Решение по дело №3511/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 534
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20214110103511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103511 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът «Мъни Плюс Мениджмънт» ЕАД , гр.София сочи, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2870/21 г. на ВТРС . В изпълнение на дадени указания от съда предявява иск,
с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 2147,71 лева, от които 1777,71 лева,
представляваща 7 бр. незаплатени вноски по главницата по договор за
потребителски кредит за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 лева,
представляваща 7 бр. незаплатени вноски по възнаградителна лихва за
периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 125,20 лева-лихва за забава за периода на
просрочието от 21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявява,
че вземането му произтича от договор за кредит № М0000002102/18.08.2020
г., по силата на който ищецът, като небанкова финансова институция е
предоставил кредит от 2000 лева със срок на погасяване 8 месеца, като
падежът на последната погасителна вноска е 20.04.2021 г. Излага, че е
изправна страна по договора, тъй като сумата по кредита е предоставена на
кредитополучателя по негова банкова сметка в « ЦКБ» АД. Твърди, че
1
падежът на договора е настъпил, но ответникът не е изпълнил задълженията
си по него, поради което предявява претенциите си по съдебен ред. В съдебно
заседание с писмено становище поддържа иска.Претендира разноски.
Ответникът Г. Л. Н. не е депозирала в срока и по реда на чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба, не е взела становище по иска. В съдебно заседание
редовно призована съгласно чл. 44,ал.1,изр. последно от ГПК не се явява, не
изпраща представител.
Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства,
както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК намира същото за основателно. Ответникът е
бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба;
в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил
предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в
съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена
първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От
приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е
предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2147,71 лева, от които 1777,71 лева, представляваща 7 бр. незаплатени
вноски по главницата по договор за кредит № М0000002102/18.08.2020 г. за
периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 лева, представляваща 7 бр.
незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г.-
20.04.2021 г.; 125,20 лева-лихва за забава за периода на просрочието от
21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението-5.10.2021 г. до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение № 1189/7.10.2021 г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 2870/21 г. на ВТРС.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
2
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати
разноските направени в заповедното производство -42,95 лева държавна такса
и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В исковото производство
дължимите от ответника разноски възлизат на 122,55 лева заплатена
държавна такса и 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. чл.
422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 79 и чл.86
от ЗЗД , че Г. Л. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ДЪЛЖИ на "МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 сумата от
2147,71 /две хиляди сто четиридесет и седем лева и 71 ст./ , от които 1777,71
/ хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и 71 ст./ , представляваща 7 бр.
незаплатени вноски по главницата по договор за кредит №
М0000002102/18.08.2020 г. за периода 20.10.2020 г.- 20.04.2021 г.; 244,80 /
двеста четиридесет и четири лева и 80 ст./ , представляваща 7 бр.
незаплатени вноски по възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г.-
20.04.2021 г.; 125,20 /сто двадесет и пет лева и 20 ст./ -лихва за забава за
периода на просрочието от 21.10.2020 г.- 31.08.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението-5.10.2021 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение №
1189/7.10.2021 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2870/21 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Г. Л. Н. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на
"МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“ Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6 сумата от
общо 402,95 /четиристотин и два лева и 95 ст./ разноски в заповедното
производство и сумата от 482,55 / четиристотин осемдесет и два лева и 55 ст./
направени разноски в исковото производство.
На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не
3
подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при
наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата
отмяна.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4