Решение по дело №7100/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3439
Дата: 29 август 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20195330107100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  3439                                         29.08.2019 г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                        петнадесети граждански състав

 

На двадесет и девети август                    две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито  заседание на двадесети август 2019 г. в следния състав:

 

                                                      Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Росица Марджева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7100 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.

Ищецът С.К.Т., ЕГН ********** твърди, че е сключил трудов договор с „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, като бил назначен на длъжността „*************************************“. На ***** г.трудовото му правоотношение било прекратено с подадено от ищеца уведомление на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, връчено на ****** Г.. Поради отказ на ****** да приеме заявлението, то е оформено при отказ за получаване и екземпляр от него е изпратен до централата на дружеството в гр.Р., ползвайки услугите на самото дружество. В отговор на това изявление ищецът получил уведомително писмо, в което работодателят заявява, че всички дължими възнаграждения са му изплатени и липсват предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. На **** г. ищецът изпратил заявление до работодателя, в което приканил работодателя му изплати подробно описаните неизплатени суми. Работодателят му изпратил искане на обяснение по чл.193, ал.1 от КТ, получено на 05.03.2019 г. Последният подал отговор, в който посочил, че правоотношението вече е прекратено, считано от ***** г.

Със Заповед № ****** г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание «*****», а със Заповед № **** от същата дата е прекратено трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Счита, че наложеното дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовото правоотношение са незаконосъобразни, респективно уволнението му е незаконно. Ищецът не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено. След **** г. работодателят няма работодателска власт спрямо ищеца и заповедта е нищожна. Втората заповед е незаконна и защото работодателят няма право да прекратява правоотношението с две заповеди, два пъти.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца.

Моли да му бъдат присъдени разноските по делото. Ангажирани са  доказателства.

В предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Заявява, че по делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че между тях е била разменена посочената в исковата молба кореспонденция. Спорен е фактът дали към момента на отправяне на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца на ***** г. е налице неизпълнение на задължение на ответното дружество, което би обусловило прекратяването на посоченото от ищеца правно основание. Оспорва твърдението на ищеца за наличието на дължими, неизплатени трудови възнаграждения на ищеца и заявява, че са му изплатени всички трудови възнаграждения, обезщетения по КТ и общественото осигуряване. Счита, че изявлението на ищеца не е могло да породи правно действие и да прекрати трудовото правоотношение. Предвид факта, че оттам нататък ищецът не се явил на работното си място, без да посочи уважителна причина за това, работодателят е провел дисциплинарно производство и му е наложил процесното наказание и е прекратил трудовото правоотношение. Счита иска за неоснователен. Ангажирани са доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор № ****** г. се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение с източник трудов договор, като ищецът заемал длъжността „*************************************“.

Липсва спор, а и от представения препис от Заповед № ****** г. се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание «*****», а със Заповед № **** от същата дата е прекратено трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Ищецът счита, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, тъй като той е прекратил преди това трудовото правоотношение с отправяне на волеизявление по чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда до работодателя, достигнало до последния на **** г. Ответникът не отрича получаването на изявлението на работника, но заявява, че същото не е произвело правно действие, тъй като липсват неизплатени и дължими на работника трудови възнаграждения и обезщетения, поради което и предпоставките за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника не са били налице.

Съдът намира направеното от ответника възражение за неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в редица съдебни решения, вкл. и решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 668 от 2004 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 554 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 1860 от 2005 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 144/ 23.02.2010 г. на І ГО по гр.д. № 3101/ 2008 г. по описа на ВКС, V ГО, съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Освен това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. Обстоятелството, че в КТ е предвидена възможност за отмяна на издадената от работодателя незаконна заповед за уволнение по иск на работника /иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ/, а не е предвидена възможност работодателят да иска отмяна на незаконното /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение, извършено от работника, не може да наложи различен извод /за определяне на момент на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, различен от посочения в чл.335, ал.1, т.3 от КТ/ поради следното: Различните възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно прекратяване на трудов договор, са наложени от конституционно признатите право на труд на гражданите на РБ и забраната за принудителен труд: правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното му уволнение с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е гаранция за ненарушаване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ право на труд на всички граждани на Република България и проява на признатото в чл.56 от Конституцията на РБ право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че в РБ не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както сочи чл.48, ал.4 от Конституцията. В този смисъл са и мотивите на решенията на Конституционния съд на РБ № 7 от 19.06.1995 г. по к.д. № 9 от 1995 г. и № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г. Затова при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.

В Решение № 554 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2005 г., II г. о., ГК, *** **** *** е прието, че изявлението пред работодателя от страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ е основано на предвиденото в тази разпоредба субективно преобразуващо право на работника (служителя) да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до съконтрахента - работодател то произвежда това целено действие. Без значение за прекратяването на трудовото правоотношение е дали са налице или не предвидените в чл. 327, т. 2 КТ предпоставки за едностранното прекратяване на трудовия договор. При липса на такива предпоставки, работодателят може да се защити чрез претендирането на обезщетение за причинените му по този начин (с това незаконосъобразно действие) от работника (служителя) вреди.

Предвид признанието на ответника, че е получил волеизявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение преди издаването на атакуваната заповед, то съдът намира, че уволнението, сторено с нея, се явява незаконосъобразно. Трудово – правната връзка се явява прекратена от страна на работника с достигане на волеизявлението на работника до работодателя / в случая на ***** г./, тъй като соченото правно основание – чл.327, ал.1, т.2 от КТ не изисква отправяне на предизвестие от работника до работодателя преди прекратяването. Следователно, последващо прекратяване на правоотношението, от която и да е страна, не произвежда правно действие. Както беше посочено по – горе, без правно значение се явява обстоятелството дали в патримониума на работника е било възникнало правото на едностранно прекратяване на правоотношението поради неизплащане от работодателя на дължими трудови възнаграждения или обезщетения, т.е. дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали същото е законосъобразно.

Ето защо прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя с процесната заповед се явява незаконосъобразно, поради което следва да се признае за незаконно уволнението на ищеца и същото да се отмени.

За пълнота следва да се посочи, че обективиране в две заповеди на работодателя на налагането на дисциплинарно наказание „******“ и в друга заповед – на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т. 6 от КТ, не се отразява на законосъобразността на уволнението, в какъвто смисъл възражението на ищеца се явява неоснователно. В настоящия случай следва да се отменят и двете заповеди, тъй като уволнението е извършено не с една, а с две такива.

         Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като в приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че е изплатено такова в размер на 560лв., което ще се присъди.

Ответникът претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 80лв. за уважения неоценяем иск.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ****** г. и със Заповед № ******* г. на ****** на „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, с които на С.К.Т., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание «****» и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда и като такова го ОТМЕНЯ.

         ОСЪЖДА  „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, бул. “Славянски” № 16, да заплати на С.К.Т., ЕГН **********,*** сумата от 560лв./петстотин и шестдесет лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, бул. “Славянски” № 16, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 80лв./осемдесет  лева/ - държавна такса.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.09.2019 г., като препис от него се връчи на страните.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

Вярно с оригинала!

КЯ