Решение по дело №2529/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 154
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100902529
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 22.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито  заседание в състав

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от                съдията             т.д. № 2529 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от „И.Е.Г.“ ООД чрез адв. П.Ц.срещу отказ № 201911151002/26/15.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, да бъдат вписани действителните собственици на търговец – юридическо лице. Наведен е довод, че законът не предвижда срок за валидност на удостоверение за актуално състояние на юридическите лица, а и изискуемата декларация изключва необходимостта от проверка за декларираните обстоятелства. Иска се отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписването.

 

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

 

По основателността на жалбата.

От електронния формуляр на Заявление Б7 201911151002 се установяват заявени за вписване обстоятелство – физически лица като действителни собственици. Представени са декларации, които сочат на идентифициран от нотариус автор на изявлението за К.Й. и удостоверено при условията на чл. 84 ЗННД изявление наФ.Г.М.– заедно представляващи заявителя в производството

В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи, че представените удостоверения за актуално състояние на чуждестранни юридически лица е от преди повече от 1 година от датата на подаване на заявлението.

 

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Възложените компетенции на длъжностното лице по вписванията обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на обстоятелства с установена от закона необходимост да бъдат огласени. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Съгласно чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ основата за така предписания извод се явява установен със закон документ.

Нормата на чл. 63 ЗТРРЮЛНЦ провежда утвърдено изискване към държавите членки с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Целта е огласяване на контрола върху дейността на абстрактно съществуващото юридическо лице и в крайна сметка идентифицирането на физическите лица, стоящи зад организационната структура с оглед предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма съответно своевременно разкриване на дейности с такава насоченост. Държавата е овластена да създаде механизма за постигане на тези цел. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗМИП предписва декларацията като средство за постигането й и следователно законът не изисква от длъжностното лице по регистрацията проверка на декларираното обстоятелство, а единствено да го огласи.

По силата на чл. 61 ал. 1 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици или , включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Нормата на чл. 63 ал. 1 ЗМИП повелява това да стане по партидата на юридическото лице в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ. По аргумент от чл. 63 ал. 5 ЗМИП огласяването се изисква, когато информацията за физическите лица не може да бъде извлечена от обявените данни в поддържан от страната публичен регистър. От вписаните в търговския регистър данни се установява, че съдружници в дружеството жалбоподател са юридически лица, регистрирани в чужбина. По силата на чл. 63 ал. 5 т. 2 ЗМИП това обстоятелство ангажира законният представител на дружеството да обяви действителните собственици по партидата си като законът определя и средството за удостоверяване на тези факти – декларация. Следователно, правният ред не очаква от длъжностното лице по регистрацията да се уверява в наличието на указаните обстоятелства, а единствено да осигури пълнота на изискуемата по закона информация, подадена в изрично предвидената форма.

Длъжностното лице по регистрацията дължи да се увери, че конкретно заявеното обстоятелство съществува, но няма основание да се съмнява досежно съществуването на предходно вписаните обстоятелства. Указанието по партидата на дружеството, че съдружници са и чуждестранни лица е необходимо, но и достатъчно, за да възникне задължение за дружеството да разкрие действителните техни собственици. Такова задължение съществува и когато вписаните в националния регистър собственици не са тези, които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице. С оглед предписаното от самия закон средство за удостоверяване на това обстоятелство – декларация с нотариална заверка на подписа, актуалното състояние не подлежи на изследване в рамките на регистърното производство. По изричен текст на чл. 54 ал. 1 ЗМИП това е необходимо при идентифициране на юридическото лице в рамките на принципно различна процедура. Понеже задължението за представяне на точна информация, касае действителния собственик (физическото лице, което в крайна сметка притежава или притежава дружеството), еднозначно следва извод, че целта на закона би била постигната само ако е посочено лицето, което фактически осъществява дейност чрез юридическото лице. Тази цел е и практически непостижима, ако обявените в декларацията обстоятелства бъдат съпоставяни с данните, вписани в съответния търговски регистър.

В случая са представени декларации, изхождащи от двамата законни представители в предписаната от закона форма. Представена е декларация. Заявените за вписване обстоятелства съответстват на декларираните.  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20191115100226/15.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише обстоятелството, заявено със заявление Б7 вх. № 20191115100226.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регист  ър, за изпълнение.

 

СЪДИЯ: