РЕШЕНИЕ
№ 2096
гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на
прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1931 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директор
на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Колева, против
Решение № 1064 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 20235330201812 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, ІІI н.с.,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 682755-F638464
от 19.12.2022 г., издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на В.И.С. с ЕГН **********,
в качеството му на представляващ „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД с ЕИК *********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушаване разпоредбата на чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закон
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и осъществяване състава на чл. 264,
ал. 1 от ЗКПО.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение при неправилно приложение на закона. Иска се отмяна решението
и потвърждаване на отмененото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява относно размера на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – В.И.С., чрез
процесуалния си представител адв.Д., поддържа, че оспорваното решение следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски в производството, съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в
сила.
Административен съд Пловдив, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 682755-F638464
от 19.12.2022г., издадено от директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив,
с което на В.И.С., в качеството му на представляващ „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушаване разпоредбата на чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗКПО и
осъществяване състав на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
За да го отмени, съдът е приел, че не е спазен срокът
по чл.34,ал.3 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство не е
било надлежно спряно, а отделно от това са изложени мотиви и за нарушение на
чл. 18 от ЗАНН.
Решението е правилно, като краен
резултат.
Съдът не споделя възприетото от районния съд
становище, че тъй като спирането на административнонаказателното производство е
извършено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП, който не е
актосъставител и не е компетентния за това орган, то спирането е
незаконосъобразно и поради това не е спрял да тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.43,ал.6 от ЗАНН не е
регламентирано кой е компетентния да спре производството орган. Не е
регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството и изобщо
по значението на института на спирането. Следва да се приеме, че спирането има
ефект върху сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и правилно е приел районният съд.
Но издаването на акта за спиране не от
актосъставителя, а в случая от административнонаказващия орган, трудно може да
се възприеме като някакво процесуално нарушение, а още по-малко и като
съществено такова. Наказващият орган в административнотнаказателното
производство е dominus litis на извънсъдебната
фаза. Поради това и при липсата на изрична законова регламентация кой е
компетентен да спира производството при наличието на предпоставките за това,
няма как да се обоснове, че същият не е компетентен да постанови спиране, след
като е бил сезиран за това от актосъставителя. Компетентността на наказващия
орган се разпростира и върху действия, които са необходими преди налагането на
наказанието, следователно и върху преценката на необходимостта производството
да бъде спряно. Да се приеме обратното не е аргумент и систематичното тълкуване
на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, която се намира в раздел II на закона, касаещ образуването на
административнонаказателното производство, на който етап действително водещ е
органът актосъставител, а не административнонаказващия орган. Това е така, тъй
като в същия този раздел, в чл. 45 изрично са разписани правомощия именно на
наказващия орган. Тоест, на този етап от производството този орган има участие
и не е несъществуващ. В закона не е предвиден нарочен начин за сезиране на
наказващия орган, от който момент да се приеме, че същия разполага вече с компетентност на такъв
и само занапред. Напротив, във всеки един момент на
административнонаказателното производство, когато такова вече е образувано,
наказващият орган е компетентен да упражнява правомощията си, в които се
включват и такива предхождащи момента на налагане на административното
наказание, включително и проверката дали АУАН е законосъобразен, дали сроковете
по чл. 34 ЗАНН са спазени, като в тези правомощия е включена и възможността да
се връща акта на актосъставителя. Системната организация и структура на ЗАНН не
позволява систематично тълкуване в смисъл такъв, че до определен момент от
развитието на производството да се приема, че наказващия орган не разполага с
компетентност да извършва процесуални действия, а още повече и да се приеме,че
не е компетентен да спира производството.
В случая обаче се установява, че не са били налице
предпоставките за спиране. Ясно е изискването на закона, въведено като
предпоставка за спирането, а именно провеждането на щателно издирване на
нарушителя, който е известен за органа, съставен му е АУАН в хипотезата на
чл.40,ал.2 от ЗАНН, но не може да бъде намерен. Именно наличието на несъмнено
проведено щателно издирване е предпоставка за законосъобразност на спирането.
По делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват
законосъобразност на допуснатото спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда възможност производството да бъде спряно след извършване на щателно
издирване, в случаите когато нарушителят не може да бъде намерен. В закона не
се съдържа легална дефиниция на понятието „щателно издирване“, поради което на
основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива
съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл. 269,
ал. 3, т. 2 от НПК. „Щателно издирване“ представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да
се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай, единствените
доказателства, въз основа на които е било спряно производството, са два протокола,
съставени от служители на НАП, в които е отразено, че лицето не е намерено на
адреса по чл. 8 от ДОПК. Липсват данни да е събрана информация за евентуална
промяна на адреса и седалището на управление на дружеството, нито да са
полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Не е правен опит за
установяване на настоящ и постоянен адрес на представляващия дружеството
управител. Поканите за явяване в ТД на НАП
са изпращани, чрез пощенски оператор и са се върнали отбелязване „Няма
никой на адреса“, поради което също не изчерпват изискването за щателно
издирване.
Систематично, разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН
следва да се обвърже и с разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Съгласно чл. 43,
ал. 4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща
на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и
подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Съгласно чл. 43, ал. 6 ЗАНН, когато
нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в
акта и производството се спира.
В конкретния случай, лицето е взело участие в
административнонаказателното производство едва на 09.12.2022 г., на която дата
според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството.
Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по
реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, който ред в случая не е спазен.
Нещо повече, в случая, тъй като не се спори, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, то видно от преписката е, че не е изпълнено
условието и за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни
по делото представител на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД да е бил надлежно поканен за
съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството е изготвени покани изх. №
70-00-1133-19/30.09.2021 г. и № 70-00-10521-19/11.10.2021 г., изпратени чрез
пощенски оператор „Стар пост“ на адреса на управление на дружеството, които се
е върнали в цялост с отбелязване "няма никой на адреса", което не
отговаря на нито едно от условията, за да бъде съставен АУАН в отсъствие на
нарушителя.
Така, първо, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, и второ не са спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и ал. 6 ЗАНН.
Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните
по движението на административнонаказателните преписки органи.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице
предпоставките на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
за спиране на производството. Същото е било незаконосъобразно спряно, при което
липсват и данни кога точно е било възобновено - с оглед извършване на преценка
за продължителността на периода, през който е било спряно и изключването му при
изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Установяването на представител на
дружеството, за да му се връчи АУАН е било предпоставка за възобновяване на
производството, но такова не е направено. По тези съображения, извършеното спиране
на производството не следва да бъде съобразявано, което в крайна сметка е
сторил и районния съд, макар и по несподелени от касационната инстанция
съображения.
Поради изложеното, тъй като АУАН е съставен на 14.12.2021
г., а НП на 19.12.2022 г., то е издадено след предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН
срок /6 месеца от съставяне на АУАН/. Неспазването на този срок е основание за
отмяна на НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по
касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300
(триста) лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1064/14.06.2023 год., постановено по АНД № 1812/2023
год., по описа на Районен съд - Пловдив, ІII н.с.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трилистник, ул. „11-та“
№ 6, представлявано от управителя В.И.С. сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в настоящото съдебно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на
съдия Дичева по КАХД № 1931 по описа на АС-Пловдив 2023 г.
Не съм съгласна със
становището на мнозинството от състава за това кой е компетентния да спре
административно-наказателното производство орган. Не споделям доводите, че АНО
може да спре административно-наказателното производство. Правомощието на наказващия орган да се произнесе по
преписката възниква едва след получаването й по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. В последната разпоредба ясно е посочено, че
наказващият орган се произнася след като АУАН е връчен на нарушителя. Този
извод следва и от правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което ако установи, че актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Следователно процесуалният закон ясно е очертал правомощията на наказващия
орган и начина, по който той е трябвало да процедира, когато е получил
неподписания АУАН. Правомощията на органите на държавно управление не могат да
се тълкуват разширително и да се извеждат по тълкувателен път. Липсата на
предметна компетентност влече незаконосъобразност на извършеното действие.
Затова, когато наказващият орган е получил неподписания и непредявен на
нарушителя АУАН, той е трябвало да го върне на актосъставителя, който при
преценка за наличието на предпоставките за това е могъл законосъобразно да спре
производството. Вместо това наказващият орган е надхвърлил законово очертаните
граници на правомощията си по служба при издаването на процесното разпореждане
за спиране на производството, поради което то е незаконосъобразно като издадено
от некомпетентен орган.
Административен съдия: