МОТИВИ: Производството по делото
е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Същото се явява образувано е въз основа на постановление с Вх. № 5487/13.08.2020 г. Чрез него
прокурор при Районна прокуратура -Габрово е внесъл материалите
по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-63/2019 г.
по описа на РУ Габрово за разглеждане в
едноименния районен съд, инициирайки мотивирано предложение за
освобождаване (въз основа на чл. 78а
от НК) от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
отношение на обвиняемия М.М.А. за това, че на 02.02.2019 година, около 12,15 часа, на път II-44 (гр. Габрово – гр. Севлиево), км. 20+100, при пътен участък кръстовище за село Враниловци, Община
Габрово, при управление на МПС – лек автомобил марка „Сузуки” с Рег. № К 43-23
ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП :
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността
на скоростта, сигнализирана с пътен знак”; чл. 23, ал. 1 от ЗДвп: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
моторно превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко”; като при движение в посока на град Севлиево не се съобразил с пътните
знаци: „В26” – забранено е движението със скорост, по-висока от означението 60
км/ч, движил се със скорост 85 км/ч, и „А28” „Кръстовище с път без предимство
от ляво”, непредприел навременно спиране, като в резултат на това е настъпило
ПТП с извършващия маневра „завиване наляво” на кръстовище в посока с.
Враниловци, Община Габрово, лек автомобил „Пежо 206” с Рег. № ЕВ 44-93 ВК, при
което последвал удар и с насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен” с Рег. №
ЕВ 15-98 ВВ, в следствие на което причинил по непредпазливост две средни
телесни повреди на С.А.С. ***, изразяващи се в: счупване на IV-ти поясен прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата
за срок от четири – пет месеца, и счупване на капачето на лявото коляно, довело
до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от четири –
пет месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал. 1
от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Освен че е получил препис от внесеното постановление на РП Габрово, обв. М.М.А.
е заявил, че е разбрал и същността на обвинението, което е предявено против
него. Той не коментира своята вина по отношение на това обвинение, но дава
обяснения, чрез които излага описание на фактическата обстановка по извършването
на свързаното със същото престъпление, за което се явява предаден на съд.
От
осъществената цялостна преценка на данните в събраните
по делото доказателства – писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с
обясненията на обвиняемия М.А., съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Към началото на месец февруари 2019 г. обвиняемия М.А. не е бил осъждан за осъществени
престъпления както от общ, така и от частен характер. До този момент той не е
бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч.
въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата
част на НК, поради които обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало към
него.
Към 02.02.2019 г. обвиняемия М.А. е бил правоспособен водач на МПС от
категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Плевен. Такъв същият се явява и към настоящия момент. До тази дата той е притежавал
свидетелство за правоуправление, издадено на 10.09.2010 г., което е имало срок
на валидност до 15.07.2020 година. Справката на л. 102 от досъдебното
производство сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и
момента (месец април 1997 г.) за първоначалното придобиване от него на съответната
правоспособност от категория „В”, той е бил санкциониран по административен ред
чрез общо три влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на
различни норми от ЗДвП, осъществени при управлението на МПС. От същата справка
се установява, че освен с тези постановления, до началото на месец февруари
2019 година обвиняемия М.А. е бил санкциониран и чрез три броя фишове за
нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към
инкриминираната дата.
На главен път II-44 в посока от
град Габрово към град Севлиево, в района на участък, разположен при км. 20+100
от него, се намира разклон с кръстовище за с. Враниловци, Община Габрово. Към
месец февруари 2019 г. преди и след разклона с това кръстовище пътя е бил
разделен чрез единична непрекъсната линия „М1”. В зоната на същото кръстовище
тя е преминавала в единична прекъсната линия „М3”, която е разрешавала завой наляво
за пътуващите в цитираната посока. В описания пътен участък платното е
обхващало по една лента за движение към гр. Габрово и гр. Севлиево, без да
включва в себе си трета обособена допълнителна лента, отредена за завиващите
наляво на самото кръстовище.
Към 02.02.2019 г. от дясната страна на път II-44 при движение в посока от гр. Габрово към гр.
Севлиево, с начало от около 200 м. преди разклона с посоченото кръстовище, са
били поставени последователно следните пътни знаци: „Ж6” – указателна табела; временен знак „А23” – участък от пътя в ремонт; „В26” – забранено е движение със скорост, по-висока от
означената (в случая 60 км/ч); „А28” – кръстовище с път без предимство отляво”; временни знаци „В26” – забранено е движение със скорост,
по-висока от означената” – 70 км/ч и „В24” – забранено е изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош”; и знак „Ж7” – указателна стрелка.
Около обяд на 02.02.2019 година свид. С.А.С.
управлявал лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с Рег. № ЕВ 44-93 ВК, като
се движел с него по път II-44 в посока от гр. Габрово към гр. Севлиево. Пътното платно било със суха
настилка, а времето – ясно и с добри условия на видимост. Пътувал сам в автомобила,
с поставен обезопасителен колан. Тъй като имал намерение да отиде до село
Райновци, Община Габрово, за което трябвало да завие наляво на разклона с
описаното по-горе кръстовище за село Враниловци, след като се приближил към
последното той подал ляв мигач и намалил скоростта си на движение. Когато
пристигнал на това кръстовище, С. спрял колата на място и започнал да изчаква
преминаването на две насрещно движещи се (с предимство спрямо неговото) МПС, за да може да завие. Левите гуми на автомобила му
били разположени в непосредствена близост до осовата разделителна линия на
пътното платно. Положението, в което се намирал, не давало възможност за
заобикалянето му отдясно заради недостатъчното разстояние между него и
мантинелата, която ограничавала пътното платно от посочената страна. Докато
изчаквал на мястото, на което бил спрял, св. С. забелязал в огледалото за
обратно виждане, че към колата му в посока от гр. Габрово се приближавал друг
автомобил. Тъй като той се движел бързо и се намирал на близко разстояние –
около 15 метра зад нея, С. предположил, че няма да може да спре. Поради това
стиснал здраво волана на своя автомобил и се приготвил в очакване на удар.
Въпросния автомобил, който пътувал след този на св. С., се явявал лек автомобил
марка „Сузуки” с Рег. № К 43-23 ВВ, управляван от обв. М.А. ***, до когото (на предната дясна седалка) се намирала неговата съпруга – разпитаната на
досъдебното свидетелка Х. А.. Независимо от въведеното ограничение 60 км/ч преди кръстовището,
същото МПС било управлявано със скорост от 85 км/ч. Поради това и тъй
като не било контролирано непрекъснато от неговия водач, а той не предполагал,
че на пътя пред него би могло да има друго МПС, спряло за да завива наляво,
твърде късно видял автомобила на свид. С.. След като го забелязал, обв. М.А.
задействал спирачната система на своя автомобил. Макар и да успял да намали
скоростта си до 65,42
км/ч, той не могъл да избегне удара, който последвал
между предната лява част на неговото МПС и задната дясна част на спрялата кола.
След удара обв. М.А. продължил да се движи направо покрай мантинелата от
дясната част на пътното платно в посока на гр. Севлиево, в което спрял на
известно разстояние след края на кръстовището. Под въздействие на силите,
възникнали при този удар, автомобила на свид. С. потеглил от мястото, на което
бил спрял и навлязъл в насрещната лента със скорост от 19,81 км/ч, където бил
ударен челно от друг преминаващ автомобил – марка „Ситроен”, модел „С3” с Рег.
№ ЕВ 15-98 ВВ, който се движел в посока на гр. Габрово и бил управляван от св. С.Р..
След този челен (за същото) удар, при който (след като било ударено с предната лява част на лекия
автомобил „Ситроен”) МПС на С. се изместило обратно в неговата лента от
пътното платно и спряло на мястото, на което е било заснето при извършения
оглед на ПТП, а автомобила на свид. Р., в който пътувала и неговата съпруга –
свид. Т.Р., продължил да се движи напред до момента, в който (заради загубата на контрол поради ПТП) навлязъл с двете си десни гуми в бетонна канавка, разположена
от дясната страна на пътя по посоката му на движение. Дадените показания на
досъдебното производство от страна на пътувалите в това МПС лица, които са били
приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 281, ал. 5
във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, водят до заключение, че към момента, в който е
бил забелязан от тях, автомобила на С. се е намирал в спряно положение, в което
е изчаквал преминаването на управляваното от Р. МПС с включен ляв
пътепоказател. Естеството на тези показания, отчетено заедно със заключението
на автотехническата експертиза и съответното разстояние (на около 30
метра преди колата на С.), от което тя е била забелязана в това положение от Р.,
налага извод, че същата не само не е спряла внезапно, но и че е имала включен
ляв мигач – противно на твърденията, което са били заявени в обясненията на
обв. М.А. и неговата съпруга пред разследващия орган по досъдебното
производство.
След подаден сигнал за настъпилото ПТП, при разклона за село Враниловци,
Община Габрово пристигнали полицейски служители и няколко екипа на ЦСМП на МБАЛ
„Д-р Тота Венкова” Габрово, които транспортирали св. С.Р., неговата съпруга и
свид. С.А.С. до това лечебно заведение. След първоначалния медицински преглед последният
бил оставен на лечение в него поради травми, получени при ПТП.
За времето между 14,00 и 16,30 часа на 02.02.2019 година на мястото на ПТП
е извършен оглед, в рамките на който не са били иззети веществени доказателства
и следи. Заедно с това процесуално-следствено действие, при условията на чл.
212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под №
1752 ЗМ-63/2019 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. ”Б” пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК. В рамките на
същото, след многократно отправени искания и получени разрешения за удължаване
на срока за провеждане на разследването по него, М.А. е бил привлечен в
качеството на обвиняем чрез предявено обвинение за престъпление с въпросната
правна квалификация по НК. Обвинение с тази правна квалификация е предявено
против него и чрез посоченото по-горе постановление с Вх. № 5487/13.08.2020 г. на
прокурор при РП Габрово, внесено за разглеждане в съда по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, въз основа на което и събраните материали по това
досъдебно производство е образувано и производството по настоящото НАХД № 760
по описа за 20120 година.
От заключението на изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на ПТП на С.А.С. ***, са били причинени: I. Счупване на тялото на IV-ти поясен прешлен, което е довело до прилагане на
консервативно лечение чрез поставен поясен корсет за срок от един месец, както
и II. Счупване на
капачето на лявото коляно, което (след първоначално проведеното консервативно лечение чрез гипсова
имобилизация на това коляно, поставена на 02.12.2019 г. в ортопедичното отделение
на МБАЛ „Д-р Тота Венкова”) впоследствие и наложило оперативно лечение, проведено на 12.02.2019 година
в МБАЛ „Авис-Медика” - гр. Плевен. Първото от уврежданията е станало причина за
трайно затруднение на движението на снагата за срок от четири-пет месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. Тъй като до такова затруднение за
същия по продължителност срок, но при движението на долния крайник, е довело и
счупването на капачето на лявото коляно, всяко едно от двете увреждания
съставлява средна телесна повреда по смисъла на определението за такава, дадено
в чл. 129, ал. 2 от НК. В експертизата е отразено, че травмата в областта на
гръбначния стълб е била причинена при неговото силно огъване в предно-задна
посока, както и че най-вероятно е настъпила при първия удар, възникнал между
управлявания от обв. М.А. автомобил и този на св. С.. Травмата на лявото коляно
е причинена при удар на същото в долната част на арматурното табло или в лявата
предна врата на лекия автомобил при втория удар, настъпил между МПС на С. и
лекия автомобил „Ситроен” с Рег. ЕВ 15-98 ВВ.
От заключението на назначената
автотехническа експертиза в рамките на разследването по досъдебното
производство е видно, че: 1. Първия удар между
лекия автомобил с Рег. № ЕВ 44-93 ВК и този с Рег. № К 43-23 ВВ е настъпил в лентата, отредена за тяхното движение в посока на
гр. Севлиево, а втория (между първото МПС и автомобила с Рег. № ЕВ 15-98 ВВ) – в лентата,
предназначена за движението на последния по посока за гр. Габрово; 2. Преди удара с
автомобила на св. С., управлявания от обв. М.А. такъв се е движил с 85 км/ч, а
при самия удар – с 65,42 км/ч, докато този на С. е бил с нулева скорост, тъй
като се е намирал в покой; 3. Преди и по време на удара с лекия автомобил марка „Пежо”,
автомобила с Рег. № ЕВ 15-98 ВВ се е движил със скорост от 83,24 км/ч, която (поради краткото разстояние от 5 метра, изминато от това
МПС след като автомобила на св. С. е навлязъл в лентата му за движение) е определило ПТП като непредотвратимо от неговия водач –
св. С.Р. *** заради съответното разстояние (от 65 метра), което е било нужно за пълното му спиране при тази скорост. Заключението
на експертизата сочи, че св. Р. не би могъл да предотврати удара между двете
МПС дори и при движение с разрешената скорост от 60 км/ч, тъй като изминатото
разстояние от 5 метра е било по-малко от онова (39 метра), което обективно е било необходимо за пълното му спиране при нея.
Заключението определя ПТП като предотвратимо единствено за водача на лекия
автомобил с Рег. № К 43-23 ВВ, който е имал достатъчна видимост и разстояние за
навременно спиране зад автомобила марка „Пежо” при поддържаната скорост на
движение.
Изложената фактическа обстановка не е
предмет на оспорване от страна на обвиняемия и неговия договорен защитник, като
се приема за установена от съда въз основа на обясненията, дадени от М.А. в
рамките на съдебното следствие; от тяхната съпоставка с показанията на разпитания свидетел С.С. и тези,
дадени от свидетелите С.Р., Т.Р. и В.С. пред разследващия орган по досъдебното
производство, четени при съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 5 във вр.
с ал. 1, т. 5 от НПК – със съгласие на страните; както и от писмените доказателствени материали по приложеното
досъдебно производство (уведомително писмо за неговото образуване – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и
постановления от 03.04.2019 г., 04.06.2019 г., 31.07.2019 г., 02.10.2019 г.,
25.11.2019 г., 03.02.2020 г., 30.03.2020 г. и 21.05.2020 г. на прокурори при РП
Габрово във връзка с тях – л. 4-26; протокол за оглед на ПТП и фотоалбум – л. 27-54; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на
мярка за неотклонение – л. 55-56; съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и заедно с постановление за
назначаването й – л. 67-74; постановление за назначаване и авто-техническа експертиза – л. 77-95; справка за съдимост – л. 99; писмо Рег. № 5476/13.07.2020 г. на Сектор „ПП” при ОД на
МВР Плевен до РУ Габрово заедно със справка за нарушител/водач с данни за
наказания, наложени на обвиняемия М.М.А. като такъв – л. 101-102; декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние – л. 104; епикриза от МБАЛ
„Авис-Медика” Плевен – л. 112, протоколи за предявяване на разследване – л.
122-123), всички съдържащи данни
от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на
доказване по него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Данните в приложените доказателствени източници водят до извод, че травмата
в областта от
гръбначния стълб на св. С. е възникнала при силното му огъване в посока
напред-назад, както и че най-вероятно е настъпила при първия удар, настъпил
между неговия автомобил и този, управляван от обвиняемия М.А.. Подобно заключение
може да се формира и по отношение на втората от двете травми, която е претърпяна
от това лице, тъй като същата е причинена или в резултат на събитие (удар на лявото коляно в долната част на арматурното табло), възникнало след първоначалния удар между тези
автомобили, или при други допълнителни въздействия - удар в лявата предна врата
на лекия автомобил при втория такъв, настъпил между МПС на С. и лекия автомобил
марка „Ситроен” с Рег. ЕВ 15-98 ВВ, които също са били обективно проявени при
него. След като това е така, а между самото ПТП и получените в резултат на
последното счупвания (на четвъртия поясен прешлен и капачето
на лявото коляно), всяко едно от
които е довело до трайни затруднения (първото – на снагата, а второто – на левия долен крайник) за срок от четири-пет месеца при нормалното протичане на
оздравителния процес, е налице обективна връзка, следва да се заключи, че въпросните травми (а от тук - и свързаните със същите две средни телесни повреди) се явяват причинени резултат на него. Поради изложеното
и доколкото по делото няма данни за други получени телесни увреждания от св. С.,
може да се
приеме, че съответната правна квалификация
на извършеното като престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр.
2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се явява правилно определена, тъй като тя се предпоставя именно от претърпените такива като обективен резултат.
От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа
експертиза и останалите доказателствени източници по делото, е видно, че ПТП е възникнало
след удар на управлявания от обвиняемият автомобил в този на св. С.С.. Той е настъпил
не само в резултат на превишената скорост, с която се е движил обв. М.А., но и
на неизпълнените от последният задължения да контролира непрекъснато своето МПС
и да намали тази скорост, за да може (ако е необходимо) да спре при възникнала опасност за движението, т.е. на
поведение, което сочи за безспорно съществуване на няколко извършени нарушения (по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2, изр. 2-ро) на норми в ЗДвП от обективна страна. Изложените по-горе
причини за ПТП обаче, както и факта, че още преди момента на удара между двете
МПС автомобила на С. вече е бил спрял и е изчаквал в района на кръстовището, за
да завие наляво, водят до заключение, че обвиняемия следва да бъде оправдан не
само по отношение на това, че престъплението е било извършено от него вследствие
на допуснати нарушения по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, но и по отношение на обстоятелството, че ПТП е възникнало
с автомобил, който е извършвал тази
маневра. Освен по отношение на тях, обв. М.А. следва да бъде оправдан и по отношение
на обстоятелството, че престъплението е било извършено и в резултат на
неизпълнено от същият задължение да се съобрази с пътен знак А28 „Кръстовище с
път без предимство от ляво”, тъй като между това нарушение и неговите описани
по-горе действия, които на практика са довели до настъпване на ПТП, не е налице
причинно-следствена връзка. Описанието по отношение на това неизпълнено от
водача задължение създава неясноти в предявеното обвинение, тъй като то би
следвало да бъде свързано и с наличието на извършено от същият нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП, каквото изобщо не е отразено в самото обвинение. Казаното се
отнася и за описанието, свързано с неизпълненото от него задължение да съобрази
поведението си с поставения преди кръстовището пътен знак „В26”, което също
води до подобни неясноти, ако се оценява като самостоятелно нарушение, а не
като свързано с нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП от
обективна страна. Обв. М.А. следва да бъде оправдан и по отношение на
посочената от прокурора цифрова квалификация на осъщественото престъпление (като такова по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал.
1 от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗДвП), която не кореспондира на предвидената от закона такава.
Извършеното от обвиняемия М.А. нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗДвП е умишлено, тъй като в качеството си на правоспособен водач той
безспорно е бил запознат с установената в този текст забрана да се движи с
по-висока от посочената в постоянния пътен знак „В 26” скорост от 60 км/ч, но въпреки това не
е съобразил поведението си с нея при управлението на автомобила. Умишления
характер на същото и на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и
проявената от него небрежност по отношение на последиците, които биха могли да
настъпят в резултат на неизпълненото задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, са довели до управление на МПС със скорост, която не му е позволила да
спре при възникналата опасност за движението (спрелия в района на кръстовището автомобил) към момента, в който тя е била възприета от него, а въз
основа на това – и до предпоставки, станали причина за настъпване на самото
ПТП. С оглед на изложеното и доколкото той е могъл да избегне това ПТП, между неговото
поведение и настъпилия от последното съставомерен резултат е налице
причинно-следствена връзка, която води до извод, че в следствие на посочените
по-горе нарушения той е осъществил състава на престъплението по предявеното обвинение
от обективна страна. Освен от нея, то е осъществено и от субективна страна, при
проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност, тъй
като дееца е осъзнавал последиците, които биха могли да възникнат от липсата на
действия, довели до съобразяване на неговото поведение с предписанията на всяка
една от посочените норми на ЗДвП при управлението на автомобила, и е могъл да
ги предвиди по време, когато все още е разполагал с възможност да ги
предотврати.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно
от правна страна, че след като около 12,20 часа на 02.02.2019 година, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Сузуки” с Рег. № К 43-23 ВВ на път II-44 в посока гр. Габрово – гр. Севлиево, в района на км.
20+100 от него, при пътен участък с кръстовище за село Враниловци, Община
Габрово, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1; чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗДвП (като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС; движейки се със скорост от 85
км/ч при въведеното чрез пътен знак В26 ограничение от 60 км/ч и не е изпълнил
задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при
възникнала опасност за движението), в резултат на което е допуснал ПТП с изчакващ да извърши маневра
„завиване на ляво” на същото кръстовище в посока за село Враниловци лек
автомобил „Пежо 206”
с Рег. № ЕВ 44-93 ВК, с последвал от него удар с насрещно движещ се лек
автомобил марка „Ситроен” с Рег. № ЕВ 15-98 ВВ, вследствие на което при форма
на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна неблежност е причинил на С.А.С.
*** две средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на IV-ти поясен прешлен, довело до трайно затруднение на
движението на снагата за срок от четири – пет месеца, и счупване на капачето на
лявото коляно, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник
за срок от четири – пет месеца, обвиняемия М.М.А. както от обективна, така и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343,
ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което
го призна за виновен.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемия М.М.А. за невинен в това да е извършил описаното престъпление в
резултат на осъществени от него нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1
от ЗДвП и неизпълнено от същият задължение да се съобрази с пътен знак А28
„Кръстовище с път без предимство от ляво”; в това възникналото в резултат на извършените от него
нарушения по чл. 20, ал. 1; чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП произшествие
да е настъпило с извършващ маневра „завиване на ляво” на кръстовище в посока на
с. Враниловци лек автомобил „Пежо 206”
с Рег. № ЕВ 44-93 ВК; както и в това
извършеното от него престъпление да представлява такова по чл. 343, ал. 1, б.
”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП
във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което и въз основа на предвиденото в чл. 378 ал. 4, т. 2 от НПК,
го оправда в посочената част и по така предявеното против него първоначално
обвинение за престъпление с тази правна квалификация по НК.
Чрез ДВ брой 21/2000 г. в нормата на
чл. 78а, ал. 1 от НК са били внесени изменения, в съответствие с които
съществувалият до тях израз „…когато с престъплението са причинени имуществени
вреди” е бил заменен с израза „…причинените от престъплението имуществени вреди
са възстановени”. Като се базира на действащата понастоящем и към 02.02.2019
година редакция на упоменатата материално-правна разпоредба, както и на целите,
преследвани чрез приложението на диференцираната процедура по Глава XXVIII от НПК, по която делото е било внесено
за разглеждане от страна на прокурора, съдът прие, че използваният в същата
предлог „от” е поставил възможността за освобождаването на дееца от наказателна
отговорност в зависимост единствено от условието за репариране на онези
имуществени вреди, произтичащи от състава на престъплението и посочени в него,
а не от изискването за възстановяване на всички вреди с този характер, които
съпътстват самото престъпление, стига те да се явяват пряка и непосредствена
последица от същото. В този смисъл е и легалното тълкуване, залегнало в
задължителната за прилагане (съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) съдебна практика, каквато представлява т. 3 от диспозитивната и
констативно - съобразителната част на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016
година по т. н. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК. Поради изложеното (макар и данните по делото да установяват действително
настъпили щети за МПС с Рег. № ЕВ 44-93 ВК и Рег. № ЕВ 15-98 ВВ, които са били
управлявани от невиновни за ПТП водачи) заключи, че липсата на доказателства за възстановяването на тези
имуществени по характер вреди не би могла да съставлява пречка за приложението
на чл. 78а ал.1 от НК, включително и от аспект на факта, че (като закономерна последица от изискването за предприемане
на действия в рамките на разследването, свързани с установяване само на
съставомерните вреди) прокурора и
органа на разследване по досъдебното производство не са установили
несъставомерните вреди по размер. Редът за определяне на последните, както и
този, отнасящ се до определяне и заплащане на несъставомерните неимуществени
вреди, причинени в резултат на престъплението, е друг. Същият по принцип е
възможно да се приложи едва след решаване на въпросите, които са свързани с
наказателната отговорност на виновния водач чрез влязъл в законна сила съдебен
акт, още повече че тези вреди често не са ограничени по времетраене и поради
това не винаги биха могли да преустановят окончателно своето съществуване само
в рамките на досъдебното или съдебно производство по дело, което се развива във
връзка с реализацията на наказателната отговорност по отношение на дееца за
съответното престъпление, от което те са причинени.
Обв. М.М.А. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени
престъпления от общ и частен характер, в т.ч. съобразно процедурата,
регламентирана в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало до
инкриминираната дата, тъй към нея не е бил осъждан за такива престъпления по
установения от закона ред. Поради изложеното и при положение, че за
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК са предвидени до „Три години лишаване от свобода” или „Пробация”, а от
същото не са причинени имуществени вреди, съставомерни по смисъла на
предявеното му обвинение, които да са останали невъзстановени към датата за
постановяване на решението по делото, съдът възприе, че са налице всички
изискващи се от закона предпоставки за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Въз основа на тях, след като призна обвиняемия М.А. за виновен в извършването
на посочената част от престъплението по предявеното против него обвинение,
освободи същият от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото от
закона административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчита чистото съдебно минало на обв. М.А. към инкриминираната с
постановлението дата, което (заедно с неговата възраст и липсата на данни за други осъществени
противообществени прояви) определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност в
качеството на деец; дадените
обяснения при воденото разследване по досъдебното производство и на проведеното
съдебно следствие, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина; проявеното критично отношение към самото престъпление; по-ниската степен на обществена опасност на същото в
сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от
проявената небрежност, която безспорно се явява по-малко укорима в сравнение със
самонадеяността като форма на непредпазлива вина. При оценката на установените
в производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи
вината такива освен тези, отнасящи се до: броя и продължителния период на
негативните последици, възникнали за пострадалия в резултат на двете причинени
телесни повреда; множеството допуснати нарушения по ЗДвП, които са довели
до ПТП и обективното съществуване на други несъставомерни вредни последици от
него, каквито се явяват щетите, настъпили за леките автомобили с Рег. № ЕВ 44-93 ВК и Рег. № ЕВ 15-98 ВВ.
Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на
това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с ниския размер
на получаваните от дееца доходи и данните за неговото влошено здравословно
състояние, които се съдържат в приложените на л. 16-19 от съдебното
производство писмени материали, наложи на същият предвиденото в разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК наказание „Глоба” в лицето на минималния размер, а именно
– от 1000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Габрово, като прие, че по този начин, с едно такова по размер
наказание, определено за извършеното от него престъпление против транспорта, ще
бъдат създадени най-ефективни условия за постигане на целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.
От приложената на л. 102 от досъдебното производство справка на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Плевен се установява, че към инкриминираната дата
обвиняемия М.М.А. не е бил наказван по административен ред за нарушения на
норми от ЗДвП и правилника за неговото приложение, които да са довели до ПТП в
резултат на тях. Макар и липсата на такива нарушения да води до извод, че към
тази дата ПТП би могло да се определи като изолиран случай, възникнал при
изпълнението на законно упражняваната от дееца дейност във връзка с
управлението на автомобил, съдът прие, че в съответствие с предвидената
възможност по чл. 78а, ал. 4 от НК на същият следва да се наложи наказание от
установения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид, тъй като единствено по този начин
ще бъде възможно да се въздейства възпитателно и предупредително по отношение
на него и останалите членове на обществото, в т.ч. и от аспект на данните за всички
7 извършени нарушения, за които той е бил санкциониран преди нея. По отношение
на две от тях (едно от тези, по повод на които е
било издадено НП № 534/15.06.2012 г. на РУ Долни Дъбник при ОД на МВР Плевен и това
по съставения ел. фиш Серия К, № 585883 от 03.02.2013 година на Сектор „ПП” при
ОД на МВР Плевен) те се отнасят за
нарушения по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т.е. за такива, свързани с управление на
МПС, осъществено при превишение на установената чрез пътните знаци скорост, каквото
не само че е било извършено от него и в настоящия случай, но и се явява една от
основните причините, довели до настъпилото ПТП. С оглед на изложеното по-горе, след
като отчете характеристиката на обвиняемия в качеството на водач заедно с броя
на осъществените нарушения по ЗДвП, довели до настъпване на ПТП и допълнително
възникналите от последното несъставомерни вредни последици, на основание чл.
78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на обвиняемия
М.А. административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок над
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 16 от ЗАНН – от „Шест месеца”,
считано от влизане на решението в законна сила, като прие, че в този размер то
също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК.
В рамките на разследването по
досъдебното производство към материалите по него е приобщено веществено
доказателство, което не подлежи на унищожаване или отнемане в полза на
държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени хипотези в нормите на
чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това и след като отчете значението
на същото за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване по делото,
съдът разпореди след влизане на присъдата в сила съответното веществено
доказателство, представляващо 1 брой оптичен носител на информация от вид CD-R с капацитет 700 МВ, съдържащ снимки
от мястото на ПТП, да остане на
съхранение към материалите по делото.
Предвид характера
на постановеното решение съдът осъди обв. М.А. да заплати по сметка на ОД на
МВР Габрово сума в размер на 846,25 лева, дължима за възстановяване на направените
разноски при разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3
от НПК.
Поради характера
на постановеното решение обвиняемия А. бе осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово и сума в размер на 5 лева,
съставляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на
извършено служебно издаване на такъв за събиране на определеното
административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева в полза на
упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
........................