№ 1040
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202117 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. А. А. с ЕГН: **********, адрес: гр.
*, ул. „*“ № 59, чрез адв. * от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 21-0346-
000372/17.12.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ-*, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка е
различна от описаната.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, като се представлява от адв. *, която моли за отмяна на постановлението и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 17.05.2022г., а жалбата е
подадена на 25.05.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
1
На 26.11.2021 г., в гр. *, малко след полунощ, патрул от РУ-*, в който влизали Г. Д.
(мл.автоконтрольор), Д. Д. и И. М., получил сигнал за лек автомобил „Дачия“, който се
движи рисково. В този момент покрай патрула преминал въпросният автомобил „Дачия
Логан” с рег. № *. Служителите последвали автомобила, като подавали звуков и светлинен
сигнал. Първончално се движели по ул. „Стара планина“, като автомобилът „Дачия“ спрял
едва на ул. „*“. Водач бил жалбоподателят М. А. А.. Водачът бил поканен да даде проба за
алкохол чрез изпробване с техническо средство „Дрегер 7410+“. А. отказал да бъде тестван с
техническо средство и решил да си тръгне преди приключването на проверката, при което
бил задържан. При отвеждането си в РУ-* отново бил поканен да бъде тестван, но отказал,
поради което и Г. Д. му издал Талон за медицинско изследване № 131787, в който изрично
посочил, че лицето следва да се яви в ФСМП-гр. * до 40 минути от връчването на талона за
даване на кръвна проба. Водачът отказал да подпише и получи талона, което било надлежно
удостоверено с подписа на един свидетел.
За горните обстоятелства Г. Д. съставил на водача АУАН с бл. № 525069, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7410+ ”, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с №
131787. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да
подпише АУАН-а, което също било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН, на 17.12.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Д., Д. Д. и И. М., като същите са
последователни, логични и непротиворечиви. Не се установява от материалите по делото
същите да са били по някакъв начин предубедени при извършване на проверката, като
доводите в тази насока са неоснователни. Този извод не се опровергава от изложеното от св.
Н. А.а, тъй като същата заяви, че не през цялото време е чувала какво са говорили
полицейските служители и жалбоподателят. Освен това изобощо не посочва да е чула
някакви реплики от страна на служителите, от които да се направи извод, че те са
предубедени. Доколкото А.а не е чула разговора, не може да се приеме, че от страна на
служителите не е било указано на жалбоподателя, че може да даде кръвна проба. А.а
посочва, че жалбоподателят бил ударен от един от полицаите, но същевременно посочва, че
не е видяла удара, а че брат й се превива, поради което съдът приема за недоказано, че
действително е имало удар, като се касае за оценка от страна на свидетелката, а не за реално
възприет факт. В този смисъл съдът кредитира показанията на А.а, но те по никакъв начин
не оборват показанията на полицейските служители.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към
ОДМВР-гр.Бургас, РУ-*, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Следва да се отбележи, че установяването на различна фактическа обстановка от записаната
в НП не влече като последица извод за процесуална незаконосъобразност. Изискването към
постановлението е да са описани всички факти, които наказващият орган приема, че са се
осъществили и по такъв начин, че да са отразени всички признаци на посочената правна
квалификация, което в случая е сторено.
На последно място, съдът следва да посочи, че доводите за нарушения свързани с
отнемането на контролни точки са неотносими. Трайна и безпротиворечива е съдебната
практиката по отношение на този въпрос, като отнемането на контролни точки не е
административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание
чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на
МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с
контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на
наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление,
като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са
изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от
извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния
ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното
постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно
наказание и не се налага с наказателното постановление, респективно излиза извън
предметния обхват на настоящoто производство. Отнемането на контролни точки е
подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото
наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не
подлежи на съдебно оспорване в настоящето производство (така Решение № 1009 от
22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 980
от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. № 393/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
495 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на Административен съд – Пловдив).
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
3
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по
чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че е отказал да получи
талона за медицинско изследване, което е надлежно удостоверено с подписа на един
свидетел. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на
водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, като в самата жалба не се оспорва
управлението на автомобила от страна на жалбоподателя, както и отказът му да бъде
тестван. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че фактическата обстановка по
случая е друга, като при доказателствения анализ вече бе посочено защо съдът кредитира
изложеното от полицейските служители.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват каквито и да е
4
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обичайните случаи.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-000372/17.12.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ-*, с което на М. А. А. с ЕГН:
**********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 59, за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5