Решение по дело №17083/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1437
Дата: 25 април 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20165330117083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 1437

 

гр. Пловдив, 25.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ПЕТРОВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17083 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от К.И.Т. против А. Н. А., И. И. Й. и Х.А.П.-Г. .

            В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответниците са етажни собственици в сграда, находяща се в ********, в която страните притежавали самостоятелни обекти. Твърди, че поради възникнала необходимост от извършване на ремонт на покрива, подмяна на керемиди и улуци, поради наличието на течове в общите части и в апартамента на ищеца, счупени керемиди, износени и изгнили улуци, подкожушена фасадна мазилка на козирката над входа, на 10.06.2012 г. сключил договор с „Мисоти” ЕООД за извършване на необходимите СМР. Посочва, че възложената работа била изпълнена, като за това бил съставен приемо-предавателен протокол от 23.06.2012 г. и издадена фактура № **/25.06.2012 г. на стойност 3684 лв. За извършената подмяна на улици и водосток била издадена фактура № **/17.07.2012 г. на стойност 240 лв. Освен това за боядисване на фасадно крило-подпокривно били закупени боя, разредител и други необходими материали на стойност 19,44 лв., а за вложения труд била заплатена сумата от 40 лв. съгласно разписка от 22.08.2012 г. Поддържа, че общата сума за извършване на необходимия ремонт възлизала на 4043,44 лв. Твърди, че отправял покани до останалите собственици в жилищната сграда да заплатят дължимата от тях част за извършения ремонт, съобразно притежаваните идеални части от общите части. Затова претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода от 22.08.2012 г. до 13.12.2016 г., както и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

            С молба от 20.09.2017 г. ищецът е изменил основанието на предявения иск, като е изложил твърдения, че е извършил процесния ремонт в качеството си на титуляр на правото на ползване по отношение на жилище, находящо се в сградата на ******, а не като собственик. Поддържа, че е предприел управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, като е управлявал и поддържал общите части на сградата. Така направеното изменение на иска е допуснато с протоколно определение от 27.09.2017 г.

            Ищецът е конкретизирал извършените СМР, както следва: демонтаж и монтаж на керемиди и капаци: количество – 150 кв.м., при единична цена 10 лв. на кв.м. – общо 1500 лв.; подмяна на ламперия – количество 2 кв.м., при единична цена 20 лв. на км.в. – общо 40 лв.; монтаж на асфалтова хартия – количество 150 кв.м., при единична цена от 2,30 лв. на кв.м. – общо 345 лв.; монтаж ребра – количество 150 кв.м., при единична цена 2,40 лв. на кв.м. – общо 360 лв.; подмазване на капаци – 20 линейни метра, при единична цена за линеен метър от 3,50 лв. – общо 70 лв.; измазване на комин – 4 броя, при единична цена от 35 лв. за брой – общо 140 лв.; измазване на фасада – 190 лв.; подмяна на улуци – 15 линейни метра, при единична цена 8 лв. – общо 120 лв.; направа на нов улук – 15 линейни метра, при единична цена 12 лв. – общо 180 лв.; извозване на строителни отпадъци – 125 лв.; подмяна на улуци и водосток на източна страна – 200 лв.; труд за укрепване и боядисване на фасадно крило – 40 лв.; разредител за боя – 2,19 лв.; боя „Протекта 3 в 1” – 2 броя по 8,60 лв. – 17,20 лв.; заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2012 г. за консултация и изготвяне на покани за ОС – 60 лв.

            В последното проведено открито съдебно заседание ищецът е направил изменение на предявените искове досежно техния размер, като същите да се считат за предявени, както следва: ответникът А.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 929,99 лв., изчислена като съотношение между общо направените от ищеца разходи за извършен ремонт на сградата спрямо притежаваните  идеални части, както и обезщетение за забава в размер на 408,22 лв. за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г.; ответникът И.И.Й. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 525,64 лв., изчислена като съотношение между общо направените от ищеца разходи за извършен ремонт на сградата спрямо притежаваните  идеални части, както и обезщетение за забава в размер на 230,72 лв. за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г.; ответникът Х.П. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1132,16 лв., изчислена като съотношение между общо направените от ищеца разходи за извършен ремонт на сградата спрямо притежаваните идеални части, както и обезщетение за забава в размер на 496,95 лв. за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г. Изменението е прието с протоколно определение на съда от 26.03.2018 г.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.А.П. – Г. , със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на предявените искове за заплащане на обезщетените за забава. Не признава извършването на описаните от ищеца СМР, както и оспорва плащането да е извършено от ищеца. Твърди, че през месец юни 2012 г. не е имало нужда от извършване на „необходим ремонт” по смисъла на ЗУЕС, както и че ищецът не е допускал останалите етажни собственици до покрива на сградата. Поддържа, че никога не е била уведомявана за необходимост от какъвто и да било ремонт на покривното пространство. Намира, че направеното от ищеца изменение на основанието на предявените искове било недопустимо, тъй като по този начин се предявявал изцяло нов иск. Прави възражение за погасителна давност на предявените искове, като намира, че релевантният момент на предявяване на иска е направеното и прието от съда изменение по чл.214 ГПК. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.61 ЗЗД. Моли за отхвърлянето на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

            Постъпил е писмен отговор от ответника А. Н. А., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че ремонт на покрива не е бил извършван в посочения от ищеца период и не са били заплащани разходи в претендирания размер. Прави възражение за погасяване по давност на исковите претенции. Поддържа, че направеното изменение на иска, прието с протоколно определение от 27.09.2017 г., било недопустимо, тъй като се изменяло не само основанието, но и петитумът. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника И. И. Й., със становище за неоснователност на предявените искове. Намира, че представените от ищеца писмени доказателства не доказват последният да е извършвал плащане във връзка с процесните ремонтни дейности. Поддържа, че претендираните суми за разходи за изготвяне на покани за свикване на общо събрание на етажната собственост не следва да се претендират по този ред, нито пък да се присъждат като разноски, сторени в рамките на процеса на основание чл.78 ГПК. Прави възражение за погасяване по давност на иска за заплащане на обезщетение за забава. По отношение на извършеното изменение на основанието на иска, счита същото за недопустимо, като намира, че е налице изменение както на основанието, така и на петитума. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

            Пловдивски районен съд, III граждански състав, е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            От нотариален акт за дарение на недвижим имот №********** се установява, че Х.А.П. е собственик на ¾ идеални части от целия първи етаж на сградата, находяща се в ********, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

            От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №********** се установява, че И. И. Й. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**********с предназначение: за търговска дейност, находящ се в ********, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

            От нотариален акт за продажба на недвижим имот №********** се установява, че А. Н. А. е собственик на магазин с площ от 91,50 кв.м., находящ се в ********, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

            От нотариален акт за дарение на недвижим имот №********** и нотариален акт за дарение на недвижим имот №********** се установява, че К.И.Т. и С. Й. Щ. са отчуждили притежавания от тях недвижим имот, представляващ целия втори жилищен етаж от сградата, находяща се в гр.Пловдив, ******, като са запазили правото на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно. 

            По делото е представен договор за изработка от 10.06.2012 г., сключен между К.Т. и „Мисоти” ЕООД, с предмет изработване на изделия, във вид, количества, качество и срокове, съгласно приложена спецификация.

            От разписка от 22.08.2012 г. се установява, че ищецът е заплатил на Х. С. С. сумата от 40 лв. за вложен труд – укрепване и боядисване на фасадно крило - подпокривно. От касова бележка от 23.06.2012 г. се установява закупуването на Протекта 3 в 1 – 2 броя, и разредител за боя на обща стойност 19,44 лв.

            От протокол № 07 за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от 23.06.2012 г. се установява, че са извършени следните СМР-та, а именно: демонтаж – монтаж на керемиди и капак, подмяна ламперия, монтаж асфалтова хартия, монтаж ребра, подмазване капаци, измазване на комин, измазване на фасада, подмяна на улуци, направа на нов улук, извозване на строителни отпадъци на обща стойност 3684 лв.

            Издадени са и фактури № **/25.06.2012 г. за плащане по договор от 10.06.2012 г. на стойност 3684 лв., както и фактура № **/17.07.2012 г. за подмяна на улуци и водосток страна изток на стойност 240 лв., с доставчик „Мисоти” ЕООД и получател К.Т..

            По делото са представени обратни разписки за адресирани писма съответно до А.Н.А., А.Х. П., К. А. Ч. – л.27-29.

            От съдебно техническата експертиза на вещо лице В.Р. от дата 31.10.2017 г. (л.144) се установява, че площта на поземления имот с идентификатор № ******* е 151 кв.м., като целият е застроен със сградата. Покривът на сградата е изпълнен с дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка на покрива, покриване с битумизирана мушама, летвена скара за керемидите, покривът е с глинени керемиди (тип марсилски), билата са покрити с капаци. На покрива има 4 коминни тела, обшити с ламарина, сградата е с улуци и водосточни тръби (по ул. „**********” и ул. „**********”). Всички коминни тела са обшити с поцинкована ламарина – 5,50 кв.м. Сградата е с подменени улуци с обща дължина 27,30 кв.м. Достъпът до тавана се осъществява по обща стълбищна клетка за етажите с дървена конструкция. В южната част таванът се състои от малък коридор, едно таванско помещение, долепено до калканния зид от изток без скосен таван (към ул. „******”) и едно таванско помещение към запад (към ул. „******”) със скосен таван. Входната врата е от стълбищната клетка. В северната част таванът се състои от коридор, таванско помещение без скосен таван и прозорец от изток (прозорецът е по вертикала над терасата на магазина, преустроен към 1957 г.), санитарен възел, друго таванско помещение със скосен таван. Входът за северната част е от общата стълбищна клетка. Тази част от таванския етаж не отговаря на изискванията на нормата на чл.40 ЗУТ за самостоятелно жилище.

            От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през месеците юни и юли 2012 г. не са осчетоводени фактури № ** от 25.06.2012 г. и № ** от 17.07.2012 г. с клиент К.И.Т. в счетоводството на „Мисоти” ЕООД. В дневниците за продажбите на месеците юни и юли 2012 г. не са включени фактури №** от 25.06.2012 г. и № ** от 17.07.2012 г. с получател на доставката К.И.Т.. Фактури № **/25.06.2012 г. и № **/17.07.2012 г. с получател на доставката К.И.Т. не участват в резултатите, декларирани със справки – декларации вх. № *********/09.07.2012 г. за данъчен период месец юни 2012 г. и № ********/08.08.2012 г. за данъчен период месец юли 2012 г. Приложените по делото фактури не участват и във формирания общ финансов резултат за 2012 г.

            От приетата по делото допълнителна СТЕ се установява, че извършеният ремонт в сградата на ******, обхваща СМР, свързани с отстраняване на течове от покрива и технологично свързаните ремонтни работи по сградата. Покривът на сградата е изпълнен с дървена подпокривна конструкция, дъсчена обшивка по покрива, покриване с битумизирана мушама, летвена скара за керемидите, покривът е с глинени керемиди (тип марсилски), билата са покрити с капаци. На покрива има 4 коминни тела, обшити с ламарина, сградата е с улуци и водосточни тръби (по ул. „******” и ул. „******”). От извършения оглед и замерване, вещото лице е констатирало извършените СМР. Дадена е и оценка на труда и материалите за СМР към 2012 г., като е взета база средна пазарна цена, като общият размер на изпълнените СМР в 4090,67 лв., в това число 1748,40 лв. – за труд и 2342,27 лв. – за материали.

            По делото е приета и експертиза от вещо лице Л.Л.-Е. със задача определяне на процентите идеални части от общите части на всеки от самостоятелните обекти, находящи се в сградата на ******, с идентификатор № *******.1. За магазин със застроена площ от 91,50 кв.м. в партерния етаж (собственик А.А.) – 23 %; за магазин със застроена площ от 41,80 кв.м. в партерния етаж  (И.Й.) – 13 %; за първия жилищен етаж (сем. П.) – 28 %; за втория жилищен етаж (Т.) – 36 %.

            По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля П.К. Д.се установява, че същата работи в магазин за дрехи на ул. „******” № ** от 2007 г. Свидетелката изяснява, че не е виждала в процесната сграда да се извършват ремонтни дейности, не е забелязвала фасадата да е измазана.

            От показанията на свидетеля Г. М. К. се установява, че ищецът го е ангажирал с ремонт на покрива на процесната сграда преди 4-5 години. Достъпът до покрива се осъществявал чрез капандурата от таванската стая. Бил извършен основен ремонт на целия покрив, включително били измазани и комините, били подменени улуците, както и фасадата. Свидетелят бил ангажиран за ремонтната дейност от Н. П.. При ремонта участвали трима майстори и двама общи работници. Ищецът Т. платил на Н. П., който от своя страна платил на работниците. Фасадата била направена от алпинист, не са поставяни скелета; майсторите се качвали на покрива през капандурата. Ремонтът продължил около десет дена. Свидетелят получавал възнаграждение по 40-50 лв. на ден, като общо взел около 500 лв. за работата. При ремонта били направени всички части на сградата. Били подменени керемидите, които били марсилски тип, като били закупени такива втора употреба, по 0,40 лв. за един брой керемида. Свидетелят пояснява, че покривът на сградата се нуждаел от основен ремонт, имало много изгнили летви, гредички. Улуците били подменени от тенекеджия.

            По делото е разпитана и свидетелката Е. Б. Е.. Същата заявява, че всеки ден минавала през магазина на ответника А.А., като в сградата не бил правен ремонт, не били подменяни улуци, нито водосточни тръби. Не знае някой да е искал съгласие за извършване на ремонтни дейности от ответницата. Не е виждала поставени въжета около обекта.

            От показанията на свидетеля В. Д. Д., се установява, че ответницата Х.П. притежава наследствен имот в сградата на ******, гр. Пловдив, като от 1992-1993 г. свидетелят се грижи за извършването на ремонти, проверява състоянието на сградата. Изяснява, че в последните 10 години не е имало големи ремонти в сградата, освен поддържане на стълбището, освежаване на стени. Не му е известно да е имало ремонт на покривното пространство. Впоследствие разбрал от майката на ответницата П., че е правен ремонт на покрива, като от последната били искани пари за този ремонт. Посочва, че по частта от покрива на ответницата нямало промени.

            При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

            Обективните и субективните предели на правния спор се определят от твърденията на ищеца в исковата молба, като в тези рамки съдът дължи произнасяне. Предметът на спора се очертава чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които от своя страна определят вида и правната квалификация на предявения иск, по който съдът дължи произнасяне с решението си, за да разреши правния спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението на иска по чл.214, ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче, изменението на иска не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК.

            Предявеният иск за заплащане на сторените разноски за поправка на покрива е бил изменен по своето основание по реда на чл.214, ал.1 ГПК, като изменението е прието с протоколно определение от 27.09.2017 г. – първото по делото съдебно заседание. Така извършеното изменение на основанието съдът намира за допустимо. Не се споделят доводите на ответниците за недопустимост на изменението поради едновременно изменение и на основанието, и на петитума на предявения иск. Ищецът и с исковата молба, и с молбата, с която изменя основание, претендира заплащането на сума за извършен ремонт на покривното пространство, като направеното изменение касае единствено основанието, на което се претендира сумата. Така, първоначално ищецът е навеждал твърдения, че е етажен собственик и в това си качество е извършил процесния ремонт, а впоследствие претендира заплащане на сумите на основание водене на чужда работа без натоварване – извършил е ремонт на покривното пространство в качеството си на ползвател на обект в сградата в режим на етажна собственост, като работата е предприета както в чужд, така и в собствен интерес. За да бъде налице едновременно изменение на основание и петитум, което по своя характер представлява предявяване на изцяло нов иск, следва ищецът освен да въвежда нови фактически твърдения (основанието на иска), и да промени своето искане към съда. Това в случая не е налице, поради което и възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.

            По предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД:

            Един от извъндоговорните източници на облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие - negotiorum gestio. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работа за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3 – ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване. От текста на законовите норми следва, че всяка от посочените разпоредби регламентира различен размер на отговорността на доминуса. Така, в случаите, в които гесторът е предприел работата и в собствен интерес, той може да търси от заинтересования тази сума, с която последният би се обогатил – чл.61, ал.2 ЗЗД. В случаите на предприемане на строително ремонтни дейности на общите части на чужд имот от ползвател на самостоятелен обект, какъвто е и настоящият случай, това е сумата, която всеки от собствениците на самостоятелните обекти в сградата би заплатил, ако би извършил сам работата. Т.е. това е пазарната цена на извършените в полза на ответниците строителни работи на покрива на процесната сграда. В посочения смисъл е решение №132/09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 563 по описа за 2008 г. на ВКС, I т.о.

            От значение за основателността на исковата претенция е дали работата е била предприета уместно от ищеца и дали е водена добре, т.е. бил ли е необходим ремонтът на покрива и той добре ли е изпълнен. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че за периода месец юни – месец август 2012 г. е бил извършен ремонт на покривното пространство на сградата, находяща се в ********. За да стигне до този извод, съдът кредитира показанията на свидетеля Г. М. К., които са последователни, еднопосочни и съответстващи и на останалия доказателствен материал по делото. Последният е имал непосредствени впечатления, доколкото и самият той е участвал в реализирането на ремонтните дейности. Свидетелят освен това изяснява и че извършеният ремонт на покрива бил необходим предвид наличието на множество изгнили греди и летви. За осъществяването на ремонта се съди и от заключенията на СТЕ, изготвени от вещо лице Р.. Така вещото лице след извършен оглед на място е установила, че описаните от ищеца в исковата молба СМР по  демонтаж и монтаж на керемиди и капаци, подмяна на ламперия, измазване на комините и на фасадата, подмяна на улуци са изпълнени. Освен това съгласно заключението на допълнителна СТЕ ремонтът е предприет с цел отстраняване на течове на покрива и свързаните с това ремонтни работи.Тези изводи не се опровергават по никакъв начин от ангажираните от ответниците гласни доказателствени средства. Свидетелите на ответниците посочват, че не са виждали да се прави ремонт на покривното пространство. Това обаче не изключва обстоятелството такъв ремонт да е правен. Освен това свидетелят Д. изяснява, че ******** на ответницата П. го е уведоми за ремонт на покрива, реализиран през 2012 г., т.е. не се отрича от свидетеля ремонт да е извършван. Затова съдът приема, че ищецът е извършил процесните ремонтни работи, че ги предприел уместно, т.е. били са необходими, и че работата е водена добре. Не се установи да е налице противопоставяне от страна на нито един от собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, затова и отговорността на доминуса се реализира по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД, т.е. отговаря до размера на обогатяването, посочен по-горе.

            Следва да се отбележи, че е ирелевантно за казуса обстоятелството дали ищецът е заплатил суми по представения от него договор с дружеството „Мисоти” ЕООД. Както се посочи по-горе фактическия състав на гесцията включва следните юридически факти: работата да е предприета уместно и да е водена добре. Наличието или липсата на плащане от страна на гестора по отношение на едно трето за спора лице, с което е сключен договор за изработка, представляват правоотношения, които нямат действие по отношение на ответника – чл.21, ал.1 ЗЗД. Затова и обстоятелството, че представената от ищеца фактура за извършените СМР не е осчетоводена в счетоводството на „Мисоти” ЕООД, не е включена в дневниците за продажбите за месец юни и юли 2012 г., е ирелевантно за случая. В този смисъл, непредставянето от ищеца на оригиналите на договора от 10.06.2012 г., разписка от 22.08.2012 г., протокол за установяване на СМР и фактури, макар и да води до изключването на тези доказателства от доказателствения материал съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК, не е от значение за спорното право, доколкото чрез тези писмени доказателства не се установяват релевантни за спора обстоятелства.

            В заключение, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Неоснователно е възражението на ответниците, направено след допуснатото изменение на основанието на иска за неговото погасяване по давност. Процесните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишна давност – чл.110 ЗЗД. Давността е започнала да тече от момента на изискуемостта на вземането, като до подаване на исковата молба, тя не е изтекла. Не би могло да се приеме, че датата на изменението на основанието на иска е релевантна с оглед преценката дали давността е изтекла, или не. При изменение на иска, същият се счита предявен от първоначалното депозиране на исковата молба в съда.

            С оглед изложените съображения, извършеният ремонт на покривното пространство от ищеца – гестор, е създал задължение за ответниците като собственици на самостоятелни обекти в сградата, да заплатят на ищеца сумата, с която те са се обогатили. Тя се равнява на пазарната стойност на вложените материали и труд към датата на ремонта – 2012 г., съразмерно с припадащата се част от притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съгласно заключението на СТЕ (л.180) общата стойност на изпълнените видове СМР към 2012 г. възлиза на сумата от 4090,67 лв. Всеки един от ответниците е задължен съразмерно с притежаваните от него идеални части, като техният размер се установява от заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо лице Л.Л. – Е. (л.189). Така ответникът А.А. притежава 23 % идеални части от общите части на сградата, поради което припадащата се част възлиза на сумата от 940,85 лв. Доколкото ищецът претендира от този ответник сумата от 929,99 лв., искът по отношение на нея следва да се уважи изцяло. По отношение на ответника И.И.Й., притежаващ 13% идеални част от общите части на сградата (или 531,78 лв.), предявеният иск за заплащане на сумата от 525,64 лв. също ще се уважи изцяло. Ответникът Х. П. е собственик на ¾ идеални части от самостоятелен обект в жилищната сграда, поради което и притежава 21% идеални части от общите части на сградата (за целият имот – първи жилищен етаж, прилежащите идеални части възлизат на 28 %). Затова този ответник е задължен за сумата от 859,04 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 1132,16 лв. искът ще се отхвърли.

            Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и претендираната законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2016 г., до окончателното изплащане на вземанията от всеки един от ответниците.  

            По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:

            Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане касае периода от 22.08.2012 г. – датата, на която се твърди да са заплатени разходите за извършения ремонт, до датата на подаване на исковата молба – 13.12.2016 г. За да бъде основателен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване „изразходването” на разноските, които е направил – чл.61, ал.1 in fine ЗЗД. По делото не се установи ищецът да е заплатил на ангажираното от него дружество уговореното възнаграждение по договора за изработка. Както се посочи по-горе това обстоятелство е ирелевантно по отношение на главния иск, но то е от значение за основателността на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Именно поради това заявените искови претенции с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на А. Н. А. да заплати на ищеца сумата от 408,22 лв. – обезщетение за забава за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г., за осъждане на И. И. Й. да заплати на ищеца сумата от 230,72 лв. - обезщетение за забава за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г., както и за осъждане на Х.А. П.-Г.  да заплати на ищеца сумата от 496,95 лв. - обезщетение за забава за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г., следва да се отхвърлят като неоснователни.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора право на разноски има всека една от страните по спора съразмерно с уважената, респективно отхвърляната част от исковете. На първо място, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от всеки един от исковете срещу всеки един от ответниците. Общият размер на претендираните от ищеца разноски съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК (л.197) възлиза на 1075 лв., от които 450 лв. за адвокатско възнаграждение, 273 лв. за държавна такса и 352 лв. за депозит за вещи лица. Доколкото обаче съгласно представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие (л.19) ищецът е заплатил на процесуалния си представител сумата от 350 лв., а не 450 лв., както претендира, общият размер на разноските, които се установява да са заплатени от ищеца е 975 лв. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира присъждане на разноски като глобално сума – 975 лв., а не поотделно от всеки от ответниците по обективно и субективно съединените искове, съдът намира, че с оглед коректното и точно изчисление следва на първо място, да бъде изчислен размерът на разноските, които биха могли да се претендират от всеки един от ответниците, пропорционално на размера на исковата претенция към всеки един от тях. Така, от ответника А. Н. А. общият размер на разноските, които ищецът би могъл да претендира, изчислени пропорционално на претенцията му към този ответник възлиза на 350,39 лв., от ответника И. И. Й. – 198,05 лв., от ответника Х.А.П. – 426,56 лв., или общо 975 лв. Дължимите от всеки от ответниците разноски в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, са както следва: ответникът А. Н. А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 243,50 лв.; ответникът И. И. Й. – 137,64 лв.; ответникът Х.А.П. – сумата от 224,93 лв. Всеки един от ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлените по отношение на него искове. Така, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника А. Н. А. сумата от 198,28 лв., на ответника И. И. Й. – 301,39 лв.; на ответника Х.А.П. – 189,08 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на К.И.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 929,99 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща стойността на припадащата се част от необходимите разноски за извършване на ремонт за периода месец юни 2012 г. – месец август 2012 г. на покривното пространство на сградата, находяща се в ********, съразмерно с притежаваните от А. Н. А., ЕГН: **********,  23 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 243,50 лв. (двеста четиридесет и три лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Т., ЕГН: ********** против А. Н. А., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 408,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г.

            ОСЪЖДА И. И. Й., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на К.И.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 525,64 лв. (петстотин двадесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща стойността на припадащата се част от необходимите разноски за извършване на ремонт за периода месец юни 2012 г. – месец авруст 2012 г. на покривното пространство на сградата, находяща се в ********, съразмерно с притежаваните от И. И. Й., ЕГН: **********,  13 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 137,64 лв. (сто тридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) – съдебно-деловодни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Т., ЕГН: ********** против И. И. Й., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 230,72 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г.        

            ОСЪЖДА Х.А.П.-Г. , ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на К.И.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 859,04 лв. (осемстотин петдесет и девет лева и четири стотинки), представляваща стойността на припадащата се част от необходимите разноски за извършване на ремонт за периода месец юни 2012 г.– месец август 2012 г. на покривното пространство на сградата, находяща се в ********, съразмерно с притежаваните от Х.А.П.-Г. , ЕГН: **********,  21 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 224,93 лв. (двеста двадесет и четири лева и деветдесет и три стотинки) – съдебно-деловодни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1132,16 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Т., ЕГН: ********** против Х.А.П.-Г. , ЕГН: ********** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 496,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за периода 22.08.2012 г. – 13.12.2016 г.

            ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН: ********** да заплати на А. Н. А., ЕГН: ********** сумата от 198,28 лв. (сто деветдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН: ********** да заплати на И. И. Й., ЕГН: ********** сумата от 301,39 лв. (триста и един лева и тридесет и девет стотинки) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН: ********** да заплати на Х.А.П. - Г. , ЕГН: ********** сумата от 189,08 лв. (сто осемдесет и девет лева и осем стотинки) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.П.

 

            Вярно с оригинала.

            КК