Р
Е Ш Е
Н И Е № 15
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич
28.01.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Е.И.
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………………. и в присъствието на
прокурора..........................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........................................................................В.гр.д..№843
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“***“№21,Бизнес център“Люлин-6“,ет.2,чрез ***-прокурист,упълномощена
от ***,чрез юрисконсулт К.Т.,съдебен адрес ***,Бизнес център“Люлин-6“,ет.2
срещу Решение №954 от 18.09.2019г.по гр.д.№4464/2018г.по описа на РС гр.Добрич,
което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу М.И. *** за установяване на
съществуването на вземане спрямо ответницата в размер на 1 608,,67 лв.-остатък от непогасена
главница,ведно със законна лихва ,считано от 29.09.2010г. до окончателното й
изплащане по Договор за кредит №CREX -02060685/31.01.2009г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс „ЕАД ,прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 15.05.2015г. и
вземането за 133,31 лв.-мораторна лихва за периода от 14.10.2009 г. до
28.09.2010г.,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№1094/2010г.на РС гр.Несебър,като погасено по давност и са присъдени
следващите се на ответника по делото съдебно деловодни разноски.
Направено е оплакване относно
присъждането на разноските на ответницата по делото в претендирания от
процесуалния й представител договорен и заплатен размер.С Определение от
11.11.2019г. по делото съдът е оставил без уважение искането за намаляване като
прекомерен на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна,с изложени
подробно в определението съображения.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
В жалбата се излагат доводи за
необоснованост и неправилност на съдебното решение.Счита се,че неправилно съдът
е приел,че предявеният иск е погасен по давност.На 29.09.2010г. е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1094/2010г.на РС
гр.Несебър.От момента на подаването му и на основание чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД и задължителните мотиви на ТР
№4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК,давността се счита прекъсната и не е
текла по време на процеса относно вземането.
Посочени са аргументи и срещу
размера на присъденото по делото адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви се моли
решението,като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено,а искът като
основателен и доказан –уважен.
В срок от въззиваемата страна е постъпил
писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба.
В отговора на исковата молба се
сочи,че съдът правилно е приел,че давността по вземането е изтекла.По
образуваното въз основа на издадената заповед за изпълнение изпълнително
производство е настъпило прекратяване по право,поради неизвършване в течение на
две години на изпълнителни действия от страна на взискателя и ищец в настоящото
производство.Производството е подлежало на прекратяване на 27.05.2013г.,на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.От този момент е изтекла погасителната давност
по отношение на вземането,тъй като изпълнителни действия могат да се извършват
само при наличие на висящо изпълнително производство.
С допълнително писмено становище
жалбоподателят сочи допълнителни аргументи за необоснованост на съдебното
решение,като моли за отмяната му и за присъждане на съдебно деловодните
разноски за двете съдебни инстанции.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото,приема за установено следното:
Въззивната жалба е насочена срещу
допустим и валиден съдебен акт,постановен от съда в рамките на
правораздавателната му компетентност ,по допустима искова молба.Налице са
положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за предявяването му.
По отношение на правилността на
съдебното решение съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
От представените по делото писмени
доказателства и изслушаното експертно заключение се установява,че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД и
ответницата по делото е сключен Договор
за потребителски кредит №CREX
-02060685/31.01.2009г.,вземането по който е цедирано с Договор за цесия от
15.05.2015г.,за която цесия ответницата е уведомена с писмо,за което няма данни
да й е връчено. Връчването на
уведомлението следва да се счита осъществено с подаване на исковата молба пред
РС от 25.07.2018г.
Със заявление по чл.410 от ГПК
праводателят на ищеца по делото е поискал издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжницата, като е образувано
ч.гр.д.№1094/29.09.2010г.на РС гр.Несебър.Издадена е Заповед за изпълнение от
04.10.2010 г.,по силата на която ответницата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД ,ЕИК ***
исковите суми по настоящия спор ,както и сумата от 134,84 лв.-съдебно деловодни
разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадената заповед
за изпълнение е образувано изп.д.№98/2011г.по описа на ЧСИ ***,вписана при КЧСИ
под №***,с район на действие Окръжен съд гр.Бургас.
По изпълнителното дело са
извършени имуществени проучвания в периода от образуването му до м.юни на
2011г.
На 26.05.2011г. е наложен запор по
сметката на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД.След това не са
предприемани изпълнителни действия.
Едва на 30.06.2015г. ищецът в
качеството му на приобретател на вземането по цитирания договор за цесия от
15.05.2015г. е подал молба за конституирането му като взискател по делото на
мястото на праводателя му- БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД.
Предвид така събраните писмени
доказателства районният съд правилно е приел,че до 26.05.2013г.по делото не са
извършвани същински изпълнителни действия и то е подлежало на прекратяване на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,независимо от това ,че по делото не е
постановяване прекратяване на изпълнителното производство.Съдебната практика в
тази насока е категорична ,като приема,че при неизвършване в продължение на две
години от страна на взискателя на изпълнителни действия,производството по
принудително изпълнение се прекратява по право.По прекратено изпълнително
производство е недопустимо извършването на каквито и да е изпълнителни
действия.След прекратяването на производството е започнала да тече нова
погасителна давност по вземането,която е изтекла на 26.05.2018г.,а исковата
молба е депозирана пред РС гр.Бургас на 15.07.2018г. или след изтичане на
давностния срок по чл.110 от ЗЗД.
В този смисъл без значение по
делото е дали съдът ще приложи постановеното от ВС на РБ разрешение,съгласно
Постановление №3 /18.11.1980г.,което е в смисъл ,че при висящност на
изпълнителния процес давността спира да тече или приетото от първоинстанционния съд
разрешение на ТР№2/2013г.на ОСГТК.Дори по време на изпълнителното производство
давността да е спряла да тече,то с прекратяването му по право ,от този момент
започва да тече нова погасителна давност,която към образуване на
гр.д.№778/2018г.на РС гр.Несебър е вече изтекла.
С посочените мотиви Окръжният съд
намира,че постановеното от РС гр.Добрич съдебно решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено,като в полза на въззиваемата страна
се присъдят сторените от нея съдебно
деловодни разноски в настоящата инстанция Прави са възражение за прекомерност
на договореното и заплатено от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение
в размер на 650 лв.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е направено едва в писмената защита,която е
депозирана след приключване на производството пред въззивната инстанция,поради
което не следва да се обсъжда от съда.
Що се
отнася до оплакването в жалбата,че заплатения за защитата на първата съдебна
инстанция адвокатски хонорар неправилно е присъден в полза на ответната страна
и с Определение от 11.11.2019г.по делото искането на ищеца за редуцирането му
към минимума по наредбата е оставено без уважение,то съдът споделя виждането на
първата съдебна инстанция,че оказаната пред тази инстанция защита е адекватна
на обема и сложността на казуса,предмет на разглеждане по гр.д.№4464/2018г.по
описа на ДРС.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №954 от
18.09.2019г.по гр.д.№4464/2018г.по описа на РС гр.Добрич.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“***“№21,Бизнес
център“**“,ет.2,чрез ***-прокурист,упълномощена от ***,чрез юрисконсулт К.Т.,съдебен
адрес ***,Бизнес център“**“,ет.2 да заплати на М.И.В. ЕГН ********** *** сумата
от 650 лв./шестстотин и петдесет лева/-сторени във въззивната инстанция съдебно
деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.