Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
гр. К., 07.08.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря............................Х. К.…………....……..........................като
разгледа докладваното от съдията ............................ гр.дело №243 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ищецът твърди, че в периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.К. на длъжност мл. и. в ОДна МВР
- С.(ОД-МВР- С. и имал
статут на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът н.О.н.М.С.З.
по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед №8121з-140/24.01.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ.бр.13/2017г. За процесния периО.твърди,
че е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време. С оглед на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение се състояло от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало и с
чл.67, ал.1 от ЗДС, съгласно който брутната заплата се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на
смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с
допълнително възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член, тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Предметът на иска произтичал от размера
на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото
полагане и съответните дължими изчисления. До началото на м.04.2015г. имало
изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но
след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази
методика била останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да
се прилага общата такава. Сочи, че е налице разликата между общата и
специалната норма. И общата, и специалната норма се отнасяли до едни и същи
факти от действителността, а разликата
била в правата и/или задълженията, които произтичали по силата на общата и
специалната норма, т.е. диспозицията на нормите. Никъде в ЗМВР или подзаконовите му нормативи нямало регламент относно
преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен
коефициент, следователно липсвала специална норма относно тази хипотеза спрямо
общата такава в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В една и съща система и особено в един и същ
нормативен акт да се използва една и
съща законодателна техника - или мълчаливо отхвърляне на дадено
право, или изрично такова. Ако в конкретния случай се приемело за валидна
първата алтернатива и се ограничава само до ЗМВР, възниквал въпросът, как
тогава, на какво основание и в какъв размер например служителите в МВР
получават социални и здравни осигуровки, след като единственият текст в ЗМВР по
въпроса е чл.183, ал.1, в който се казвало единствено, че "Задължителното
социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния
бюджет" и нямало никакви детайли или дори размери на
дължимите вноски. Следователно, липсата
на специална конкретна норма следвало да се приеме за празнота и да се прилага
по-обща такава. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен
труд“ намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който: ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00
ч. Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след
преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги правило
различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо
едно от друго. Това било пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагали 8 часа
нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и
за нощен труд в чл.178 и чл.179. Разликата между номиналния брой часове нощен
труд и умножаването им с коефициент 1,143 се явявал извънреден труд, за който
следвало да се прилага съответната часова ставка. Изрично уточнява, че не претендира
допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което било в размер на
0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на
извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един
отчетен периО.и нормата часове за отчетния период. Претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се
получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на
специален регламент за служителите на МВР. За периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. положил нощен труд, който след преизчисляване води до
извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Задължението на ответника за целия период възлизало
на около *** лв. главница.Основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба
№8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работа, която е обнародвана
в ДВ. Претенцията за главницата била формирана като разликата между часовете
положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143
е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото
счита, че именно такава ставка следвало да бъде приложена по аналогия към
посочените часове. Резултатите били, както следва: м.10- м.12.2016г. – 80 часа, разлика при
коефициент 1.143 – 11.44 часа, дължима сума -***лв.; м.01-м.03.2017г. - 88 часа, разлика 12.58 часа – ***лв.; м.04-м.06.2017г.- 256 часа, разлика 36.61 часа, дължима сума -***лв.;
м.07-м.09.2017г. - 272 часа, разлика 38.90 часа, дължима сума -*** лв.; м.10-м.12.2017г.-
328 часа, разлика 46.90 часа, дължима сума – *** лв.; м.01-м.03.2018г.- 312
часа, разлика – 44.62 часа, дължима сума – *** лв.; м.04-м.06.2018г. - 183
часа, разлика -26.17 часа, дължима сума -*** лв.; м.07-м.09.2018г.- 255 часа, разлика
36.46 часа, дължима сума -*** лв.; м.10-м.12.2018г.-191 часа, разлика 27.31
часа, дължима сума -*** лв.; м.01-м.03.2019г. -144 часа, разлика 20.59 часа,
дължима сума -*** лв.; м.04-м.06.2019г.- 192 часа, разлика -27.46 часа, дължима
сума -*** лв.; м.07-м.09.2019г.- 168 часа, разлика -24.02 часа, дължима сума -***
лв.. Така за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
е положил общо 2469 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 2822.07
часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд водило до наднормочасове, които представлявали по
аналогия своеобразен извънреден труд от 353.07
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението
на ответника за целия
период възлизало на *** лв.
главница. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД н.М.- С.З. да му
заплати сумата от *** лв.
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден
труд от наднормочасове в размер на 353.07
часа за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законовата
лихва върху главницата от *** лв.,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.Претендира съдебни разноски
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Счита исковете за допустими,
но неоснователни и ги оспорва по
основание и размер. През
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът заемал длъжността ст.п.в У. – Г.
към РУ - К. при ОД н.М.– С.З. т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е полагал труд
на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. по
утвърдения за месеца график, служителят изпълнявал служебните си задължения,
като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от
22.00 ч. до 06.00 ч.. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до 06.00
ч. в рамките на работната му смяна била обоснована исковата му претенция. В
процесния случай, приложение намирали нормите на ЗМВР. Съгласно чл.142, ал. 1
от ЗМВР служителите на МВР са: държавни служители - полицейски органи и органи
по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица,
работещи по трудово правоотношение. Изрично в ЗМВР бил уреден статута на категориите
служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142,
ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово
правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 бил
приложим ЗМВР. Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за държавните
служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, приложение по отношение на
нормите, регламентиращи труда и работното време намирали специалните разпоредби
на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители, не само относно работното време, но и цялостната
регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна
база, уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като
при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В
подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест
налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл.
142, ал.1, т.1 статута се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено
препращане към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя била,
именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със
специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил
приложим спрямо всички гражданско-правни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо
определен кръг субекти, като в случая това било с оглед извършаваната от
служителите в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и специфична
законова регламентация. Предвид специфичната служебна дейност било оправдано
прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения
на служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка. Посоченото
било относимо не само по отношение на работното време, а и например по
отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на
правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР били
налице множество делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на
конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка била налице многобройна
нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР. В конкретния случай,
относима била разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работа. От страна
на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работа, която била приложима за държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1
от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организирало в 8-12- или 24-часови
смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В
ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да
полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно първото
изречение на ал.3 на първо място: допустимо е полагането на труд през нощта -
тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между
22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от
22.00 ч. до 06.00 ч.. Във второто изречение на ал.3 било предвидено и
ограничението, а именно - нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 на първо място: допустимо е
полагането на труд през нощта – тоест урежда се възможността за полагане на
нощен труд и на второ място между 22.00 ч. – 06.00 ч – продължителността на
нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.. Във второто изречение на
ал.3 е предвидено и ограничението, а именно – нощният труд не следва да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова
регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. В
случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на
възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал,
а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа.
Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР,
като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата
подзаконова база била обоснована претенцията на ищеца по настоящото
производство. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба,
като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намирали приложение
разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, които
били специални и дерогират приложението на общите трудови норми. Не можело да
се говори за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА
в конкретният случай. Изрично била уредена продължителността на нощния труд при
работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична
разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен
труд през нощта, не била налице разпоредба даваща възможност за преизчисление
на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят
до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаря на целта
на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.
регулират изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавало
непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2
предвиждала нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР са държавни служители
по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал.3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било
недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното било, че с оглед характера на служебното провоотношение на
ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагат
специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Неправилно ищецът посочил, че за процесния период следвало
да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата
не бил посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016 г.
било, служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.
Следователно, напълно необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни
с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е
осем часа, а в наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния
труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая, не била налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като
в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от
министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключвала общия ред. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице
празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. От изложеното дотук
следвало, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и
ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР (чл.187, ал.3) е 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1,
а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1.143. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил
ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работа по 0.25 лв. на час В този смисъл, че не било необходимо
трансформиране на часовете положен нощен труд било и виждането на министъра на
вътрешните работа в хода на процедурата по издаване на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка
рег.№8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна
дейност“ в МВР.х Действително за период от около девет месеца, който бил извън
процесния и през който е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това
било поправено с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил възприет и
при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.. Ето
защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на
този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен. Ищецът претендирал,
че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 и реално
отработените и заплатени часове, следвало да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция била неоснователна. В чл.176 ЗМВР изрично било посочено,
че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР били посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т.3 било и
възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правил ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд било регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия член
било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определял със заповед на министъра на вътрешните работа, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл.187, ал.6
от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният
труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно,
което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен
труд - в заповед на министъра на вътрешните работа. Заповедта на министъра на
вътрешните работа, в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен
труд през процесния период е заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и заповед
№8121з-1429/23.11.2017 г. В т.1 и на двете заповеди било посочено, че „за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22:00 и 6:00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25
лв.". Ищецът не правел разграничение между извънреден и нощен труд и не
обръщал внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд
се изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни
нормативни актове. Извънреден бил този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попадал извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая равен на 1/, а се заплаща
като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. За да имало
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа е по
смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №8121з-1429/23.11.2017 г.
на министъра на вътрешните работа и доколкото при каквото и да е трансформиране
на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент
1, не се явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получават
при преобразуването на нощен в дневен труд не се явявали извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче
по реда за заплащане на нощния труд. При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършвало ежемесечно, което представя по делото. Твърди, че на ищеца
редовно било плащано в процесния период, както извънреден, така и нощен труд.
За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час, следователно не следвало де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането.
Счита, че труда положен между 22:00-6:00 ч. следвало да бъде отчетен само като
нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът
не можело да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/
поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия
и допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай,
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следвало да се има предвид писмо с изх.№94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в
дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане
на извънреден труд. Това било така, защото работникът или
служителят не работил извънредно. Според специалната нормативна уредба
за държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и
на дневното, и на нощното работно време е 8 часа. Разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени,
определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и
утвърден от началника на районното управление. Отработените часове за времето
от 22:00 до 6:00 часа били отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1
от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите
бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности" за изплащане. През исковия период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните
работа, с чл.1 на които било изрично разпоредено, че за всеки отработен час
през нощта или за час от него между 22:00 часа и 6:00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Към настоящия момент
счита, че искът е недоказан по основание и размер. Твърди, че на ищеца са
заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен
през процесния период, отчетени с протокол Приложение №6 към чл.31, ал.1 от
Наредбата. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд
била неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е бил държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и изпълнявайки служебните си задължения на ст.полицай в Участък – Гурково към РУ - К. е полагал труд
на 12-часови смени по график, от 08:00 ч. до 20:00 ч. и от 20:00 ч. до 08:00
ч., както и че при работната му смяна е
било налице полагане на нощен труд - от 22:00 ч. до 06:00 ч. Страните не
спорят, че ищецът е работил на смени при сумирано отчитане на работното време.
По делото са приети като доказателство заверени копия на Протоколи- Приложение №6 към чл.31, ал.1 за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници за исковия период /л.90 – л.113 от делото/ и утвърдени седмични графици за определяне на полицейските органи, денят и времето на непосредственото изпълнение на ППД при У.- гр.Г. /л.114- л.261 от делото/, които не са оспорени.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението през периода 01.10.2016 г.-30.09.2019 г. ищецът е отработил 305 нощни смени и е положил 2411 часа нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1.143 за превръщане в дневен труд, възлизат общо на 2755.8 часа за целия процесен период като за разликата от 574.6 часа допълнителното възнаграждение би било *** лв. брутна сума респ. нетна-*** лв. Положеният и отчетен нощен труд /без преобразуване в извънреден труд/, съобразно разпореденото със заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв. е заплатен, като са изплатени 689 часа повече от отработеното.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения са лимитивно посочени в нормите на чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. допълнително възнаграждение за нощен труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция от 23.07.2019 г./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на осем, дванадесет или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период- чл.187, ал.3, изр.първо от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 изр.3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.6 вр. с чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция 23.07.2019 г./. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
При действието на ЗМВР, обн.ДВ, бр.53/27.06.2014 г., въз основа на законовата делегация /чл.187, ал.9 от ЗМВР/ са издадени от министъра на вътрешните работи следните подзаконови нормативни актове: Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.69/19.08.2014 г., отм. бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. /, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59/ и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр.3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. /. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР, в чл.3, ал.3 и на трите наредби, е регламентирано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 часа за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а в последващите Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и действащата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.това нормативно решение е изоставено.
Ищецът претендира заплащане на „извънреден труд“, който се получава чрез превръщане на положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1.143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Понятието „извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така и извънредния труд.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с разпоредбите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ, които предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост от това, дали трудът се полага през деня, или през нощта. Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа, т. е. нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. По различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд в нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. При работа на смени законодателят в съответствие с чл.8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1. Посочената разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена изцяло със спецификата и характера на дейността, извършвана от държавните служители в МВР и поради това е регламентирана от специален нормативен акт. Това, че липсва изрична норма в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, според съда не може да се приеме за празнота в правото, което от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 на същата разпоредба изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Според чл.142, ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този специален закон. В подкрепа на гореизложеното е и Решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г. на ВКС, ІV г. о., в което изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В този смисъл е и решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд са неприложими.
Следва де се посочи, че в чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР законодателят е направил разлика между понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие-чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. По делото няма спор по делото, че полаганият от ищецът извънреден труд през исковия период му е бил заплатен от ответника. По гореизложените съображения съдът намира предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР са неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на*** лв., определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради отхвърляне на исковете, с
оглед разпоредбата на чл.83, ал.3 от ГПК и дадените в т.23 от ТР №6/06.11.2013
г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК задължителни указания, дължимата държавна
такса за разглеждането на делото и разноските за вещо лице следва да останат за
сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен служител в МВР и е
освободен от заплащането им.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.М., с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, офис*** против ОДНА МВР-С.с адрес гр.С., ул.“ *** “ №16, представлявана от С.Г.С., искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд както следва: за м.октомври – декември 2016 г. в размер на ***лв., за м.януари - март 2017 г. в размер на ***лв., за м.април - юни 2017 г. в размер на ***лв., за м.юли - септември 2017 г. в размер на *** лв., за м.октомври - декември 2017 г. в размер на *** лв., за м.януари- март 2018 г. в размер на *** лв., за м.април - юни 2018 г. в размер на *** лв., за м.юли – септември 2018 г. в размер на *** лв., за м.октомври - декември 2018 г. в размер на *** лв., за м.януари - март 2019 г. в размер на *** лв., за м.април - юни 2019 г. в размер *** лв., за м.юли - септември 2019 г. в размер на *** лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.К.М., с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***, офис*** да заплати на ОДНА МВР-С.с адрес гр.С., ул.“ *** “
№16, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.78, ал.8 от ГПК*** лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С.в двуседмичен срок, който тече от 07.08.2020 г. - денят обявен в
протокола от о.з.
Районен съдия: