да се счита приложена по начинът, визиран в т. 29.4. Последното налага извода парцелните граници са се трансформирали в имотно, като Ш. Е. Т. и наследниците му са станали собственици на неименувания парцел с граници: от три страни улици и от запад – парцелна граница на парцeл I-115 („Училищен” - вж. скица на л. 149).
31. Отчуждаване
на имот с пл. № 114
31.1. Както вече бе визирано по - горе (вж. т. 28.1 ), за да бъде завършен фактическия състав по отчуждаването на имоти за държавни или обществени нужди, следва да е налице както влязла в сила заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), така и да е заплатено обезщетението на собственика на отчуждения имот.
31.2. По делото не са ангажирани никакви доказателства за заплащането на обезщетението.
31.3. Освен това следва да се отбележи, че мероприятието не е реализирано, като не е изграден културен дом, а Ш.Е.Т. и наследниците му са запазили фактическата власт върху имота.
31.4. С оглед гореизложеното съдът приема, че отчуждителната процедура не е завършена и имотът не е станал собственост на държавата.
32. Относно
осъщественото от ответниците владение.
32.1. СТЕ е установила, че в средата на ненаименования парцел (отреден условно за имот с пл. № 114) е изградена (частично) ограда, отразена като линия между б. „Б” и „Д” от приложената към заключението комбинирана скица.
32.2. През 2005 г. е издаден Констативен нотариален акт № 110/01.12.2005 г., с който ответника К.А. е признат за собственик на процесния имот, въз основа на осъществено давностно владение. По делото не се установява обаче ответникът да е осъществявал фактическата власт върху имота към този момент. Свид. показания категорично сочат, че имотът е владян от Ш.Е.Т. и наследниците му.
32.3. През 2007 г. наследниците на Ш.Е.Т. са завели делото срещу ответниците за установяване на правото им на собственост върху имота.
32.4. През 2015 г. свид. М. бил принуден от „другата кметица” на селото да развали шатрите са тютюн, тъй като отв. К.Р. Алит имал нотариален акт за имота.
32.5. СТЕ е установила, че към настоящия момент:
32.5.1. ищците
ползват частта от имота, заключена между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г” на
комбинираната скица;
32.5.2. ответниците ползват частта от имота, заключена
между б. „А”, „Б”, „Д” и „З” на комбинираната скица.
32.6. В
тази връзка съдът намира, че най – късно през 2007 г. (когато е заведен първия
съдебен спор) ответниците вече са установили фактическата власт върху южната
част от имота, отделена със съществуващата към момента ограда (което
предизвикало спора за собственост).
32.7. Следователно
в периода: 2007 – 2017 г. е възможно ответниците да са придобили на осн. 79,
ал. 1 от ЗС южната част от имота, заключена между б. „А”, „Б”, „Д” и „З” на
комбинираната скица, ако това завладяване не противоречи на въведения
забранителен режим за придобиване на части от парцели.
33. Периода на претендираното владение попада под действието на ЗУТ.
33.1. Чл. 200 от ЗУТ предвижда възможност реално обособени части от парцели да бъдат завладени, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ съответно въвежда минимални изисквания за лице и площ в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност.
34. След извършено налагане от настоящия съдебен състав на скицата, изготвена от общината на паус (л. 151) и комбинираната скица към СТЕ се установява, че и двете скици използват мащаб 1:1000.
35. При разделянето на процесният парцел по линията „Б” и „Д” се оформят два парцела, които имат лице към улица от север, юг и изток. Съдът преизчисли измерените с линийка разстояния върху комбинираната скица, при мащаб 1:1000, в резултат на което се установи:
35.1.1. парцелът
на ищците, заключен между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г” на комбинираната скица има
лице към северната улица от около 52 м[1]
и площ от около 2 496 кв. м.[2];
35.1.2. парцелът на
ответниците, заключен между б. „А”, „Б”, „Д” и „З” на комбинираната скица има
лице към южната улица от около 50 м[3] и площ от около 1 000 кв. м[4].
36. Така оформените парцели отговарят на изискванията за минимално лице и площ.
37. Последното налага извода, че в резултата на реализираното от ответниците владение, последните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност южната част от парцела, посочена в т. 35.1.2.
38.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че исковете следва
да бъдат уважени само за частта от имот с пл. № 114 (чиито граници с
трансформирани в ненаименувания парцел), заключена между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г”
на комбинираната скица. Искът следва да бъде отхвърлен по отношение на
останалата част от парцела, която е завладяна от ответниците.
39.
В тази връзка чл.
537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен и атакувания нотариален акт по
отношение на частта на имота, която се установява, че е собственост на ищците.
Разноски
40. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски за заплатени държавни такси и възнаграждение на СИЕ, възлизащи общо на 156,98 лв. Съобразно уважената част от исковете тази сума следва да бъде редуцирана на 114,07 лв. В тази връзка всеки от ответниците следва да заплати на всеки от ищците по 19,01 лв.
41. Съдът
е определил с Протоколно определение от 13.04.2021 г. (л. 141) окончателно възнаграждение за в. л. в размер на 500 лв. От
тях внесеният депозит с били заплатени 300 лв., като съдът е указал на всяка от
страните да довнесе по 100 лв.
Ответниците са внесли дължимата от тях част от 100 лв. С оглед изхода на делото
същите следва да понесат по - голямата част от разноските на вещото лице, а
именно сумата от 356,98 лв. (от която вече са внесли 250 лв.) Поради тази
причина невнесената част от депозита (100 лв.) следва да бъде заплатена от
ответниците, а именно по 50 лв. от всеки ответник.
42. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
К.Р.А., с ЕГН ********** и Г.Р.А.,
**********, че ищците притежават правото на собственост, придобито както
следва:
1. от Ф.Р.М., с ЕГН ********** - до размера от 1/4 (една четвърт) ид.
ч., въз основа на осъществено в периода 1994 г. - 2004 г. недобросъвестно давностно
владение;
2. от М.К.Ш., с ЕГН ********** - до
размера от 1/4 (една четвърт) ид. ч., по наследство от Ш.Е.Т.;
3. от Н.Х.Х., с ЕГН ********** - до размера от 1/2 (една втора) ид. ч.,
по наследство
от Ш.Е.Т.;
върху реално обособена част от имот № 114, в кв. 21 по плана на с. Косара, общ. Главиница, одобрен със Заповед № 3676 от 31.07.1957 г., чиито граници са се трансформирали в парцелните такива на ненаименуван парцел с граници: от три страни улици и от запад – парцелна граница на парцeл I-115 и която част е заключена между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г” на комбинираната скица, приложена към изготвената по делото съдена техническа експертиза (неразделна част от решението).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на собствеността на ищците върху останалата част от имот с пл. № 114.
ОТМЕНЯ
Констативен нотариален
за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № *****, нот. *****на Нотариус № *** на НК – А. Р., рег. № 4440/01.12.2005 г.,
Акт. № 72, т. XI, д.
№ 2193/2005 г. на СВ - гр. Тутракан, само в частта, с която К.А.Р.А. е признат
за собственик на частта от имот с пл. № 114, в кв. 21 по плана на с. Косара, общ. Главиница, заключена
между б. „Д”, „Б”, „В” и „Г” на комбинираната скица, приложена към изготвената
по делото съдена техническа експертиза (неразделна част от решението).
ОСЪЖДА ответника К.Р.А., с ЕГН **********, да
заплати на всеки от ищците Ф.Р.М., с ЕГН **********, М.К.Ш., с ЕГН **********
и Н.Х.Х., с ЕГН **********, припадащата им се част от направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, възлизаща на по 19,01 лв.
(деветнадесет лева и една стотинка) за всеки ищец.
ОСЪЖДА ответника Г.Р.А., **********, да заплати на всеки от ищците Ф.Р.М., с ЕГН
**********, М.К.Ш., с ЕГН ********** и Н.Х.Х., с ЕГН **********, припадащата им
се част от направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете, възлизаща на по 19,01 лв. (деветнадесет лева и
една стотинка) за всеки ищец.
ОСЪЖДА ответника К.Р.А., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд - гр. Тутракан припадащата му се част от остатъка от дължимата
сума за определеното окончателното възнаграждение на вещо лице възлизаща
на 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА ответника Г.Р.А., **********, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Тутракан припадащата му се част
от остатъка от дължимата сума за определеното окончателното възнаграждение на
вещо лице възлизаща на
50 лв. (петдесет лева).
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: