О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….../…….. 12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1548 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 във вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи
Ефект – Супервайзер“ срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, за
осъждане на ответника да заплати сумата 15061212.96 лева – неплатен остатък по
фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност 1 906 212,97 лв., издадена
по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от
456884.60 лева - лихва за забава върху
главницата за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г., сумата от 393490.97 лева –
неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност
1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 59788.76
лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
20.03.2018г. – 17.09.2019г., както и сумата от 111005.95 лева представляваща
лихва за забава върху главница по фактура №20/01.10.2016г. в размер на
777473.57 лева за периода 22.10.2016г. – 19.03.2018г.
В исковата молба
се поддържа, че предмет на производството е остатък от дълга по процесните фактури след приспадане на извършените частични
плащания по фактура №16/22.07.2016г., на частичните претенции по двете фактури,
предмет на т.д. №324/2017г. на ВОС и на прехвърлената на трето лице част от
вземането по фактура №20/01.10.2016г. Прави се искане за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на спора по първоначално
предявения частичен иск по т.д. №324/2017г. на ВОС.
Съдът, след
извършена служебна справка в деловодна система, констатира, че т.д. №324/2017г.
на ВОС има за предмет предявени от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД, ЕИК ********* и
„СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, ЕИК *********, като съдружници в
ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“
срещу „ГРАДСКИ
ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК:
*********, искове с правно основание чл.258 във вр.
с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
400 000 лв., предявена като частична претенция от общ размер
1 906 212,97 лв. по фактура №16/22.07.2016г., издадена по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 500 000 лв., предявена като частична претенция от общ размер
1 277 473,57 лв. по фактура №20/01.10.2016г., издадена по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. По делото е
налице произнасяне с Решение №908/26.11.2018г., което е обжалвано и не е влязло
в сила.
Касае се за претенция на ищците
против същия ответник и на същото основание, която е предявена като частична, като
е основана на същите фактурите, които са описани в исковата молба по настоящото
дело. Производството по т.д. №324/2017г. на ВОС е първо заведено.
В хипотезата, когато е
налице висящо предходно образувано производство с идентичен предмет и страни,
макар и по частичен иск с по-малък размер от допълнително заведения, може да е
налице връзка на преюдициалност между делата, тъй
като произнасянето на съда по основателността на частичната претенция ще
рефлектира върху изхода на бъдещото производство за друга част или пълния
размер, в случай, че частичният иск бъде отхвърлен. Отричането със сила на пресъдено нещо на частично предявеното право, ще доведе до
недопустимост на последващ процес за горницата,
поради аргументи за недопускане пререшаването на разрешен окончателно правен
спор – чл.299 ГПК. Когато силата на пресъдено нещо по
преюдициалния въпрос (съществуването на цялото право
при предявен частичен иск) е в процес на формиране, разпоредбата на чл.229,
ал.1 т.4 ГПК задължава съда да спре обусловеното от нея производство, докато тя
се породи и може да бъде взета предвид.
С оглед изложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на
настоящото производство, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по
първоначално предявения частичен иск по т.д. №324/2017г. на ВОС.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен
съд
О П Р Е Д
Е Л И :
СПИРА производството по т. д. № 1548/2019г.
по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, до окончателно
приключване на производството по т. д. №324/2017г. по описа на ВОС, Търговско отделение, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба от ищците пред Варненски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да
се връчи на ищците чрез процесуалния им представител.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: