№ 696
гр. Перник, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20251720101416 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
от Б. Д. Б. ЕГН ********** гр.***
И чрез адв.Б.М. ПАК
СРЕЩУ
БАНКА ДСК АД със седалище и адрес на управление гр.София 1036 район
Оборище ул.Московска 19 ЕИК ***
– като се иска да се признае за установено недължимостта в полза на
Банка ДСК АД ,
както и че не съществува право на принудително изпълнение срещу Б. Д.
Б. - на следните суми:
Сумата 3000лв. – като ЧАСТИЧЕН ИСК от цялата сума 15 000 лв. –
неплатена главница по Договор за кредит от 09.08.2007 и Допълнително
споразумение от 02.06.2011
1
Сумата 1000лв. – ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 4 125.38лв. договорна
лихва за периода от 12.07.2011-18.05.2012 вкл
Сумата 900лв.- ЧАСТИЧЕН ИСК от цялата сума 2901.95 наказателна
лихва за периода 06.10.2011-18.05.2012 вкл.
Сумата 50лв. заемни такси
Ведно със законната лихва върху главницата / предявена като частичен
иск /, считано от датата на заявлението 19.05.2012 до окончателното
изплащане на сумата
Сумата25лв. ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 441.55лв. д.такса и
Сумата25лв. ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 670.77лв.юк.възнаграждение
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК чрез гл.юк. М.
На първо място – твърди, Банка ДСК АД е универсален правоприемник на ОТП
Факторинг България ЕАД
Считат иска за допустим
Признават фактите.
Признават иска изцяло
Цитират практика на ВКС
Претендират разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото
Представят писмени доказателства
Молят за намаляване на разноските, съгласно последната съд.практика в тази
насока
Прави възражение за прекомерност на ищцовите разноски, като цитира съдебна
практика.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. Б. М. АК
Перник, която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Д.а, като
ПРИЗНАВА иска, и моли съда да постанови решение, с което да се произнесе
при условията на чл.237 ГПК, като редуцира размера на адв.възнаграждение
с оглед признанието на иска.
2
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника
право на принудително изпълнение за паричните притезания, относно посочените в
исковата молба суми.
Обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от доказване:
Ответникът признава наличие на облигационно отношение между страните,
наличие на ЗИПЗ – по реда на чл.417 ГПК по образуваното ч.г. дело
Признава се и факта на настъпила погасителна давност
ПРИЗНАВА СЕ ИСКА ИЗЦЯЛО
Твърди се, че не са дали повод за завеждане на делото – което да рефлектира
при определяне на разноските
По делото са изискани и приложени : ч.г. дело № 2267/ 2012 по описа на ПРС
както и ч.г.дело № 9622/2012 по описа на ПРС, както и копие от документи по
изп.дело №8650/2012г. на ЧСИ Бъзински – с оглед наложения запор на ищеца.
Съгласно наличните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка :
На 19.05.2012 г., ПРС е издал в полза на „БАНКА ДСК“ АД заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. 2267/2012 г. по описа на ПРС, с която е разпоредил –
ИЩЕЦЪТ Б. Д. Б.,
длъжникът П.П.И. и
длъжникът Е.Т.И.
3
солидарно да заплатят на кредитора „БАНКА ДСК“ АД:
сумата от 15 000 лева — представляваща неплатена главница по
Договор за кредит от 09.08.2007 г. и Допълнително споразумение от
02.06.2011 г.;
сумата от 4 125,38 лева - представляваща договорна лихва за периода от
12.07.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 2 901,95 лева представляваща наказателна лихва за периода от
06.10.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 50 лева - представляваща заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата 15 000 лева, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.05.2012 г. до
окончателното изплащане
сумата от 441,55 лв. - държавна такса и
сумата 670,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е с незабавно изпълнение и ПРС е издал
изпълнителен лист от 19.05.2012 г.
Ищецът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и е образувано гр. д.
9622/2012 г. по описа на ПРС, приключило с решение, съгласно което :
Районен съд - Перник е признал за установено, че длъжниците Б. Д. Б. и
П.П.И. дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД описаните в заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. 2267/2012 г.
ПРС, суми.
Решението е влязло в сила на 17.07.2014 г.
Въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012 г., издаден по ч. гр. д.
2267/2012 г. на ПРС, „Банка ДСК "АД е образувала срещу тримата длъжници
изпълнително дело № 8650/2012 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
4
М.Б. с рег. № 838 и с район на действие СГС.
Покани за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение
са получени, както следва:
ПДИ Б. Д. Б.- получена с обратна разписка на 26.09.2012 г.;
ПДИ П.П.И. - получена с обратна разписка на 26.09.2012 г.:
ПДИ Е.Т.И. - получена на 14.10.2012 г. от баща му Т.И.;
По изпълнително дело 8650/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б., ЧСИ е
извършил плащания на взискателя, както следва:
11.12.2012 г. – 474,26 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
02.12.2014 г. – 100 лв. - заплатени от Б. Д. Б.;
11.12.2014 г. – 100 лв. - заплатени от Б. Д. Б.;
12.01.2015 г. – 50 лв. - заплатени от Б. Д. Б.;
12.02.2015 г. - 50 лв. - заплатени от Б. Д. Б.;
27.04.2015 г. - 50 лв. заплатени от Б. Д. Б.;
28.05.2015 г. – 50 лв. - заплатени от Б. Д. Б.;
24.07.2015 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
24.07.2015 г. – 120 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
25.09.2019 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
14.10.2019 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
13.01.2020 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.
21.01.2020 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
25.02.2020 г. – 140 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
23.03.2020 г. – 180 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
22.04.2020 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
21.05.2020 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
22.06.2020 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
22.07.2020 г. – 140 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
24.08.2020 г. – 180 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
5
23.09.2020 г. – 160 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
22.10.2020 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
23.11.2020 г. – 160 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
22.12.2020 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
22.01.2021 г. – 80 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
23.02.2021 г. – 85 лв. – заплатени от Е.Т.И.:
27.04.2021 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
28.05.2021 г. – 70 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
13.07.2021 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
23.07.2021 г. – 74,60 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
23.08.2021 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
23.09.2021 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
16.11.2021 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
25.11.2021 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
18.01.2022 г. — 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
24.01.2022 г. – 100 лв. – заплатени от Е.Т.И.;
09.03.2022 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
25.03.2022 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
03.05.2022 г. – 50 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.05.2022 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
08.07.2022 г. – 100 лв. – заплатени от Е.Т.И.;
26.07.2022 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
29.08.2022 г. – 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
26.09.2022 г. – 50 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.10.2022 г. — 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
28.11.2022 г. - 100 лв. – заплатени от Е.Т.И.;
05.01.2023 г. — 100 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
01.02.2023 г. – 150 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
10.03.2023 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
27.03.2023 г. — 150 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
6
26.04.2023 г. – 200 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.05.2023 г. – 200 лв. — заплатени от Е.Т.И.;
27.06.2023 г. – 300 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.07.2023 г. – 300 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.09.2023 г. – 250 лв. - заплатени от Е.Т.И.:
30.10.2023 г. – 300 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
01.12.2023 г. – 300 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
26.01.2024 г. – 600 лв. - заплатени от Е.Т.И.;
28.03.2025 г. – 4 520,15 лв. - заплатени от Е.Т.И..
Общата заплатена сума на взискателя по това изпълнително дело до
датата на изготвяне на тази искова молба е 13 434,01 лева.
Съгласно чл. 76, ал.2 от ЗЗД с тези плащания са погасени разноските по
изпълнителното дело, които взискателят е направил, както и изтекла законна
лихва.
По делото са извършени няколко изпълнителни действия по отношение
на ищеца Б. Б., като предпоследното е- Молба от ОТП Факторинг за
налагане запори на тримата длъжници от 25.05.2017 г
През март 2025 г. отново са предприети действия по принудително
изпълнение, в т.ч. налагане на запор на банкови сметки на ИЩЕЦА.
Съгласно чл. 125, ал.1, предл. първо от ЗЗД, прекъсването и спирането
на давността срещу единия солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници.
Съгласно чл. 148 от ЗЗД, прекъсването на давността по отношение на
поръчителя няма действие спрямо длъжника.
В настоящия случай по изпълнителното дело е налице многократно
7
прекъсване на давността, но тя е по отношение на другия солидарен длъжник
и поръчител и няма действие спрямо ищеца по настоящето дело.
Предвид това за Б. Д. Б., е налице правен интерес за предявяване на
иск по чл. 439 от ГПК с който да установи че в полза на „БАНКА ДСК“ АД
не съществува изпълняемо право /право на принудително изпълнение/ срещу
него за:
сумата от 15 000 лева — представляваща неплатена главница по
Договор за кредит от 09.08.2007 г. и Допълнително споразумение от
02.06.2011 г.;
сумата от 4 125,38 лева - представляваща договорна лихва за периода от
12.07.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 2 901,95 лева - представляваща наказателна лихва за периода
от 06.10.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 50 лева - представляваща заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.05.2012
г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 441,55 лв. - държавна такса и
сумата от 670,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012 г., издаден по ч. гр. д.
2267/2012 г. на ПРС, „Банка ДСК "АД е образувала срещу тримата длъжници
изпълнително дело № 8650/2012 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
М.Б. с рег. № 838 и с район на действие СГС.
Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980
г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство,
давността на процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” от
ЗЗД.
По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е
8
спряла да тече от образуването на изпълнителното производство до отмяната
на това постановление - 26.06.2015 г..
След молбата за образуване на изпълнителното дело са извършвани
плащания, като последното плащане от ИЩЕЦА е от 28.05.2015 г.
Извършвани са изпълнителни действия спрямо ищеца от които
предпоследното е на 25.05.2017 г.
След това предприето изпълнително действие по искане на взискателя
спрямо ищеца, повече от пет години кредиторът е бездействал.
От 25.05.2017 г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла на
02.08.2022 г., при съобразяване на сроковете в които течението на давността
е спряло за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. поради обявеното
извънредно положение - §29 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците и § 13 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
принудителното изпълнение.
Съгласно алинея втора на същата разпоредба, искът на длъжника може
да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на спора е отричане принудителното изпълнение за вземането
на ответника.
Наличието на висящо изпълнително производство срещу доверителя ми
ищец свидетелства за правния му интерес да предяви този отрицателен
установителен иск.
В случая факта на който е основан иска — изтичането на погасителна
давност е настъпил след приключване на производството по издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК и след влизане в сила на
9
решението с което е признато за установено вземането по тази заповед.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, предвид което и вземанията
за законна лихва върху посочената главница до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските, произтичащи от главното вземане са погасени
поради погасяване на главното вземане поради изтекла погасителна давност.
В настоящето производство ИЩЕЦЪТ желае установяване на
недължимост само на част от всички суми.
Затова исковете са предявени като ЧАСТИЧНИ.
Цитира се практика на ВКС, която е известна на съда, а именно, че решението
по частичния иск ПОЛЗВА със силата на пресъдено нещо и същата фактология и
спрямо останалата част.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не
е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърденията на ищеца, че не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е
признато вземането срещу неговия наследодател, а именно - погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност.
Изпълнително дело № 8650/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано
на 10.09.2012 г.
10
Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980
г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство,
давността на процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” от
ЗЗД.
По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е
спряла да тече от образуването на изпълнителното производство до отмяната
на това постановление - 26.06.2015 г..
След молбата за образуване на изпълнителното дело са извършвани
плащания, като последното плащане от ИЩЕЦА е от 28.05.2015 г.
Извършвани са изпълнителни действия спрямо ищеца от които
предпоследното е на 25.05.2017 г.
След това предприето изпълнително действие по искане на взискателя
спрямо ищеца, повече от пет години кредиторът е бездействал.
От 25.05.2017 г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла на
02.08.2022 г., при съобразяване на сроковете в които течението на давността
е спряло за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. поради обявеното
извънредно положение - §29 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците и § 13 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Налице е съдебна практика по този въпрос :
Съгласно Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о. -
давността на вземанията установени със заповеди за изпълнение е
11
петгодишна.
В случая е налице и влязло в сила съдебно решение, с което вземането е
установено, поради което и на това основание според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
давността за вземанията е пет години.
За прекъсването на давността в изпълнителния процес е от значение кога
е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и
дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че
вземането е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето от съдебния изпълнител.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че по изпълнителните дела погасителна давност не тече до 26.06.2015 г. или в
случая значение за спора имат изпълнителните действия, поискани от
взискателя или предприети от съдебния изпълнител след тази дата.
В настоящия казус между двете последни валидни изпълнително
действие срещу ищеца по изпълнително дело 8650/2012 г. е изминал период
повече от пет години.
Давността за вземанията спрямо него е започнала да тече от 25.05.2017
г., като същата е петгодишна и при съобразяване на периода на спиране
течението на давността, давността е изтекла на 02.08.2022 г. Следващото
поискано изпълнително действие, годно да прекъсне давността е поискано на
17.02.2025 г. или след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което
действията извършени по него нямат правно значение за настоящия спор.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, предвид което и вземанията
за законна лихва върху посочената главница до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските, произтичащи от главното вземане са погасени
поради погасяване на главното вземане поради изтекла погасителна давност.
С настоящата искова молба, ищецът установява недължимост само на
част от всички суми.
12
Мотивите на решението обаче ползват и останалата част от
задължението при аналогични доказателства
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, предвид което и вземанията
за законна лихва върху посочената главница до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските, произтичащи от главното вземане са погасени
поради погасяване на главното вземане поради изтекла погасителна давност.
В горния смисъл, вземането по процесния изпълнителен лист е погасено
по давност, респ. правото на принудително изпълнение, също е погасено по
давност.
Налице е ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА ИЗЦЯЛО от страна на ответната
банка.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан, поради
което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, по представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК :
сумата 204.07лева – държавна такса,
5лв.д.такса за удостоверение
800 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което се
явява неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - съпоставимо с цената на иска
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
13
предявен иск от
Б. Д. Б. ЕГН ********** гр.***
И чрез адв.Б.М. ПАК
СРЕЩУ
БАНКА ДСК АД със седалище и адрес на управление гр.София 1036 район
Оборище ул.Московска 19 ЕИК ***
– недължимостта в полза на Банка ДСК АД ,
както и че не съществува право на принудително изпълнение срещу Б. Д.
Б. - на следните суми:
Сумата 3000лв. – като ЧАСТИЧЕН ИСК от цялата сума 15 000 лв. –
неплатена главница по Договор за кредит от 09.08.2007 и Допълнително
споразумение от 02.06.2011
Сумата 1000лв. – ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 4 125.38лв. договорна
лихва за периода от 12.07.2011-18.05.2012 вкл
Сумата 900лв.- ЧАСТИЧЕН ИСК от цялата сума 2901.95 наказателна
лихва за периода 06.10.2011-18.05.2012 вкл.
Сумата 50лв. заемни такси
Ведно със законната лихва върху главницата / предявена като частичен
иск /, считано от датата на заявлението 19.05.2012 до окончателното
изплащане на сумата
Сумата 25лв. ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 441.55лв. д.такса и
Сумата 25лв. ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 670.77лв.юк.възнаграждение
Като , поради погасяване по давност, същите се явяват недължими
по съществуващия между страните Договор за кредит от 09.08.2007 г. и
Допълнително споразумение от 02.06.2011 г.; сключени за следните суми :
сумата от 15 000 лева — представляваща неплатена главница по Договор за
кредит от 09.08.2007 г. и Допълнително споразумение от 02.06.2011 г.;
сумата от 4 125,38 лева - представляваща договорна лихва за периода от
14
12.07.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 2 901,95 лева - представляваща наказателна лихва за периода
от 06.10.2011 г. до 18.05.2012 г., включително;
сумата от 50 лева - представляваща заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.05.2012
г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 441,55 лв. - държавна такса и
сумата от 670,77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК АД със седалище и адрес на управление гр.София
1036 район Оборище ул.Московска 19 ЕИК ***
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б. ЕГН ********** гр.***
сторените по делото разноски – сумата 204.07лева – държавна такса,
5лв.д.такса за удостоверение
800 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15