ОПРЕДЕЛЕНИЕ
28.02.2020г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 189 по описа на съда за 2020 година.
Съдебното производство е образувано по
искова молба подадена от Р.Д.Р. *** против Областен отдел Автомобилна
администрация, гр. Хасково, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата
молба се претендира обезщетение в размер
на 700.00 лева, представляващи
имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадена на основание чл.107, ал.1 от Закона за
автомобилните превози Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-2681 от 13.09.2019г. от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от влизане в сила на съдебното решение, до
нейното окончателно заплащане.
Ищецът твърди,
че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 700.00 лева,
се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна
защита чрез ангажиране на адвокат, който
да го
защитава в хода на съдебното
производство по обжалване на процесната
заповед за прилагане на ПАМ, пред АдмС-Хасково по адм. дело № 1153/2019г. по
описа на същия съд.
Съдът намира, че исковата молба е
недопустима, поради следните съображения:
Исковата претенция е за обезщетение за вреди причинени
на жалбоподателя , които се твърди да
произтичат от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
обжалване на незаконосъобразен административен акт издаден от Началникът на ОО“АА“, гр. Хасково,
пред Административен съд, гр.Хасково.
За да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което спада
издателят на незаконосъобразният акт по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо
да не съществува друг предвиден в закон или указ, специален ред за
обезщетение. В противен случай и съобразно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, последният
нормативен акт е неприложим.
Заповедите за прилагане на ПАМ издадени по реда на
чл.107, ал.1 от ЗАвПр. вр. с чл. 106а, ал.1,т.1, и ал.2, т.1 от ЗАвПр.(каквато е и цитираната в исковата молба, видно от
приложеното към настоящото производство адм. дело № 1153/2019г. по описа на
АдмС-Хасково), подлежат на обжалване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс-
чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Съответно, отговорността за сторените от
жалбоподателя разноски по обжалване на заповед от посочения вид(каквото по
съществото си представлява заплатено адвокатско възнаграждение), може да се
възложи в тежест на загубилата делото страна- административният
орган, като се
ангажира в хода на висящия процес по обжалване на ЗППАМ и това
изрично е предвидено в чл.143, ал.1 от АПК.
Следователно, в случая е налице именно специален процесуален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ,
който дерогира приложението на исковото производство по ЗОДОВ,
поради което и така предявеният иск от Румено Д.Р. се явява процесуално
недопустим. По какви причини претенция за присъждане на разноски по адм. дело №
1153/2019г. по описа на Административен
съд, гр. Хасково не е била предявена,е
ирелевантен за настоящото производството въпрос.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да би могло
да се приеме че иска е допустим тъй като именно ЗОДОВ е приложимият закон(макар по изложените по-горе съображения съдът да счита
обратното), то той би бил недопустим и на
друго основание, а именно поради липсата
на надлежен ответник по иска.
Съгласно чл. 205 от АПК, ответник в производствата за
обезщетение може да бъде юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. От
редакцията на цитираната законова норма се извежда изводът, че претенцията за
обезщетяване на вреди по реда на АПК може да бъде насочена единствено срещу
определения от законодателя ответник – юридическо лице, като за разлика от
общия граждански процес, изискванията за пасивна процесуална легитимация
съвпадат изцяло с тези за пасивната материалноправна легитимация. Казано с
други думи, законодателят е определил срещу кого трябва да се насочи
претенцията и от кого да се иска обезщетение. С оглед обстоятелството, че
процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани
с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за
възникването на правото на иск.
Дейността, структурата, организацията на работа,
функциите на административните звена и числеността на персонала на ИА“АА“, са предмет на регламентация в Устройственият
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“,
приет с ПМС № 272
от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от
6.12.2013 г. Видно от същия нормативен
акт и по специално от чл. 17, ал.3 вр. с
ал.1 областните отдели са териториални
звена на регионалните дирекции на ИА“АА“, т.е. част от специализираната
администрация на същата, но не са юридически лица. Такова по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройственият правилник е самата
изпълнителна агенция.
След като, съобразно цитираната норма на чл. 205 от АПК, ответник в производствата за обезщетение по кодекса може да бъде само
юридическо лице, а Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Хасково, спрямо който е насочен иска, съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“, не представлява самостоятелен правен субект, а е само звено
към съответната регионална дирекция,
част от специализирана администрация на агенцията, която именно е юридическото
лице – чл.2, ал.1 от Устройствения правилник, то ищцовата претенция се явява
недопустима, тъй като е насочена срещу
ненадлежен ответник. В противен случай приемайки за разглеждане по същество
исковата молба, съдът би постановил един
недопустим съдебен акт. В този смисъл е трайната, еднозначна и
непротиворечива практика на касационната инстанция изразена в
Определение от 6.1.2017г. по административно дело 13829/2016 на ВАС, Определение №10127/05.07.2013г. по адм. дело №
8442/2013г. на ВАС, Определение № 13258/24.10.2012г. на ВАС по адм. д.
№ 12282/2012г., както и Определение
№ 13058/13.10.2011г. на ВАС по адм. д. № 3696/2011г./ и мн.др.
Поради дотук изложените съображения, в подкрепа на недопустимостта на предявената от Р.Д.Р. ***
, искова
претенция за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 700.00 лева , то съдържащата
я искова молба следва да бъде
оставена без разглеждане и върната на подателя, а производството по настоящото дело да се
прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща предявената от Р.Д.Р.
*** искова молба вх. № 1278/21.02.2020г. пир АДмС-Хасково, с която на основание
чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се
претендира осъждане на Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.
Хасково, за заплащане на обезщетение в
размер на 700.00 лева представляващи имуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. №189/2020г. по описа на Административен съд-Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: