М о т и в и
към присъда №12/26.03.2013 г.,
постановена по н.о.х. дело 249/2012 г.
по описа на Пернишкия окръжен съд
С
обвинителен акт Окръжна прокуратура - гр.Перник е повдигнала обвинение
срещу И.К.И. за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1 от НК за
това, че:
В периода от
06.07.2005 г. до 08.06.2010 г. в гр.П., в ***, в ***, в ***, в ***, в *** и в
***, повече от два пъти извършил сделки, на обща стойност 78300 лв., с
имущество, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по
чл.321 ал.1, вр.чл.257 ал.1 /стар/, вр.чл.256 /стар/, вр.чл.26, вр.чл.20 ал.2
от НК по НОХД № 546/2007 г. по описа на Пернишки окръжен съд, за което е
постановена осъдителна присъда, влязла в сила, както следва:
- на 06.07.2005 г. в *** закупил ремарке за лек
автомобил марка “ХОБИ 545” с per. №
***, с договор за покупко- продажба на МПС от *** г., по пазарна цена за сумата
от 7 600.00 лв.;
- на 10.08.2005 г. в *** закупил лек автомобил
марка “Мерцедес С 250 Д” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба на МПС от
*** г., по пазарна цена за сумата от 7 500 лв.;
- на 19.04.2006 г. в *** закупил товарен
автомобил марка “ИФА В 50 Л” с per. №
***, с договор за покупко-продажба на МПС от *** г., по пазарна цена за сумата
от 2 300.00 лв.;
- на 16.05.2006 г. в *** закупил лек автомобил
марка “Хонда Сивик” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба на МПС от ***
г., по пазарна цена за сумата от 3 700.00 лв.;
- на 04.09.2006 г. в *** продал лек автомобил
марка “Хонда Сивик” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба на МПС от ***
г., по пазарна цена за сумата от 3 700.00 лв.;
- на 22.01.2007 г. в *** продал лек автомобил
марка “Мерцедес С 250 Д” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба на МПС от
*** г. по пазарна цена за сумата от 6 300.00 лв.;
- на 01.02.2007 г. в *** закупил лек автомобил
марка “Ауди А4” с рег.№ ***, с декларация, заместваща нотариален акт от *** г.
по пазарна цена за сумата от 14 200.00 лв.;
- на 15.05.2008 г. в ***, закупил мотоциклет
марка “Хонда GBR 900” с рег.№ ***
с договор за покупко-продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 5
700.00лв.;
- на 06.02.2009 г. в *** продал лек автомобил
марка “Ауди А4” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба на МПС от *** г., по
пазарна цена за сумата от 11 000.00 лв.;
- на 22.02.2009 г. в *** закупил лек автомобил
марка “Фиат Пунто” с рег.№ ***, с договор за покупко-продажба. на МПС от *** г.
по пазарна цена за сумата от 5 500,00 лв.;
- на 22.04.2009 г. в *** продал товарен автомобил
марка “ИФА В 50 Л” с рег.№
***, с договор за покупко-продажба на МПС от *** г., по пазарна цена 1 800.00
лв.;
- на 12.08.2009 г. в *** продал лек автомобил
марка “Фиат Пунто” с рег.№ *** с договор за покупко-продажба на МПС от *** г.
по пазарна цена за сумата от 5 000.00 лв.;
- на 08.06.2010 г. в *** продал мотоциклет марка
“Хонда GBR 900” с рег.№ ***,
с договор за покупко-продажба на МПС от *** г., по пазарна цена за сумата от 4
000.00 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Перник поддържа обвинението и пледира след
като подсъдимият И.К.И. бъде признат за виновен по чл.253, ал.4 вр. ал.3, т.2
вр. ал.1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния
размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
в затвор, както и наказание глоба, а на основание чл.253, ал.6 от НК предметът
на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, а за отчуждените вещи да
се присъди тяхната равностойност.
Излага
съображения, че по делото от събраните гласни и писмени доказателства,
свидетелските показания на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица
по извършените експертизи и останалите писмени доказателства, се установяло по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият И. *** на съпружески начала със
свидетелката М.Г.. За инкриминирания период, подсъдимият И., както и
свидетелката, с която живеел на съпружески начала, не били подавали годишни
данъчни декларации по смисъла на ЗОДФЛ, действащ към инкриминирания период,
както и от тях нямало постъпили плащания на данъци за този период. Като законен
източник на доходи за двамата, единствено били установени доходите на
подсъдимия, получавани от него от работата му във ф. „Е. С.". За Г. имало
доказани осигурителни доходи в размери, посочени в икономическата експертиза,
както и било установено, че и двамата имали кредити от – б. „О.Б.Б." в
различни размери, които били погасявани по време на инкриминирания период.
Реално като доходи на домакинството, каквито се явявали доходите за двучленно
семейство, били доста под необходимите разходи, съгласно данните от НСИ за
издръжка на едно двучленно семейство.
Доказано било,
че подсъдимият бил осъждан за престъпление, извършено в периода от началото на 2005 г. до
16.04.2006 г. за престъпление по чл.321 ал.1, вр.чл.257 ал. 1 /стар/, вр.чл.256
/стар/, вр.чл.26, вр.чл.20 ал. 2 от НК по НОХД № 546/2007 г. по описа на
Пернишки окръжен съд, за което била постановена осъдителна присъда, влязла в
сила, а именно участие в организирана престъпна група, създадена с цел да се
вършат съгласувано в страната престъпления по чл.257 и чл.256 от НК, с които
били генерирани финансови средства, тъй като с деянията по чл.256 били укрити
данъчни задължения в особено големи размери, с оглед на което и предвид, че
същият бил признат за виновен с посоченото споразумение за такова тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК, същият бил и наказателно отговорно лице
за извършени от него престъпления по чл.253 от НК, тъй като в хода на
разследването било установено, че паричните средства, с които е осъществявал
инкриминираните сделки, явно не били придобити по съответния, предвиден от
закона ред, а в резултат на извършеното от него престъпление с оглед на това,
че нямало друг законен източник на доходи.
За
домакинството не били доказани законни доходи за осъществяване на посочените
сделки, тъй като за инкриминирания период, въпреки недостатъчните доходи,
същият бил извършил множество сделки с движимо имущество на стойност 78300 лв.
Относно
твърденията за други доходи, освен доказаните до тук, същите не били подкрепени
от безспорни доказателства и представлявали защитна версия на подсъдимия.
Относно твърдяната парична сума, че била получена от него от баща му, в размер
на 6000 лв., липсвали доказателства за реалното й изплащане, както и
твърденията, че свидетелката М.Г. била получавала доходи по-големи от сумата,
за която била осигурявана, също не били събрани безспорни писмени доказателства.
Що се касаело до твърденията за доходите в резултат на отдаване под наем на
недвижим имот, не били приложени безспорни доказателства, с оглед на това, че
договорът, представен от подсъдимия, не бил регистриран по установения ред в О.
П..
Видно от свидетелските
показания и приложената справка от ОД на МВР, свидетелят Я.С. живеел в чужбина
от 1999 г. и
същият рядко посещавал страната, поради което твърденията, че ползвал под наем
посочения имот на посочената цена, противоречали на нормалната логика. Представените
ПКО били създадени от подсъдимия, поради което и същите не можело да бъдат
кредитирани като годно доказателство за изплащане на някакви парични суми.
Защитникът
на подсъдимия И.К.И. - адвокат Г.М. пледира за оправдателна присъда, поради
следните съображения:
Деянието „пране
на пари" било криминализирано през 1998 г. с цел
законодателят да отговорел адекватно на възникналите в страната ни икономически
правоотношения, свързани с натрупването и генерирането на средства, придобити
по престъпен начин, които в последствие, чрез законосъобразни сделки, да
узаконят своя произход на техните притежатели. С тази цел законодателят в чл.2
53 от НК бил въвел определени изисквания, които следвало да бъдат налице, за да
можело едно лице да бъде признато за виновно по така повдигнатото му обвинение,
а именно, че е извършил деянието „пране на пари". Разпоредбата на чл.253
от НК предвиждала да е налице едно първично предикатно престъпление, от което
съответният деец да е натрупал или генерирал финансови средства, с които в
последствие да извърши вторичното престъпление, това по чл.253 от НК, а именно
да сключи две и повече сделки с престъпното имущество.
Само по себе
си, наличието на такова първично престъпление не било достатъчно едно лице да
бъде признато за виновно за престъпление по чл.253 от НК. Също така смисълът на
тази разпоредба изисквал това предикатно престъпление по време да предхожда
вторичното такова.
Видно от
обвинителния акт и от обвинението било, че първите две сделки - на 06.07.2005
г. и на 10.08.2005 г. предхождали периода 16.04.2006 г., когато било довършено
първичното престъпление. Само това било достатъчно за първите две сделки -
закупуването на тези два автомобила „Хоби" и „Мерцедес С250Д",
неговият подзащитен да бъде оправдан, тъй като по този начин конструирано
обвинението не отговаряло на едно от изискванията на чл.253 от НК.
На следващо
място, законодателят бил предвидил изискване да бъде определено, когато
престъпното имущество е в пари а не в определена вещ, да се определи размерът
на тези генерирани средства, придобити по престъпен начин, поне приблизително.
Видно от заключението на в.л. П. по изготвената финансово икономическа
експертиза, в нейните две части и най-вече в допълнителната част било, че от
първичното предикатно престъпление, в което подзащитният му бил участвал като
пълномощник, не били генерирани средства за фирмите и лицата, които
представлявал или за самия него, което на практика опровергавало и изключвало и
следващото изискване, предвидено в чл.253, а именно да бъде определено в
приблизителна стойност какво било придобитото имущество в следствие на
престъплението.
Такова
имущество не било генерирано, според в.л. Заради това и подзащитният му бил признат за виновен с влязло в сила
споразумение, което с оглед 371, ал. 4 от НПК, съдът одобрявал единствено
когато нямало причинени имуществени вреди. Съдебната практика изключвала
пълномощниците на фирми да отговарят наказателно за данъчни престъпления по
чл.255, а тогава по чл.256 и 257 от НК, които към настоящия момент са отменени
текстово.
Самото внасяне
на обвинителния акт противоречало на изискванията на чл.246 ал. 1 от НПК, а
именно, че обвинителен акт се внасял само когато са събрани достатъчно
безспорни доказателства, които да подкрепят обвинението. От събраните по делото
доказателства, които били обективирани в две експертизи - авто-техническа дала
цени като придобивка и пазарна стойност и съдебно икономическа, в която били
определени приходите и разходите от 2005 г. до 2010 г. по
пера, на домакинството на неговия подзащитен, което включвало него и
приятелката му М.Г.. При внимателен прочит на тази съдебно икономическа
експертиза щяло да се види, че по пера и години, всяка една година, приходите
на подзащитния му превишавали разходите, съобразно т.нар. и изчислена от НСИ „потребителска
кошница" от 12 стоки.
На следващо
място, от така събраните доказателства се доказало, че подзащитният му за
процесния период, бил придобил, имал приходи, които се изразявали в сключване
на наемен договор от *** в писмен вид с нотариална заверка на подписите, тогава
когато не е бил обвиняем и това доказателство било подкрепено от показанията на
наемателя Я.С., от приходни КО за получена наемна цена и не било подкрепено
единствено от деклариране на този договор пред ТДД П.. Самото недеклариране било
административно нарушение и не означавало, че доходът от него не следвало да
бъде признат като приход за подзащитния му.
По отношение на
средствата, получени от неговия баща, точно за такива случаи законодателят в
чл.164 ал.1 и ал.3 предвиждал, че сделки между роднини по права линия над 5000
лв. се доказвали със свидетелски показания. Следователно ГПК бил предвидил
възможност да се доказват такива сделки над 5000 лв. със свидетелски показания,
още повече тези показания били достатъчни, а именно показанията на неговия брат
К.И. и обясненията на подзащитния му, за да докажат тази сума от 6000 лв. , с
която стартирал своя бизнес с внос на коли.
С този бизнес
се занимавало 30-40% от населението в П., С., Д., К. и т.н. Това бил легален
бизнес, за който през целия процесен период прокуратурата го обвинявала за 13
извършени сделки, от които 6 сделки били за продажба на закупени автомобили.
Ако той е имал авто-къща и продавал скъпи коли по 30000-40000 лв. било
разбираемо, но тук ставало въпрос за мотоциклет и автомобили на стойност
5000-10000 лв. , т.е. масови автомобили, поради което счита, че по никакъв
начин обвинението не било доказано.
Още повече, как
можело да отговаря за продажбата на тези автомобили, след като същите били
закупени вече веднъж и изпирането може да бъде само с придобивни сделки.
На следващо
място, по пера, доходите на приятелката му през процесния период били доказани.
Същата била регистрирана в НОИ, работила в казино на денонощен режим и доходът,
който тя твърди, че получавала, бил достатъчен и адекватен на работата, която
извършвала.
През процесния
период подзащитният му бил продал жилище, закупено чрез кредит, за което
пазарната стойност в.л. посочвало, че била
88000 лв. свидетелят го е закупил за 90000 лв. Следователно, през този
период, само покупката на това жилище била достатъчна да оправдае всички
разходи на подзащитния му, включително и вноската по кредита.
Подсъдимият
И.К.И. поддържа казаното от неговия защитник, а в предоставената му
последна дума твърди, че парите му не били от престъпна дейност, както и че
поддържа обясненията си.
Пернишкият
окръжен съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна и по доказателствата:
В тази връзка
следва да се отбележи, че предвид становищата на страните и с оглед
доказателствения материал, част от фактическите обстоятелства, визирани
в обстоятелствения акт са безспорни по делото и следва да бъдат
отграничени, като такива.
Свеждат се до
следното:
Към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил 25 годишен. Същият
работи в “Е. с.” ЕООД, за инкриминираният период е живял в едно домакинство със
свидетелката М.Г., без деца. Към настоящият момент има едно такова.
По н.а.х. дело
№323/2003 г. по описа на П. районен съд, подсъдимият И. е бил признат за виновен за извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК като на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 550 лева.
Същият е
осъждан по НОХД № 546/2007 г. по описа на окръжен съд Перник, със споразумение
от 18.12.2007 г., влязло в сила от същата дата,
по силата на което е признат за виновен в това, че:
1. за времето
от началото на 2005 г. до
16.04.2006 г. в гр.П. участвувал в организирана престъпна група, структурирана
в трайно сдружение с участието на повече от три лица, създадена с цел да вършат
съгласувано в страната- на територията на гр.П., В. и Б. престъпления по чл.257
вр. чл.256 /стари/ от НК с които се цели да се набави имотна облага и за които
се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, която е извършила
следните престъпления: Към 14.04.2006 г. в гр.П., В. и Б. в условията на
продължавано престъпление /участвувал в регистрирането и покупко- продажбата на
ф. К. 2004 ЕООД, А.. К. ЕООД, СД Р.-90 Д. и с., СД С.-101- К., С., С. и с., Т.
Г. ЕООД, К. И. ЕООД, Б. Т. ЕООД и Б. ЕООД, използувайки срещу заплащане личните
данни на управителите им и издаването на пълномощни от управителите и
преупълномощаването на трети лица, които да ги представляват пред данъчните
власти като представители на горецитираните фирми, срещу заплащане наел
свидетелите Е. Б. и . Я. да водят счетоводство и съставят фактури /с цел да
осуети установяването на данъчни задължения в големи размери водил счетоводна
отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание/ счетоводно отразяване
и записване на фактури за неосъществени /фиктивни/- покупки и продажби на стоки
в дневници за покупки и продажби, като с деянията по чл.256 са укрити данъчни
задължения в особено големи размери- 7 773 910 лв.
2. към
14.04.2006 г. в гр.П. и гр.В., като ***на А. Н.- *** на “А.. К.” ЕООД, Д. Б.-
*** на СД Р.-90 Д. и с., А. И.- ***на СД С.-101- К., С., С. и с. и М. Д.
управител на Б. Т. ЕООД в условията на продължавано престъпление за времето от
първа данъчна декларация откогато е пълномощник до 14.04.2006 г. в гр.П. и
гр.В. с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери
водил счетоводна отчетност с невярно съдържание- счетоводно отразяване и
записване на фактури за неосъществени сделки /фиктивни/- покупки и продажби на
стоки в дневници за покупки и продажби на ф. А.. К. ЕООД, СД Р.-90 Д. и с., СД
С.-101- К., С., С. и с. и Б. Т. ЕООД, като с деянията по чл.256 НК укрил
данъчни задължения в особено големи размери- 2 448 875 лв.
За така
описаните престъпления на подсъдимия И., на основание чл.23 НК, е наложено едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца и глоба в размер на 2 500 лв., като изпълнение наказанието лишаване от
свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от 18.12.2007 г.
В
инкриминираният период - от 01.01.2005 г. до 08.06.2010 г., размерът на
минималната месечна работна заплата за страната, по календарни години, е бил
както следва: 2005 г. - 150
лв. - ПМС № 12/21.01.2005 г.; 2006 г. – 160
лв. - ПМС № 8/20.01.2006 г.; 2007 г. – 180
лв. - ПМС № 324/06.12.2006 г.; 2008 г. – 220
лв. - ПМС № 1/11.01.2008 г.; 2009 г. – 240
лв. - ПМС № 1/10.01.2009 г. и 2010 г. – 240
лв. - ПМС № 326/30.12.2009 г.
За същият
период по данни на Н. с. и. /НСИ/ за т.н. ”потребителска кошница” - 12 основни
вида стоки и услуги, които формират разходите за издръжка живота на семейството
/разходи за храна, безалкохолни напитки, спиртни напитки и тютюневи изделия,
облекло и обувки, за издръжка на жилището - вода, енергия за битови нужди и
горива за битови нужди, за обзавеждане и поддръжка на дома, за образование,
лични принадлежности, лична хигиена и здравеопазване, разходи за свободно
време, транспорт и съобщения и др./, като на тази основа годишният разход за
издръжка на двучленно семейство, каквото е това на И. в периода от 01.01.2005
г. -31.12.2010 г. е: за 2005 г.- 4996
лв.; за 2006 г.- 5595
лв.; за 2007 г.- 6843
лв.; за 2008 г.- 7875
лв.; за 2009 г.- 8019
лв. и за 2010 г.- 7924
лв.
В този период,
подсъдимият И.К.И. е извършил тринадесет сделки с превозни средства като
дванадесет от тези сделки касаят едни и същи автомобили, веднъж закупени, а
след това продадени, както следва:
1. на
06.07.2005 г в ***, закупил ремарке за лек автомобил марка “ХОБИ 545”, рег. № ***
с договор за покупко– продажба на МПС от *** г. по пазарната цена за сумата от
7 600.00 лева;
2. на
10.08.2005 г. в ***, закупил лек автомобил марка “Мерцедес С 250 Д”, рег. №
***, с договор за покупко – продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата
от 7 500.00 лева;
3. на 19.04.2006
г. в ***, закупил товарен автомобил марка “ИФА В 50 Л” с рег. №
*** АМ с договор за покупко - продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за
сумата от 2 300.00 лева;
4. на
16.05.2006 г. в ***, закупил лек автомобил марка “Хонда Сивик” с рег. № ***, с
договор за покупко – продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 3
700.00 лева;
5. на
04.09.2006 г. в ***, продал лек автомобил марка “Хонда Сивик” с рег. № ***, с
договор за покупко– продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 3
700.00 лева;
6. на
22.01.2007 г. в гр. Перник, продал лек автомобил марка “Мерцедес С 250 Д”, рег.
№ РК 14 16 АН, с договор за покупко – продажба на МПС от 22.01.2007 г. по
пазарна цена за сумата от 6 300.00 лева;
7. на
01.02.2007 г. в *** закупен лек автомобил марка “Ауди А4” с рег. № *** с
декларация заместваща нотариалния акт от *** г. по пазарна цена за сумата от 14
200.00 лева;
8. на 15.05.2008 г. в ***, закупил мотоциклет
марка “Хонда GBR 900” с рег. № ***
с договор за покупко– продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 5
700.00 лева;
9. на
06.02.2009 година в ***, продадал лек
автомобил марка “Ауди А4” с рег. № *** с договор за покупко– продажба на
МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 11 000.00 лева;
10. на
22.02.2009 г. в ***, закупил лек автомобил марка “Фиат Пунто” с рег. № *** с
договор за покупко – продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 5
500.00 лева;
11. на
22.04.2009 г. в ***, продал товарен автомобил марка “ИФА В 50 Л” с рег. № ***
с договор за покупко - продажба на МПС от *** г. по пазарна цена 1 800.00 лева;
12. на
12.08.2009 г. в ***, продал лек автомобил марка “Фиат Пунто” с рег. № *** с
договор за покупко – продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 5
000.00 лева;
13. на
08.06.2010 г. в ***, продал мотоциклет марка “Хонда GBR 900” с рег. № ***
с договор за покупко – продажба на МПС от *** г. по пазарна цена за сумата от 4
000.00 лева.
Тези факти и
обстоятелства, както бе отбелязано по-горе, не се оспорват от страните, а и
най-вече се доказват категорично от събраните по делото доказателства, които
взаимно се допълват и си кореспондират, а именно: - обясненията на подсъдимия
И.; - показанията на свидетелите Г.Г., Б.А., Р.С., Ж.С., О.С., Я.С., Г.Т.,
Ц.П., Т.Н., М.Г., Н.Н., К.И., И.Н., Е.Ш., С. Й., Е.М. и Я.С.; - писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК; -
Заключенията, изготвени на досъдебното производство на вещите лица П. /по
съдебно икономическата експертиза/ и З. /по съдебно оценителната експертиза/.
По отношение на
останалата част от фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт, относно
обстоятелствата, свързани с имущественото състояние на подсъдимия И. и
неговото семейство, приходите и съответно разходите, които е имал през
инкриминирания период, съдът като взе предвид и допълнително събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, вкл. и пред друг съдебен състав, намира
за установено следното:
Видно от
заключенията по съдебно икономическата експертиза на вещото лице П., които
съдът възприема като компетентно дадени и верни, част от финансовият профил на
подсъдимият и неговото домакинство са следните:
Доказан е
банков кредит изтеглен от И. през 2003 г. в
размер на 21 700 лв., който е погасяван в инкриминирания период съответно по
годишни вноски за 2005 г.- 3
208.27 лв., за 2006 г.- 2
704.72 лв., за 2007 г.- 2
472.92 лв., за 2008 г.-
2795.55 лв., за 2009 г.- 2
721.24 лв. и през 2010 г.- 453.54
лв. През 2008 г.
живеещата на съпружески начала, в едно домакинство с подсъдимия, М.Г. е
изтеглила кредит от О.Б.Б. АД в размер на 7 000 лв. В показанията си тази
свидетелка твърди, че сумата по кредита е изразходвана за закупуването на
15.05.2008 г. на мотоциклет марка “Хонда ГБР 900”, като
подарък за И.. Кредита е погасяван с размер на годишните вноски както следва-
за 2008 г.-
1429.04 лв., за 2009 г.-
1996.74 лв. и за 2010 г.-
1913.26 лв.
За периода
месец април до месец декември 2009 г.
подсъдимият е получавал от “Е. с.” ЕООД осигурителен доход по трудово правоотношение
в размер на от по 380 лв. месечно, а от месец януари 2010 г. нататък
по 400 лв. месечно. По данни от НАП за инкриминирания период М.Г. е получавала
официално осигурителен доход, както следва - за 2005 г. общо
907.45 лв., за 2006 г. общо
1927.59 лв., за 2007 г. общо 1
424.52 лв., за 2008 г. общо 2
936.17 лв. и за 2009 г. общо 3
226.24 лв. Разпитана като свидетелка Г. твърди, че за същия период е заемала
длъжността “крупие” в казино в гр.С., след което и управител в същият обект.
При това е получавала реално заплата в размер на около 1000 лв. плюс
предоставяните й бакшиши от клиенти. Съдът преценява показанията на
свидетелката в тази им част като достоверни имайки предвид, на първо място,
вида на въпросната работа и мястото на нейното полагане. Ноторно известна е
практиката на редица работодатели, прилагана към настоящият момент и изразяваща
се в незаконосъобразно осигуряване работниците на минимална работа заплата с
цел свеждане плащанията в полза на Държавата към минимум и същевременно с това
доплащане на допълнително уговорена сума “на ръка”. Показанията на свидетелката
Г. като цяло са последователни, логично подредени, без вътрешни противоречия и
кореспондиращи на формалната логика. В същият смисъл са и показанията на
свидетелката И. Г.- Т..
По несъмнен
начин е установена от събраните писмени доказателства и заключението на в.л. П.
продажбата на апартамент собственост на подсъдимия реализирана на *** г.
Пазарната оценка на същият, според вещото лице, към момента на продажбата е 83
385.10 лв. Според купувача- свидетелят С. Й. той е заплатил на И.И. за
въпросният имот сумата от 90 000 лв., която като близка до пазарната съдът
преценява като достоверна.
Настоящият
състав приема за установено от фактическа страна и това, че подсъдимият е
получавал приходи по наемно правоотношение произлизащи от приетия като писмено
доказателства договор за наем от *** г.
От разпита на
свидетелката Ж.С. се установява, че синът й - наемателя Я.С., когато е
пребивавал в България е използвал голяма част от времето си да се види с
приятели, да си ходят на гости. Поради това обстоятелство го виждала рядко.
Братът на този свидетел - свидетелят Я.С. твърди, че знае със сигурност за
ползването на апартамента на подсъдимия от Я., но не е в течение на финансовите
им взаимоотношения. В същият смисъл и свидетелят К.И. установява безспорно, че
Я.С. е държал въпросният апартамент под наем и то, най-вече заради приятелката
си с която се е срещал там. Това, че този приход от наем не е регистриран пред
ТДД на П., което е административно нарушение, не го прави несъществуващ. Всички
тези обстоятелства във взаимната им връзка и обусловеност и при наличието на
писмен наемен договор с нотариална заверка на подписите мотивират настоящият
състав да приеме, че приходите на подсъдимия от ежемесечни наеми за процесният
период са реални и следва да се включат в положителния баланс по заключението
на в.л. П..
Съдът приема за
реално установена и сумата от 6 000 лв. която подсъдимият получил от своя баща
в началото на инкриминирания период и с помощта на която започнал собствен
бизнес.
Действително,
свидетелят К.И., установяващ това плащане, е принципно заинтересуван от изхода
на делото, но от друга страна, той е от ограниченият кръг лица, които могат да
имат изнесената информация - както като време на предоставяне на сумата, така и
като размер. На следващо място, съдът съпоставя твърдения факт на подпомагане
от страна на бащата към двамата си сина, първо, като житейски логичен и
нормален и на второ място, с това, че действително след твърдения момент на
даване на тези по 6 000 лв., както свидетелят К.И. е развил собствен бизнес
/магазин за животни и храни/, така и подсъдимият е започнал търговия с
автомобили втора употреба, което е видно и от конструкцията и посочените сделки
по самия обвинителен акт. Установеното начало на тези сделки съвпада с периода
непосредствено след предоставяне на сумата от бащата на подсъдимия И..
Възражението за липса на писмени доказателства в тази насока съдът преценява,
като неоснователно, а от правна страна и ненужно. Отношенията баща - син са
преценени от законодателя очевидно, като особени, специфични поради и което
например разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК позволява установяването на
паричните взаимоотношения между тях за суми над 5 000 лв. да бъдат установявани
и с устни доказателствени средства. Подпомагането между родители и деца е
естествено, непротиворечащо на формалната и житейска логика.
От правна
страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимият И.И. не е осъществил престъпния състав по чл.253, ал.4 вр. ал.3 т.2
вр. ал.1 от НК.
Няма спор, на
първо място, нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че т.нар.
“изпиране на пари” по чл.253 от НК винаги съществува като вторично
престъпление. То е следствие, обусловено е, от първично /т.нар. предикатно/
престъпление или друго обществено опасно деяние. Това е и първата съществена
негова особеност. От това предикатно престъпление в полза на дееца следва да е
реализирано имущество /най- често пари, но може и/или вещи/ с престъпен
произход. Именно и само това имущество /определено по вид и стойност/ е предмет
на “пране” по начина указан в изпълнителните деяния на чл.253 НК.
Втора
съществена особеност е, че последната разпоредба изисква установяване по
несъмнен и категоричен начин връзката /идентичността/ между предмета й и
първоначалното престъпление. Когато имуществото е пари, които са родово
определени вещи, идентичността ще касае само техният размер. От това следват
два важни извода. За да бъде трансформирано имущество с престъпен произход и на
същото да се придаде вид, че е придобито законосъобразно, то, трябва да бъде
категорично доказано, че такова имущество реално е генерирано от предикатното
престъпление. То трябва да бъде посочено в обвинението и като вид /пари, вещи/,
и като парична стойност, за да може да се изследва неговата престъпна
трансформация в процеса на осъществяване на изпълнителното деяние по чл.253 НК
съотнесена към законните доходи на дееца.
Трето,
имуществото, реално придобито от предикатното престъпление, следва да е
определено и по време на придобиване, защото «изпирането» му - по хипотеза, не
може да предхожда неговото генериране и акумулиране. Това е особено важно в
случаи като настоящия, когато обвинението за трансформация на имущество е и за
период следващ началото на предикатното престъпление, но преди довършване на
последното. Когато не е установен точно момента на придобиване на престъпното
имущество и неговата стойност в общия инкриминиран период на извършване на
първичното престъпление, то този момент не може да се съпостави времево с част
от сделките по чл.253, ал.1 НК извършени в същият инкриминиран период на
предикатното престъпление. Тогава обвинението за тези сделки ще се основава на
презумпция за виновност, а не на конкретно установени несъмнени факти,
предявени на подсъдимия.
Предмета на
конкретното обвинение по настоящето дело са пари, като според същото това
обвинение, с тях са извършени изброените в обвинителния акт сделки /покупки и
продажби/. По този начин престъпно акумулираните чрез предикатното престъпление
от подсъдимия парични средства са трансформирани в легално притежавани
автомобили. Това е и механизма, който според прокурора, цели да осуети
разкриването на действителния /престъпен/ произход на тези средства.
При преценката
на съставомерността на инкриминираните по чл. 253, ал. 1 НК деяния основен и
поставен на първо място е въпросът, както се посочи и по- горе, за наличието на
доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин това, че
имуществото - предмет на деянието по чл.253 НК е придобито, първо, реално и
второ, чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. От друга страна
важно е и субективното знание на извършителя на деянието за този факт.
В тази връзка,
за конкретният казус, настоящият състав не споделя виждането на
обвинението, че след като е налице влязло в сила споразумение с което
подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.257, вр чл.256
/стари/ от НК това автоматично води до извод за акумулирани реално от него
парични средства посочени в самото предикатно престъпление като някаква вреда.
В случая е
вярно обратното, най-малкото поради наличие разпоредбата на чл.381, ал.3 НПК.
Очевидно и съдията докладчик по НОХД № 546/2007 г. по описа на окръжен съд
Перник, за да одобри споразумението е приел, че от това престъпление липсват
имуществени вреди /които корелативно са придобито имущество по смисъла на
чл.253 НК в полза на подсъдимия/, независимо от формулировката на диспозитива
на обвинението.
Горният извод
се затвърждава и от анализа направен в заключението по допълнителната съдебно
икономическа експертиза на в.л. П. /депозирано на 09.01.2012 г. и прието в с.з.
от 08.02./. Вещото лице е изследвало механизма на деянието по предикатното
престъпление и е формулирало категоричният извод, неоспорен от страните, че от
инкриминираната дейност по същото не са генерирани реално парични средства в
полза нито лично на подсъдимия И., нито в полза на фирмите на които е бил
пълномощник.
Това
обстоятелство, а именно: че от извършеното престъпление от подсъдимия
И.И., за което той е признат за виновен и осъден по н.о.х. дело № 546/2007 г.
по описа на окръжен съд Перник той реално не е получил парични средства,
нито друго имущество и доходи, само по себе си е абсолютно основание за
оправдаване на И.И. по предявеното му обвинение по чл.253 НК, тъй като обуславя
извода за липса на предмет на последното. Липсва генерирано от предикатното
престъпление имущество, което реално да е акумулирано от подсъдимия и да е
предмет на трансформация по престъпния начин предвиден в разпоредбата на чл.253 НК.
Освен това,
следва и да се отбележи, че от друга страна, с оглед така установеното от
фактическа страна и посочено по-горе относно имущественото състояние на
подсъдимия И. и семейството му /състоящо се освен от него и от свидетелката
М.Г./, за инкриминирания период - от 01.01.2005 г. до 08.06.2010 г., същият е
имал приходи /включително и за всяка година поотделно/, значително надвишаващи
разходите му, при което той е могъл да осъществи процесните сделки и то именно
с имущество с легален и доказан произход.
С оглед на тези
съображения, съдът прие, че съставът на престъплението по чл.253, ал.4 вр.
ал.3, т.2 вр. ал.1 от НК не е осъществено от подсъдимия И.К.И., поради което го
призна за невиновен и на основание чл.304 НПК го оправда, в какъвто смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател: