Р Е
Ш Е Н
И Е № 1430
гр.
Сливен, 06.12 .2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка
Къчева, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4539/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи
като държавен служител на длъжност „надзирател” от надзорно-охранителния състав
на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО с местоизпълнение на служебните задължения
Затвора гр. Сливен.
Сочи
се, че в настоящия исков период - 11.07.2016 г. - 31.12.2018 г., ищцата е
изпълнявала служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден
месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа, при сумирано изчисляване на
работното време в часове за отчетен период, който в периода от 01.07.2016 г. до
30.09.2016 г. е бил едномесечен, а от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г. –
тримесечен.
Сочи
се, че статутът на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и
задължения са регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС.
При празноти в специалната правна уредба, ЗИНЗС /чл.19, ал.2 от същата/
препраща към ЗМВР, предвид сходните обществени отношения регулирани със
специалните нормативни актове в двете ведомства - МП и МВР. Предвид
обстоятелството, че ищцата е държавен служител и като такъв служебното й
правоотношение по определение се състои както от административно-властнически
елементи, така и от трудовоправни такива, на общо основание за неуредените
случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР, следва да намерят приложение
- ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на трудовото право в страната,
намиращи приложение за всички държавни служители във всички държавни ведомства,
съответно за всички работници и служители в страната.
Изработеното
време от ищцата за отчетен период, като служител работещ при сумирано
изчисляване на работното време, включва всички изработени от нея часове в даден
месец, респ. тримесечие, като тези часове труд са от продължителността на
положените смени по предварително утвърден месечен график, както и часовете
труд, положени извън графика - под формата на претърсвания, обиски, служебни
занятия, охрана на външни постове, стрелби. След влизането в сила на ЗМВР /нов/
от 01.07.2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. и въпреки изричната
императивна разпоредба на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014 г.,
ответната ГДИН отказвала да зачете реалната продължителност на всяка смяна на
ищцата, която е различна от нормативно установената /8, 12 и 24 часа/, като на
практика не отчитала като работно време
съпътстващите нарядите дейности -провежданите инструктажи преди
приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същия и
сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател, който застъпва на смяна.
По
Заповед на Началника на Затвора Сливен в исковия период, ищцата е следвало да
се явява на работа в 07:30 часа при 24-часовите смени, които са приключвали в
08:30 часа на следващия ден; съответно да се явява в 07:45 часа при 12-часовите
дневни смени, които са приключвали в 20:30 часа, а при 8 -часовите такива - от
08:30 часа до 17:00 часа. Сочи се, че 45-те минути при 24-часовите, 45-те
минути при 12-часовите, и 30-те минути при 8 часовите смени извън нормативно
определената продължителност на нарядите /определени като продължителност в
самия чл.187, ал.З от ЗМВР на 8, 12 и 24-часови такива/, през които ищцата е
била инструктирана, развеждана, отвеждана от наряд, приемала и сдавала
дежурството си, безспорно представляват за нея част от работното й време с всичките
му присъщи характеристики, но въпреки това не са били признавани и отчетени от
работодателя и не се отчитат, съответно заплащат, въпреки нормативното
изискване на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, съгласно което същите са част от
отработеното време.
По
този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка
смяна, в случаите когато ищцата е надвишавала нормата си работно време за
отчетен период, същата е полагала извънреден труд, който не е бил отчитан в
пълен размер, нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на
основното й трудово възнаграждение, поради което ищцата претендира, че
ответната ГДИН не е отчитала коректно и в пълен обем всички положени от нея
часове труд, което е довело до непълно отчитане и заплащане на положения
извънреден труд, като за неотчетената разлика от часове за нея са възникнали
вземания за извънреден труд, които не са удовлетворени и към момента.
Всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищцата през
исковия период е ставало изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния и
период – месеца или тримесечието, т.е. е могло да бъде съдебно претендирано
чрез завеждане на осъдителен иск най-рано на 26-то число на следващия месец,
тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в
ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25-число на месеца, т.е.
задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане
на падежа, а съгласно Заповедите на МП за организация и разпределение на
работното време / т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП,
допълнителното възнаграждение за извънреден труд е платимо със заплатата за
месеца, следващ отчетния период на полагане на труда. Така пресметнато ищцата
претендира, че за периода от 11.07.2016 г. до 31.12.2018 г. е положила общо 200
часа извънреден труд, допълнителните възнаграждения за които са станали
изискуеми и които не са й заплатени от ГДИН, в общ размер на предявените
вземания – 1 000 лева; ведно със мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването им / т.е. от
26-то число на месеца, следващ отчетния период до 01.07.2019 г., в общ размер
на всички акцесорни претенции за периода - 100 лева.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ГД „Изпълнение
на наказанията" гр.София при Министерство на правосъдието да заплати на
ищцата сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща сбор от
допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие
неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на смените по
график от ищцата в периода 11.07.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със сумата от
100 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването
му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до
01.07.2019 г., както и законната лихва върху цялата главница от предявяване на
ИМ в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез юриск. Петя Стоянова, с
който счита иска за допустим, като го оспорва изцяло по основание и размер.
Счита, че иска е частично погасен по давност, предвид датата на входиране на
исковата молба – 23.08.2019 г., поради което прави възражение за частично
изтекла погасителна давност за периода от 11.07.2016 г. до 23.08.2019 г. От
20.02.2015 г., с промените в чл. 187 ал.3 от ЗМВР, работното време за
работещите на 8, 12 и 24 часови смени, се изчислява сумирано за едномесечен
период. Възнаграждението за извънреден труд за м. август
Сочи
се, че служителите в ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители по
смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждат от
този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи
държавната служба в ГДИН, субсидиарно приложение намират разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 16е ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014
г./ при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време,
съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. С измененията от м.
март
Претендира се юриск. възнаграждение.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявените и искове.
В
с.з. ответникът редовно призован, се представлява от процесуален представител,
който моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че не е налице
фактическа и правна сложност на делото и моли съда да го намали до минимален
размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата е държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, на длъжност „командир на отделение” в Затвора –
гр. Сливен.
По делото са събрани гласни доказателства като
свид. Мешлинков заявява, че реалната продължителност на 8 часовото дежурство е
от 8:30 часа сутринта до 17 часа след обед, реално е 8 часа и 30 минути. При
другите дежурства, дневните смени започват с развод, който е от 7:45 часа и
дежурството приключва за дневната смяна в 20:30 часа. 24 часовото дежурство е
от 7:45 часа до 8:30 часа на следващия ден. 12 часовото нощно дежурство е от
19:45 часа до 8:30 часа на следващия ден. По време на дежурство нямат право да
се отклоняват от поста. По време на хранене също са на разположение. При
възникване на всякакъв вид ситуация, трябва да се отзоват на мястото където им
се разпореди. 8 часовото дежурство на служителя се води резерв, то е от 8:30
часа до 17 часа. Той подпомага работата на останалите колеги, които са в
момента в наряд. Неговият пост е подвижен, на територията на затвора е. Този
служител няма право да напуска територията на затвора. Ползва почивка за
хранене. Тъй като нямат право да се хранят по постовете, използват служебен
стол, който е на територията на затвора. Сочи че, всеки служител като застъпи
на работа, му се предоставя преносима
станция. Когато се хранят, тази станция е в тях и по тази станция и по телефон
могат да ги намерят, ако възникне дадена ситуация или проблем и изисква
присъствие.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че ищецът има изработени 108 часа и 4 минути на стойност 719,60 лева,
дължимата мораторна лихва е 109,21 лева.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение
на размера на предявените искове, съответно за извънреден труд до размера на
сумата 719,60 лева и за мораторна лихва
до размера на сумата 109,21 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните заповеди:
Заповед
Заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, с която се определят реда за разпределяне на
работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането му и компенсиране
на работата на държавните служители извън редовното работно време.
Заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. на МП за определяне на
реда за разпределяне на работното време в ГД ИН и териториалните й служби,
отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време.
Заповед № 246 от 30.06.2016 г. на Началника на Затвора
Сливен за организация и разпределение на работното време в Затвора Сливен.
Заповед № 56 от 27.02.1015 г. на Началника на Затвора
Сливен за организация и разпределение на работното време в Затвора Сливен.
Справка за служебно правоотношение на ищцата, ползвани
отпуски и болнични.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищцата е държавен
служител на длъжност „командир на отделение ” на ответната ГД „ИН” при МП, с
местоизпълнение на служебните задължения Затвора гр. Сливен.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 19.11.2019 г. съдът е допуснал
изменение на размера на предявените искове, съответно за извънреден труд до
размера на сумата 719,60 лева и за мораторна лихва до размера на сумата 109,21
лева.
За
отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ,
бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове, в т.ч.
ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР
/обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ е предвидено към основното месечно
възнаграждение на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
За исковия период е действала заповед на Началника на
Затвора Сливен № 246 от 30.06.
Установи се, че ищцата за процесния период е
работила на 8, 12 и 24 - часови
дежурства. Относно работното време на ищцата през процесния период са приложими
разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ищцата е давала 8, 12 и 24 часови
дежурства, като реалната продължителност на 8 часовото дежурство, което е от
8:30 часа сутринта до 17 часа след обед, е 8 часа и 30 минути. Дневните смени
започват с развод, който е от 7:45 часа и дежурството приключва за дневната
смяна в 20:30 часа. 24 часовото дежурство е от 7:45 часа до 8:30 часа на
следващия ден. 12 часовото нощно дежурство е от 19:45 часа до 8:30 часа на
следващия ден. 8 часовото дежурство на служителя се води резерв, то е от 8:30
часа до 17 часа. Той подпомага работата на останалите колеги, които са в
момента в наряд. Неговият пост е подвижен, на територията на затвора е. Този
служител няма право да напуска територията на затвора.
Безспорно
се касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при
които ищцата е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от
началника.
Характерът на изпълняваната от ищцата работа
не й позволява, когато ползва почивка за хранене да напуска района на
поделението или да съблича униформата си. Тя е на разположение и във всеки един
момент и при възникнала ситуация е длъжна да откликне веднага. В случая ищцата е
била длъжна да се явява по-рано от часа, в който започва дежурството й и от
този момент не може да напуска мястото си на работа и е на разположение.
Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., работно време е всеки период,
през който работникът или служителят работи или е на разположение на
работодателя, за да изпълнява своите задължения.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката
и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.
Въпреки, че за процесния период са приложими и
Заповеди на Началника на Затвора, с които е определена продължителността на
работното време на служителите, касаещи и 8 часовите смени, то от показанията
на разпитания по делото свидетел се установи, че продължителността на тази
смяна е 8.45 часа, вместо определените 8.30 часа.
От
заключението на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се
установи, че на ищцата не са изплатени суми за 45 мин. за всяка смяна, през която
е била на разположение за развод и
отвод. Съгласно това ищцата има изработени 108 часа и 4 минути допълнително
извънреден труд на стойност 719,60 лева, като дължимата мораторна лихва е 109,21
лева.
Съдът приема, че времето, през което ищцата е била на
разположение на работодателя, съставлява част от работното й време. Доколкото
то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява извънреден
труд и за него работодателят дължи заплащане на съответно възнаграждение,
поради което предявеният иск следва да се уважи в размера до който е допуснато
изменение на предявеният иск и за периода, за който се претендира, а именно от 11.07.2016
г. до 31.12.2018 г., за 108 часа и 4 минути, в размер на 719,60 лева.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
За процесния исков период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В настоящия правен казус безспорно
се установи, че ответникът не е превръщал положените от ищцата часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищцата е работила
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
Съдът следва да разгледа направеното
от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 11.07.2016 г. до
23.08.2016 г. Съдът намира това
възражение на ответника за неоснователно, тъй като през този период е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); , съгласно която работното време на
държавните служители, работещи на смени, се е изчислявало и отчитало в часове,
сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за положения труд
също се е начислявало и изплащало ежемесечно, през месеца, следващ месеца на
полагане на труда. В този смисъл следва да се приеме, че възнаграждението за м.
юли
От заключението на приетата по делото експертиза се
установява, че обезщетението за положения от ищеца извънреден труд за исковия
период възлиза на сумата 719.60 лева, и в този размер следва да се
уважи предявеният иск с оглед и на допуснатото изменение на исковата претенция.
С оглед основателността на главния иск,
основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд. За изпадането на ответника в
забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част
от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се
заплати съответното възнаграждение. Поради което съдът приема, че за
претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД върху главницата от 719,60 лева следва да се присъди и лихва за забава,
считано от изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба
Размерът на мораторната лихва е определен от кредитираното заключение на СИЕ и
възлиза на сумата от 109,21 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната ГДИН
следва да заплати на ищцата направените разноски в производството в размер на
500 лева заплатено адв. възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира същото за частично неоснователно. Предявен е един главен осъдителен иск
и един иск за обезщетение за забавено изпълнение и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 23 минималният размер е по 300
лева за всеки един от исковете. Съгласно вида, характера на исковите претенции и цената , като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., вместо претендирания размер от 500 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СлРС д.т. върху исковете в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
250 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР.
СОФИЯ , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***,
както следва:
-
сумата 719,60 лева /седемстотин и деветнадесет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за извънреден труд в
размер на 108 часа и 4 минути, положен
за периода от 11.07.2016 г. до 31.12.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019
г. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата 109,21 лева /сто и девет лева и двадесет
и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.07.2016 г.
до 31.12.2018 г.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***, сумата от 450 лева, представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 250 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: