№ 18452
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110101478 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ****** срещу
Е. Н. С. искове за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
на задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № 11531/2022 г. е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: сумата от 1100 лева –
неизплатена главница по договор за заем от 07.01.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.03.2022 г. до окончателното плащане; 123,69 лева –
възнаградителна лихва по договора за периода 07.01.2020 г. – 18.08.2020 г . и
225,93 лева – законна лихва върху неизплатената главницата по договора за
периода 08.09.2020 г. – 01.02.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. между
****** в качеството на заемодател и Е. С., в качеството на заемополучател е
сключен договор за паричен заем № 386495, по силата на който дружеството е
предоставило в заем на ответника сумата от 1100 лева, която същият се е
задължил да върне съгласно приложения погасителен план. Твърди, че сумата
е получена в брой от заемополучателя в деня на сключване на договора, като
по силата на чл. 4, ал. 1 от него документът на договора служи като разписка.
Поддържа, че заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от
заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри
на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за
контакт и по този начин е обективирал волята си за сключване на договор за
паричен заем със ******. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията
1
си по договора и не е погасил дължимите суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника Е. Н. С., с който оспорва предявените
искове. Твърди, че той не е подписал процесния договор за заем и не е
получил сумата по него. Поддържа, че не е спазена процедурата, предвидена в
чл. 5, ал. 8 ЗПК при предоставяне на стандартния европейски формуляр.
Излага доводи, че в договора и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация, липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посоченият годишен процент на разходите /ГПР/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин. Поддържа, че при липсата на данни за наличие на други
разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това
положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49,64%, т. е. какво друго е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент /ГЛП/ – 40,05%.
Твърди, че клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който при визуално
сравнение с Общите условия, очевидно е по-малък от 12. Излага доводи, че с
ГЛП в размер на 40,05 % се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга, както и че реалният размер на дължимата договорна лихва
е по-голям размер от предвидената в договора 40,05 %, поради скритото
увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването на договорката
по чл. 8 за заплащане на неустойка. Предвид изложеното, твърди, че
процесният договор за заем е нищожен. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност и излага доводи, че относно
погасителните вноски, тъй като същите представляват периодични плащания
приложение намира кратката тригодишна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 1-3 от представения по делото документ на договор за
паричен заем № 386495/07.01.2020 г., между ****** като заемодател и
ответника Е. Н. С. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателя е
предоставил на заемателя сумата от 1100 лева, която последният се е
задължил на върне на 16 погасителни вноски с падеж на последната вноска
18.08.2020 г., при ГПР – 49,64 % и ГЛП – 40,05 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора с полагането на подписа си по договора заем заемателят Е. Н. С.
2
удостоверява, че надлежно е получил в брой сумата от 1100 лева.
Съгласно чл. 6 страните се споразумяват заемът да бъде обезпечен с
поне едно от обезпеченията: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от договора в случай на забава на която и да е погасителна вноска
заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва (основен
лихвен процент на БНБ плюс десет пункта) за забава за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. Съгласно чл. 8 от договора с подписването му заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 884,92 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно описан в Приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Общите условия (л.8, стр. втора) страните имат
право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия
договор учредяването на някои от следните обезпечения: 1. поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случаи на двама поръчители
размера на осигурителния доход на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната;
не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2л залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка на лицензирани оценители)
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включащо
договорената лихва и главница; 3. първа по ред ипотека и 4. безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за периода
от сключването на договора за заем до изтичане на 06 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза (л.57-58) на 07.01.2020 г. между ищеца и ответника е сключен
договор за паричен заем № 386495 в размер на 1100 лева, като сумата е
изплатена на ответника в момента на сключването на договора, както е
3
описано в чл. 4 от същия. Според приложените документи по делото
непогасения остатък от главницата по договора за заем е в размер на 1100
лева. Според приложените по делото документи непогасеният остатък от
възнаградителната лихва по договора за заем е в размер на 123,69 лева, като са
погасени първите три вноски по погасителен план за възнаградителна лихва, а
са дължими вноските с падеж от 03.03.2020 г. до 18.08.2020 г. Размерът на
мораторната лихва по кредита според приложените документи върху сумата
от 1223,69 лева за периода от 08.09.2020 г. до 01.02.2022 г. е 174,03 лева.
Доколкото процесният договор за заем е сключен с потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то
същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на
сключването му (07.01.2020 г.) приложение по отношение на него намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на отношенията,
породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и
следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на
кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за
съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по
чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за
нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби
служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да
приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за
доказано, че между ****** и ответника е възникнало правоотношение по
договор за заем, по силата на който дружеството е предоставило на ответника
заем в размер на 1100 лева, като сумата е усвоена от него. Във връзка с
оспорената от ответника автентичност на договора за заем от негова страна не
са ангажирани доказателства. Поради това, съдът намира, че оспорването на
автентичността на документа не е успешно, съответно на основание чл. 180
ГПК същият се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно обстоятелството, че изявленията в тях са направени от лицата, които
са ги подписали, в случая между ищцовото дружество и ответника.
При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона съдът установи следното:
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
4
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно установената съдебна практика, с оглед изискването на
закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави,
следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната такава при необезпечени
кредити и два пъти законната такава при обезпечени кредити. (в този смисъл
решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., II г.о. на ВКС).
С ПМС № 426/2014 г., приложим към настоящия договор за кредит,
размерът на законната лихва върху задължения в лева е определен на 10 %
(основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта).
Предвид изложеното, обстоятелството, че процесният договор за
кредит е необезпечен такъв, и фактът, че лихвеният процент по договора за
кредита е фиксиран на 40,05 % за целия срок на договора от 07 месеца, съдът
намира, че така уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави,
тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, и съответно
клаузата на чл. 3, ал. 7 от договора е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Поради това, че в ЗПКр., договорът за потребителски кредит е уреден
като възмезден такъв, то уговорките относно възнаграждението, което се
дължи на кредитодателя под формата на възнаградителна лихва са част от
същественото съдържание на договора. Следователно, клаузата, с която е
уговорен размер на възнаградителната лихва не може да бъде заменена от
императивни правила на закона, нито може да се счете, че договорът би бил
сключен и без тази уговорка, и съответно не са налице предпоставките на чл.
26, ал. 4 ЗЗД, за да се приеме, че нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва не влече нищожност на целия договор.
Предвид изложеното, договор за заем № 386495/07.01.2020 г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1,
5
т. 9 ЗПКр.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че т.нар. от ищеца
„неустойка“, според настоящия съдебен състав представлява скрито
възнаграждение за кредитора, тъй като нейното заплащане не е с цел да се
обезпечи изпълнението на договора за кредит, а ответникът да се
облагодетелства неоснователно. От формулировката на клаузите на чл. 6 от
договора и чл. 9, ал. 2 от Общите условия става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита при условията, посочени в тях,
следва задължително да заплати тази „неустойка“. Напълно житейска
нелогично е да се очаква, че физическо лице, което търси заем в определен
размер ще разполага с възможност да предостави на заемодателя си банкова
гаранция за обезпечаване на задълженията си по договора в двоен размер на
дължимата сума по договора, или залог на движима вещ на стойност два пъти
по-висока от тази по договора, или първа по ред ипотека. По този начин,
поставяйки условия, за които изначално е ясно, че заемателят не може да
изпълни, заемодателят цели да се обогати. Освен това, размерът на
уговорената „неустойка“ от 884,92 лева – около 80 % от условената главница
по договора е прекомерен и води до необосновано оскъпяване на договора за
кредит, което представлява своеобразна форма на неустойка в прекомерен
размер, която е неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като
уговорената „неустойка“ е прекомерно спрямо това, което се обезпечава, като
действителната цел очевидно е увеличаване на разходите по кредита, което е в
противоречие с изискванията за справедливост в оборота и представлява опит
за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПКр (при включване на клаузата
за поръчителство в ГПР, същият е в размер повече от два пъти над
максимално допустимия по закон), поради което клаузите за задължително
обезпечаване на договорите чрез посочено от ответника лице са нищожни и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение (л.5 от ч.гр.д. №
11531/2022) заявителят и ищец в настоящото производство е посочил, че
заемателят е направил плащания по кредита в размер на 705,23 лева. Съдът
намира, че това изявление представлява признание по смисъла на чл. 175 ГПК
на неизгоден за ищеца факт, поради което се ползва с висока доказателствена
стойност. Същевременно, от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че по договора за заем действително са правени
плащания.
Поради това, че договорът за заем е недействителен, лихви и неустойки
6
не се дължат, и със заплатената от ответника сума от 705,23 лева следва да
бъде намалено задължението на ответника за чистата стойност на кредита от
1100 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, макар да
са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете
страни по договора. По отношение на договора за заем това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на заемодателя за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл.66 ЗЗД). Ето защо, и доколкото не е уредена
специална давност за вземанията по договор за заем, приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски (в този смисъл Решение №
38/26.03.2019 г. по гр.д. № 1157/2018 г., II т.о. на ВКС).
В настоящия случай, съгласно чл. 3, ал. 10 от договора (л.5) падежът на
последната погасителна вноска e 18.08.2020 г. По силата на фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен, и съответно давността за вземанията е
прекъсната и спряна, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.03.2022 г. Поради това, че от датата от 18.08.2020 г.
до 04.03.2022 г. е изтекъл период, който е по-кратък от 05 години вземанията
по договора не са погасени по давност.
Поради това, предявеният иск за главница е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 394, 77 лева, представляваща главницата по кредита
в размер на 1100 лева, намалена със заплатената от ответника сума в размер на
705,23 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1100 лева искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
възнаградителна и законна лихва не се дължат, поради което предявените
искове за установяване на тези задължения следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат и
7
двете страни.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в общ
размер от 78,88 лева, а за исковото – в общ размер от 525 лева, от които 125
лева държавна такса, 300 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 21,48 лева, а за исковото
– на 142,97 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което разноски не следва да
му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Н. С., ЕГН:
8***** че има парично задължение към ******, ЕИК: *********, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в
размер на 394,77 лева (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки) - неизплатена главница по договор за заем № 386494 от 07.01.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2022 г. до окончателното плащане -
ЧАСТ от задължения, за които по ч.гр.д. № 11531/2022 г., II ГО, 58-ми
състав е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 394,77 лева до пълния предявен размер от 1100 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите: 123,69 лева – възнаградителна лихва по договора за периода
07.01.2020 г. – 18.08.2020 г. и 225,93 лева – законна лихва върху неизплатената
главницата по договора за периода 08.09.2020 г. – 01.02.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Н. С., ЕГН: ********** да заплати на ******, ЕИК:
*********, сумата от 21,48 лева (двадесет и един лева и четирдесет и осем
стотинки) разноски в заповедното и 142,97 лева (сто четирдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки) разноски в исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9