№ 122
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20225001000112 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на АВ към МП, представлявана от
изпълнителния директор Д. М. против Определение № 32 от 08.02.2022 г.,
постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 172/2021 г.
По силата на обжалваното определение съдът е уважил молбата по
чл.248 от ГПК и е изменил Решение № 29 от 19.11.2021 г., постановено от
ХОС по търг.дело № 172/2021 г. в частта му за разноските.
Решението е изменено, като съдът е осъдил АВ –С. да заплатят на „А.“
ООД град И. сумата в размер на 207.50 лева, представляваща съдебни
разноски, направени в регистърното производство.
Поддържа се оплакването, че съдът не е преценил точно характера на
регистърното производство, което е едностранно и безспорно, поради което
за него следва да намери приложение разпоредбата на чл.541 от ГПК,
съгласно която разноските в охранителните производство остават за сметка
на молителя.
Ответника по частната жалба „А. „ООД ЕИК *********, представляван
от пълномощника си адвокат А. Г. А., вписан в АК-П. поддържа писмен
отговор, съгласно който частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените в частната
1
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения в чл.275,ал.1 от ГПК срок
от легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Действително съдът е следвало да съобрази характера на регистърното
производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ , което е едностранно
и безспорно производство. Вероятната причина за това е объркващата
разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която най-малко не е
юридически издържана. Законодателят очевидно не е съобразил безспорния
факт,а именно: едностранният характер на производството по този
специален закон. Следва да се отбележи, че отговорността за съдебни
разноски по правило е присъща само за спорните съдебни производства.
В тези производства право на разноски има страната, в чиято полза е
разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРЮЛНЦ е
регистърно и не е спорно и в това производство АВ не участва като страна .
А. няма процесуалното качество на страна по смисъла на чл.26,ал.1 от ГПК,
поради което нито има право на съдебни разноски , нито дължи такива.
В цяла поредица от съдебни актове ВКС възприе принципа, че
едностранния характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е
несъвместим с отговорността за разноски. Възприето бе, че новата
разпоредба на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а
корективно. Което на практика означава,че трябва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл.541 от ГПК, съгласно която разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. Друга страна в тези
производства просто няма.
Той е единствената страна в това безспорно по своя характер
производство, поради което и разноските трябва да останат за сметка на
молителя. Изрично в този смисъл са и следните съдебни актове: а именно:
Определение № 60421 от 19.11.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. №
1978/2021 г.,ІІ т.о. на ТК, докладчик: съдията А. Б., Определение № 60481 от
21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№ 2108/2021 г, ІІ т.о., ТК,
2
докладчик: председателят К. Е., Определение № 60480/ от 20.12.2021 г. на
ВКС, по ч.т.д. № 2562/ 2021 г., ІІ ро т.о., ТК, докладчик: съдията Е. С. и от
най-новите известни на въззивния съд съдебни актове: Определение № 89
от 02.03.2022 г. на ВКС , постановено по ч.т.д. № 311/ 2022 г. на І во т.о., ТК,
докладчик : Р. Б..
Следва да се отмени обжалваното определение, като постановено в
нарушение на чл.541 от ГПК и вместо него следва да се постанови съдебен
акт, с който да се остави без уважение молбата на молителя „А.“ ООД,
подадена чрез пълномощника му адвокат А. Г. А. по чл.248 от ГПК – за
изменение на решението в частта относно съдебните разноски.
В този смисъл следва да бъде постановен съдебния акт.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 32 от 08.02.2022 г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело № 172/2021 г. , с което съдът на
основание чл.248 от ГПК е осъдил АВ –С. да заплати на молителя „А. „ООД
ЕИК *********, представлявано от управителя А. Х. В., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 623 от 25.01.2022 г,
подадена от адвокат АНГ. Г. АНГ. от АК-П., в качеството му на
пълномощник на молителя „А.“ ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град И., Х. област, ул."С. В." № ** по чл.248 от ГПК- за
изменение на Решение № 29 от 19.11.2021 г.,постановено от Хасковският
окръжен съд по търг.дело №172/2021 г. в частта за разноските с искане за
присъждане на сумата 207.50 лева.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4