РЕШЕНИЕ
№ 6872
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110157737 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу С. за заплащане на сумата
1470.48 лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „БМВ Х2“ с рег.№ ...., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.10.2023г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 07.10.2022г., в гр.София, на ул. „Проф. Атанас Иширков“
и в района на № 9, са нанесени вреди на стойност 1470.48 лева на застрахованото при
ищеца МПС „БМВ Х2“ с рег.№ ...., поради пропадането му в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, които вреди са били заплатени от ищеца в
пълен размер. Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи С.
като стопанин на общинската пътна мрежа, неизпълнила задължението си за нейното
поддържане в изправност, съответно за своевременно маркиране на участъци от пътя с
нарушена настилка. Ето защо, претендира заплащане на сумата 1470.48 лева от
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Прави доказателствени искания за допускане на
автотехническа експертиза, на счетоводна експертиза и гласни доказателства.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
1
Ответникът, в срока за отговор, е оспорил иска. Твърди, че от представените
документи не може да се установи мястото, механизма на ПТП и същото да е покрит
застрахователен риск, като изрично оспорва обстоятелството в сочения участък от
пътната мрежа да е имало препятствие. Посочва, че мястото на произшествието не е
посетено от органите на пътната полиция и липсва съставен протокол за ПТП. Навежда
и довод, че не е налице неравност, която да е в състояние да причини твърдените от
ищеца вреди. В условията на евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на МПС, който като не съобразил скоростта на
движение на автомобила с пътната обстановка, допринесъл за настъпване на
инцидента. Като самостоятелен довод за неоснователност на претенцията сочи
обстоятелството, че поддръжката и ремонтът на процесния пътен участък били
възложени на „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД по силата на сключен
помежду им договор № СОА19- ДГ55-391/14.06.2019г. и на конкретно възлагане с
възлагателно писмо с рег. № ...../17.09.2022г., поради което счита, че е положил
дължимата грижа за поддръжката на пътния участък. А евентуалното наличие на
неравност на същия се дължи на некачествено изпълнение от страна на изпълнителя по
договора „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът прави искане за привличане на по искане на
ответника за привличане на трето лице-помагач - „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД, както и предявява при условията на евентуалност - при уважаване
на главния иск на ищеца срещу ответника, обратен осъдителен иск с вх. №
321109/10.11.2023г. от ответника С. срещу „ГБС – Инфраструктурно строителство“
АД.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника ГБС
– Инфраструктурно строителство“ АД – редовно уведомен, не подава писмен отговор.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за
застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена
причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за
поддържане на пътната мрежа.
По делото е приета полица № .... от 2022г. /л.21 от делото/, доказваща наличие на
облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, с покритие „Пълно каско“ между ищеца и собственика
на увреденото МПС - л.а. „БМВ Х2“, с рег.№ .... , със срок на валидност 26.05.2022г. –
2
25.05.2023г. Съгласно представените ОУ /раздел I, т. 2/ вредите от ПТП представляват
покрит застрахователен риск.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие
/л. 16/ се установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от
произшествие, за което се твърди, че е настъпило на 07.10.2022г. по време на движение
по ул. „Атанас Иширков“ гр. София при преминаване през дупка, която уврежда
предна дясна гума и джанта.
Налична е декларация от водача на увредения лек автомобил, в която е посочил,
че по време на движение е преминал през участък с множество дупки, следствие на
което увредил предна дясна гума и джанта. Отразено е, че това се е случило на
07.10.2022г. в гр. София, ул. „Атанас Иширков“. След искане от застрахователя е
изпратено съобщение по имейл, че точното място е ул. „Атанас Иширков“ № 9.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № ..../2022г., увреденото
превозно средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани
увреждания на гума предна дясна и джанта предна дясна. След оценка и калкулация
стойността за отстраняване на вредите е била определена на стойност за
възстановяване 1470.48 лева. Сумата е била изплатена от застрахователя – ищец на
сервиза, извършил ремонта, на 07.02.2023г. - платежно нареждане, л.37 от делото.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в
размер на 1470.48 лева, получена от ответника на 25.05.2023г., като доказателства за
плащането не са налични.
Изслушана е съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна
точка на реализирано ПТП на 07.10.2022г. по време на движението на л.а. „БМВ Х2“, с
рег.№ .... и в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Стойността на
щетите, съобразно средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил
към датата на произшествието, възлиза на 1783.30 лева, определени по пазарни цени
към датата на ПТП, или на стойност – по-висока от претендираната. Посочено е, че
стойността за възстановяване отговаря на стойността на възстановяване във фирмен
сервиз, поради съществуващите гаранционни условия за МПС, пуснато до 3 години в
експлоатация, като процесния лек автомобил към датата на произшествието е бил на 1
година, 6 месеца и 15 дни след пускане в експлоатация.
Изслушан като свидетел е водачът на увредения автомобил – И. В. Д., от
показанията на който се установява, че е участвал в пътен инцидент, управлявайки л.а.
„БМВ Х2“ и движейки се с около 20-30 км/ч по ул. „Проф. Атанас Иширков“ в
Студентски град в посока към ул. „Проф. Кирил Попов“. Улицата била еднопосочна и
тясна улица. В един момент, след като подминал намиращия се там офис на Еконт, се
чул един специфичен звук, който звук се чул при преминаван на колата през
3
неравност. Свидетелят продължил движението си, тъй като улицата била тясна и
имало спрели коли, след което отбил до намиращ се на улицата сервиз и място, където
са прави ГТП, т.к. там имало един участък, където няма толкова спрени коли и
позволявало да се спре. Видял, че дясната гума не била спукана, а била като срязана,
позволявала да се движи колата. Обяснява, че пътната настилка била асфалт, имало
дупки, но не може да си спомни конкретната дупка. Заявява, че няма спомен да е имало
поставен знак за неравности по пътя.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция,
предвид възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП,
включително мястото на настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от
пропадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в посочения
участък от общинската пътна мрежа, тъй като преписката при застрахователя е
образувана по данни на водача на увреденото МПС, без да е бил съставян протокол за
произшествието от компетентните органи на Пътна полиция и без да има свидетел на
произшествието.
За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва основното заключение на
вещото лице, според което описаните увреждания, могат да бъдат получени от
техническа гледна точка по описания в уведомлението до застрахователя начин, т.е. по
време на движение л.а. „БМВ“ и при преминаване с дяна гума през дупка на пътното
платно. Механизмът се установява още от показанията на свидетеля, който макар да не
помни детайлите от произшествието, свидетелства за вредите от него и за начина, по
който се е случил. Казаното от свидетеля не се опровергава от други доказателства,
поради което няма причина показанията му да не бъдат кредитирани. Напротив,
разказът на свидетеля е обективен и логичен, а обстоятелството, че не помни
конкретни факти е обяснимо с оглед датата на произшествието – през м.10.2022г.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и
главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата
претенция и конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от
пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно
да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната
настилка, каквото задължение има по Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/. При
изглаждане на изводите си съдът кредитира и се позова на приетата като неоспорена от
страните автотехническа експертиза и уведомление за щета. Като взе предвид, че
претендираното обезщетение е в размер на действителната стойност за възстановяване
на вредата по средни пазарни цени към датата на произшествието, определено от
вещото лице, съдът счете, че искът се явява и доказан по размер.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва
4
съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на
произшествието. Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на
исковата претенция, която подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния
закон доказателствени средства, а и не би могъл да има такава роля, след като в
нормативната уредба няма изискване към водачите да уведомяват органите на пътната
полиция при произшествие с такъв характер, съответно да изискват съставяне на
протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от автотехническата експертиза и приложените документи по образуваната
при ищеца щета, които взаимно си кореспондират и допълват. Уместно е да се
отбележи, че в уведомлението до застрахователя от 07.04.2023г. е посочено
местонахождението на дупката. Огледът на автомобила е съхранен от застрахователя в
описа по щетата, като описаните там вреди съответстват на посочените от самия водач.
Същите са описани в документацията по щетата и е логично да бъдат ползвани от
експерта при изграждане на изводите относно механизма на ПТП и размера на
увреждането.
Недоказано се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС. Възражението за
съпричиняване е обосновано с довод, че водачът на увреденото МПС е следвало да
съобрази движението си с пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. За
изясняване поведението на водача, освен свидетелските показания, дадени от него,
други доказателства по делото няма. Свидетелските показания на водача на увредения
автомобил не дават основание за намаляване размера на обезщетението поради
съпричиняване. Това е така, защото от показанията става ясно, че скоростта на
движение не е била голяма, както и че организацията на движение по въпросната улица
не е позволявала движение с по-голяма скорост или избягване на препятствието. Освен
това, по делото остана неизяснено и дали установената скорост на движение е в
причинна връзка с произшествието, ерго скорост с по-нисък размер би ли била
предотвратима за инцидента.
Горните изводи не се опровергават от ответника по възражението му, че
снимковият материал по делото не свидетелства за наличието на неравност. Това е
така, защото снимковият материал не представлява годно доказателство, освен ако не е
приобщено по нужния ред – оглед или експертиза, което не е сторено, след като по
делото обстоятелството е установимо с други доказателства. Казано по друг начин,
снимката не може да се ползва като доказателство, а дори това да не е така – не е
установена по несъмнен начин датата, на която е направена. Освен това, възражението
се явява неоснователно и защото самият ответник сочи, че на 17.09.2022г в района на
5
инцидента е възложил извършването на СМР на третото лице-помага, но няма
представени доказателства кога възложената работа е била свършена, респ. приета, т.е.
дали това се е случило преди 07.10.2022г., поради което релевираното от него
възражение остава недоказано.
С оглед изложеното, съдът уважи исковата претенция в цялост.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи възлизат на 905.82 лева, от които 58.82 лева държавна такса, 100.00 лева
депозит за призоваване на свидетели, 300.00 лева депозит за вещо лице и 447.00 лева
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално плащане.
Адвокатският хонорар е определен в съответствие с минималните размери по НМРАВ
и с оглед цената на иска, поради което не се явява прекомерен и не подлежи на
намаляване, въпреки че няма релевирано възражение за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл.
49, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, С., с адрес: гр. София, ул. „М...“ №
..., да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ...., сумата 1470.48
лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. „БМВ Х2“ с рег.№ ...., настъпили в резултат на ПТП на
07.10.2022г. в гр.София, на ул. „Проф. Атанас Иширков“ и в района на № 9, поради
пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.10.2023г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ...., сумата 905.82 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков
сметка на ищеца: .....
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7