№ 1783
гр. Пазарджик, 06.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20225220101699 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. М..
Не се явява ответникът Б. М.. Представлява се от пълномощника си адв.
Х..
АДВ. М.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Х. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът счита, че ще следва да се допълни докладът с конкретизиране
тежестта за доказване и отделяне на безспорните факти, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА доклада, като УКАЗВА на страните, че с оглед техните
твърдения следва да се приеме за безспорен фактът на извършеното дарение с
процесния недвижим имот, чието намаляване се иска, а относно тежестта на
доказване УКАЗВА, че ищцата следва да установи паричната стойност на
наследствената маса, която следва да се образува, тъй като в наследството се
включват и други имоти освен дарения, и не се касае за универсално
разпоредително действие с наследствената маса.
Ответникът има интерес и респективно носи тежестта да докаже, че в
1
наследствената маса са включени и други имущества на наследодателя.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за допълнителни доказателствени
искания с оглед допълнения доклад.
АДВ. М.: – Моля да допуснете оценъчна експертиза, която да
остойности наследствената маса.
АДВ. Х.: – Във връзка с издадените ни удостоверения ще представя
писмени доказателства, с които се снабдихме по повод на това. Едното е
удостоверение от „Водоснабдяване и канлизационни услуги“ ЕООД
Пазарджик, което е във вр. с издадено съдебно удостоверение представям го –
за задълженията свързани с имота ползван от наследодателя, а иначе титуляр
на партидата е била неговата майка, но така или иначе става въпрос за този
етаж, приживе, в който той е живял, който той е ползвал, тоест установяваме
задължения, които твърдим, че доверителката ми е плащала през този период.
Това не са непогасени задължения на наследодателя, това са задължения за
консумативни разноски за имота, който той е ползвал приживе, това е
твърдението, което съм изложил в отговора, това е във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН.
Също така, представям 4 броя приходни квитанции от Община
Пазарджик, отдел „Местни данъци и такси“ за платени местни данъци и
такси, пак за имота, който е ползвал наследодателя, платени от моята
доверителка.
И във вр. с издадено съдебно удостоверение пред Заложна къща
„Доверие“ Пазарджик, представям едно писмо удостоверение от заложната
къща, имаме едно твърдение пак във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН, че преди намесата
на доверителката ми той е залагал лични вещи, за да може да се издържа,
които тя после е изплащала, за да връща вещите от заложната къща в
наследствената маса на него обратно, тоест тя е погасявала задължения по
договори за заем.
И, беше ми дадена възможност, във вр. с представени справки от
Общинска служба Земеделие Септември и Пазарджик, да соча допълнителни
доказателства. Тъй като Общинска служба Земеделие Септември са
представили единствено една справка за възстановени в полза на
наследодателя на Н. Ш, което значи баща му и дядо му, земеделски земи, но
ни липсват самите Решения за въстановяване на земите, каквито например са
представени от Общинска служба Земеделие Пазарджик. По тази причина
2
представям молба по чл. 192, ал.1 ГПК до Общинска служба Земеделие
Септември за представяне на намиращите се у тях документи – Решения за
възстановяване на земеделски земи в полза на наследниците на К Ш,
решенията и протоколите за въвод.
И последно пак във вр. с едно издадено ни съдебно удостоверение,
което трябваше да послужи пред „Йеттел България“ ЕАД, пак във връзка с
твърдения са доверителката ми, че е заплащала мобилни услуги за личния
телефон на общия наследодател – има такава от „А1“, това е от „Йеттел“. От
„Йеттел“ ни издадоха просто една разпечатка и заявиха, че не могат да я
заверят, защото нямали такава политика във фирмата, не можело нито да
подписват, нито да подпечатват. По тази причина моля официално да бъде
изискано по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК същото нещо, тоест писмена
информация за размера на сумите за платени мобилни услуги за периода
посочен в молбата, пак във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН. И водим свидетелите.
По искането за експертиза, аз също съм направил такова искане
считам,че е неизбежно.
СЪДЪТ преди да се произнесе по доказателственото искане за
допускане на оценъчна експертиза следва да даде възможност на страните да
направят твърдения за състоянието на имотите от наследствената маса, които
следва да бъдат оценявани към момента на откриване на наследството, както
и за състоянието (положението) съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН на подарения имот
към момента на подаряването, тъй като положението на тези имоти към
съответните периоди е от значение за тяхната парична оценка.
АДВ. М.: - В момента не разполагам с необходимата информация, за да
опиша подарения имот в състоянието в което се е намирал към момента на
подаряването, нито ми е известно положението на останлите имоти към
момента на откриване на наследството. Моля да ми дадете възможност да се
снабдя с необходимата информация от моята доверителка и да я заявя по
делото.
АДВ. Х.: - Ние също бихме искали да ни дадете тази възможност във
вид на време.
Съдът ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе по искането за
оценъчна експертиза след като направят съответните изявления относно
положението на имотите, чиято оценка са поискали.
3
По останалите доказателствени искания ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.
М. за становище.
АДВ. М.: – По отношение на документите за плащане на задължнията
към ВиК Пазарджик, както и задълженията към МДТ възразявам да бъдат
приети към доказателствения материал по делото, тъй като това са
задължения от края на 2017 г., а както е известно ответницата е станала
собственик на част от имота от 2017 г., а от 2018 г. и на останалата част от
имота, и в този смисъл тя е заплатила едни свои задължения, като собственик.
Ако дарението бъде отменено, то тези задължения ще подлежат на корекция,
те са платени към Местните данъци и такси и съответно към ВиК.
Не възразявам да бъде прието писмото удостоверение от Заложната
къща „Доверие“.
По отношение на молбата по чл. 192 ГПК – за снабдяване с документи
от Общинската служба по Земеделие, считам също че не е необходимо, тъй
като тези данни, тоест в едно решение има данни за няколко имота, и те са
приложени по делото, така, както аз съм го проверила и всички тези решения
ги има по делото. За Общинска служба Земеделие Септември говоря.
За искането, пак по реда на чл. 192 ГПК, възразявам със същите мотиви,
както възразих за платените задължения към Местните данъци и такси и
съответно платените задължения към ВиК. Всъщност за тези задължения не
възразявам, по скоро в тази връзка аз ще направя искане, и моля също да ми
дадете възможност също да представя молба по чл. 192, ГПК, „Йеттел“ да
даде информация дали лицето има задължения към настоящия момент,
защото моята доверителка имам информация, че той има текущи неплатени
задължения към „Йеттел“.
Представям и моля да приемете удостоверение за наследници на К А Ш.
По делото има представено такова, но не е актуално, а така също и
представеното по делото не съдържа информация за починалите дъщери на
наследодателя – представяме подробно и актуално.
На второ място, представяме информация от фирма „Л С“ ЕООД, това е
обслужваща Община Пазарджик фирма за предоставяне на социална услуга
„Домашен социален патронаж“, за това, че лицето е получавало за определен
период от време социални услуги – получавал е храна.
4
Също така, моля да приемете постъпилата информация по делото от
„А1“, от Централен кредитен регистър, а така също и от „Български пощи“
ЕАД, като по отношение и на писмото от „Български пощи“, с което прилагат
разписката за получена последна пенсия от ответницата на наследодателя Н.
Ш, моля да бъде прието по делото писмото с разписката, а по отношение на
пълномощното, с което е получена тази последна пенсия – оспорваме
автентичността на този документ и по-специално оспорваме подписът на това
пълномощно. Всъщност, държим просто да бъде отбелязано, ние не държим
да бъде открито производство във връзка с оспорването. В случая няма
отношение към предмета на делото – оттеглям това искане, ще взема
становище по същество на делото.
Във връзка с информация, която е постъпила от Водоснабдително
дружество гр. Брацигово, в която се казва, че лицето Н. Ш няма партида
открита при тях по отношение на недвижимия имот в с. Б, в тази връзка ще
Ви моля, след като анализирах информацията по делото, да ми дадете
възможност да преформулирам искането си и да поискаме от това
Водоснабдително дружество информация за имота в с. Б. В с. Б, също така
имам информация от доверителката ми, която даже я е получила от
ответницата, че има задължения за този имот около 2000 лева. Има партида,
просто погрешно съм поискала информация на Н. Ш, а тя се води, вероятно,
още на неговия наследодател К Ков Ш, затова Ви моля да преформулирам
искането си.
АДВ. Х.: - Аз нямам възражения срещу представените доказателства от
ищовата страна.
По отношение на техните възражения бих казал само, че представянето
на тези доказателства за погасени консумативни разноски и прочие, са
свързани с чл. 12, ал. 2 от ЗН, и ние твърдим, че това са били задължения на
самия наследодател, които е погасила доверителката ми, тъй като той, макар
да е дарил имота, е запазил правото си за ползване върху него пожизнено.
Не възразявам да се приемат постъпилите по делото преди днешното
съдебно заседание доказателства.
СЪДЪТ счита, че ще следва да се приемат писмените доказателства,
които са депозирани по делото от третите неучастващи лица преди днешното
съдебно заседание, както и всички днес представени от страните писмени
5
доказателства, в т.ч. и тези, срещу които ищцата възразява. Приемането им е
допустимо, а тяхната доказателствена стойност ще се оцени с крайния
съдебен акт.
Основателни са исканията на ответницата по чл. 192, ал. 1 от ГПК, да се
задължат посочените в нарочно съставените молби, трети неучастващи лица
да представят намиращите се при тях писмени доказателства, тъй като те
имат отношение към остойностяването на наследствената маса, и по-точно
към нейните пасиви.
По изожените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства писмо от „Български пощи“ ЕАД
гр. Пловдив с вх. № 22691/10.11.2022 г. с приложен към него касов бон и
пълномощно, Писмо до Районен съд гр. Пазарджик от „А1 България ЕАД, с
вх. № 22824/11.11.2022 г., Писмо до Районен съд гр. Пазарджик от „ВКС“
ЕООД гр. Пещера с вх. № 23191/16.11.2022 г., справка за задълженията на
наследодателя Н. Ш от Централен кредитен регистър към БНБ, ведно със
съпроводителното писмо вх. № 23424/18.11.2022 г. към което е приложена
справката, писмо от „ИНФРАСТРОЙ“ ЕООД гр. Брацигово касаещо
партидата за водоснабдяване на имота на наследодателя в с. Б, писмо
удостоверение от Заложна къща „Доверие“ ЕООД, справка за платени
задължения за водоснабдяване на недвижим имот в гр. Пазарджик, бул. „Х Б“
№ 38, за периода 01.11.2017г. – 19.04.2022 г., 4 броя приходни квитанции за
платен данък върху недвижими имоти от 08.05.2018 г. - 2бр., от 02.06.2022 г.
и от 29.11.2017 г., Удостоверение от „Л С“ ЕООД за предоставена социална
услуга „Домашен социален патронаж“ в Община Пазарджик на Н. Ков Ш за
периода 13.12.2021г. – 26.04.2021 г., удостоверение за наследници на К А Ш
починал на ** г.
На осн. чл. 192 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА Общинска служба по Земеделие –
гр. Септември, в срок до следващото съдебно заседание, да представи по
делото заверен препис от съхраняваните в службата решения за
възстановяване на собственост и протоколи за въвод във владение на имотите
възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К А Ш, б.ж. на гр.
Пазарджик, роден на 24.04.1883 г., починал на ** г.
Също на осн. чл. 192 от ГПК задължава „Йеттел България“ ЕАД, в срок
6
до следващото съдебно заседание да представи по делото в писмен вид
справка за задълженията на абоната Н. Ков Ш, ЕГН:**********, за ползвани
мобилни или фиксирани услуги за периода 01.11.2017 – 19.04.2022 г.
На третите лица да се изпрати препис от молбата по чл. 192, ал. 2 ГПК
на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, с допълнителна писмена молба по
делото или най-късно до следващото съдебно заседание, по реда на чл. 192 от
ГПК да изиска данни от „ИНФРАСТРОЙ“ ЕООД гр. Брацигово за
задълженията за водоснабдяване и канализация касаещи имота в с. Б.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило писмо от Директора на
„МБАЛ Пазарджик“ ЕАД, в което за вещо лице по допусната СМЕ е
определен д-р Н. А..
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
възражения да бъде назначено това вещо лице.
Съдът като съобрази молбата на в.л. д-р П. М., съгласно която не
разполага с неободимата компетентност да изготви заключение, счита, че
същият следва да бъде заменен с друго вещо лице.
Ето защо и на осн. чл. 198 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА вещото лице д-р П. М. от възложената СМЕ.
ВЪЗЛАГА експертизата на д-р Н. А. – Началник кардиологично
отделение на МБАЛ Пазарджик ЕАД.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ИЩЦАТА, КАКТО СЛЕДВА:
С С К.: – на 55 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана, Б.
К. (свидетелката сочи ищцата) ми е снаха.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. С К.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
7
СВ. С К.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Ищцата
Б. К. е съпруга на моя син. Н. Ш имаше кола, „**“. 2018-та година я подари
колата на снахата и на сина. Не я подари, а им даде ключовете да я карат. При
нотариус не са ходили. След това синът ми си купи кола и не може с две коли
да плаща данъци там какво се плаща, и решиха да върнат колата на Н. Ш.
Това беше октомври месец, 2018 година, върнаха му колата, даже той се
обади, децата закараха колата, аз останах да гледам детето. Сега, той Н., след
това си я даде на вторични суровини колата, и сега, преди да почине Н., той
една седмица преди да почине, идва у нас, децата ги нямаше, бяха изкарали
малката на разходка, и той Мва покрай нащо село, и идва до нас, и търсеше
Б., да могат да го закарат до КАТ да върнат номерата да отпишат колата.
Защото се е обаждал на другата дъщеря, обаждал се на другата дъщеря, тя не
вдига телефона. Той не можа да ги върнат номерата, чакайте сега, той искаше,
да, той искаше да ги върне, но не знам вече какво е станало после, защото той
влезна човекът в болницата, и вече почина, тогава той почина. И дойде да
помоли дъщерята и сина да го закарат до КАТ, защото ние не живеем в
Пазарджик, не го закараха – те ги нямаше, и той след два дена влезна в
болницата, и той като преди да влезне в болницата ми показа, и се ядоса,
защото казваше, че другата му дъщеря не го гледа.
Не знам дали са върнати номерата на колата, защото той влезна в
болницата, а колата си я взе при него, той Н. я взе 2018 година колата. Н. ми
каза, че колата е на вторични суровини. И лично той си я е дал, не знам с кой
си е, той си знае.
АДВ. М.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Х., СВ. С К.: - Аз живея в С. Н. дойде при нас
на село, да, дойде точно една седмица преди да влезе в болницата, дойде с
някакъв приятел го докара с колата, и донесе една кутия бонбони на детето,
децата в момента ги нямаха, бяха закарали внучката някакви коне. Да, казах,
че той дойде да помоли Б. да го закара до КАТ.
По това време Н. живееше в Пазарджик, те не са дошли специално да
кажем за номерата, те са Мвали покрай нащо село, и се отби с приятеля му до
нас, и искаше да може да види кога снахата и синът са свободни, да го
закарат до КАТ, да може да върне номерата и да бракуват колата. Ами дойде
да види внучето. Той е дошъл по друг въпрос, и стана въпрос за номерата,
8
когато са свободни да може да го закарат.
С Н. бяхме сватове. Не съм била на погребението му, защото аз
трябваше да гледам внучката, тя е на четири години и половина.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ
СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
ИЩЦАТА, КАКТО СЛЕДВА:
СВ. М Б П: - на 69 години, българка, български гражданин, разведена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. М П: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам страните, съседи сме с Н. Ш, който почина, в Пазарджик живеем,
през една къща живеем, на една улица. Н. напоследък беше болен, живееше
сам в къщата и сам се грижеше за себе си. Дори и докато можеше да ходи,
макар и с два бастуна, ходеше да си пазарува. Засичала съм го в магазина
лично. Аз не съм видяла никой него да го гледа, дори знам, и виждах, че
социалните му носеха храна в едни канчета. Дори социалните ми се
оплакваха, защото сме съседи, че канчетата, които са били от предишния път
не са измити, а са мухлясали. И двете му дъщери на Н. ги познавам. Не съм
виждала голямата му дъщеря, малката на празници, ето днес е Никулден, съм
я виждала, че идва и носи неща. Но социалните се оплакваха и казваха: „Няма
да му вземем канчетата докато не ги измие“. Разговарях с него, всеки ден ние
се срещахме, той ми казваше, че иска да развали дарението – той бил дарил на
голямата си дъщеря, и вика: „Тя не ме гледа, искам да го разваля, и трябва да
ме закараш“ – аз имам кола – „до нотариус.“ Викам, „Абе Н., сигурен ли си,
че е с дарение?“, защото аз предполагах, че е с покупко-продажба.
Напоследък никой не му обръщаше никакво внимание, ами преди да влезе в
болница той ми показа крака, един червен, син, един такъв много болен.
Докато беше на крака и здрав, сам ставаше и се оправяше с два бастуна. Не
9
съм виждала дъщеря му голямата да идва. Той вече беше дарил къщата, и тя
голямата не позволяваше на малката да идва. Така, че просто искаше да го
развали, лично на мен го е казвал няколко пъти.
АДВ. М.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Х., СВ. М П: - Знам, че голямата не е
позволявала на малката да идва, защото ние сме комшии, и се говори, и той
ми е казвал. Защото имаше един приятел, който искаше да го приеме при него
да живее, голямата дъщеря не разреши, и той не го прие. На Н. приятел
искаше – и голямата дъщеря не разреши той да живее с него. Това беше малко
преди да влезе в болница. Един път е влязъл в болница и повече не излезе.
Преди това не е влизал в болница, поне аз не знам. Всеки ден, когато се
виждахме, той си споделяше абсолютно всичко. Всеки ден се виждахме с Н.,
да. Всеки ден се виждахме. Да, аз Мвам точно покрай неговата къща - той
живееше, фактически, на улицата на тротоара му беше стаята, и аз Мвам
покрай стаята му. Ами говорим, той много споделяше лични неща, дори и с
други комшии – той много си споделя с всеки. Ами напоследък бяха тези
наши разговори преди да влезе в болница непрекъснато говореше,
негодуваше. Той почина преди три месеца. Ами аз не знам точно датата кога
е починал. Спомням си го. Не знам точно датата. Топло беше времето. Една
седмица стоя в болница и почина. Отиде за крака да си лекува, сподели с мен,
„Отивам, че виж колко ми е посинял крака“, и повече не излезе. Там, дори аз
с неговата втора жена занесохме храна на болницата, пред вратата. Албена е
втората му жена, на Б. се пада майка – на тази малката (свидетелката сочи
ищцата). Той се обажда по телефона на малката Б., че няма какво да яде в
болницата, във ВИП стая, в която го е поставила голямата, ето (свидетелката
сочи ищцата), и ние отиваме тука и му пазаруваме сирене, кашкавал, хляб и
т.н, и му ги занасяме на болницата, пред вратата на санитарката ги дадохме.
Аз лично с жена му, втората. Ами тя не е тука, не сме никакви приятелки с
нея, комшийки, защото тя е живяла с него много години. И накрая нея я
разведоха, по не знам си какъв начин, тя е в Англия, те тука й направиха
развод, без да знае. Ама как ще го посетим? – на вратата на болницата казаха,
че е от „Ковид“ болен, във ВИП стая. Преди да почине, една седмица, даже на
другия ден след като занесохме храната той почина. Дадохме ги тези неща на
една санитарка, която беше на вратата на болницата и тя попита от кой да
кажем, че е тази храна – „Кажете, че е от малката Б.“ - това е истината, която.
10
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ ДОВЕДЕНИ ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
ОТВЕТНИКА, КАКТО СЛЕДВА:
М И Д: - на 60 години, българско гражданство, разведена, неосъждана,
без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. М Д: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам Б. М.. С нея работим заедно на едно и също място с нея работим
административно, от близо от десет години. Сестра й не я познавам, за първи
път я виждам днес. Познавах покойния баща на Б. М., във връзка с грижите,
които Б. М. полага за него, той е човек с хронични заболявания, и
последствия поражения от тези заболявания често търси помощ от Б., а ние
работим на едно и също место, свързани сме, и аз съм свидетел на
многократни обаждания и търсене на помощ свързано с прегледи,
диагностика, лечение, за което съм виждала единствено нея да се грижи и да
се ангажира. Налагало се е да отлага отпуска, която съм й разрешавала,
поради внезапно влошаване на състоянието на баща й, за което единствено
нея съм виждала да полага грижи. Също, мисля, че Млата година тя
отсъстваше, обади се спешно, че баща й е с диагноза кървяща язва. Аз съм
управител на болница „З“, а Б. М. е главна сестра, затова ежедневието ни е
свързано пряко една с друга и съм свидетел на обаждания, на грижите, както
и съм свързана с разрешение от моя страна, за да посети баща й след
обаждания за проблеми със Зто му. Просто си спомням за случая Млата
година, с кървяща язва, спешно състояние, тя ми се обажда да съдействам, да
помогна да го преведем баща й да му се окаже спешна помощ. Попитах я
„Няма ли кой друг да го придружи и да се погрижи за него?“, тя каза: „Ако
може да съдействам“, и съответно тя се прибра, на другия ден беше в града, и
се погрижихме за баща й. Това беше Млата година, началото на лятото мисля,
11
че беше. Освен този случай, да, постъпвал е и друг път в болница – и при нас,
и в други болници, човекът беше с хронични заболявания, със сърдечна
недостатъчност, да, постъпвал е в наше отделение във вътрешно отделение
редовно с диабет за регулиране на терапиите му, с влошено състояние, да,
постъпвал е и при нас, и в Областната болница. Когато почина баща й беше
хоспитализиран, пак със спешна диагноза, при нас в хирургично отделение с
диабетна гангрена, което пак е последствие от хронично негово заболяване.
Тогава постъпи с положителен тест за „Ковид“. Почина в болницата, да, след
близо месечно лечение. Мисля, че 20 и повече от 20 дни беше в болницата
тогава. Наблюденията ми са, че лекарствата, които му бяха изписани всичко
тя си ангажира, защото съм я виждала многократно в аптеката да изпълнява
рецепти, също е искала съдействие от мен за намиране на лекарства за баща
й, които са дефицитни в момента. Причината да ги търси от мен е, че съм
свързана административно с аптеката. Аптеката, която е в болницата, тя е
частна, да, помещава се в болницата, но така има дефицит на лекарства,
знаете, периодично на пазара, така, че, пряко ангажирани са наблюденията
ми, нейните, с лечението му, с посещението при лекари, смяна на терапии,
търсене на лекарства, закупуване на лекарства. Като човек с хронични
заболявания постоянно трябваше да пие лекарства, има постоянни лекарства,
но поради усложненията и последствията се добавят нови, променят се,
затова Ви казвам, че наблюденията ми са, че постоянно грижата е нейна да ги
набави. Нямам представа за отношенията между дъщерята и бащата в
периодите, в които не е бил хоспитализиран. Моите впечатления са от
периодите, когато се е налагало да помагам, когато баща й, търси проблеми
свързани със здравословното му състояние, поради естеството, че ние сме
свързани, прекарваме ежедневието си често заедно, и затова съм свидетел на
такива разговори и отношения. В обедната почивка съм я виждала
многократно да посещава кухненския блок към болничното заведение, да
купува храна и да бърза да отиде при него, за да му занесе топла, сготвена
храна, това съм виждала. Не съм виждала никой друг на свиждане на баща й,
докато е бил при нас.
АДВ. Х.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. М Д: -Да, Б. беше в отпуска в този
период, когато баща й беше с кървяща язва, но тъй като състоянието на баща
й е спешно, затова се обади на мен да съдействам да го преведем, но тя се
12
прибра. Не мога да кажа на кой ден от почивката й се прибра тогава. Веднага
се прибра, защото й бях разписала отпуска и я прекъснах, за да дойде. Нямам
други наблюдения за грижите за бащата на Б., говоря само за болницата.
Виждала съм Б. да взима храна, да, имаме кухненски блок. Много често съм я
виждала да взима храна, налагало се е дори да ще закъснее, да се обади, че ще
закъснее, че трябва да отскочи – често. Сега, ако трябва да конкретизирам–
два-три пъти в седмицата, не мога да кажа, но е често, защото в обедната
почивка ние също обядваме в кухненския блок и я виждам, че тя не обядва, а
тръгва с чантата. Постоянно казвам, постоянно съм я виждала. Да, така е част
от лечението на баща й не се поема от здравната каса, има консумативи, има
такси. Само нея съм виждала да плаща, взема, нали, фактурите и тя ходи и
плаща. Както и консумативи, имаше заболяване с бъбрека, който има
консуматив, тя си го набави, тя го плати, както и когато беше с кървящата
язва, човекът имаше нужда от кръвопреливане, тя се ангажира, плаща на
кръводарители.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОВЕДЕН СВИДЕТЕЛ, ОТ СТРАНА НА
ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С Д М: – на 49 години, българско гражданство, женен, неосъждан,
съпруг съм на Б. М..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. С М: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. С М: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. За
отношенията между съпругата ми и тъста ми – баща й Н., от 2017 година,
когато й подари къщата, то е и от преди това, но говорим за 2017 година,
абсолютно с всичко сме се грижили ние – говорим за храна, отопление,
лекарства – абсолютно всичко. Специално за храната аз се грижих, аз готвих
и му носих лично. Отоплението – газ ходех да му зареждам, защото той се
13
отопляваше абсолютно на всичко – на ток, на газ, на въглища. Зареждал съм
му газ със собствени пари, туристически бутилки. Рязал съм му дърва и съм
му качвал. Преди 2017 година жена ми ходеше, пак се грижеше, но от 2017 г.
беше на абсолютно наши разноски, защото той, сега, дали е говорил с другата
си щерка не мога да кажа, специално за гледането, но той увисна изцяло на
наши грижи. Той си е болен, беше опериран от разширена аорта на сърцето,
и, след което беше и диабетик, горе – долу 2021 година вече се влоши, беше и
на инсулин М. Беше сам, сам си живееше, в къщата, в Пазарджик, в кв. Запад,
улицата не знам, сам живееше, не е в апартамент, на етаж от къща, има и
двор. Горе-долу на месеца между 300 и 400 лева ми струваше, специално за
храната говоря, защото за храната лично аз съм се грижил. Общо всичко не
мога да кажа, защото там са и лекарства, и други. За лекарствата се грижеше
жена ми. Тока му плащаше тя, водата, данъците му плащаше тя. Ползваше и
телефон. За телефона не мога да кажа кой му го е плащал. Н. имаше само
пенсийка, даже не знам точната сума, ама колко е една пенсия. Н. само от
пенсия имаше доходи. Мисля, че не е имал задължения към банки. Заложна
къща, да, залагаше си все едно пръстенче, златно някакво пръстенче, все
ходехме да го отплащаме. Не мога да кажа защо го е заложил. Значи, неговите
си пари си бяха негови пари – нито сме му искали пари, никога не сме му
искали пари за нищо. Значи, първия път, когато го беше заложил, специално
беше ми казал, че за на малката Б. за сватбата нещо та да й купел ли, нещо
пари да й даде – не мога да Ви кажа, но първия път когато го заложи
пръстенчето, това си го спомням, че ми каза, заради сватбата нещо на Б. – за
малката му, демек, щерка. Ами 30 лева на месец му беше това пръстенче,
защото съм го карал лично с колата до заложната къща. Някой път жена ми
ходеше да го плаща, някой път аз го карах до заложната къща, зависи, карах
го да си плати каквото дължи. Значи, аз не съм му плащал дълга лично. Но
жена ми със сигурност ходеше, защото съм я карал и нея до заложната къща
да внася пари. Значи, като пари лично аз не съм му давал пари в брой. Това се
отнася за храна, за газ такива работи съм се грижил, но пари никога не съм му
давал. Лекарствата жена ми му ги пазаруваше, с лично нейни пари ги
пазаруваше. Той не й е давал пари, за да му купи някакви неща. Когато
поехме грижата за Н., неговото домакинство беше – едвам жив останал, той
си беше и буйствен такъв, той си обичаше да си псува, да си вика. Едам жив,
значи, как да го обясня – ами отслабнал, измършавял, защото нямаше
14
парички милия. Той лекарствата са му над 100 лева горе-долу на месец. Колко
взима един пенсионер? Като си плати и тока колко ще взима? Какво ще яде?
Някъде 2016 година мисля, че беше това състояние, преди да започнем да го
храним. После се промени много, защото той си напълня, хранеше се добре.
Няма нещо където да не мога да готвя, всичко съм му готвил, като започнеш
супи пилешки, свинско със зеле, абсолютно всичко, пиле с картофи. Значи, на
патронажа го записахме последната година, защото М вече на диета, която аз
не можех да я изпълвам – с по-малко подправки, безсолно да е – жена ми го
плащаше този патронаж, тя го записа на патронажа. Като разходи в пари,
горе-долу, газта му беше, някъде с въглища, около 30-40 лв. на месец, то не е
на месец, ами горе-долу аз всяка седмица ходех за газ, те са три туристически
бутилки, тогава беше газта по, една бутилка я зареждах за 5 лева, горе-долу 15
лева беше на седмица. Въглищата ги купувах на чувалчета, разходът за тях
беше, горе-долу 2-3 чувалчета на месец, примерно. Не помня колко струваше
едното чувалче. Той използваше една духалка на ток, имаше един маслен
радиатор, който си го пускаше също вечер, защото коминчето беше му се
запушил, аз го отпушвах, но го беше страх вечер да си пали печката. Вкъщи
готвех и му носех в съдове, почти всеки ден го правех. През периода от 2017
година до смъртта му само един път съм видял малката му щерка с мъжа си
бяха дошли при него у тях, един път само съм ги виждал през това време аз
докато сме се грижили за него. Мисля, че те не са поемали някакви грижи за
него през този период. Говорехме си с него, но той малко неадекватен,
другите те бяха го оставили на самотек, никой не се грижеше за него за
абсолютно нищо, и затова той прибягна към нас. Той даже си ги пита, мисля,
че са питани, и на жена ми брат й е питан дали ще го гледа, кой ще го гледа,
защото той накрая беше изнемощял. Мисля, че не са поели някакви грижи за
него.
АДВ. Х.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. С М: - Значи, 2016 година нямаше
никой при него да живее. Малката му дъщеря Б. живееше при Н. преди това,
ами до 2015 година мисля, че живееше там, след което нещо се разгониха, не
знам, не мога да кажа. Н. не е давал пенсията на жена ми. На Н. парите си
бяха лично негови, не сме взимали пенсията му, нито една. Последната му
пенсия, мисля, че ходиха тримата наследници, за да може да теглят и са си
разпределили там парите, колко е, не мога да кажа. Не мога да кажа дали жена
15
ми има пълномощно да му взима пенсията.
Става въпрос за къщата, в която Н. живя до смъртта си. Той искаше да я
прехвърли. Прехвърли я на жена ми, края на 2017 г. ли, някъде там – края на
2017-та година. Къщата, към онзи момент изглеждаше зле, и сега си е зле.
След като почина Н. не е правен ремонт на къщата. Откакто я е прехвърлил,
откакто е взета, така си стои къщата, не е правено нищо. След смъртта му
никой не се е нанасял да живее в къщата.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ
ИЩЦАТА, КАКТО СЛЕДВА:
Л Г Д: – на 41 години, българско гражданство, неомъжена, неосъждана,
бе родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Л Д: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Познавам едната страна по делото – познавам Б М., близки семейни приятели
сме от над 10 години. Познавам и нейния съпруг, и майка й, и брат й, и
децата им, и на С майката. Не познавам баща й, той не участваше активно в
техния живот докато не се разболя. Когато баща й се разболя, тя се грижеше
за него. Грижите за баща й се изразяваха в това – бащата лежеше в болница,
когато се налагаше, тя съдействаше, обгрижваше го, вкъщи изцяло беше
поела грижите за него. Значи, ние където и да отидем – защото ние постоянно
излизаме заедно – където и да отидем някъде на почивка, ние винаги се
съобразяваме с нейния баща. Защото тя трябва да мине, да му купи лекарства,
да му ги остави, той звънеше, почти всеки ден, и всеки път когато сме на
маса, че иска нещо. Аз лично съм я карала до аптеката, връщахме се от
Пловдив, той звъни в 09:30 вечерта, отиваме на аптеката, водя я да му остави
лекарствата и тогава се прибираме. И винаги като излизаме той е плануван в
нашите планове – да се мине, да му се остави, ние чакаме в кафето при
нейната майка – те държат едно кафенце срещу пожарната – и винаги чакаме
16
Ж, защото те със С трябва нещо да занесат, отнесат. Доколкото е споделяла с
мен и това което знам от С е че, те, даже освен, че тя лично се е ангажирала
да му купува лекарствата и храната, даже му е оставяла и странично, това
което знам аз, като кеш пари, освен разходите, които тя е поемала и сметки,
които тя е плащала. Ние се познаваме над 10 години, това е истината. От това,
което сме коментирали, беше една зима, може би началото на декември,
украсявах си елхата, тя се обади по телефона и ми каза: „Знаеш ли кой дойде
в болницата?“, викам: „Ами не знам кой е дошъл в болницата“, и тя вика:
„Моят баща е болен“, и тогава всъщност се оказа, че той е болен, защото не
си беше пил лекарствата известно време и се беше влошило заболяването –
сърдечно, бъбреци, общо взето много мога да говоря. Тя пое грижите за него
тогава – 2017 година. А преди това, той имаше проблеми, лежеше в Пловдив,
тогава тя не беше ангажирана финансово към престоя му в болницата.
Грижите за баща й от 2017-та година – като период от време – бяха до
смъртта му, абсолютно. Даже, включително, аз съжалявам, че не ми се обади
иначе щях да отида на погребението. Лично тя ми сподели, как е отишла,
организирала всичко, как не е знаела какво се прави за едно погребение и
затова е ползвала Агенция.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелката напусна съдебната зала.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
искания за днес.
Съдът счита, че делото следва да се отложи за събиране на допуснатите
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.01.2023 г. от 10:00 часа,
АДВ. Х.: - Имам дело в Панагюрище 10:30 часа същия ден
С оглед изявлението на адв. Х., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.01.2023 г. от 10:00 часа за
която дата ищцата е уведомена лично, ответникът е уведомен чрез своя
17
пълномощник.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р А..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:35
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18