Решение по дело №286/2020 на Окръжен съд - Русе

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                           N 260038

                                        гр.Русе, 21.10.2020г.

 

                                             В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД ,  търговско отделение в публичното

заседание на   1 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ                                                                                  

                                                                             БОЯН ВОЙКОВ мл.с-я

                                                                             

при секретаря   МАНЯ ПЕЙНОВА     като разгледа докладваното от             председателя                                            в.т.д.№286 по описа за 2020  година,   за да се произнесе,   взе предвид следното:

                   Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

                   Постъпила е въззивна жалба от  „С.И. ПТ“ЕООД, гр.Р., ***, чрез адв.В.С.-РАК, против решението на РРС, постановено по гр.д.№3023/19г., с което е признато за установено, че дължи на „О. 3“ООД сумата 236.02лв.-цена на стоки по четири фактури, както и обезщетение за забава за периода 25.06.2016г.-11.03.2019г. в общ размер 258.94лв. Излага оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, поради което претендира неговата отмяна от въззивния съд и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски.

                   Насрещната страна „ОТ.-3“ ООД Р. е подала отговор на въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а решението – валидно, допустимо и правилно и иска да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

                   След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, въззивният съд намира за установено следното:

                   Жалбата е подадена в законния срок, при наличие на интерес, допустима е  и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

                   След проведено заповедно производство по ч.гр.д.№1538/2019г. по описа на РРС, на „О.-3“ООД е издадена заповед №739/18.03.19г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено „С.И. ПТ“ЕООД да му заплати сумата 1561.51лв.-стойност на доставена, но незаплатена стока по 36 броя фактури, ведно със законна лихва от 14.03.2019г. до окончателното и изплащане, както и 361.92лв. мораторна лихва за пероида от падежа на всяко задължение до 11.03.2019г. вкл., както и разноски 42.32лв. държавна такса и 200лв. адвокатско възнаграждение. Длъжника е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи сумите по фактурите, както и мораторна лихва. В срок заявителя е предявил иск по реда на чл.422 , ал.1 ГПК, предмет на гр.д.№3023/2019г. Твърдял е, че стоката по фактурите е предадена на ответника, който я е получил, издадени са стокови разписки, които са подписани от него. След подаване на заявлението оп чл.410 ГПК ответника е заплатил задължението по част от фактурите, като е платил 1118.32лв. на 11.04.2019г., в резултат на което е останала неплатени главница общо 435.76лв., по фактури №№91152, 91179, 91196, 91213, 91266, 91361, 92391, 92654 и 91088-остатък 2.35лв. Претендирал е установяване на вземането по тези фактури в размер на 435.76лв., както и 361.92лв.-обезщетение за забава върху главниците по всички 36 броя фактури, подробно посочено по размер и период на всяка от тях. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил плащането на сумата 1118.32лв. на 11.04.19г. по част от фактурите, вкл. и лихвите, дължимите към датата на плащането, оспорил е твърдението, че не е платил задължението си по деветте фактури на обща стойност 435.76лв., твърдял е че то е заплатено на посочени дати. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение. Районният съд след анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че страните са били в трайни търговски отношения в периода 2016-2017г. Приел е, че са основателни претенциите за лихва за забава по 15 броя фактури, погасени след подаване по заявлението по чл.410 ГПК, а са частично неоснователни претенциите за лихви по осем фактури над посочени размери, като се е позовал на експертното заключение. По отношение фактури №91152, 91196, 91266 и 91361, за които ответника е оспорил получаване на стоката, съдът е приел, че лицето Теодор Иванов, чиито подпис е положен за купувач, независимо, че през спорния период не бил техен служител, по други сделки между страните, издадените фактури са били подписани от него и са признати от ответника. Приел е, че с оглед това за ищеца е нямало съмнение, че доставя стоките именно на ответника. Горният извод е направен и с оглед констатацията на съда, че през процесния период счетоводството на ответника не е водено надлежно, предвид разпоредбата на чл.182 ГПК. Исковете, касаещи тези сделки са уважени, както и тези за лихви, предвид заключението на вещото лице.

                   Решението на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователно е оплакването, че е недоказано възникването на търговски отношения по повод доставената стока по четирите фактури-№№91152/2.07.16г., 91196/4.07.16г., 91266/6.07.16г. и 91361/10.07.16г. Стоката по тези фактури е получена от лицето Теодор Иванов, като е посочено-пълномощно. Същите са издадени за получена стока в периода 2-10.07.2016г. Същевременно стоката и по фактура №90157/2.06.20г. е получена от същото лице-Т. И., тя е включена в дневниците за продажби за м.юни 2016г. и е заплатена от ответника. Аналогично е положението и с доставката по фактура №92394/12.08.16г.-издадена след процесните. Ето защо и правилно е прието от районния съд, че и по отношение на процесните доставки за ищеца не е съществувало никакво съмнение, че доставя стоките именно на ответника. Може да се приеме с оглед поведението на ответника, че е налице хипотезата и на чл.301 ТЗ. Правилно е уважен от съда и иска за обезщетение за забава. Това е така, тъй като отразяванията на плащанията в счетоводството на ответника, при положение че то е нередовно водено и на база закриване на задълженията, не води до извод за неоснователност на иска. Според вариант 1 от основното заключение, дължимата лихва е в уважения размер. Ето защо решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

               Въззиваемият не претендира разноски за тази инстанция.

               Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 ГПК.         

              Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд     

 

                                                   Р   Е   Ш  И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение №2228 от 31.12.2019г., постановено по гр.д.№3023/2019г. по описа на РРС.

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване

                          

                                          Председател:     

                                        

                                                 Членове: