Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 354 10.06.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2126 по описа на Районен съд – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл. 221,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “МОНТЮПЕ“ ЕООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от М.И.Б., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат а..М.Б. ***, твърди в исковата молба, че между него и ответника Т.Б.П. ***, е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 131/06.04.2015г., по силата на който ответникът е работел на длъжност „машинен оператор”, в който срокът на предизвестие при прекратяване на договора е определен на 45дни, съгл. т.13. Излага, че този трудов договор е прекратен със заповед № 106/10.05.2016г. на работодателя, на осн. чл. 330,ал.2,т.6, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.Излага, че уволнителната заповед е връчена на ответника на 06.06.2016г. чрез нотариална покана, като заповедта не е оспорена и е влязла в законна сила.Посочва, че и до момента ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 221,ал.2 от КТ в размер на 1179,75лв., поради което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за присъждането му, ведно със законната лихва; претендира и разноските по делото. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца а.. Б.-***, която пледира за уважаването му, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от а.. Ю.К.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, е изразено становище за недопустимост на иска по довод от неприключило трудово правоотношение между страните; в условията на евентуалност претенцията се оспорва, като неоснователна, поради липса на предпоставките за реализиране на отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение, оспорва и размерът на същото. В съдебно заседание а..К.-ТАК поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на договора на посоченото основание, както и не е налице редовно връчване на уволнителната заповед, поради което не е възникнало правото на ищеца да претендира обезщетение, пледира за отхвърлянето на иска, като неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 131/06.04.2015г., по силата на който ответникът е работел на длъжност „машинен оператор” с месечно трудово възнаграждение в размер на 653лв., увеличено със заповед на работодателя от 27.01.2016г. на 742лв., като в договора срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение е определен на 45дни, съгл. т.13. От Заповед № 106/10.05.2016г., работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл. 188,т.3 във вр. с чл. 190,ал.1,т.2 от КТ поради неявяване на служителя на работа в течение на два последователни работни дни, считано от 01.03.2016г. до 06.03.2016г., като по тази причина и на осн. чл. 330,ал.2,т.6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника.Със същата заповед е разпоредено на ответника да се изплати сумата обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ за един ден, а на осн. чл. 221,ал.2 от КТ работникът следва да заплати на работодателя обезщетение при прекратяването на договора в размер на БТВ за 45дни.С нотариална покана, представена на 18.05.2016г. на нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 с район на действие РС Търговище, работодателят е уведомил ответника за наложеното му дисциплинарно наказание и е приложил заповедта към тази покана.Видно от отбелязването, извършено на 06.06.2016г. от нотариуса, нотариалната покана е връчена в хипотезата на чл. 47, ал.1 от ГПК на 06.06.2016г. срещу разписка № 102/18.05.2016г. и залепено уведомление от 19.05.2016г. Представени са и ведомости за заплатите на ответника за периода м.февруари 2016г.-м.юни 2016г., от които се установява, че за м.март, април , май и юни 2016г., ответникът е бил в самоотлъчка и не му е начислявано трудово възнаграждение, като от ведомостта за м.юни 2016г. се установява, че му е начислено обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ в размер на 39,33лв. От заключението по назначената и приета СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че обезщетението по чл. 221,ал.2 от КТ при уговорен срок на предизвестие от 45дни е в размер на 1179,75лв., а обезщетението за неползван платен отпуск от ответника е в размер на 32,65лв. и е изплатено на същия по банков път.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните без предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение на ответника, обуславящо правна квалификация на
иска по чл. 221,ал.2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, (каквото е в случая) и в размер на действителните вреди при
срочен трудов договор.
Основният
спор по делото е за това дали са налице предпоставките за пораждане на правото
на работодателя да претендира това обезщетение, като в тази връзка, съдът
приема следното: За присъждане на обезщетението по чл. 221,ал.2 от КТ е необходимо да е налице валидно прекратяване
на трудовия договор на посоченото основание-поради дисциплинарно уволнение на работника
или служителя. От събраните писмени доказателства по делото се установява, че
ответникът не е бил на работа в периода от 01.03.2016г.(посочена като начална
дата на неявяване на служителя) до прекратяването на трудовия договор, поради
което съдът приема доводите на а..К.-ТАК в тази връзка за неоснователни.Следва
да се посочи още, че разпоредбата на чл. 190,ал.1,т.2 от КТ изисква неявяване
на работа през два последователни работни дни, а не три такива. Основателни са,
обаче доводите на особения процесуален представител на ответника за ненадлежно
връчване на уволнителната заповед, поради следното:Съгл. разпоредбата на чл.
195,ал.2 от КТ, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на
работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя,
работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.Съдебната
практика е последователна за това, че за да е надлежно това връчване, не
е необходимо то да е извършено лично на получателя – редовно е и всяко друго
връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и
съобразно специалния закон – чл. 36 от
Закона за пощенските услуги(в този см. решение № 283 от 06.04.2010
г. по гр.дело № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 35 от 07.05.2012 г. по
гр.д.№ 1877/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д.№
410/2011 г. на ІІІ г.о.). В посочената съдебна практика е застъпено
становището, че изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал.2 ГПК не е изчерпателно, като връчването на заповедта за дисциплинарно
наказание може да се установява с всички допустими доказателства. След като е
допустимо уведомяването за заповедта да се осъществи и по друг начин, това може
да се извърши и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни
книжа, включително и чрез нотариус и при условията
на удостоверено по реда на чл. 47 ГПК
залепване на уведомление. На следващо място, приложимостта на разпоредбите на чл. 37
- чл. 55 ГПК
към реда за връчване на нотариални покани е предмет на ясна правна уредба - чл. 50 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Решение № 334 от
31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., III г. о., ГК).На следващо място,
датата на връчването на уволнителната заповед и от съществено значение, тъй
като това е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 195, ал.
3 КТ, доколкото уволнителната заповед произвежда действие от датата
на връчването й на работника, от който момент се прекратява и трудовото правоотношение
между страните (в този см. Решение
№ 157 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 745/2011 г., III г. о., ГК).В
настоящия случай, обаче, съдът приема,
че не е спазена изцяло процедурата по чл. 47 ГПК,
изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в
рамките на един месец, при които лицето да не е открито, както и да не е
намерено лице, съгласно да получи книжата, едва след което връчителят
следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях
няма достъп - на входната врата или друго видно място. Смисълът на залепване на
уведомлението е адресатът да се яви на указаното място в двуседмичен срок, за
да получи съответните книжа, а когато не се яви в срока за получаването им, с
изтичането му се счита, че книжата са връчени съобразно чл. 47, ал.5 ГПК.Видно от отбелязването на нотариуса върху нотариалната покана, същата
му е представена за връчване на 18.05.2016г., на същата дата е имало посещение
на адреса на ответника и на следващия ден-19.05.2016г. е залепено уведомление
по чл. 47,ал.1 от ГПК, като нотариусът е отбелязъл
тази покана като връчена, считано от 06.06.2016г.Ясно е, че не е спазен
едномесечния срок, в който е следвало да бъде търсен ответника, съгласно
изискванията по чл. 47 от ГПК, поради което съдът приема, че уволнителната
заповед не е надлежно връчена на ответника на посочената от ищеца
дата-06.06.2016г., респ. че правопораждащият правото
на обезщетение фактически състав на уволнението е останал недовършен, поради
което и за работодателя не е възникнало правото да претендира обезщетение в
размер на 1179,75лв., ведно със законната лихва от 26.11.2018г., обстоятелства,
обуславящи неоснователността на иска и неговото отхвърляне, чл. 221,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ищецът няма право на разноски, а ответникът не е претендирал такива, поради което разноски не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “МОНТЮПЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, бел.”Цар Освободител”, № 8А,ет.2, представлявано от М.И.Б., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат а..М.Б. ***, против Т.Б.П. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, иск за заплащане на сумата от 1 179,75лв.(хиляда сто седемдесет и девет лв. и седемдесет и пет ст.), претендирано обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 26.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен, на осн. чл. 221,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: