№ 6369
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100107107 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД от И. Д. И., ЕГН: ********** срещу ЗАД
“ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* на сумата от 100 000, 00лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП от
07.11.2023г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума
съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 03.01.2024г. до окончателното плащане, сумата от
4158, 15лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, разходи за
лечение, извършени по повод лечение на травмите, причинени при ПТП от
07.11.2023г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума
съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 03.01.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени съображения, че на 07.11.2023г. около
10.43ч. в град Банкя, настъпва ПТП, при което водачът на автобус А1310 на
градския транспорт по линия №49, с peг.№******** НВ, П. А. П., шофьор в
„Столичен Автотранспорт“ ЕАД (по линия Метростанция Сливница - квартал
Клисура), за да предотврати ПТП с неизвествен автомобил, рязко намалява
скоростта на движение на управляваното от него ППС и в пряка причинно -
следствена връзка с намаляването на скоростта, ищцата пада от седалката, на
1
която седи в автобуса, на пода и чупи крака си. Веднага след инцидента е
придружена от близки до СБР „Здраве“ ЕАД, град Банкя, където е направена
рентгенография на крака и е установено счупване. Оттам е насочена към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са извършени консултации със
специалисти и е препоръчано извършване на операция. На 13.11.2023г. в
МБАЛ „Света Анна“ - София АД са извършени две операции на счупванията,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. На 13.11.2023г. е
извършена операция и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фабула - фрактурата е репонирана и фиксирана със заключваща плака
и винтове, поставена е един малеоларен винт и една киршнерова игла. На
13.11.2023г. е извършена операция на колянната става - фрактурата е
репонирана и фиксирана с киршнерови игли и тел по метода на Вебер и е
извършен шеф на тъканните слоеве.
За инцидента от 07.11.2023г. е издаден Акт за транспортна злополука с
изх.№1206/08.12.2023Г. на Столичен Автотранспорт ЕАД. Органите на МВР
са сигнализирани и по случая е образувано ЗМ № 11363/2023г., под надзора
на Районна прокуратура София, като разследването е поверено на разследващ
полицай И. С..
Счита, че отговорността за ПТП от 07.11.2023г. е на водача на автобус
А1310 на градския транспорт по линия No 49, с рег.№ ********, П. А. П.,
ЕГН: **********, шофьор в „Столичен Автотранспорт“ ЕАД (по линия
Метростанция Сливница - квартал Клисура), който в нарушение на правилата
на ЗДВП - движейки се с несъобразена скорост и несъобразявайки се с
натовареността на движението и пътните условия, за да предотврати ПТП с
неизвествен автомобил, рязко намалява скоростта на движение на
управляваното от него ППС и в пряка причинно - следствена връзка с
намаляването на скоростта, ищцата пада от седалката, на която седи в
автобуса - на пода и чупи крака си.
След приключване на болничното лечение продължило лечението в
домашни условия, нуждаела се от чужда помощ при изпълнение на
ежедневните си занимания и тоалет. За период от няколко месеца движенията
и физическото натоварване са силно ограничени, до невъзможни. Постоянно
изпитва болки и пие обезболяващи. Към настоящия момент - 7 месеца след
ПТП поради травмата на десния крак има затруднение в движението на
2
долния десен крайник като са нарушени функциите му - опорна и ходилна.
Нуждае се постоянно от чужда помощ и придружител за изпълнение на
ежедневните си нужди. Влошеното здравословно състояние на ищцата се
отразява тежко и на психиката й - чувства се много зле, става потисната,
затваря се в себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност,
безспокойство, загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари,
станала е раздразнителна и самовглъбена. Получава чести кризи - внезапно
неволево спомняне за ПТП-то и отново преживява мъчителната психическа
травма от случилото се. В момента продължава да е тревожна, изпитва
нежелание да остава сама, има кошмарни сънища от типа „флашбек“ във
връзка с катастрофата, които водят до упорито безсъние.
На 03.01.2024г. е представено пред ответната страна застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, Акт за транспортна
злополука с изх.мо 1206/08.12.2023г. на Столичен Автотранспорт ЕАД,
протокол за оглед на местопроизшествие, албум със снимки, абонаментна
карта за градски транспорт, както и медицински документи, доказващи
причинените телесни увреждания. Въпреки представянето на необходимия
набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, след изтичане на 3
месечен рекламационен срок от завеждане на извънсъдебната претенция -
няма определен или изплатен размер на обезщетение от страна на ЗАД “ОЗК "
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД.
Ответникът ЗАД„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, в писмения си отговор
излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва посоченият
механизъм на настъпване на ПТП, като счита, че водачът на автобуса няма
вина за настъпването му. Не оспорва наличието на договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите със Застрахователна полипа
№BG/23/123000802460 между Столичен електротранспорт ЕАД и ЗАД „ОЗК
Застраховане" АД по отношение на МПС марка „Мерцедес Интуро” с peг.
№********. Оспорва шофьорът на автобуса да е нарушил ЗДвП и не са
изложени твърдения в какво се изразява виновното му поведение, при
положение че няма данни за превишена скорост. Счита, че нараняването което
се твърди да е получено в резулатат от ПТП често се наблюдава при пациенти
в напреднала възраст или с остеопороза. Счита, че поведението на ищцата е
допринесло за влошаване на състоянието й, тъй като е отказала болнично и
оперативно лечение в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов”, като близо седмица по-
3
късно, ищцата е отишла в друго лечебно заведение - Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна” АД, където са
извършени двете намествания на фрактури. Не е изяснено защо ищцата е
чакала 6 дни, за да бъдат извършени наместванията, като през този период, се
е влошило съетоянието й значително, което е довело до хирургични
иитервенции. Счита, че е налице изключителна вина на ищеца, поради което
отговорността на застрахователя следва да отпадне. Изложени са
съображения, че не са представени документи от последващи лекарски
прегледи, а в представената епикриза е посочено, че контролните прегледи е
следвало да бъдат проведени на 27.11.2023г. и след 30 дни. Ако не са
проведени, то и следоперативното лечение следва да не е извършено според
предписанията на лекарите, което е основание за намаляване на
претендираните неимуществени вреди по реда на чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Освен това
счита, че в процеса на оздравяване ключова роля играе рсхабилитацията, за
която е представена Епикриза от Снециализирана болннца за рехабнлитацня „
ЗДРАВЕ” ЕАД, където ищцата е постъпила на 12 .02.2024г. три месеца след
извършените намествания на фрактури. Не е ясно поради каква причина е
запончала рехабилитация след 3 месеца и защо не са направени
опредсписаните контролни прегледи. Въпреки това от извършената
рехабилитация се установява настъпване на оздравителен процес с
подобрение в походката и обема движение, изписвайки я с подобрение, което
не кореспондира с размера на неимуществените вреди.
Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оглед изявленията на страните в исковата молба и писмения отговор, следва
да се приеме за безспорно наличието на договор за застраховка Гражданска
отговориост автомобилистите със Застрахователна полипа
№BG/23/123000802460 между Столичен електротранспорт ЕАД и ЗАД „ОЗК
Застраховане" АД по отношение на МПС марка „Мерцедес Интуро” с peг.
№******** към датата на ПТП.
За установяване механизма на ПТП е представен акт за транспортна
злополука, издаден от „Столичен автотранспорт“ЕАД, в който е удостоверено
4
постъпило заявелнеи от ищцата , във с настъпило на 07.10.2023г. ПТП, при
което пострдала като пътник в автобиус поради рязкото му спиране. Посочено
е, че съботието е отразено в ежедневното сведение за работата на
обществения транспорт. Удостоверението е издадено на ищцата, за да й
послужи пред застрахователя за изплащане на обезщетение.
Представена е служебна бележка, издадена от СДВР в уверение, че по данни
на ищцата е настъпило процесното ПТП, при което е пострадала .
Приета е авто-техническа експертиза, в която е направено заключение за
следния механизъм на ПТП: На 07.11.2023г. около 10,40часа автобус
„Мерцедес Интуро“ рег.№ ********, управляван от П. А. П., се движи в град
Банкя по улица „Св. Св. К. и Методий“ с посока от улица „Георги Сава
Раковски“ към улица „20 април“ и скорост около 20-25km/h. В автобуса,
седяща на седалка срещу входната врата, е пътувала И. Д. И. на 69 години. В
района на №7 се е намирал спрял в дясно автомобил Мерцедес, на който
водачът отваря вратата. С цел предотвратяване на удар с вратата на
автомобила, водачът на автобуса предприема маневра за аварийно спиране.
Вследствие на отрицателното ускорение на автобуса пътникът И. Д. И. полита
напред и пада на пода на автобуса и получава телесни увреждания. Няма
данни за техническа причина за настъпване на произшествието. Причината е
от субективен характер - действията на водача на автобуса с органите за
управление. Водачът е имал техническа възможност да управлява на
разстояние, при което при намаляване на скоростта и спиране, отрицателното
ускорение да бъде около 1,5 - l,8ms, при което пътниците да не загубят
равновесие.
Според вещото лице няма данни за съприкосновение между автобуса и
неизвестния паркиран лек автомобил. Водачът на автобус „Мерцедес Интуро“
с рег.№******** е спрял преди да настъпи удар между тях. Съгласно
протокола за оглед, лявата седалка двойна срещу входа на автобуса, обърната
към предната част на автобуса, е без предпазни тръби и парапети.
Приета е съдебно-медицинска експертиза със следните заключения:
-В резултат от процесното ПТП ищецът получил двуглезенно счупване на
дясна глезенна става и счупване на капачката на дясна колянна става, с
характер трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
повече от 30 дни.
5
2. Увреждането е настъпило в причинно-следетвена връзка с ПТП от
07.11.2023г.
3. По отношение счупването в областта на глезенната става е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и винтове. По
отношение на счупването на капачката на дясното коляно е проведени
оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрагментите и
фиксирането им с метална остеосинтеза К - спици и телен серклаж по метода
на Вебер. От 12.02.2024г. до 19.02.2024г. е проведен курс физиотерапия и
рехабилитация в СРБ „ Здраве“ ЕАД- Банкя, където на основание данните от
локалния статус, кинезиологичните измервания и общото състояние,
рехабилитационния потенциал се определя като редуциран. По делото няма
приложеи други документи за начина на протичане на лечебния процес след
изписването от лечебното заведение.
4. През периода на възстановяване, който при нормално протичане на
лечебния процес при такива увреждания е около 6 месеца, ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите 30 дни след травмата и първите 20 дни при
започване на раздвижването в началото на 3- тия месец, болките са били с по-
голям интензитет.
5. При прегледа, извършен на 10.09.2025г. ищцата съобщава, че има
постоянни болки. Много трудно се придвижва. Чувства се нестабилна и пада.
Не може да ходи повече от 1час. Много бързо се уморява.
6. През периода на лечение, ищцата е трябвало за срок от около 2 месеца да не
натоварва десен долен крайник и да се придвижва с помощни средства
патерици. По делото няма приложени документи за продължителността на
възстановителния период при ищцата. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания
е около 6 месеца.
7. По делото няма данни за настъпили усложнения в общото здравословно
състояние на ищцата, през периода на възстановяване.
При прегледа, извършен на 10.09.2025г., се установа ограничен обем движение
в дясна глезенна става около 50% дефицит. Запазен обем движение дясна
колянна става. Изразена слабост на бедрената мускулатура липса на активно
изправяне на коляното от свито положение. 8. При прегледа, извършен на
6
10.09.2025г., се установява наличие на оперативен белег по предната страна на
дясна колянна става с дъговиден ход и дължина 11см. Наличие на оперативен
белег по външната страна дясна глезенна става с надлъжен ход и дължина 9см.
Наличие на оперативен белег по вътрешната страна на дясна глезенна става с
става с дъговиден ход и дължина 6см.
10. При анализ на приложените финансови документи по делото, се
установива, че направените разходи по тях, са във връзка с п роведено лечение
и получените увреждания при процесното ПТП.
11. Отговорите на поставените въпроси от ответника не следва да се
анализират, тъй като същите съдържат общи статистически данни,
ирелевантни на разглеждания спор.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелят П. А. П., който
управлявал автобус по линия 49 от Клисура до метростанция Сливница.
Тръгнал от спирката преди центъра на Банкя, където има леко спускане, срещу
него идвал товарен автомобил и в момента, в който доближил една лека кола,
вратата се отворила. Опитал се да спре, защото щял да предизвика ПТП. След
като спрял в този момент госпожата се изхлузила от седалката и паднала на
пода. Там минавал хиляди пъти и скоростта е била някъде между 20-25 км/ч.,
не повече, защото самият терен не позволява повече, тъй като е стръмно,
постоянно пресичат хора пред колите, защото там така е направено, че
тротоарът е като зелена зона, само че не се плаща и колите си спират. И само
лентата, която е лявата е активна. Тясно е и не се кара бързо там. Когато
натиснал спирачката скоростта била толкова малка, че просто нямало как да
има спирачен път.
Свидетелката К.З. И., дъщеря на ищцата дава показания , че всеки ден се
вижда с майка си и знае за инцидента, при който пострадала. Знае, че са я
завели в „Пирогов“, където са направили снимки и са били инжекции,
сложили й шина, от там разбрали, че е счупен глезен и капачка на коляното и
че е в много тежко състояние. След „Пирогов“ се прибрали вкъщи.Когато се
прибрала вечерта, видяла колко е зле и колко е уплашена. Казвала, че сигурно
няма повече да може да става и да си върши домакинските неща. Била в тежко
психическо и физическо състояние. След това било много трудно, тъй като
доста време лежала на легло. Получили се възпаления на гръбнака от
залежаване. Впоследствие не смеела да стъпи въобще на крака си, защото се
7
страхувала. След посещението в „Пирогов“ уговорили дата за опрация в друга
болница - Окръжна болница, където й направили операция на глезена, на
капачката, сложили й вътре всякакви железа, пластини и след това й било
много трудно психически и физически, и поради залежаване. Дори ходенето
до тоалетна за нея било много психически натоварващо, тъй като просто пред
всички хора да се ходи до тоалетна не е приятно. Трудно станало дори и да
седне на количката. Било я страх да стъпи на крака си. След доста време я
накарали да стане поне на стола за раздвижване и постепенно възстановяване.
След това правели процедури. Свидетелката била с нея в санаториума. Имало
един момент, в който за да пази единия си крак, натоварвала другия. Едва с
патериците вървяла.
В момента, в който леко се отпуснала обаче й отказали и двата крака, паднала
на земята и си ударила главата. Била много активна и силна жена и това за нея
бил голям стрес. Дори и в момента ходи с някакъв страх с патериците. Общо
около 6 месеца била на легло и трябвало да е с някаква помощ. Затова се
получили рани на гърба. От страх не можела да стане повечето време и след
шест месеца я навивали по някакъв начин да стане. Две седмици била в
болница. След болницата трябвало леко да става да се раздвижва, но се
страхувала. Нямало кой да я раздвижва. Опитвали се близките й хора
психически и физически да й помогнат. Тя просто се страхувала да стане и
затова си лежала на леглото. Тъй като лекарите казали, че трябва да има
раздвижване не можело само да лежи и отишли в рехабилитационния център
в Банкя, където останала 2 седмици. В момента също е с патерици, не може
без тях. В момента не е възстановена и никога няма да се възстанови според
свидетелката, защото и сега при вещото лице, той й изви леко крака, за да
види колко е подвижно и се получили едни бабунки. Операцията е направена
в Окръжна болница, една седмица след инцидента, тъй като искали да намерят
добър доктор да й направят операцията, тъй като при счупен глезен и капачка
не можели да рискуват и да отидат при случаен доктор.
Първо се придвижвала с инвалидна количка, а след това с проходилка и след
това на патерици минала. Проходилка започна да ползва след като отидохме
на процедурите след 6 месеца. Преди падането, тя си имала заболяване и
предполагам, че е ползвала някакви лекарства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
8
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на МПС марка „Мерцедес Интуро” с peг. №******** към датата
на ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба. Според вещото лице от
техническа гледна точка водачът на автобуса е имал възможност да управлява
автобуса на такова разстояние, което да му даде възможност да спре с
ускорение, при което пътниците да не загубят равновесие.
Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на
водача на автобус марка „Мерцедес Интуро” с peг. №********, който е
нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая, ако водачът на автобуса беше съобразил интензивността на
движението в пътния участък, където е настъпило ПТП, наличито на
паркирани коли и стеснението на пътя в една лента, е щял да се движи с такава
скорост, която да му позволи да ибегне разкото спиране, тъй като е негово
задължението, при управление на автобуса, да се съобразява с това, че
превозва пътници и следва да не допуска рязко спиране, при което пътниците
да изгубят равновесие и паднат.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача на
автобуса за настъпване на произшествието, при което е пострадала ищцата,
9
поради което е установена пасивната материално-правна легитимация на
ответника за плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП
вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се
основава на анализ на събраните по делото писмени доказателства, относно
настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и продължителността на
лечението им, поради което съдът я кредитира като обективна и обоснована.
От същата се установява, че в резултат от ПТП ищцата е получила
двуглезенно счупване на дясна глезенна става и счупване на капачката на
дясна колянна става, с характер трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок повече от 30 дни. Същото е настъпило в причинно-
следствена връзка с ПТП от 07.11.2023г. В резултат на същото ищцата
претърпяла две оперативни интервенции , след това е провела курс за
физиотерапия и рехабилитация.
През периода на възстановяване, който е около 6 месеца, ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите 30 дни след травмата и първите 20 дни при
започване на раздвижването в началото на 3- тия месец, болките са били с по-
голям интензитет. При прегледа, извършен на 10.09.2025г. ищцата съобщава,
че има постоянни болки. Много трудно се придвижва. Чувства се нестабилна и
пада. Не може да ходи повече от 1час. Много бързо се уморява. При преледа
вещото лице констатира ограничен обем движение в дясна глезенна става
около 50% дефицит. Запазен обем движение дясна колянна става. Изразена
слабост на бедрената мускулатура липса на активно изправяне на коляното от
свито положение. Наличие на оперативни белези.
Показанията на свидетелката И., дъщеря на ищцата, следва да бъдат
преценявани по реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират, тъй като
съответстват на останалите доказателства по делото и са логични и житейски
обосновани. От същите се установява, че след настъпване на събитието
ищцата била на легло в продължение на 6 месеца, тъй като се страхувала да се
раздвижва. Била в тежко психическо и физическо състояние. След това било
много трудно, тъй като доста време лежала на легло. Получили се възпаления
на гръбнака от залежаване. Впоследствие не смеела да стъпи въобще на крака
10
си, защото се страхувала. Дори ходенето до тоалетна за нея било много
психически натоварващо. Трудно станало дори и да седне на количката. Било
я страх да стъпи на крака си. След доста време я накарали да стане поне на
стола за раздвижване и постепенно възстановяване. Дори и в момента ходи с
някакъв страх с патериците. Общо около 6 месеца била на легло и трябвало да
е с някаква помощ. Затова се получили рани на гърба. От страх не можела да
стане повечето време и след шест месеца настоявали по някакъв начин да
стане.
Следователно при ищцата се установява период на възстановяване по–дълъг
от 6 месеца. През този период ищцата изпитвала болки, невъзможност да
води обичаен начин на живот, ограничване възможностите за движение,
невъзможност за елементарна грижа за собствените нужди, невъзможност за
социални контакти и придвижване.
Логично и житейски оправдано е настъпването на емоционални и психически
промени, свързани с изпитваната болка продъжително време, невъзможност
за придвижване и необходимост да се възстанови нормалната функция на
травмирания крайник и възможността на ищцата да се движи нормално. Без
съмнение това се е отразило негативно на емоционалното й състояние.
Следва да се вземе предвид и наличието на остатъчни последици, които се
изразяват в наличието на три оперативни белега, ограничен обем движение в
дясна глезенна става около 50% дефицит, изразена слабост на бедрената
мускулатура липса на активно изправяне на коляното от свито положение.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
11
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и
последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищцата са налице
остатъчни явления като три оперативни белега, ограничен обем движение в
дясна глезенна става около 50% дефицит, изразена слабост на бедрената
мускулатура липса на активно изправяне на коляното от свито положение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер
на 50 000,00лева, като искът следва да се уважи за посочената сума и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 100 000,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване при преценка
основателността на което следва да се вземе предвид задължителната
практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
12
правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за
движение по пътищата. В настоящото производство не се установява
противоправно поведение на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като според вещото лице същата е била в седнало положение в
превознотосредство , като седалката не е била снабдена с предпазни тръби или
парапети, като е била обърната към предната част на автобуса.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4158,15лева, което следва да бъде уважено, тъй като са представени
доказателства за направени разходи във връзка с лечението на ищцата, които
според вещото лице по СМЕ са в причинно-следствена връзка с настъпилите
вреди.
При произнасяне по претенцията за присъждане на лихва за забава съдът
следва да вземе предвид приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, като в
него е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищцата е подала заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 03.01.2024г., поради което следва да
се приеме, че дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение от
посочената дата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част
от исковете, но ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение
13
съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената
част от исковете в размер на 5979,18лева с ДДС за правна помощ.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса и
възнаграждение за вещи лица, от която е освободен ищеца, съобразно с
уважената част от исковете, в размер на 2666,32лева.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска за ½.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 11 114, лева с
ДДС , от които 500,00лева за възнаграждение за вещи лице, 30.00 лева за
свидетел, от които 10584,00лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, от
които следва да се присъди ½ или 5295,00лева за адвокатско възнаграждение с
ДДС и 265,00лева –разноски.
Съдът приема за не основателно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Освен това размерът му е
съобразен с посочените в нардбата № 1 от 9.07.2004 г. Размери, които са
съобразени при определеяне възнаграждението за безплатна правна помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да
заплати на И. Д. И., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 50 000, 00лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени при ПТП от 07.11.2023г., ведно със
законната лихва от 03.01.2024г. до окончателното плащане, сумата от 4158,
15лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, разходи за лечение,
извършени по повод лечение на травмите, причинени при ПТП от 07.11.2023г.,
ведно със законната лихва от 03.01.2024г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 50 000,00лева до 100 000,00лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
14
държавна такса и разноски в размер на 2666,32лева.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
адв.Н. Н. Д. с ЕГН ********** от САК на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в
размер на 5979,18лева с ДДС.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН: ********** да заплати ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на
5295,00лева за адвокатско възнаграждение с ДДС и 265,00лева –разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15