№ 372
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.О. по изпълнително дело
№20218600400766 на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния
изпълнител, обективиран в съобщение с изх. №50066/15.06.2021 г. да бъдат намалени
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя, както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ. Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното
юрисконсултско възнаграждение с искане да бъде намалено от 150,00 лв. на 50,00 лв., а ако
е начислено адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде намалено на 200,00 лв. или
240,00 лв. с ДДС. Твърди, че не е получил сметка по чл.79 ЗЧСИ, в която да са посочени
основанията за начисляване на конкретните такси, поради което е възпрепятстван да
организира защитата си при обжалване на същите. Намира, че липсата на мотиви в отказа на
съдебния изпълнител противоречи на добрите нрави и засяга отрицателно интересите му.
Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалният представител на взискателя
никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 НМРАВ. Твърди, че е платил
дълга в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само
действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се
дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 НМРАВ възнаграждение.
Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа сложност.
Излага доводи, че размерът на юрисконсултското възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело не следва да бъде включвано в материалния
интерес при определяне размера на т.26 ТТР към ЗЧСИ. Моли съда да отмени отказа на
съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело „Л.И.“ АД е подал възражение в законовия
срок, в което изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като претендираното
1
юрисконсултско възнаграждение не е прекомерно, съгласно Наредбата за заплащането на
правната помощ – 50,00 лв. за подготовка на документи за завеждане на дело и 100,00 лв. –
за представителство в изпълнителното производство. Счита, че нито съдът нито съдебният
изпълнител имат правомощия да намаляват претендираното възнаграждение, когато то е в
определените в чл.27 НЗПП рамки. Намира, че дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ е съобразена с материалния интерес по делото.
Частен съдебен изпълнител В.М. е депозирала мотиви по извършените от нея
изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в
размер на 150,00 лв. е съобразено изцяло с чл.13 ал.2 и чл.27 НЗПП.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ В.М. на 28.05.2021 г. по молба
от взискател ЗК „Л.И.“ АД. Като основание е представен в оригинал изпълнителен лист,
издаден на 02.11.2020г. от Софийски районен съд, II ГО, 78 състав въз основа на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.11.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 66520/2019 г. по опис на
СРС. С образуване на делото е претендирано юрисконсултско възнаграждение за
процесуален представител на взискателя в размер на 150,00 лв.
С Разпореждане от 31.05.2021 г. ЧСИ е приел претендираното от взискателя
юрисконсултско възнаграждение и са начислени по делото такси и разноски, съгласно
ТТРЗЧСИ. Изготвена е сметка за размера на дълга и съобщение за образувано дело.
На 02.06.2021г. на длъжника е връчено съобщение за образувано дело, ведно с
информация за приетите за събиране по делото юрисконсултско възнаграждение и такси и
разноски по ТТРЗЧСИ.
На 02.06.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника, вх. № **654, против
начислените по делото такси и разноски и т.26 ТТРЗЧСИ, ведно с прието за събиране
юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя. Възражението е изпратено на
взискателя за становище.
На 08.06.2021 г. по делото е постъпила сума от длъжника в размер на 1456,71 лв.,
покриващ изцяло дълга.
На 14.06.2021 г. по делото е постъпило становище от взискателя, вх. № 35581, с което
поддържа претендираното юрисконсултско възнаграждение в пълен размер.
На 16.06.2021 г. на длъжника е връчено съобщение, изх. №50066/15.06.2021 г. с което
е оставено без уважение възражение с вх.№ **654/02.06.2021 г.
На 17.06.2021 г. по делото е изготвен констативен протокол с изх. № 51411, за
разпределяне на суми по делото, като сума в размер на 167,39 лв. е задържана по сметка на
ЧСИ, тъй като е предмет на възражение от страна на длъжника.
На 28.06.2021г. на електронната поща на ЧСИ е постъпила жалба от С.О. с вх.
№38743 против отказа на ЧСИ да редуцира таксите и разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител – разноските по изпълнението.
2
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния
случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно
изпълнение, която е връчена на последния на 02.06.2021 г., видно от приложеното по изп.
дело известие за доставяне. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са
включени 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 02.06.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК за
обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ,
приключва на 16.06.2021 г. По отношение на разноските за такси в изпълнителното
производство не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа
по принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба
срещу отказа на намаляване на размера им.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателите за юрисконсулт над
минималния размер по НЗПП. В настоящия случай процесуалният представител на
взискателите е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на
изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и
сам да определя най-подходящия изпълнителен способ за събиране на вземанията му.
Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като
той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е
условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване юрисконсултско
възнаграждение само за представителство изпълнително дело по чл.27 НЗПП, а не и по
чл.13 ал.2 на същата наредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение. Законът дава
изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение,
което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на
изпълнителни действия по него. Предвид фактът, че длъжник е С.О., която е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот,
не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки
срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и
съдействие от взискателя. Поначало се предполага в съдебната практика, че общината
/особено най-голямата/ разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни
регулярните си парични задължения. В процесния случай съдебният изпълнител не е
приложил нито един принудителен изпълнителен способ поради направеното от длъжника
плащане на дълга на 08.06.2021 г. в срока за доброволно изпълнение.
Неосноватени са доводите на взискателя, че съдът няма правомощия да намалява
юрисконсултското възнаграждение, ако е до максималния размер по чл.27 НЗПП. На първо
място, следва да се има предвид, че ангажиментът на юрисконсулт със защита интересите на
взискателя в това самостоятелно производство налага приложение по аналогия на нормата
3
на чл.78 ал.8 ГПК. Характерно за това вземане за разноски е, че то не почива на направен
разход, а овластява органа, администриращ регламентирано в ГПК производство, да го
определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в съответното
производство. Тази особеност на вземането за юрисконсултско възнаграждение обяснява и
установения механизъм за неговото определяне – следва да отчита реално извършените
действия, обективиращи защита по смисъла на закона в рамките на съответното
производство. Нормата на чл.27 НЗПП определя рамките на дължимо възнаграждение,
произтичащо от предоставена защита в изпълнително производство, а именно – не по-малко
от 50,00 и не повече от 100,00 лв.
По отношение на претенцията на взискателя за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. на основание чл.13 т.2 НЗПП следва да се отбележи,
че такъв вид възнаграждение не се дължи в случая. Използваният термин „представителство
в изпълнително производство“ включва и осъществяването на всички подготвящи
производството действия. Възнаграждението по чл.13 т.2 НЗПП касае принципно различна
правна помощ, а липсва текст, който да предвижда кумулирането им, респ.о да позволява
диференциране на възнаграждението за извършени подготвителни действия и действия в
рамките на изпълнителното поризводство. Ето защо, незаконосъобразно частният съдебен
изпълнител е определил размерът на възнаграждението при отчитане на нормата на чл.13 т.2
НЗПП.
След като за разлика от адвокатското възнаграждение, дължимо на основата на
реален разход с оглед предполагаем ангажимент, възнаграждението за юрисконсулт се
определя въз основа на реално извършена работа, неговият размер не може да почива на
предположение. Нормата на чл.27 НЗПП регламентира минимален размер от 50,00 лв., а
предприетите и установени до момента процесуални действия – иницииране на
изпълнителното производство, удовлетворява критерия осъществена защита. Понеже това
вземане се съизмерява с положените усилия в рамките на производството, преценката за
законосъобразност е ограничена до обстоятелствата, проявили се към момента на
определянето му. Следователно, незаконосъобразно с обжалвания акт е възложено в тежест
на длъжницата и възнаграждение за юрисконсулт над минималния размер от 50,00 лв.
С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя юрисконсултско възнаграждение съобразно
минималните размери, предвидени в НЗПП, или в размер на 50,00 лв.
Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ
неправилно е постановил отказ и за намаляване на размера на юрисконсултското
възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде намален на 50,00 лв.
По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ жалбата също е основателна. Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради което те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие /ршение №278/25.06.2012 г. по гр д. №414/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение в
4
изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес“ по
смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26
ТТРЗЧСИ, която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78
ал.1 т.1 ЗЧСИ. Общо дължимата сума за главница в размер на 1056,57 лв. и
юрисконсултското възнаграждение в размер на 50,00 лв. формират материален интерес с
общ размер 1106,57 лв. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б.
„в“ – 108,53 лв. или 130,23 лв. с ДДС.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадената сметка по чл.79 ЗЧСИ,
размерът на пропорционалната такса е неправилно определен от съдебния изпълнител и
следва да бъде намалена от 139,84 лв. на 130,23 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника С.О., ЕИК ****, адрес: гр. София, ул.
„****“ №**, по изпълнително дело №20218600400766 на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ,
срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение с изх. №50066/15.06.2021 г.
да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26
ТТР към ЗЧСИ, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на разноските, поставени в тежест на длъжника С.О., ЕИК ****, адрес:
гр. София, ул. „****“ №**, за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****,
от 150,00 лв. на 50,00 лв., както и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ от 139,84
лв. с ДДС на 130,23 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5