Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и в
присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №105 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов, чрез
пълномощника си юриск. М.А.против Решение №260003 от 08.01.2021 год.,
постановено по АНД №252/2020 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е
отменено наказателно постановление №349а-646/04.09.2020 год., издадено от
Директора на ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение
на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
както и този за маловажност на нарушението. Изложени са съображения, че
отмяната на заповедта само указва че забраните не действат занапред, но тази
отмяна не може да се яви по-благоприятен закон. Същата е действала за периода,
в който е било санкционирано лицето, породило е правното си действие,
включително и за наказуемостта. Що се отнася до маловажността на нарушението,
факта, че е налице решение на Народното събрание за обявяване на извънредното
положение, не обосновава тази маловажност. Поддържа се, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно издадено, налице е твърдяното нарушение, поради което
съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – К.П.Д.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, явява се лично. Желае да
му бъде отменена глобата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага
решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Производството пред Районен съд
Раднево се е развило по жалба на К.П.Д. против наказателно постановление №349а-646
от 04.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №327а-409/27.04.2020 год., с което на К.Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба.
От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 27.04.2020 год. около 12.10 часа К.П.Д. се намира на
открито обществено място ул.“Георги Димитров“№9 - срещу бистро „Фантазия“ без
да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средства покриващо носа и устата, с което е нарушил т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020
год., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 год., изменена със Заповед
№РД-01-236/24.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират
в закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа или устата.“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Раднево е отменил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а издаденото
наказателно постановление притежава всички реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е посочено ясно и конкретно. Приел е обаче, че тъй като със Заповед
№РД-263/14.05.2020 год. се отменят всички заповеди, включително и тази касаеща забраната
за посещение на паркове и фитнес площадки, е налице последваща по-благоприятна
разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Приел е че е налице формално
осъществяване на фактическия състав на административното нарушение, но е деянието
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения. Това го е мотивирало да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Решението на Районен съд Раднево е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./ предвижда административно наказание -
глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Въз основа на тази нормативна
регламентация не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд че е
налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния
случай, към датата на извършване на административното нарушение 30.03.2020
год., санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е била такава, каквато е
и към настоящия момент. Не е променена и разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ,
предвиждаща правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион. Следователно
не е налице каквато и да е било последващо изменение на нормативната уредба,
която да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Отмяната на заповедта на
Министъра на здравеопазването не може да се приеме като промяна на нормативните
разпоредби по смисъла на ЗАНН. Заповедта е общ административен акт, съгласно
чл.63, ал.11 от ЗЗ и се издава по реда на чл.73 от АПК и в този смисъл тя е
административен акт, но не е нормативна разпоредба.
Не е налице и маловажност на
осъщественото деяние. Процесното нарушение е типично за вида си и не се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид. Видно от фактическата обстановка, при която е осъществено
съставомерното поведение и липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства, то се налага извода, че деянието
е типичен случай на осъществяване състава на административното нарушение. В
заповедта е конкретизирано задължението за носенето на маска на обществено
място, като не се допуска каквото и да е било изключение. Управлението на
велосипед не освобождава лицето от задължението да поставя маската, така както
е указано в заповедта на министъра на здравеопазването. В случая не е спорно,
че лицето е имало маска, която обаче не е покривала носа. АНО е съобразил
обществената опасност на деянието, като е наложил административно наказание в
минимален размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
В случая описаното в наказателното
постановление деяние е квалифицирано от правна страна като административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2020 год.,
в сила от 9.04.2020 год./, която административнонаказателна разпоредба свързва
налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с акт
на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и
ал.2 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020 год., в сила от
9.04.2020 год./ е необходимо не да се посочи 63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, които
имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в
противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност
лице.
В процесните АУАН и НП е посочена
Заповед №РД-01-143/20.03.2020 год. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена с последващи заповеди, с която са били въведени противоепидемични
мерки на територията на страната, като в т.9, е въведена противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето – „Всички лица, когато се намират в
закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа или устата.“. Фактическото обвинение за местонахождение на К.Д. на
посочените дата и час, на открито обществено място, сочи на неизпълнение на
задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл.63,
ал.1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба
административно наказание. с оглед на това настоящият касационен състав приема, че при издаване на наказателно
постановление №349а-646/04.09.2020 год. е изпълнено изискването на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл.209, ал.1 от Закона за
здравето се явява нарушената законова разпоредба и с посочването й
административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и
достатъчна степен от правна страна.
Като е достигнал до правни изводи
за процесуална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и го
е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа
страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните
доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН
съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
Извършването от К.П.Д. на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По
изложените съображения обжалваното Наказателно постановление №349а-646/04.09.2020
год. на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на касатора пред районния и пред
административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 160лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено
в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№260003 от 08.01.2021 год., постановено по АНД №252/2020 год. по описа на
Районен съд Раднево и вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №349а-646/04.09.2020 год., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, с което на К.П.Д. с ЕГН **********, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА К.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян
Стоянов сумата 160.00 /сто и шестдесет/лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.