Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
Гр.София, 24.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маджев т. дело № 1177 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба упражнена от търговско дружество – „У.Ф.Х.“ АД, чрез пълномощника му
– адвокат М., като същата има за предмет на оспорване постановен Отказ №
20190531215450/04.06.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да
впише в Търговския регистър изявлението на жалбоподателя относно липсата на
действителни собственици по смисъла на ЗМИП, обективирано в подадена от него
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че
в представената декларация не е вписан действителен собственик на „У.Ф.Х.“ АД,
който да е определен съответно на критериите въведени с § 2 от ЗИМП.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при превратно
тълкуване нормата на § 2, ал. 5 от ЗИМП,
тъй като не са налице предвидените в нея хипотези водещи до приложението й.
Прави се позоваване, че в случая с „У.Ф.Х.“ АД е налице яснота относно това кои
са лицата имащи качеството на акционери в него, но доколкото всеки от тях
притежава акции с изражение в капитала по-малко от 25 %, то отсъствало
основание дадено лице да се декларира, като действителен собственик. По
същество поддържа, че спрямо него не са налице обстоятелства по § 2, ал. 1, т.
1 от ДР ЗМИП, както и че не е налице задължение за деклариране на данните
относно висшите ръководни служители.
Жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 63, ал. 4 вр. чл. 61, ал. 21 ЗМИП юридическите лица, учредени в Република
България, следва да декларират идентификационните данни на действителните си
собственици, освен ако те, бидейки физически лица, са вписани като съдружници
или еднолични собственици на капитала им.
Обемът на понятието „действителни
собственици“ е легално дефиниран в текста на § 2 от ДР ЗМИП. При корпоративните юридически лица и други правни образувания за действителен
собственик се счита лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите,
дяловете или правата на глас, с изключение на случаите на дружество, чиито
акции се търгуват на регулиран пазар. Законът е посочил и в кои случаи се приема, че е
налице индикация за пряко или косвено притежание (при най-малко 25 % капиталово
участие).
Съгласно ал. 5 на § 2 ДР ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че
няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик
лице съгласно ал. 1, за "действителен собственик" се счита
физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
Изложената
уредба показва, че когато правните субекти са задължени да декларират
действителните си собственици (т.е. в случаите извън горепосочените
изключения), те следва да сторят това с декларация с позитивно съдържание, а
именно – предоставяйки идентификационни данни на физическите лица, определени
според правилото на § 2, ал. 1 или ал. 5. Не е предвидена хипотеза, в която се
декларира липсата на действителен собственик, а затова сочи и съдържанието на
утвърдения образец (Приложение 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП). Ако жалбоподателят счита, че попада в изключенията, за които не се
изисква деклариране на действителен собственик и спрямо дружеството не намира
приложение нормата на § 2, ал. 5 от ЗИМП,
то той не следва да подава декларация, като носи риска правилността на тази
негова преценка да бъде поверена по пътя на обжалване на евентуално наложена му
на основание чл. 118, ал. 1 и 4 ЗМИП имуществена санкция.
Отделно
от изложеното настоящият състав принципно споделя развитото от ДЛР разбиране в
постановения отказ, че доколкото акционерното участие в капиталовото дружество
е фрагментирано до нива под 25 % от общия вписан капитал, то действителния
собственик трябва да се идентифицира по реда на § 2, ал. 5 от ЗИМП. Действително жалбоподателя е
прав относно това, че в обективното ни действащо право не присъства легална
дефиниция на понятието висш ръководен служител, но по аналогия би могло да се
приложи понятието разписано в § 1, т. 18 от ДР на ЗМИП където е очертано, че "Служител
на висша ръководна длъжност" е длъжностно лице или служител, които
притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4
във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок
ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е
необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление
или представителство на лицето по чл. 4. В този смисъл дружеството – заявител е
следвало да направи своята вътрешно-корпоративна преценка базирайки се на така
очертаните критерии и да оповести в декларацията си по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП,
като действителен собственик дадено физическо лице, което е ангажирано с
дейността на търговското дружество и изпълнява длъжност на висш ръководен
служител при него.
В
обобщение, като е постановило отказ да впише декларация, съдържаща
волеизявление за липса на действителни собственици, длъжностното лице е спазило
закона.
Поради
изложеното жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190618190044, която е подадена от „У.Ф.Х.“ АД, ЕИК *******,
чрез пълномощника му – адвокат М., срещу постановен Отказ № 20190531215450/04.06.2019
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър
данни съгласно декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: