Определение по дело №792/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 493
Дата: 3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20211200600792
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Моника Христова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600792 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.249,ал.ІІІ от НПК във вр. с чл. 3411 ал.
2 от НПК и е за проверка на определение № 224/ 08.10.20. год. постановено по нохд № 913
от 20. год. по описа на районен съд Б.
С цитираното определение съдията-докладчик е приел в хода на разпоредителното
заседание, че в проведеното ДП по делото не са допуснати съществени и отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните по
делото, каквото възражение е имала защитата на подсъдимия АНТ. К. М. от Б.
Срещу това определение в срока за обжалването му е постъпила частна жалба от адв. Ю.,
защитник на подсъдимия, в която се твърди, че определението в атакуваната му част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила,
поради което и се иска неговата отмяна от въззивния съд и постановяване на ново, с което
да се прекрати съдебното производство и да се върне делото на прокурора за отстраняване
на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП. Доводите на защитата са
свързани основно с твърдение, че обвинителния акт, сложил началото на съдебното
производство не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като в него не е
посочено кога подсъдимия е извършил деянието, за което е обвинен, както и липсва
описание на времето и мястото на извършване на същото. Твърди се също така, че е налице
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, поради което
и за подсъдимия са създадени затруднения да разбере в какво точно е обвинен. Защитата
намира също, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени всички
1
факти, които обуславят признаците на престъплението, в което М. е обвинен както от
обективна, така и от субективна страна. На последно място се твърди, че прокурорът е
нарушил задължението си да събира освен обвиняващи, така и оневиняващи доказателства.
Конкретни доводи във връзка с всички тези твърдения защитата не е посочила.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на определението
постановено по реда на чл.248,ал.1 т.3 от НПК и от процесуално легитимиран да стори това
субект. По съществото си е неоснователна, поради следното:
Внимателния прочит на обвинителния акт сочи по несъмнен начин, че той е изготвен в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, визирани в нормата на чл.246,ал.2 от
НПК. В обстоятелствената му част е описана в пълнота /за определени факти и ненужни
подробности по фактите/, като е посочено и мястото на извършване на деянието- ресторант
„Б.“ в Б., посочен е и адреса на същия, времето на извършването- 14.01.2018 год. около
02:30 часа, включително и в обстоятелствената част и без да е необходимо, но в пълнота са
посочвани времево и събитията, които станали тази вечер в ресторанта и които имат връзка
с деянието.
Нито един от описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт съставомерен факт
не противоречи на диспозитива на обвинението / така твърди защитата, но тъй като не
посочва кое точно противоречи, съдът след като извърши цялостна проверка на
обвинителния акт не констатира такива противоречия/, при което е налице корелация между
обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Не се констатира неяснота на
описание на фактите, само отново може да се посочи, че те са описани в пълни
подробности, понякога ненужни, като напр. от какъв точно алкохол е бутилката, която М.
взел и с която нанесъл удар на пострадалия Г., не се констатира и вътрешно противоречие в
обвинителния акт. Налице е описание на всички съставомерни факти.
В обобщение, въззивния съд намира, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно, тъй като не страда от твърдените от защитата пороци.
Само за пълнота, настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че няма да обсъжда
възражението на защитата, за това, че прокурора не е събрал всички доказателства- освен
обвиняващите и оневиняващите. Въпросът с нарушенията /ако има такива/ по допускането,
събирането и проверката на доказателствата и оценката им е изключен от инстанционен
контрол на този етап на производството по делото, по силата на разпоредбата на чл.248, ал.4
от НПК и това е така, тъй като съдебната фаза е основната и в нея страните имат пълна
процесуална възможност да ангажират доказателства, а оценка на същите могат да дадат в
хода на съдебните прения.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 224/ 08.10.20 год. постановено по нохд № 913 от 20. год.
по описа на районен съд Б., в частта с която е прието, че в хода на ДП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и ВРЪЩА делото на РС Б. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3